Стихове и поезия от съвременни български автори

256K резултата

18+ Мисли по време на една първа и последна среща

ТЯ: Гледай го, едва говори.
Толкова е мълчалив.
Взорът му е като щори,
все примигва срамежлив.
На кафенце ме покани, ...
1.6K 1 13

Моят автомобил

В офиса си взех заплата,
към дома се устремих,
но на паркинга с колата
силно аз се изумих.
Някой гумите бе срязал ...
2.8K 6 38

Израстване

Каквото и колкото имах и нямах
и даде и взе ми животът каквото можа
Пързалката му подготви ме видимо зряла
окастри излишното и въдвори правила
Полека избързва ритъмът днешен ...
538 4

Покана за бягство

Аз бих се скрила от света –
в една колибка от тръстика,
и с просто одърче с листа –
наместо пухена завивка,
луната да ми бъде свещ, ...
829 10 18

Нюанси от забравен филм

Вечерен теменужен здрач
Дълбока тишина след него.
И тежки стъпки на орач,
след миг воловете разпрегнал.
Осили на презрял овес, ...
1.1K 5 13

Това ли беше?

Това ли беше? Всичко ли приключи?
Изгори го без да се замислиш,
последният ти мост към мен.
Реката ни разделя вече
и няма връщане назад. ...
715

Northward IV.X.2019 🇬🇧

A drifting subpolar circulation
Around the northern hemisphere;
For tired soul a gently invitation
With promise for the grief to disappear.
I know a northward - flowing cold ...
1.3K

Kапитан

Край река седи юначе,
тихо, жално, милно плаче.
Вчера тати му направи
кораб от дъсчици здрави.
От салфетки два-три ката, ...
607 2 10

Отново

Мислех, че всичко е забравено
Но се сетих за теб
С учуда написах ти писмо
С думи страхливи и сърце забравено
Всичко мина като по вода ...
742 4

Моряци

Моряци
Ти бил ли си в морето
в едни безкрайни дни,
когато, общо взето,
Животът е – вълни?... ...
528

Бог да ни помага!

Суетата крачи, крачи,
с лакоми очища.
Егото ви много значи –
утре ще е нищо.
Думите ви мачкат, газят, ...
626 4 12

Притча за следите

ПРИТЧА ЗА СЛЕДИТЕ
Години минаха, откакто
избродих Стара планина –
едно самотно, кратко бягство
от себе си и от света. ...
1.5K 4

Жената на мъжа по стил Мартин Стратиев

Жената на мъжа
трябва да е висока
една глава под него
за да може
да зарови лице в шията му ...
1.6K 1 11

Онзи - същият ...

Чуй, ще шепна тихо,
като шушнещия вятър,
да не будя сухи вейки лихи
и вълци сиви във гората...
Аз съм онзи, който те измисли ...
1.6K 2

Защо да не...

Лъжата ражда се от думи
изкусни, дръзки, хлъзгави
като влечуги
Разтварят жилото отровно
изстрелват семе безоловно ...
501 3

На иконата Свети Теодор от Велики Преслав

Зарастват трудно раните... Более
всяко счупено парче... Но зная -
в болката веднъж събрани- в цяло -
твоят образ свят пак ще изгрее.
И в погледа ти искрен ще позная ...
719 2 3

Визитен сонет

Коя съм аз ли? Ти отговори!
Нали твърдиш и днес, че ме познаваш?
Подмамват ме дълбоките гори,
изгарям със изтичащата лава.
Не ми прилягат женските игри, ...
674 8 5

И днес заради теб съм жив

Заради теб съм жив ... и нов...
заради теб - една любов...
Животът с тебе е красив
и да те чувствам съм щастлив,
след ад безмилостно суров. ...
1.5K 2 4

Проявления

Представи ми се. Първо като страх,
от буря и стени, от неизвестности.
Проекция на смазващия грях,
вменен, заради правото на честност.
А после... После май, че беше зов ...
701 5 8

