Червите се от кумова срама
като гледате простата човешка драма,
но народът пак не ви е мил,
затова казвам ви:Честит първи април!
Лъжете го, аз зная, ...
Станах рано и щях да се бръсна,
не пяна, а кетчуп от тубата пръсна,
децата засмени, вдигнах глава –
Беше Първи април, господа...
Изнервено бързах – обувки, сако, ...
Светове прегръщат се във вихър...
И Минало, и Бъдеще едно са,
и страшна буря е със рев на тигър,
Фортуна неизбежно се ядоса.
През времена препусках аз, до тук. ...
Почувствам ли се без любов и сам,
и изгревът, и залезът са тихи,
и дни, и нощи все изглеждат лихи -
аз тръгвам пак да търся твоя храм.
И пътят ми е дълъг, все натам - ...
Измислени са приказките пак,
кристалните пантофки са за друга.
А принцът, виж – еснаф е и глупак –
прислужница си търси, за съпруга.
Присяда ми следобедният чай, ...
Човече, отесня ми тоя свят
и ризата на сивите райета.
Тук спящите красавици не спят,
а принц е онзи, дето плаща сметката.
Загубих си обувката на Юг, ...
В утъпканите делници, разминати,
сме заедно, но някак сме си чужди.
И сред звездите търся пак причината,
да те обичам искрено, без нужда.
И от ярема ни, боли ме рамото. ...
Толкова стихове аз ти написах,
а болката вътре стои ли, стои.
Хиляди сълзи душата пропиха,
но мъката черна в гърдите гори.
Знам... и години сто да изминат, ...
Идва в съня ми древната конница,
цвилят и молят конете:“Ела!“
и напускам аз старата столица,
слушайки вечния зов на кръвта.
Пак съм млада, красива и дива, ...
Не знам защо и как съм побеляла.
Навярно тишината е причина.
Студът ли ме прониза до премала,
когато ти от мене си замина?
По стръмното поел ли си спокоен, ...
Тя не знаеше как този пагубен свят се обича,
но обичаше истински. Беше толкова бяла душа
Не разбра и кога от усмихнато,светло момиче
се превърна в пораснала, уморена и тъжна жена.
Тя не знаеше как И полепваше кал по лицето. ...
Май било е така. Вик сред нищото.
В “Битие“ нито дума не пишело.
И пророците явно пропуснали
откъде и защо се е спуснало.
Най-нечакано, в миг се отприщило - ...
Ето там - на завоя, до стълба с ръждясали длани,
на върха на баира, отмил тебеширите детски
идват те - неми ангели с бели криле изподрани
от далечния път между сивият студ и Надеждата.
Те раздират небето със своята преданост чиста ...
Политици, грижете се за народа,
това е ваше важно задължение!
Не мислете само за пари и изгода,
а за държавата и народното спасение!
Наблюдавате от скъпите си лимузини ...
Стъпките по пясъка – сиротни,
плаче чайка с име на момиче.
На ръце ме носиш, доживотно –
искаш все на Тебе да приличам.
Да летя и кръста не ми пречи, ...
Жената ме нарочи, че съм мързел!
Майтапът й съвсем не бе учтив.
Не знам защо, аз много й се вързах.
Та аз не бях изобщо мързелив!
Понеже, аз отглеждах злобно куче, ...
Виждам те как поглеждаш нагоре
и поръчваш за двама ни капучино.
Ръцете ти спокойно лежат между нас,
но знаем, че е съвсем привидно.
Защото, когато погледът ти се върне, ...
Засенчване
Живеем в свят пълен с окови.
Опитваме се с алкохол да разградим нашите коркови маски.
Пропукват се като стена на крепост.
С нощта, очите ни ослепяват, слепота... ...
Една душа, невидима за дните,
из празните къщи си търси подслон.
Изтича живеца и глух по стените
заслушан в печала на стар грамофон.
Една душа оглежда се в зеници ...
Реших да се разходя из градчето и стихче да напиша след това
за Царевец, за пролет, за небето. Дано да е с мелодия добра.
Преминах през годините нелеки. Надявам се, че вече са назад.
Понасям се по дългите пътеки и нека всеки бъде мой събрат.
Студентските години си отиват. Отиват си годините. Летят. ...