bibsun (Любимата)

Септември 🇧🇬

Септември е букет от цветове,
които се превръщат в чисто злато.
Светът въздъхва, леко уморен,
прощава се с последните моменти лято.
Днес слънцето стои на кръстопът - ...

bibsun

Poetry » Landscape

2024-10-24T15:58:55+03:00 689 2

Надежда за слука 🇧🇬

Не вярвах, че след неговите длани
в нечии чужди моите ще паснат;
че след изплакано и изживяно,
крилете ми отново ще пораснат.
Че в погледа му след като изгубих се, ...

bibsun

Poetry » Love

2024-10-11T17:31:59+03:00 525 1

Премълчано 🇧🇬

“Обичам те” не излиза измежду устните.
Зад зъби държим го като каторжник.
Не смеем да го изречем, да не би
да нахлуят с него и спомените.
Очите ни светват, когато се гледаме. ...

bibsun

Poetry » Love

2024-10-10T20:44:45+03:00 415

Обичай 🇧🇬

Обичай,
обичай.
Додето сме млади.
Додето сме млади
и още невинни. ...

bibsun

Poetry » Love

2024-10-02T21:54:24+03:00 487 1

Благословия 🇧🇬

Да провидиш – проклятие или дарба е?
Виждащият и слепият ще отговорят различно.
Обикновено това, което нямаме
по-добро ни се струва, привлича ни.
А когато кръстосаш пътеки с благословията си, ...

bibsun

Poetry » Philosophical

2024-09-26T22:09:02+03:00 497

Мъдрост 🇧🇬

/
Като орехът древен сред друм разлюлян;
Като сянка от есен на север в компаса.
Като шепот смирен, като струна в сърца.
Като кротка целебна дума в душата. ...

bibsun

Poetry

2024-09-18T07:52:29+03:00 585 1

Някои от нас 🇧🇬

Някои от нас купуваха нова украса всяка Коледа,
при други коледният дух живееше целогодишно.
Някои в точен час всяка неделя се молеха;
а други така живееха, че самият живот им беше молитва.
Някои усърдно спомените запечатаха в снимки, ...

bibsun

Poetry » Other

2024-09-11T20:35:37+03:00 489

Епилог 🇧🇬

“Епилог е последната част в сюжета на литературно произведение, която от известна дистанция на времето разкрива съдбите на героите след развръзката в творбата.”
Аз съм епос, който се чете за един човешки живот.
Ти предпочиташ да четеш брошури.
Не намирам драма в този епилог,
нито причини за душевни ...

bibsun

Poetry » Other

2024-09-10T09:40:34+03:00 507 1

Сянка 🇧🇬

Далеч в простора плува сянка,
която е отдавна с мен.
Това съм аз - жена и мравка,
и лъв, и пламък, и дете.
Това съм аз, така смутена, ...

bibsun

Poetry » Other

2024-09-08T13:32:24+03:00 484 1

Вододел 🇧🇬

От тук нататък няма верен път,
а две пътеки със различен изход -
едната - двама да се окрилят;
А другата да извървим самички.
И редно е. Това е вододел, ...

bibsun

Poetry » Other

2024-09-07T16:19:29+03:00 732 4 4

По здрач 🇧🇬

Смрачѝ се, смрачѝ, а над моята стряха,
ни повей усещам, ни пиле прехвърча.
Излизам смутена, гола и плаха -
нощта се надвесва над мен вездесъща.
Аз, малкото цвете, самотното птиче, ...

bibsun

Poetry » Other

2023-12-03T19:13:15+02:00 635 2

Свобода 🇧🇬

Това ми прилича на Смърт, ала всъщност е Раждане.
На окова прилича, но всъщност… е свобода.
Да изгубиш надежда понякога се оказва надграждане
и понякога Свободата изглежда точно така.
Да си свързан, не вързан, да плуваш в покоя на Нищото, ...

bibsun

Poetry

2023-12-02T07:42:11+02:00 911 4 5

У дома 🇧🇬

Домът ми стар притихнал е и чака
да чуе стъпките ми отдалеч.
Аз вече виждам родната си стряха
и много бавно движа се напред.
Не знам дали да се завърнеш вкъщи ...

