Избирайте! Избирайте, недей се мая
Дойде най-сетне есента с чудната омая
Смело посочете своя обещаващ кандидат
Бюлетините валят - същински листопад
Думичката “избор” нека да ви разтълкувам ...
Отново безпризорни и разплакани
и скупчени под нощното небе,
словата избелели са, от чакане,
ни мащеха, ни майка ти не бе.
Животе мой, с тъга неприласканите, ...
По всичко ми приличаш на вълнá
в началото на много тежка зима.
Морето става ледена стена,
и сам намираш сили да те има –
една вълнâ, прерязала леда ...
Ти си грешно написан роман.
Имаш хиляди точки за триене.
Аз се вмъкнах, където си сам,
между всеки абзац – да се имаме.
Интервалите, пълни със скръб, ...
Както галопирах, налетях в канавка!
Тука разкопали! Мамка им еснафска!
Боже, кво е туй, бе? Гледам и се чудя!
Малее, сомнамбули? Няма да ги будя!
Някакво гъмжило, пълно с звездобройци, ...
Какво поиска всъщност Суверенът –
че нещо все го спрягат напоследък?
Не дава на един властта, проблемът
остава за решаване – той гледа.
Той гледа и ги преценява всички, ...
Песен, която, не спирам да пея -
за човешката обич през измерения,
цялата мога до звук да изпея
по ноти, през всички превъплъщения!
Мога! Но най - обичам да пея ...
Тези твоите кафяви очи готови да рушат и създават отново и отново..
Докосването ти с ръката като лек ветрец, а казващ толкова много..
Руменината по страните ти издаващи бликащата ти истински дълбока любов..
Само за мен. Всичко това само за нас.
Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva)
Нощта се свлича. Сън сме на паважа.
Ний крачим неуверено напред.
– Очите ти са тъжни. – отбелязваш.
– И толкоз невъзможни, като теб. -
отвръщам аз. ...
Привет! Две думи ще напиша
(не знам дали по-близо съм така)...
Но полумракът сигурност ми вдъхва,
когато свещите съчувствено трептят
в очите на онези диви рози, ...
Не ще си сложа маската желязна,
да се затворя сам в една килия
и в тишината на любов напразна
от мъката отровен блян да пия.
Безименен аз няма да се скрия ...
И дъвчем пропагандата им куха,
присяда, не присяда – туй е то.
Лъжите им и глухите ги чуха,
превтасаха до клисаво тесто.
И кръстове, надве-натри сковани, ...
Ти няма да си тръгнеш през септември -
ще идваш като шепот със дъжда,
след август хризантемите разцъфват,
дори да ги покрие ранен сняг.
Не ми тежи ни охрата в гората, ...
Те си тръгват, събрани на ято
чак към другия край на света.
Този полет е счупено лято...
Ситни, остри стъкла самота
безпощадно се впиват в сърцето. ...
Аз вярвам в теб. Сърцето ми икона
със твоя лик рисува в небесата,
че любовта ми чиста е, изконна -
и извор е за тебе от душата.
И невъзможно е да те отроня ...
За среща никога не закъснява,
макар на работа до късно да седи,
не вдига шум, въпроси не задава,
децата не прибира... Просто няма.
Потраква с токчета, все бърза. Закъде ли? ...
С дребен шрифт от нежни букви,
по кожата - трепкащи слова,
сърце тупни, гори да не изпусне,
на многоточието живите зрънца.
А после, после завладяващ ритъм, ...
Ще се завърна там, където бях
преди ръцете ни да се докоснат.
Когато не изпитвах лепкав страх
и не измъчвах Теб и мен с въпроси.
Когато само поглед бе ми нужен, ...
Една сълза, скрита под тъмните стъкла на златни очила.
Напомня как държеше моята ръка да не падна в калта.
Здрав и силен съм сега,
но гледам в небето през нощта!
Там някъде си , като звезда. ...
Помниш ли, беше наша есен -
аз, с желания на есенна жена,
бях приспала младите си песни -
ангелите само правят чудеса!
А, есента с очи на зрели дюли ...
Please just let me be myself
And so what if I wanna be a shooting star
With half a page worth of scribbled lines?
I'm only flesh and blood
Forgive me, the temptation's out of control ...