Стихове и поезия от съвременни български автори
Тази песен
Тези дни нещо в мен забушува,
една песен ме върна с години назад.
Тогава била съм в годините на любовта
и не съм осъзнавала силата ѝ в пълнота. ...
Непосветено
няма бели и черни, а просто души,
с наш' то его растат греховете ни тежки.
Щом веднъж е проплакал човекът греши.
Все сред златни сараи са хвърлили пъпче, ...
На зимата в дълбокото
с пухкав сняг засипа света
и стъпките на двора даже,
беляза със студена красота.
Лавини пропукват в тишината ...
Среднощно многоточие...
Нито празно пространство.
То съдържа всичко премълчано.
Събира липси, пропуснати мигове...
Пази си намеците като ценна реликва. ...
Тъй върви светът...(на баща ми)
ът
ът
ът...!
тананикаше си ДъртиЙЪТ ...
Светът на детството и аз
Във детството ме връща паметта,
светът любим пред мене оживява,
цари хармония и тишина
и светлина в небето засиява. ...
Лястовича песен
назад извръщам своят поглед,
виждам, с подпис на декрет...
печат съдбата сложила е: "Полет!".
И чувам там, в далечината песен... ...
Аз от кои съм
Смъртта вижда единствено пълните с живот.
Вижда собствената им светлина как изригва наоколо.
Вижда другите как са привлечени неудържимо от нея и от топлината, която създава.
Вижда усмивките и радостта, с които заразяват всеки доближил се. ...
Утре таборът ще отпътува
Изиграй ми с песен чувствен танц.
Да засветят пъстрите очи
и снагата да се вие в транс.
Разпусни катранени коси ...
Душата ти е незасята нива...
огласяна до днес от памтивека,
прегърнала и рожба и злодей,
една страна. По женски е нелека,
във вените ѝ Дунав, и Велека, ...
Брегове на невъзможното
не подмина,
със синджири брега окова,
върза лодките,
в сняг ги зарина ...
Лято сред снега
морски вятър сред сърцето сее,
в утрото, сред снежна тишина,
изгрев като ален кораб грее.
Пухкав сняг навред се сипе вън, ...
Напътствие от Себе си за себе си
Хапвай, колкото да оцелееш,
с мярка пий единствено вода,
не жадувай дълго да живееш –
жаждата е дяволска юзда! ...
Никола Вапцаров
Там далече под звездите на небето,
един моряк, поет редеше своите слова.
Далече от роден бряг, далече в морето,
пишеше за живота стихове с вяра и тъга. ...
Навън е зима, а в сърцето - лято!
голи дървета, потънали в сън,
скрил се е вятърът, стар веселяк,
в преспите, там, до стария пън.
Няма пътеки, няма ни път, ...
"Дърво без корен"
някога,
е по-добре... да мълча!
Може би,
някога , казват , ...
Вишневи цветчета
последните вишневи цветчета,
те ще се омаят и ще полетят
като малки розови пеперуди,
които радостно биха трепкали в дланта ми. ...
Отровение на Петьо Блъсков
просто няма да се плаща!
Какво неблагодарно племе,
Минеков в крачка ме хваща!
На свободното слово "се посяга", ...