Стихове и поезия от съвременни български автори
Непредвиденост
че вече всичко е наред
и хлопна капана на изненадата,
съсипа всичките ми планове.
Мислите ми станаха объркани, ...
Ще нарисувам мечта
ще нарисувам своята мечта.
По къщите, по тротоарите сиви
ще се усмихнат безброй чудеса!
Ще разцъфне китна градина ...
Не искам да пускам ръката ти
В миг забравям за всички проблеми,
щом усетя по мен топлината ѝ,
лято стопля ме в зимното време.
Не, не искам да пускам ръката ти - ...
Опит за хайку
кръв от него не капе
тече тишина.
***
циганско лято ...
Добре де, патка съм
Не искам никой тишината да разплиска.
Разпада се и битието ми, на атоми.
Май остарях. Дали да стана феминистка?
Че не било в млекото – хайде в суроватката. ...
Там, през май
обикнахме и птиците, и дюлите,
окапали отдавна в двора.
Там, през май, в онази топла нощ
изпратихме с колет по пощата егото и скритата у всички ни човешка злост. ...
Обреченост
Очите ми - без острови. Отново...
Брегът в безименни бои бездейства.
Река ли съм - в руини да се ровя -
Единствено елмазена на есен... ...
Жената със светулките в очите
Жената със светулките в очите,
самотна, недолюбваше нощта.
Във фосфорно блестяха светлините
на ириса й в черна пустота. ...
Ще се..
Ще се приютя под крилото ти само за да ме нараниш след това..
Такъв си ти - болка вплетена от копнежи.
Аз съм твоята милост, която иска да те обича, без да ти обещава нищо..
Ще бърша мислено в тишината сълзите ти, ще си представям, че ми отвръщаш със същото.. ...
Старата асма
Старата асма на двора си е все същата,
в сянката и спомням си с усмивка за някога.
Един букет от вкусни гроздове до къщата
и детството под нея, спомените идват всякога. ...
****
за мен плачат моите демони.
Изгубих много,
оставих морето
да ме вземе обратно. ...
Измислени дни
Жадуват за сън закъснял.
Подреждат си пъзел мечтите
в щрихован каданс черно-бял.
Проплакват от ъглите струни. ...
Pай – за неживеещи
примигват все фенерчетата, малките,
та в ямите житейски да не хлътвате
но кой ти гледа – буболечки жалки те,
по жътва все полепват по диканите, ...
И още е главата ми с ума си
сълзите театрални са, уви.
Достигнала е възраст – достолепна,
и с фалш душата трудно се лови.
Дори и струна някаква да трепне, ...
Реквием за Старият кораб...
Вълните подпалени
щом вятър размаха –
платната му алени
във залеза бяха... ...
Легенда за "Субашин чешма" край Белоградчик
Легендата от стари времена
разказва ни за "Субашин чешма",
как нейната, горчивата вода,
превърнала се в бисерна сълза. ...
Щекотлив въпрос
че даже на света ги бихме дали.
Най -умният оказва си се прост –
в бунище търси звездни магистрали.
Кратуните подрънкват си безкрай, ...