bibsun

Poetry

2023-07-07T19:39:24+03:00 641 1 3

Не всичко е създадено да свърши щастливо 🇧🇬

Не всичко е създадено, за да свърши щастливо.
Поне не към момента, в който ни се е случило.
Едва след време можеш да заявиш предпазливо,
че вече разбираш защо не се е получило.
Не всичко, което пристига, при нас ще остане. ...

bibsun

Poetry » Philosophical

2023-06-29T18:28:42+03:00 1.1K

Ще си ида с песен 🇧🇬

И мен ще ме отмие някой ден
априлски дъжд от белите прозорци,
ще ме разнасят майски ветрове
навярно в малки улички крайморски.
Не ме е страх, ще дойде онзи час, ...

bibsun

Poetry » Philosophical

2023-06-27T16:53:05+03:00 827 3 3

Сега е малко по-късно 🇧🇬

Сега е малко по-късно, отколкото трябва
и си те спомням с усмивка сърдечна.
Времето ли си е свършило работата
или изживели сме нещо извечно -
страстта младолика без капка пощада ...

bibsun

Poetry

2023-06-22T19:31:26+03:00 653 1

Земя 🇧🇬

Стъпка първа - не гледай към мен.
Аз съм просто земя. И основа.
В мен расте вече новият ден.
Но е време за нощ. И наново.
Стъпка втора - не спирай, върви. ...

bibsun

Poetry

2023-06-21T10:48:40+03:00 889 5 4

Светът ще е наш 🇧🇬

Живеехме с вярата, че светът ще е наш;
че ще излезем цели от неговата паст;
че времето ни принадлежи и ще го подчиним,
че няма да сме поредните, които превръща в дим.
Главата ни гордо изправена бдеше ...

bibsun

Poetry

2023-06-20T15:22:46+03:00 708

А сега ми е трудно 🇧🇬

Сега ми е толкова трудно да вярвам.
Вероятно защото
играх на доверие с хора, които
не бяха наясно с цената му
и по една или друга причина ...

bibsun

Poetry » Other

2022-07-13T09:13:43+03:00 942 2

Аз и мама 🇧🇬

Двете в тъмната стая
сме сами - аз и мама -
и вечеряме тихо на свещ.
През прозореца виждам
преминаващи фарове ...

bibsun

Poetry

2022-06-17T15:48:33+03:00 1.5K 2 7

Баланс 🇧🇬

Балансът ни е чаши от кристал,
надвесили се над ръба на масата;
под нея земетръсна е площта.
Колко е нужно да прелее чашата?
Започнахме на стръмната скала ...

bibsun

Poetry » Love

2022-06-17T15:47:39+03:00 910 2 2

Тотеми 🇧🇬

Отварям мазето, а там са разхвърляни кости
от предишните, недозабравените животи,
покрити със плесен и прах, като стара кутия,
която пази тайните на момичешкото ми минало.
Макар че на своето детство и младостта си тъжна, ...

bibsun

Poetry » Other

2022-06-16T16:00:34+03:00 843 1 4

Виждах отвъд 🇧🇬

Ако бяхме се срещнали две години по-рано в живота,
щях да ударя шамар в лицето на нашата среща,
щях да запаля всички останали мостове,
да тегля черта, да напиша: "Не минавай отсреща".
Ако бяхме се срещнали рано, по-рано от вчера, ...

bibsun

Poetry » Other

2022-03-23T10:08:19+02:00 810

Трябваш ми щастлива 🇧🇬

Трябваш ми щастлива
като слънцето наранина,
което ме целува по зениците,
като росата по краката боси сутрешна,
като нежното докосване на утрото, ...

bibsun

Poetry

2022-02-05T09:32:32+02:00 745 1

Спомен за светлина 🇧🇬

Двете в тъмната стая
сме сами - аз и мама -
и вечеряме тихо на свещ.
През прозореца виждам
преминаващи фарове ...

bibsun

Poetry » Philosophical

2021-03-11T08:07:34+02:00 762

Евина вина 🇧🇬

Ти все си виновна,
да знаеш,
виновна си, Ево!
Че готвиш, че бачкаш,
че хлябът ти все не достига. ...

bibsun

Poetry

2018-09-20T21:02:59+03:00 968 1

Знаеш ли какво е любовта? 🇧🇬

Ти знаеш ли какво е любовта?
Нали все казват, че не си отива...
Възможно е да бъде и така,
ала лицата си мени със сигурност.
И струва ми се често че грешим ...

