Стихове и поезия от съвременни български автори
И гърнето с килнат похлупак
все запъва философска орис:
чопли го отвътре, а отвън
бяга му по тъча и не спори.
Да не е четвъртият глупак?! ...
Размисли
тръгваш след мечтите ти.
И душата ти пленена
чувствено пред мен шепти.
Тлеят в мрака младините. ...
Приказна магия
Със сладко чипо носленце!
Ела до мене се гушни
и слушай приказки чудни!
За далечни, незнайни страни, ...
В жив туптеж екстазно ти се вричам
разкажи ми с порив и прекрасно.
Да се лее искам сладкогласно
влюбеното твое, нежно слово.
Нежно слово като изгрев ясно ...
Свободно лято с топъл бриз
възторг расте, а не каприз
и слънчеви щастливи дни
летят си с белите вълни.
Но колко ще остана тук, ...
Съществуването
(триптих)
1.
... и пак е фантастична Есен,
и меланхолни са душите – ...
В празното на тишината
Сълзите – непоискани.
Сърдечните бодежи – слисани...
***
Неопитомената земя в очите ми ...
Вятър ги вее
Всичко подносих съвсем.
Вече дочувам обиди - на халос:
виж го, какъв е серсем.
Ала живота е вид мотовилка. ...
Песента на змията Шуайчжан
Изпълзяла, тъгата отново
ме дарява с горчив ореол.
С тържествуващо, огнено слово
пророкувам от прашен престол. ...
Дърво от детството
И разговорихме се тихо
Дърветата уж не говорят...
а моето, говореше добре!
Напомни ми за детските бели ...
Цвете
в душата тъжна блесна.
Зов на любовта
е цвете що докосна
песента на славея.
Къде е любовта ти?
Не е забравена, не е сама.
Вълшебна тайна аз ще ти разкрия -
спасих я от безличната тъма.
Не питай безутешно ден и нощ ...
Приказка за Писана от Котешка Хавана
студът бодлите разсъблече
и настани се под юргана
от белоснежна мека пяна.
– Защо не ми разкажеш мамо, ...
Ще имаш силна вяра в любовта
но ще усещаш полъха ми лек.
Красавица си спяща в сладък час
и моят дъх по теб е нежно мек.
Прошепвам името ти като звън ...
Аз, Призракът...
където истинска любов лелее.
Към мен постила идното благ път,
душата ти за обич да узрее.
Търпението ми е Вечност цяла. ...
Карта на страха
и вече няма път, по който да вървя.
Когато във душата гние рана,
и пътят става карта на страха.
Оставих за следи коси кафяви ...
Когато си далеч от мен
и думите са паметници на страха.
Дори когато казвам тихичко „любими“,
и кряска мъка, но не мога да я спра.
Когато си до мен, боли по-малко. ...
Винаги ще има един последен път
Едно последно „само още малко“.
Една последна първа среща.
Едни последни „много те обичам“.
Винаги има един последен дъх, ...
Разговор между панелните стени
Да споделям това, което ми липсва.
Щом с думи не мога съдби да променям,
да провокирам …!?
Защо да го правя? Не! Просто не искам! ...
Патриотична дилема
Какво ще кажеш, днеска с теб двамина
Да поразнищим следната дилема:
За българи живеещи в чужбина,
а бъркащи се в нашите проблеми? ...