Стихове и поезия от съвременни български автори
Като свещ
в молитвата за всяко нещо,
подкрепяща делата на дланта
в несъвършенството човешко.
Изкуството на пълната луна ...
Пътят...
Ти вървиш. Започва да вали дъжд-лек, ситен, но студен...И пътят вече не е същия, водата го прави по-особен...Чува се гръм, който прорязва мъртв ...
Обичта ти ме пази
като топла вълна.
Вледенени талази,
ослепяла тълпа -
всичко стича се бързо ...
50+
с прикрити бели кичури в косите ни.
И гняв,и радост и любов усетили,
все още светят горе там звездите ни!
Горчиво виното било е някога, ...
Замяната
Догарящото Слънце пръсна жа́ра
люлеещи вълни се разгоряха –
отсреща сякаш викаше ми фара,
че идва буря и е нужна стряха... ...
Вълци и овце
на кой ли въобще му дреме,
че нещо тук не е наред -
ей туй, уви, е проблема!
Време вълчешко, хищно - ...
Когда я жила на Марсе 🌐
И лист был бумаги красным,
Писала стихи о самом
Зелёном в душе и… опасном.
Белели мои ладони ...
Сърдечен калиграф
очаквам да зърна лицето Ти в облачна вис.
Дори не шептя. Ти знаеш езика на хората,
неказани думи щом виждаш през погледа чист.
Тъй рядко заставам аз в храма пред твоя икона. ...
Когато ми поддаде дюшемето...
май се превърнах в дървен философ.
Дрънкало и досадник, общо взето,
за всякакви полемики готов.
Задминах в рицарството дон Кихота, ...
18+ В изповедалнята- 10
Ах, съдбата е така жестока!
СВЕЩЕНИКЪТ: По- спокойно, миличка! Крещиш!
В стаичка за изповед седиш!
ТЯ: Отче мой, простете! Без да искам, ...
От теб любов неземна чувам
Когато замълчиш, тъгувам.
Ти приказки разказваш чудно
и в свят вълшебен с теб пътувам...
Гласа ти нежен аз жадувам, ...
Самотен гроб
а над него синева, синева,
покрай него тревата зелена,
минзухарът е клюмнал глава.
Твоят живот ще бъде само поука, ...
С усмихнат цвят на оранжада
море, вълни, криле на лято -
пораства, плува, пее, стига,
остава в мен с морето слято.
Уютно, сладко, сочно, вкусно ...
Предизборно
Живи сме! Все още нас ни има
във този винаги забравян край!
Прекрасен в пролет, лято , есен, зима!
Превърнахте го в Ад, а беше Рай! ...
Непонятно
в пристанището на всички обещания,
под платното на донесени мълчания,
там, където не си излишен на света,
няма да догорят тъканите истории ...
Прикрита външност
в Странджа родена,
хубав цвят имаш ти
галещ моите очи.
Изправен, красив, ...
Буквите на Хефест
за съдбата на всичко видимо и познато
без да може реално да бъдеш знак
за притежание на буквите от олово.
Втълпени притчи, неопарили гръдта, ...
За жива вода
през девет земи във десета
на всички закони напук
живее старица проклета.
Магьосница казват е тя, ...
Когато си отиде
( На моя приятел чичо Жоро)
Едва когато някой си отиде и го няма,
накрая когато с него тъжно се простиш.
Разбираш колко ти е нужен, мъка голяма, ...
Едра тропоска с дъждовен конец
А ето че настъпва зима.
И песен лятото ми пя –
в разкривено петолиние.
Изплаквам първите мъгли – ...
Зограф
Ореол над забрадката ми сложи.
А аз просто те чаках за вечеря.
Изстина гювечът недокоснат.
Ти ме увековечи за поколенията. ...
Сетната воля
Оцеляваше, макар и без сила.
Избягал от порочен вертеп,
с надежда в мисълта му се впила.
Той крачеше бавно в онази посока. ...
Меден юни
и пелената сива се загуби.
Небето слънце изора
и се събуди юни лятно влюбен.
Разпяват птици мокър ден ...