bibsun

Poetry

2018-09-18T13:48:20+03:00 1K 1 1

Нещо като равносметка 🇧🇬

Дълго...
дълго живеех твърде дребнаво
и крилете забравиха своя размах.
На ръба бях. Паднах надолу стремглаво.
Паднах в бездна, в която намерих единствено мрак. ...

bibsun

Poetry » Other

2017-07-21T02:12:22+03:00 1.4K 3 6

Връщане 🇧🇬

Ако там, откъдето дойдох, е останало нещо,
то е болката от това да не бъда различна.
Ако бях те достигнала, без да стъпвам накриво и с грешки,
някой друг вместо мен би те чувствал и дишал.
Ала аз бях. Обърквах севера с юг многократно, ...

bibsun

Poetry » Other

2017-01-07T13:30:31+02:00 980 1 1

Очите на Пепеляшка 🇧🇬

- Пепеляшке,
какво е ставало в очите ти? -
с тъга поглеждайки ме, той попита.
А знаеше - родиха океани;
защото знаех, ...

bibsun

Poetry » Love

2016-02-25T17:52:56+02:00 972 1

Надежда в мрака 🇧🇬

Неназовима нощ дойде в сърцата ни.
Не даваме любов. От предвидливост.
Голи зъзнем, стаени в самотата си-
свидливо скрили сме и двете ризи.
Мерим улиците, молим се за щастие- ...

bibsun

Poetry » Other

2015-11-15T20:05:25+02:00 1.1K 1

Ръцете ти. 🇧🇬

Ръцете ми са сгушени в ръцете ти;
И мое огледало са очите ти.
Сърцето ти дочувам до сърцето си-
усещам го, че бие с моя ритъм.
-- ...

bibsun

Poetry

2015-10-13T21:30:58+03:00 1.1K

Но... 🇧🇬

Понякога, в най-тъмните ми нощи,
Когато мракът хладен ме прегърне,
Завръща ми се… Връща ми се още-
Все там, където няма да се върна.
И бронята ми здрава се отпуска, ...

bibsun

Poetry » Love

2015-10-10T20:23:27+03:00 1K 2

Странните минути 🇧🇬

Не,
не питам вече как си, що си.
Че простих, простих. И преживях.
Не остана време за въпроси.
Всичко се смени. ...

bibsun

Poetry » Love

2015-10-05T17:51:49+03:00 1.2K 7

Предкрайно... 🇧🇬

Всеки допир с теб е болка,
като въглен ме гори...
та си казвам
"Стига толкова"
"Стига" казвам, но уви... ...

bibsun

Poetry » Love

2015-01-25T14:18:14+02:00 1.1K 1 2

*** 🇧🇬

Не мълчи...
Ако е край, да бъде.
Имам нужда,
трябва ми да знам.
По-добре, ...

bibsun

Poetry » Other

2014-11-25T16:53:03+02:00 1.1K 3

Бих могла... 🇧🇬

Бих могла...
да чакам цяла Вечност,
но и да си ида още днес.
Мога да съм близка отдалече,
но и дълго да не пратя вест. ...

bibsun

Poetry » Love

2014-10-02T10:31:07+03:00 1.2K 1 1

Маски 🇧🇬

Свали за мене всичките си маски
и до вратата вън ги остави.
Недей да бъдеш знатен, нито бляскав -
пред мен бъди такъв, какъвто си.
Защо реши, че те ще са ти нужни? ...

bibsun

Poetry

2014-09-03T11:04:44+03:00 970 2

Поетът 🇧🇬

Поетът е душевен мазохист -
от мъката си вае красотата...
рисува я на белия си лист,
а след това го пуска по земята.
И после някой себе си намира ...

bibsun

Poetry

2014-08-08T20:02:46+03:00 1.1K 3

Щастливата любов 🇧🇬

Щастлива обич не вирее в стихове,
ни в празни и заучени слова.
Тя се спотайва в тихите ни мигове -
в душите, в дланите и във кръвта.
Тъй леко стъпва, че не я усещаш, ...

bibsun

Poetry » Love

2014-08-03T21:41:55+03:00 1.3K