Стихове и поезия от съвременни български автори
Ама няма!
в стомаха филхармония не свири.
Кило похапнах печени ребра
и шмугнаха се нейде двете бири,
че трябваше пожари да гасят, ...
Щастието
без посока и без път вървях,
няма на света такава сила,
на която да не устоях.
Но цвета вълшебен не откривах, ...
Цветна къщичка в снежец
спи сред други по-големи,
пее зимния ветрец,
бор покланя се доземи.
Сякаш влизам в снежен рай, ...
Не искам
когато ме загърбят и отминат
приятели от детството дори?
Усещам се безпомощен и сринат!
Ковач съм сам на своята съдба, ...
Въздишка
и все по ярко трептят звездите,
в лъчи засияла, сърп магнетичен,
възторжено луната изви.
Красота и любов, тя лее навред ...
Там, на Черна
там, където полски мак цъфти
там, където сливат се земята и небето,
там, от век насам
български войник стои - ...
Шепот
тихо приплясква с крила,
пушек и бял, и бездимен,
и съдбата за нас е дошла.
За да помним, че има промяна ...
Триста
какво му трябва друго на човека?!
С едни чорапе вълнени и май
ще припка още докъм триста века.
При минус седемнайсет – опанджа́к! ...
Коледна приказка
сняг вълшебен на цветя,
не на двора във лехата,
а красиви по стъклата.
Изрисува той дантели, ...
Еленчето със светещия нос
в Лапландия, а не при нас,
еленче пъргаво и мило,
но с нос червен и с тъжен глас.
Нослето светело различно, ...
Рождество Христово
Бог се ражда и се сливам
с тази коледна надежда,
и към яслата поглеждам,
малкият Исус просветва, ...
В най-стъклената нощ
Дъгата – монохромна, в цвят на вино.
Стрелките скършват рамене и в мен
кърви от най-студеното ми синьо.
В проскубана трева, сумра́чен скат, ...
Изоставената гара
Събуждам се,
а теб те няма.
Защо до мен не си?
Студено е, ...
Отново
Пак е мрачно, сиво, зимно,
вятър броди в самота,
чувствата ми носталгично
плачат в моята душа. ...
Силуетите в дъжда
Порой от водни капки се изсипа, върху заглъхналата земя,
в продължение на часове.
Всичко живо в хралупите се скри,
докато водата се сливаше с калта, в дълбоките улични локви. ...
Душата ми се свива, като точица!
почерняло, от нестихващия сняг,
но отмине ли зимния сезон и отново
пъпчици ще се явят, ще разцъфнат,
в зелено, като море, заляло сухия бряг. ...
Aнти-ковидни песни
(разказано от приятел по действителен случай)
Снощи слязох във мазата
с юзче стъклено в ръката.
Там зад рафта със бурканите ...
Малко символизъм
И толкова е хубаво когато даже мен ме няма.
И нямам граници, тревоги, мисли, срам.
Нямам нищо.
Следователно не съществувам. ...
Ме Ве Ре министърът
макар и много млад,
не се налива с уиски
направо от обяд.
Та той е, с шест кенефа ...
Съвет
но то не значи, че ще си щастлив.
Не смятай днес, за утре как ще стане.
Бъди свиреп, нахъсан, твърд и див.
Бори се с мелници и ги измисляй. ...
Cтих в дванайсетия час
за празници суетни не излиза,
а времето върви отзад напред –
трепери още в лятната си риза.
Витрини алчни и забързан град, ...
Една мокра снимка
Кален грайфер на единия й край.
Една стара снимка до контейнера.
Нечия забравена леля или баба.
Един овехтял апартамент е продаден. ...