Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Рая

Нещо красиво се случва вътре в мен,
някакво чувство прекрасно се прокардва,
чувствам се хипнотизиран,
чувствам се парализиран,
открих рая. ...

Insect-

Поезия

2.1K 1

Дали...тя?

Три слова в тишината се забиват,
мисли мрачни, мъчни
всеки ден по малко късат и ме убиват,
погледът - унил и замъглен.
Едни очи в мрака се взират, ...

Insect-

Поезия

1.7K

Страх

По нещо се взима от мен ,
по нещо, което никога няма да видя.
Ех, защо ли започвам да вярвам
взето е нещо от мен/от мен/,
живота си краде от мен ...

Insect-

Поезия

1.7K

Върни се

Къде зарея се пак мое вдъхновение,
без теб се задушавам, като в ризница.
Годините пораснаха, но ние с тебе
останахме си същите наивници.
Ти ме напускаше и пак се връщаше, ...

Pepina

Поезия

1.4K

Поет

За най-добрия поет
Всеки е истински, странен, различен,
честен, умен, верен на принципите си
реалист, по някога и оптимист
до доказване на противното! ...

AmazonkA

Поезия

1.4K

За моята пияна любов

За моята пияна любов
Видях те тогава,
когато нямах нужда от никого.
Беше по-пияна от всичко наоколо,
по-красива от всичко, което съм виждал. ...

henryoliver

Поезия

2.2K 15

Елегия

Когато спреш за миг преди да продължиш,
да не продадеш душата си на някого,
или разумното е да се подчиниш,
за да можеш да не падаш, да вървиш.
Колко много битки са останали ...

Kantonimed

Поезия

1.6K 1

Слепите

Слепите
Наивникът ослепя.
Градът бе изготвил специални прегради.
Слепият се спъваше на всяка крачка,
а двуногите се смееха от сърце. ...

henryoliver

Поезия

1.1K 1

За моя втори баща

Аз ли съм виновен за гадния ми живот.
Какво съм направил, искам да ми е гот!
Не, не искам супер много пари
искам само нормален живот, разбери!
Аз ли съм виновен, че семейството ми е леш. ...

rex007

Поезия

2.5K 1

Душите ни чакат

На края на влакови релси
седят нашите две души...
и пият
черно горчиво кафе.
Без захар! Захарта е голяма лъжа! ...

moritz_

Поезия

1.6K 1

Сенки

Сняг вали навън,
разпръсква сияйност бяла по земята,
всичко бяло е - огледален сън,
само черна е душата.
И рисувам по побелелите стъкла, ...

smile

Поезия

1K

И всичко продължава униформено

И всичко продължава униформено
Защото онези момчета,
се изрепчиха на униформите,
обърнаха се и ги изпсуваха.
Светофарите засветиха само червено. ...

henryoliver

Поезия

1.1K

* * *

В тъмносинята нощ под чадърите
аз лежа полугола на пясъка-
малка кърпа около кръста ми,
обеци и халка на ръката.
Не венчална, а станиолена- ...

Далия

Поезия

1.6K 2

Не може никога като преди

Не ме обичай,
такава е съдбта ни!
Тя истинска е,
но до болка е жестока...
Не ме упреквай, ...

sesil

Поезия

1.5K 1

Вечерта, при момчетата

Вечерта,при момчетата
Онази вечер метнах едно яке.
Запалих си цигарата, излязох.
Запътих се към тъмната ни кръчма.
И влязох при момчетата. Мълчаха. ...

henryoliver

Поезия

911 1

* * *

Във дните есенни със розовите облаци на нашите мечти
със вятъра танцуват жълтите листа и падат във нозете,
самотен паркът е – ни лай на кучета, ни глъчка на деца,
и ето го морето, към него бяхме тръгнали със теб, нали...
Морето е най-синьо през октомври, няма кой да го размъти, ...

gumbert

Поезия

909

Не бягай от злото

Не бягай от злото
Вървя без път без посока
вървя без мир и без край.
Оглеждам се в очи тъжни,
изпълнени с мъка и печал. ...

^Azrael^

Поезия

1.7K 2

Пианистът

Докосвам... Мисля за времето,
когато от всичко ще остане Прахът...
Толкова много тишина, сякаш създадена да бъде обладана,
а усещането е нежно, като дострунно разхождане из девствена кожа.
Вливах се във вдлъбнатините, преплетох ги с цветове. ...

