Стихове и поезия от съвременни български автори
Ако...
Ако за всяка кражба режеха ръка,
отдавна всички да сме станали безръки!
Защо ли хората постъпваме така –
най-близките си мъчим с най-ужасни мъки?! ...
Кварталната липа
От южния дъх
чак въздухът трепти.
Рони лятото
по плочника и тротоара ...
Петровден
Днес празник е, Петровден, ден величествен,
празник на двамата апостоли Господни,
Двама братя Петър и Павел, ден благословен,
добри хора разправят се в поверия народни. ...
Мое Величество Поетическо
в таванския ми стихов рай
не съм Кралицата фатална
като на снимката – от по- по- – най-!
Стихът ми тихичко скрибуца ...
Бойко построи над половин милиард километра път
да имате такава магистрала.
При толкова голямо старание
не ми обръщате внимание.
На двестамилионния километър ...
Цона и Мичето
Да е само това, но си вервате.
Уж ми целите жичката тънката,
а ужасно ми късате нервите.
Що е тук, още тук? Май парясница, ...
Нека
на Мури (на брат ми)
Ушите ти нека да са
последен за клюката пристан!
Небето проклина гласа, ...
Живея
За дните, в които небето се слива с морето и прелива до сини нюанси,
които са ми малко познати.
Загадъчни и интересни.
За моментите, ...
Вот такая национальная идея 🌐
Притирая края веков,
Расстреляли мы Лаврентия Берию
За расстрелянных мужиков.
Измытаренные авели, каины, ...
Изгубено в усмивката ми, която носи твоята мечта
отвънка и отвътре...
И водните отблясъци
объркват своя ритъм.
Подреждам мечтите, ...
Думата
нито чута, ни видяна,
тази дума, от нас изречена за нас.
Толкова тихо, в шепот едва,
и двамата, сякаш на себе си казали, ...
Философ
Из гората бавно, бавно
броди вятър с цвят на мрак...
А самотни врани главно –
лутат се с тревожен грак... ...
Нарекли са ме с името Надежда
и нямам място в ада, или рая.
Сред радости, любови и тегла,
сама и тъжна пътя си чертая,
трънлив е – от началото до края. ...
Пролетно утро
(настроение)
По небесните пътеки
скачат облачета бели...
Ветрове нощес лудели – ...
Писмо до теб!
Всичко се слива в едно.
Ти издъхваше в ръцете ми...
Всички опити да те спасим,
останаха без отплата... ...
Прах от мисли
във ъгъла на прашна сграда
с душа затихнала
в онази стара дреха –
наричах я тогава аз премяна. ...
Щит от любов
сто и десет готов съм да дам.
И секунда не ще да разискваш,
само мигваш–и вече съм там.
Стопроцентов оказва се рискът, ...
Щях да бъда друг
Щях да бъда друг, ако виждах твойте очи,
Щях да бъда друг, ако докосвах твойте коси,
Щях да бъда друг, ако не беше казала ми сбогом.
Помня всеки миг със теб, ...
Черни очила
грешите, не е само заради лятото,
плач тих притискат техните стъкла,
дявол коварен прати микробус с нещастие.
Лято е, то е с черни очила, ...