Стихове и поезия от съвременни български автори
Време за убийство
Ето,
сега е моментът!
Сега, или никога!
Време е за представление! ...
Ние не подбираме по сортове
Един от онези продавачи на книги,
пушеше клекнал и пиеше вино.
Видя ме и стана.
-Да ти предложа ли нещо? ...
клоШарено време
Аз живея.
Всъщност, като всички останали,-
на моменти шарено,
на моменти клошарски. ...
Две рози
за да ти ги подаря-
дадох им сърцето и душата си.
Но когато те потърсих
теб те нямаше. ...
* * *
даряваш ме с усмивки топли
и сякаш никак не е странно,
че напират в мен любовни вопли.
Може и да си далече, ...
Твоята усмивка
аз я търся до полуда.
Знам ще я открия
и от силата ù ще отпия.
Тя ме гледа весела,игрива ...
Прошка
Да прощаваш, значи много.
Да прощаваш, значи си готова,
ако не значи, казваш сбогом.
Да си просиш прошката не става. ...
Клошарят, който се усмихваше
Клошарят,
който приличаше на животно,
когото децата замеряха с камъни,
който спеше до контейнера, ...
Онези тъжни копелета
Онези поети,
които прибраха във лъскави офиси,
които задължиха да пишат смешки.
Онези, които се продадоха на мазните типове. ...
Уморих се...
Погледнах часовника и усетих, че времето е спряло.
Беше изминала само секунда страдание от мига на истината.
Уморих се да гледам в очите на хората
и да виждам в тях пустота и пустинна самота. ...
Сърдечна история
от разни житейски проблеми,
обраха ме, жално рече ми , клетата,
кажи ми, защо все на мене?
...