Куда любовь уходит... 🌐

Я знаю все места,
куда любовь уходит -
в оставленных холстах
она покой находит,
в оборванной строке ...
2.6K 2 13

Списък - 35

- Трябва да спра да се смея картечно.
- Трябва да вляза в калъпа на "зрял".
- Трябва да знам: любовта не е вечна!
- Трябва да хващам метла и парцал.
- Трябва да хвърля "младежките" дрехи. ...
1.2K 8 14

Доживотен танц

Болка, мъка и тъга,
вече няма Слънце и Луна.
Ден след ден, по-безсмислен,
по-нещастен, по-злочестен,
съществуваш като остров неизвестен. ...
1.5K 4 17

Naiad XVI.VII.2019 🇬🇧

River of poisonous gloom water cold
There ahead I behold in the bosom of eve -
Whispers of sorrow covered with mold,
Words never told and anticipations deceived.
lukewarm white hands and chill grin, ...
1.2K

Монологът на една дама – III част

Къде сте детски весели години,
в съня ми днес сте вие още живи.
Край тихи селски сенчести градини
щурците в двора слушахме щастливи.
Съдбата ме завихри по спирала... ...
1.1K 4 21

Лятно

От лятно слънчево – щастлива,
по пясъка пристъпям аз,
с вълни морето ме залива
подобно синьобял екстаз.
Живея в летните минути ...
743 4

Смисъл

Изгубих своя смисъл,
тъне мъгла над погледа ми...
Размити дни,
бързо препускащи мисли.
Жадувам ...
623

На теб, която си в мен ...

Посланията твои влюбено-нежни
говорят ми тъй топло и предано.
В душата ми вихриш виелица снежна.
Тръпен чета те в тиха безнадеждност.
Лъхат ме желаните твои аромати ...
820 2

Лакомник

Виж на горската поляна
суматоха днес настана.
Мечо във беда голяма
рано сутрин е изпаднал.
Зъбче много го боли ...
1K 2 7

Дълго лято

Лятото обуло слънчогледи
и с очи от мигащи светулки,
спира в средата на съня ми
в пълнолуние прегърнато от мене!
И съм в безкрайно дълго лято ...
693

Смокини

Смокините се напукват
надолу по пътя на юг.
Не спира никой. Не къса.
Врабците на дребно кълват.
Смокините падат след дъжд. ...
846 1 4

Залез

С танцова стъпка и джентълменски поклон
Юни грациозно с топла прегръдка си тръгва
през слънчогледови ниви и полски треви
знойният Юли елегантно пристъпва
Лавандулата пръска своя свеж аромат ...
678 1 2

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 31

Юни приключи. Започнаха жегите.
Днес е неделя и, ако намерите
празно место до басейна за двама,
значи с късмет ви е раждала мама.
С бански в торбата и кърпа хавлиена ...
708 1 9

В мола

В моловете най-обичам
да прекарвам време аз.
Харча много, не отричам,
скорост – триста лева в час.
Днес реших да си набавя ...
1.2K 2 7

Сърцето стиснала в юмруче...

Сърцето стиснала в юмруче,
по Млечен път върви, сред мрак,
Луната и набързо учи,
сама да се обича. Как?
Метеоритите разбиват, ...
591 2 7

Обичам те според сезона

Според сезона те обичам,
според сезона те ценя.
През зимата аз те отричам,
дори те мразя през деня.
През пролетта се влюбвам лудо ...
1.6K 2 10

Когато

Когато
Щом тръгнеш сам по лунните трасета,
за да отпразнуваш сам раздялата,
в палитрата танцуват силуети
със сянката ти - бялата. ...
897 3 6

Съчувствие

на поета Недялко Йорданов
Нима за мъката сме ослепели?!
Приел бих участта си без срам.
Притихнаха морските предели...
Дори незрящи носят в себе си храм. ...
682 3 9