bibsun
196 results
Смрачѝ се, смрачѝ, а над моята стряха,
ни повей усещам, ни пиле прехвърча.
Излизам смутена, гола и плаха -
нощта се надвесва над мен вездесъща.
Аз, малкото цвете, самотното птиче, ...
  141 
Това ми прилича на Смърт, ала всъщност е Раждане.
На окова прилича, но всъщност… е свобода.
Да изгубиш надежда понякога се оказва надграждане
и понякога Свободата изглежда точно така.
Да си свързан, не вързан, да плуваш в покоя на Нищото, ...
  260 
Домът ми стар притихнал е и чака
да чуе стъпките ми отдалеч.
Аз вече виждам родната си стряха
и много бавно движа се напред.
Не знам дали да се завърнеш вкъщи ...
  197 
Не всичко е създадено, за да свърши щастливо.
Поне не към момента, в който ни се е случило.
Едва след време можеш да заявиш предпазливо,
че вече разбираш защо не се е получило.
Не всичко, което пристига, при нас ще остане. ...
  414 
И мен ще ме отмие някой ден
априлски дъжд от белите прозорци,
ще ме разнасят майски ветрове
навярно в малки улички крайморски.
Не ме е страх, ще дойде онзи час, ...
  353 
Сега е малко по-късно, отколкото трябва
и си те спомням с усмивка сърдечна.
Времето ли си е свършило работата
или изживели сме нещо извечно -
страстта младолика без капка пощада ...
  213 
Стъпка първа - не гледай към мен.
Аз съм просто земя. И основа.
В мен расте вече новият ден.
Но е време за нощ. И наново.
Стъпка втора - не спирай, върви. ...
  276 
Живеехме с вярата, че светът ще е наш;
че ще излезем цели от неговата паст;
че времето ни принадлежи и ще го подчиним,
че няма да сме поредните, които превръща в дим.
Главата ни гордо изправена бдеше ...
  241 
Сега ми е толкова трудно да вярвам.
Вероятно защото
играх на доверие с хора, които
не бяха наясно с цената му
и по една или друга причина ...
  368 
Двете в тъмната стая
сме сами - аз и мама -
и вечеряме тихо на свещ.
През прозореца виждам
преминаващи фарове ...
  595 
Балансът ни е чаши от кристал,
надвесили се над ръба на масата;
под нея земетръсна е площта.
Колко е нужно да прелее чашата?
Започнахме на стръмната скала ...
  440 
Отварям мазето, а там са разхвърляни кости
от предишните, недозабравените животи,
покрити със плесен и прах, като стара кутия,
която пази тайните на момичешкото ми минало.
Макар че на своето детство и младостта си тъжна, ...
  369 
Ако бяхме се срещнали две години по-рано в живота,
щях да ударя шамар в лицето на нашата среща,
щях да запаля всички останали мостове,
да тегля черта, да напиша: "Не минавай отсреща".
Ако бяхме се срещнали рано, по-рано от вчера, ...
  347 
Трябваш ми щастлива
като слънцето наранина,
което ме целува по зениците,
като росата по краката боси сутрешна,
като нежното докосване на утрото, ...
  304 
Двете в тъмната стая
сме сами - аз и мама -
и вечеряме тихо на свещ.
През прозореца виждам
преминаващи фарове ...
  325 
Ти все си виновна,
да знаеш,
виновна си, Ево!
Че готвиш, че бачкаш,
че хлябът ти все не достига. ...
  497 
Ти знаеш ли какво е любовта?
Нали все казват, че не си отива...
Възможно е да бъде и така,
ала лицата си мени със сигурност.
И струва ми се често че грешим ...
  622 
Дълго...
дълго живеех твърде дребнаво
и крилете забравиха своя размах.
На ръба бях. Паднах надолу стремглаво.
Паднах в бездна, в която намерих единствено мрак. ...
  919 
Ако там, откъдето дойдох, е останало нещо,
то е болката от това да не бъда различна.
Ако бях те достигнала, без да стъпвам накриво и с грешки,
някой друг вместо мен би те чувствал и дишал.
Ала аз бях. Обърквах севера с юг многократно, ...