кармен

Поезия

1.5K 1

Последното здрасти

Последното здрасти
Слънцето скоро ще млъкне.
Бяла Луна ще го замени.
Всички животи са без значение-
светът е едно общежитие. ...

henryoliver

Поезия

1.3K 2

Светец в инвалидна количка

Светец в инвалидна количка
"Гледай пич,
няма смисъл да мислиш.
Всичко е мръснишки просто -
или лягаш отчаян да мреш, ...

henryoliver

Поезия

1.2K 2

Тъпчем земята

Тъпчем земята на Хората
Аз поел съм по дългия път.
Скитник съм, търсещ човеци.
Знам, че скоро мойте дни ще се спрат -
ненамерил човека, ще легна. ...

henryoliver

Поезия

1K 2

Голгота

Ликът ти тъжен пак пред мен изниква.
Изгаря ме от страст опиянен.
Повикват ме очите ти - реликва.
Събличат и разголват вътре в мен.
Валят сълзите тихо и се стичат. ...

dariana

Поезия

1.4K 1

Коледна нощ

Разнася се навън
коледен звън,
кристалните снежинки
танцуват като балеринки.
Седят на топло децата, ...

vanilia

Поезия

1.6K 1

Тя

Твоята невинност ме плени внезапно.
Как в плен съм аз на твоите очи красиви !
Пак храня аз надежди празни,
страдам и усещам, че живeя.
Ти за мен си най-прекрасна, ...

Марин

Поезия

1K 1

Да живееш в С.

Да живееш в С.
С. е градът,който не мога да гледам,
в който не мога да дишам нормално,
не мога да обичам истински,
дори цветята са мъртви край мен. ...

henryoliver

Поезия

1.1K 3

София

По-красива беше ти от небесата
и по-ярка от звездата,
но и името ти беше хубаво,
София беше то,
и всички го зовяха ...

Anjela

Поезия

1.6K 2

Всичко край мен умира

Обичах живота груб, жесток, коварен
и мръсен изпълнен с злоба
отива си живота ми печален
бавно аз пълзя си към гроба.
Разяжда гърдите ми кървава рана ...

unarisa

Поезия

1.3K

Любовта

Любовта е несигурна, тайна,
разрушителна, унищожаваща,
самотна, тъжна, подтисната,
мъчителна, жестока, единствена,
обезсърчена, ужасна, напрегната, ...

unarisa

Поезия

1.5K 2

В очакване на...

Шест без десет е
става ми леко,сякаш летя
бяло безветрие
нямам болка, аз ще умра.
Над мен е бяло ...

unarisa

Поезия

1.3K 2

Моля те

МОЛЯ ТЕ
Нека бъдем заедно
за една последна нощ
аз и ти
няма да го забравя ...

unarisa

Поезия

1.4K 1

Живот - жив организъм

Понякога нищо не стига
и всичко навява тъга…
Живот- жив организъм
не стигат, слънце, хляб и вода…
Понякога всичко не стига, ...

margi

Поезия

1.1K

Двама

Подаде ми ръка, сега,
ще ти протегна своята
не я отблъсквай,
просто я вземи,
когато двама ...

margi

Поезия

1.2K 2

Никол

Такава обич, толкова красива,
две малки нежнички ръце ,
обгръщат те и дават тази сила,
която те понася на криле…
Такава обич, толкова красива, ...

margi

Поезия

1.1K 1

От седем до седем

От седем до седем
Онзи мъж,
трябва да го видите.
От седем до седем се бори с желязото.
Вади червения метал от тази пещ, ...

henryoliver

Поезия

1.4K 8

Предадох се

Предадох се
Влязох и поръчах.
Запалих цигара.
Отпих тихо и усетих топлината.
Топлината няма име, ...

henryoliver

Поезия

1.2K 1

Погребение без репортаж

Монолог без телевизия
"Добре, да започваме!
Изгасете тези прожектори!
Ще кажа този монолог във пълен мрак.
Нека погребем подобаващо Театъра, ...

henryoliver

Поезия

1.2K 2

Мистър Пропър мрази чистотата

Боклукът побеждава всичкото ми
Когато реших да почистя,
запретнах всичкото си,
захвърлих мързела
и се захванах. ...

henryoliver

Поезия

1.6K 2

Лудият

Лудият
Лудият не е като другите.
/така бих започнал есе/.
Лудият живее някъде,
лудият се храни с нещо, ...

henryoliver

Поезия

1K 2

Може би

Може би

Помни ме, така както се помни легенда.
Не ме оставяй в списъка си последна.
В твоя спомен аз не искам да ме украсяваш. ...

AmazonkA

Поезия

1.3K

Смърт

Невинно мъничко дете,
мрак, гора и тъмнина,
гарван, разперени криле,
самота, изгубена душа,
страх, просмукан в земята... ...

Хейсеа

Поезия

2K 3

Стихове и поезия от съвременни български автори

Рая

Дали...тя?

Страх

Върни се

Поет

За моята пияна любов

Елегия

Слепите

За моя втори баща

Душите ни чакат

Сенки

И всичко продължава униформено

* * *

Не може никога като преди

Вечерта, при момчетата

* * *

Не бягай от злото

Пианистът

Последното здрасти

Светец в инвалидна количка

Тъпчем земята

Голгота

Коледна нощ

Тя

Да живееш в С.

София

Всичко край мен умира

Любовта

В очакване на...

Моля те

Живот - жив организъм

Двама

Никол

От седем до седем

Предадох се

Погребение без репортаж

Мистър Пропър мрази чистотата

Лудият

Може би

Смърт

Опашка