Стихове и поезия от съвременни български автори
Сладки за мама
Нека сладки да направя,
после с теб да ги изям!
Знаеш, мога да се справя,
нали вече съм голям! ...
Старият моряк
бури, и цунами, и порой,
щастието искам да целуна
и да любя, а си имам кой.
Искам на мечтите да се кача, ...
...
и опънахме нерви като струни.
Нелечима зависимост се оказа
електронната връзка помежду ни.
Помислих, че пипнал е вирус ...
Светлина бъди
Дете, когато се роди
вселената блажено се усмихна
и мигом тя криле ти подари,
по своя път безгрижно да политнеш. ...
Писаното остава
все за смъртта да пиша.
Животът е конструктор "Лего",
светът ритмично диша.
И в старостите има детство, ...
Философи
с дълбоки философии заети.
Докато ги разбереш
можеш да умреш.
или ...
Кремчето на баба
Все ме тъпче с манджи разни.
За да стана аз голям,
готви ги разнообразни.
Всяка манджа е със сос ...
Тишината е глуха
да се вглеждаме заедно в тъмнината,
в мълчание да чуваме само
часовника на сърцата.
Беше хубаво. ...
Загадката на нашето създаване
Загадката на нашето създаване
едва ли някога ще проумем!...
Дълбаем в микрокосмоса... Надяваме се...
Вселената?... Надничаме и в нея... ...
Събуждаш в мен любовния мечтател
сърцето неизменно го желае.
Душата ми чете те и мечтае,
защото аз съм влюбен в теб читател.
Събуждаш в мен любовния мечтател ...
Хитър Ванко
без принуда, сърдитни.
Титлата "дете злоядо"
Ванката си защити.
С палачинки за закуска ...
Лятна полунощ
в дълбокото небе на юли.
Разпенен прилив,
облъхва свежест мрака.
Расте, надига се в тревата, ...
Неуловим
Неуловим, красив и необятен –
дъждът рисува образа ти мил,
Вселената на мене го изпрати,
а той е толкова неустоим. ...
Прозрение
на всичко, що природата твори.
Разбрахме че смъртта не е разплата,
не е и наказание дори.
Разбрахме, че смъртта не е решение ...
Самота
със спомените в пясъка рисува,
в ръката ми, паднала звезда,
със сърцето поиска да пирува.
А то се свива на топка в гръдта ...
Паричка за късмет
дето всички наричат пройдоха, крадец и гамен,
взех и мъничко цвете, светът ни е толкова лош, че
да го сгрея за миг и усмихна се падна на мен.
Рошав вятър преви до земята чак тънките клони. ...
Сънотворно
там го чувах как тупти...
Есента го сгу́ши: Клето
облаче, лети, лети...
Извалял се беше вече ...
Част от теб
От ритъма на твоето дихание...
Не се тревожа, нито пък се чудя
Дали си тук със своето мълчание.
Достатъчно е в себе си да бъда ...
Дете на здрача
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.”
Днес миналото бясно ме човърка, ...