  523 
- Пепеляшке,
какво е ставало в очите ти? -
с тъга поглеждайки ме, той попита.
А знаеше - родиха океани;
защото знаех, ...
  541 
Неназовима нощ дойде в сърцата ни.
Не даваме любов. От предвидливост.
Голи зъзнем, стаени в самотата си-
свидливо скрили сме и двете ризи.
Мерим улиците, молим се за щастие- ...
  674 
Ръцете ми са сгушени в ръцете ти;
И мое огледало са очите ти.
Сърцето ти дочувам до сърцето си-
усещам го, че бие с моя ритъм.
-- ...
  577 
Понякога, в най-тъмните ми нощи,
Когато мракът хладен ме прегърне,
Завръща ми се… Връща ми се още-
Все там, където няма да се върна.
И бронята ми здрава се отпуска, ...
  550 
Не,
не питам вече как си, що си.
Че простих, простих. И преживях.
Не остана време за въпроси.
Всичко се смени. ...
  703 
Всеки допир с теб е болка,
като въглен ме гори...
та си казвам
"Стига толкова"
"Стига" казвам, но уви... ...
  658 
***
Не мълчи...
Ако е край, да бъде.
Имам нужда,
трябва ми да знам.
По-добре, ...
  686 
Бих могла...
да чакам цяла Вечност,
но и да си ида още днес.
Мога да съм близка отдалече,
но и дълго да не пратя вест. ...
  678 
Свали за мене всичките си маски
и до вратата вън ги остави.
Недей да бъдеш знатен, нито бляскав -
пред мен бъди такъв, какъвто си.
Защо реши, че те ще са ти нужни? ...
  530 
Поетът е душевен мазохист -
от мъката си вае красотата...
рисува я на белия си лист,
а след това го пуска по земята.
И после някой себе си намира ...
  611 
Щастлива обич не вирее в стихове,
ни в празни и заучени слова.
Тя се спотайва в тихите ни мигове -
в душите, в дланите и във кръвта.
Тъй леко стъпва, че не я усещаш, ...
  877 
Знам къде си тръгнал тази нощ -
Отиваш да целуваш чужди устни.
Преглъщам си ненужния въпрос...
за да намеря сили да те пусна.
Усмихвам се, донасям ти кафе, ...
  640 
Ти нямаш даже капка жал към мене,
въобще не си играеш да щадиш...
Понякога оставяш ме ранена,
понякога до лудост ме болиш.
Понякога стихийно ме разкъсваш, ...
  637 
Щастлива съм! Обичах неведнъж.
Във всекиго откривах малко чудо...
но често свойте сълзи скривах с дъжд...
и в капките изгубих се до лудост.
Та станах по-безцветна от вода, ...
  923 
Когато всичко друго си отиде
и сам останеш, гол като сирак,
когато и добро, и зло премине,
от камъка дори бъди по-як.
Когато всички тръгнат срещу тебе ...
  777 
Защо си с всички други, не и с мене?
Нима съм те ранила? Как? С какво?
Защо ме плаши отговорът денем
и ме убива, като падне нощ?
Защото той е прост и тъй логичен, ...
  536 
Не идвай тук, щом всичко ти е радост
и щом е пълен с песни всеки ден.
Не идвай, щом животът ти е сладост
и нужда нямаш никаква от мен.
Когато ти е леко, ти празнувай! ...
  674 
Добре ти е, разбирам, и без мене.
Не ти е нужно моето обичане.
Тогава ще си тръгвам. Нямам време.
Достатъчно погубих вече в тичане,
в надбягване с минутите и дните ...
  637 
Ако ме изпращаш, да е с поглед,
изтъкан от твоето презрение.
Впий във мен очите си отровни
и ще си отида. Без съмнение.
Ако си решил да се сбогуваш, ...
  541 
Можеш да забравиш мойте думи,
а да помниш моето мълчание,
да забравиш хубавите мигове,
и да помниш тези на страдание,
може да изтриеш всички спомени, ...
  567 
- Дали някой ден ще е късно?
- Не знам...
Но ме е страх да затворя очи.
- Сърцето ми всеки миг ще се пръсне...
- Недей... ...
  664 
Random works
: ??:??