Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Понякога

Понякога...
си пожелавам самота...
Понякога в душата ми е тишина...
Понякога е панаир
и фоерверки... ...
757 1 2

Още те търся

В сенките е по-студено от студената зима,
мраз довяват с буреносен леден дъжд,
мен и ураганите ме бият със плесници,
а в сърцето болката ми е изсъхнал стрък.
През ехото едвам намирам тясната пролука, ...
648

Крайности

Моята любов ще те засипе.
Говорѝ, говорѝ...
И аз говоря.
Това, което не казваме
е сойка, която лети. ...
786 1

Предвещание

Врабец трепери, леден вятър с дъх от скреж ,
душицата му птичата до дън смразява.
Облещена от студ е вълчата Луна,
снегът боде до кръв - куршумени зърна,
прекрасно време. Бяла смърт да избереш, ...
1K 1 2

Усмивка

— Мамо, какво е
„отровна усмивка“?
— Прикритото, чеденце,
зло е...
— Мамо, какво е ...
549 1 1

Мое мъничко момиче...

Мое мъничко момиче,
мое красиво дете,
прости ми, че още те нямам,
че не те държа в ръце.
Зная, чакаш дълго ...
813 1 3

„Жива Библиотека“ във Велико Търново

Те, висшите закони на душата, развиват се неспирно всеки ден.
Понякога се губим в тъмнината, където сме на болката си в плен.
Понякога намираме утеха в познатите на всекиго дела –
даряване на шанс или на дреха на някого, премръзнал на студа.
Понякога душата ни се лута и дните си отиват като дъжд. ...
724 1

Черен печат - 2

Няколко бягства… с ненужни мъже!
Такъв е животът: Игра на въже!
Но с мен се получи, не точно така:
Избягах веднъж - и със мъж - будала!
Още го помня сред зимния ден: ...
800 3 5

Ден, от обич прероден

Падат снежинките обезкрилени
с плач в декемврийския ден.
Мисли – завихрили дъх, обледени –
тръгват към спомен зелен.
Искаме нашето, жаркото лято ...
2.1K 6 26

Добро утро!

От хоризонта слънцето възкръсва,
и нежно светлина любовно ръси,
усмихнато целува утринта.
Последните листа отронва есента,
а вятърът се втурва да ги гони, ...
1.2K 8 20

Черен печат

Няколко бягства… с ненужни жени!
Майтап е животът. Тъжен! Уви!
Но с мен се получи, не точно така:
Избягах веднъж - и с прекрасна жена!
Още я помня сред зимния ден: ...
867 6 6

Ненужен

Днес погубват човешкия Дух,
с похвати злокобни следващи власт
подложен на изпит в дните опасни
загубил посоките на своята страст.
Човекът е вече брутално ненужен ...
610 1

С нови криле

Моите криле отново ще израснат,
душата ми помни как се лети.
Точно в нея от раните пораствах,
ала тя запомни и колко боли.
Белезите спомени навяват ...
797

7мочисленик

Душата ми пуши своя седми грам.
Без срам в дима облян,
тръгвам сам натам...
Отвъд светлината...
Отвъд тъмнината... ...
696

Частици

Като частици в микромира
ние се отблъскваме, привличаме
а верен път най-трудно се избира
дори да искаме и да обичаме.
А разумът ни гневен не разбира ...
1.1K

Пейо Яворов

Пейо Яворов
С дружина хайдушка верна, с пушка в ръка,
в гора закрилница пишеше своите слова.
Ти водеше със свойте другари борба,
една борба в полза роду и България. ...
1.2K 2

Надбягване с времето

Някога трептяха във душата
и напираха безброй мечти.
Ако можех горе в небесата
да достигна светлите звезди.
Времето минаваше край мене, ...
711 1 3

Две надежди и една наум

Зимата е с хиляди сестри
затова е шапка на тояга –
с чудни хали баница върти
та късметите да не избягат.
Слънцето нарамило дарак, ...
1.8K 7 18

Не знам как да ти го кажа

Не знам как да ти го кажа,
нямам думи да го опиша,
с топлината на тялото ми искам да го усетиш,
с ласките ми искам да го почувстваш,
а с целувките ми да го повярваш, ...
2.2K 2

Към душата си

Ще се справим - спокойна бъди,
просто зъби трябва да стиснем,
това са от тези, гадните дни,
през, които в живота трябва да минем.
Моя ранима и крехка душа, ...
887

