Завръщаме се в родната страна
след дълъг път. Тя чака, вика, кани –
прекрасна, вярна, ласкава – една! –
да бъдем там, където сме люляни!
Летим без сън. Повява северняк, ...
Казаха ми - мечтите се сбъдват,
някои лесно, други пък не,
ала ти просто си недостижима химера,
невъзможна дори в моите страхове.
Ще ми простиш ли, изписаните редове? ...
Опорочиха представите за свободата,
затова хаос наоколо царува.
Тя значи постоянство в борбата,
а не на пороци да се робува.
Свободата е чувство за ред, ...
Обичам те, лесно е да го кажеш, но трудно е да го докажеш.
Със жестове или със постъпка мила, стига ли това да го покажеш?
Обичат ли те зная, то сърцето ще ти каже.
За любов такава, то със сигурност ще се докаже.
Обичам те и аз, но как в това да бъдеш сигурна сега? ...
Земята се изгуби. Няма я.
Отдавна не знам върху какво вървя.
Вървя ли? Или някаква измама
ме носи междупространствено сега?
Изчезнаха и другите планети, ...
"Жени се вече!" - ръчкат ме отвред
да позная уж и аз семейна радост.
"За кой личен джендър по-напред?"
Питам аз и жаля миналата младост.
Говорят ми, че чакам принца с коня, ...
Първа бе бабата... после и дядото.
Един и същ час на смърта.
Двойни пневмонии. Тихо се дадоха.
Ръка за ръка през нощта.
Малко емоции - всичките траурни. ...
Кокичето отвори си очички и миглите
му свиха си гнездо в сърцето сред
въздишки в очакване на пролетта.
Едничка мигла падна върху розовите
му страни – откъсна се и полетя. ...
Въздухът лъхти ми на тревога
и където и да ида, все така мирише.
Изпаряват се сълзите ми от пода
и осуетяват опитите ми да дишам.
Ударите на сърцето ми гърмят ...
Разпадам се на атоми горчилка,
разтварям се в дъждовната вода.
Спасена от надвисваща бесилка
застивам под кората на леда.
Замръзват раните и отболяват, ...
За теб ръцете ми ще са лиани.
Виж, пръстите ми са цветя уханни!
По- нежно и от ангелско перце
докосват тялото ти меко длани.
Косите ти и свежото лице ...
Отдавна няма ви приятели,
но тази нощ дойдохте ми в съня,
все тъй добри и обаятелни.
Събудих се. Май пак съм си сама…
И търся ви – къде сте? Няма ви, ...
Живял някога един много весел усмихнат и слънчев човек. Той не спирал да се радва на всяко хубаво нещо, което му се случвало. Всеки ден се събуждал с усмивка на лице, а слънцето го докосвало с нежните си лъчи. Когато пък утринта била дъждовна, мъжът отново се усмихвал, защото вярвал, че и след този ...
Денят си тръгва като облак сив –
намръщен и до болка прозаичен.
Нощта е блудница с маслинени коси
и ти танцуваш с нея в транс епичен.
А аз протягам пак към теб ръце, ...
Ако беше друга, щях ли да те обичам?
Колкото любов, към теб изпитвам я сега.
Ако беше друга, щях ли да се вричам?
Във живота мой кълня се, че за тебе ще умра.
Но ти си тази дето моето сърце открадна без пощада. ...
Недейте стрес да трупате у вас,
че тоя стрес е подла орисия.
Изпълва ви – той капе час след час,
накрая става страшна бъркотия.
Ще ви удари в жлъчка и стомах, ...
Различен Си от земните кумири,
от тяхната суетна красота –
засвирили на сладкогласни лири,
примамват масите с нечестие, с лъжа.
Различен Си, не влизаш във стандарти, ...
„Копнеем за любов толкова дълбоко, че океана би ревнувал“. - Пабло Неруда
Мое малко сърце, мое първо начало,
лековерно ти бе и така остаря.
Колко болка натрупа с щедростта си отляво,
колко време събира упорита ръжда. ...
На всеки празник бил неканен гост.
Пиел от виното на хората, ядял от хляба им
и сам пред огледалото вдигал тост,
въпроси зли не спирали да го нападат.
Заспивал прав на края на града, където ...
прозорецът ми към света е отворен
чувам коли, мислите си, емоциите в мен
лягам под него и гледам към звездите със затворени очи
виждам теб, твоите бели ръце
кожата ти е приятна на допир, а зеленият поглед пресушава влагата в мен ...
От омраза, посята дълбоко в земята,
никнат храсталаци трънливи.
И техните клони зловещо се мятат
насам и натам върху хорските ниви.
По пътя им всичко красиво завяхва, ...