Стихове и поезия от съвременни български автори
Труден
че строга бе проклетата диета.
От малък имам видим зъбен тик,
все дъвча нещо, всъщност е кюфтета.
Не пожелах да стана депутат, ...
Его(м)истично
но факт,
намирам уюта
у себе си.
Много нескромно, ...
Толкова е хубаво
че винаги си някъде край мен.
Дали е изгрев или вече залез
изминал е един прекрасен ден!
Толкова е хубаво, когато ...
Ела да изпием по една
като девственица бяла,
свита в мекото одеяло
все още не съм заспала.
В прозореца - самота, ...
Спомени ...
... и спомени за гари, и за влакове –
все вечно заминаващи за някъде!...
... и обвити в пара – черногриви,
как цвилят старите локомотиви... ...
Лятна утрин в Ловеч
С усмивка лятото докосва,
целува моята коса,
в златисто то я украсява
и ѝ дарява красота. ...
Парада в душата ми
парада от хора в моето тяло.
Сенки от нечие минало бродят.
Живота тече, а времето - спряло.
...... ...
Вземи ме Господи
Вземи ме Господи
в небесните простори,
отведи душата ми
във небесата, ...
Предадох се
всичко от себе си..
Време е да се откажеш..
Нямаше кой да ти помогне
Явно така е най-добре.. ...
Пак си е лято
и в дъжда пак остава любов,
и сред жегата – светещо плато,
и насън си расте в огън нов.
В краткостта по-щастливо живее ...
Орисани
Влезни, направих ти кафе.
Не, няма да ти искам обяснение,
с кого било си и къде.
Не казвай, че добре ти е било ...
Приятел
се скрих във майска вечер,
разлиствах прашни страници
миришещи на старост,
но знаех, че са писани ...
Чувство, че греша
в око на птица, в тичинка и полен,
но тесен ѝ е – вечно недоволен,
светът. В душата болката расте.
Летяла би, с калинка и пчела, ...
Да кажем
от наште широко раззени зеници,
залудо рискувате рани стотици,
а лято догаря, димящо и болно.
Небето, да кажем, снижи се оловно, ...
Безсъние при пълнолуние
Кой запали над Земята
магнетичната Луна
и изпълни тъмнината
със магична светлина?... ...
Лястовички
огласяхте със песни моя свят,
но есента дойде и ме наказа.
Отлитате за друг, далечен град.
Гнездата незаключени и пусти ...
Тук съм
Но тебе те няма.
Чувствам те навсякъде,, ала не те виждам..
Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva)
А. 2021
Епилог
Застигаме живота наобратно сякаш.
И в твоите сънища без жал за теб дойдоха
годините - и все пак няма да избягаш...
Отмятаме ги залезите, ден след ден, ...
Сюита от есенна въздишка
Аз вино от глухарчета не пих.
И дар не ми е пращан – отдалече.
Живея в лоното на светъл стих,
издраскал с туш притихналата вечер. ...
Щастие
да се усмихваш е уникално.
Представяш ли си една усмивка
колко краси човек, а една
прегръдка внася цяла пролет. ...
Небето...
Завива ме с мъгливите си длани.
Покрива с дим напукана уста.
Небето ме притиска.
в прегръдката си хладна, ...
В душата място има
животът приближава своя край,
но душата мъдра спомени скрила,
настанила ги мило, като във рай!
На всеки е дала име на цвете ...
Учителка
Имаше една доста далечна земя, в нея
Живееше една доста добра госпожа.
Вие бяхте неотлъчно до нас.
И всеки час ни показвахте добре с сърце ,но ...
Утеха
Не ме задържайте!
Телото ми е само дреха,
която на земята ще оставя.
Но ще изпратя цялата утеха, ...
Писмо до дъжда
Вятър пилее облаци сиви.
Милиони слънца, обновени,
в капките дъждовни се усмихват...
Пак извила е снага дъгата, ...