Ловът

Прах по пръстите.
Трънливите.
Жестоките.
Които за пореден път
посягат към острието. ...
1.1K 3 4

Под повърхността

Незримо зрънце в хладната земя,
от хиляди очи дълбоко скрито.
Расте и хубавее кротко под леда,
а песента му с вятъра се сплита.
Прикрита тъжна и ограбена душа, ...
636 2 6

Пренастройване

Когато закарфичиш прашни думи
в реверите на глъхнещия ден,
протрузия усетил помежду ни,
отслужиш панахидата за мен,
ще впрегна всички нервни окончания ...
876 1 12

За миналото, няма да плача!

За миналото няма да плача,
не искам дори да скърбя,
в ново утро пак да прекрача
и надежда в ръце да държа.
Простора обичан поглеждам, ...
829 5 11

В мене сгушено е вечно лято

Снегът е някак неприлично бял,
по миглите ми прави си пъртина.
От лебедите пух е насъбрал,
изсипа го над нас, не ни подмина.
В очите ми сияние блести ...
1.4K 4 21

Валеше тихо

Валеше тихо
Валеше тихо над града
и само вятърът шумеше,
животът ми е суета,
за щастието късно беше. ...
1.5K 4

Тиха нощ

Небе със светещи фенери
и тишината на вълшебна нощ.
Разтворени небесни двери
към Истината за духовна мощ.
Една звезда изгряла на небето ...
926 4 16

Новата

Уморена си тръгва годината стара
последна страница прелиства, преди да отлети.
Каквато и да беше, беше в своята премяна,
към някои много щедра, а други ощети.
В последните минути на декември ...
835

В душите ни е непобедимо лято

Ти си моята нежна пролет.
Аз съм твоето жарко лято.
Заедно ще бъдам златна есен.
Задружни пеем своята зимна песен,
която ще ни сгрее през студена нощ ...
1.9K 4 14

Властта

Властта е страшен опиат,
а хората са наркомани.
Готови са за тоя свят
да си нанасят даже рани.
Тя тегли, дърпа ги напред, ...
1.2K 1 2

Да мре!

Умра ли аз и срещнеш ли ги трима
ти ангела, към кръчма да летят,
от стих в стиха, от рима, та на рима,
от мене рая са сменили с ад.
Понеже тъй родих се, вдъхновена, ...
1.7K 2 2

Безполово, безродно, но човек

Не знам защо не вземат най подир,
в устите тези маски да натикат.
Ще има тишина, ще има мир
и само ще четем за политика.
Безполово, безродно, но човек, ...
1.1K 4 4

Зима

Скок - подскок сиво зайче!
Хврък - подхврък пиле вранче!
Всичко вън е чистичко и бяло,
сгушено под топло одеало.
1.3K 2 7

Нощ над Чипровци

Нощ над Чипровци
Нощта прегръща мрака. Тишина.
Уморена тръгва пак луната
по своята пътека в самота!
И вятърът заспал е във гората! ...
1.4K 1 4

Сляп беглец (с нови очи)

С потоци от пороци потъвам в град словесен.
Надеждата на ръба на сянката виси обесена.
Разлагащо се тяло сложено на пиедестал,
а с годините духът остава все така вял.
Сега под небето окачен, цветен ореол, ...
1.3K 1 1

Сърцето ми от топлината бие

Какъв бе този слънчев пек,
обвил душата ми игрива?
Сред лавандулов цвят поех
дихание на страстност жива.
А после грейнали липи ...
1.2K 6 16

За живите добро дали остана

Ръждива котка мърка до комина,
не трака зъби и не се тревожи.
Тътрузи мракът върла месечи́на
и стели на врабчето сетно ложе.
Студът сковал е пухкавата сянка, ...
1.4K 7 10

Христо Смирненски

Христо Смирненски
Ти пак гледаш във витрините на големия град,
а там са те, отразяват се в тях детските личица.
Сив и студен е той за бедния, а светъл за богат,
видя пак малките гаврошовци, едни бедни деца! ...
1.5K 2

Щастие

Когато някой, някъде се влюби в нещо
В стомаха ято пеперуди пърхат
Умът престава да премисля вещо
Във вселената нещата се объркват.
Когато някой ,някъде обича нещо ...
1.5K 4