Спрях да чакам влаковете вече –
гара съм, но те не спират тук.
В старите си дрипи съм облечен –
чувства овехтели, бродещ звук.
Звук – далечно ехо на цигулка, ...
Когато много силно те е страх,
че някой е възможно да успее
в мечтите си, посипваш го със прах,
реки от завист пускаш да се леят.
Не може да се скрие онова, ...
В проблясъци сред нощните мъгли,
луната ме откриваше неволно.
А аз се криех в сенчести ъгли
на зимното мълчание греховно.
И белите кристалчета навред, ...
Пълнежът е безкрайно важен, Весо,
нима си имал някога съмнение?
Та нещо да е символ на прогреса,
отдолу ще му трябва укрепление.
Какво ще бъде кренвирш без пълнеж ...
Стоях пред дивно езеро през май,
все още лилиите не цъфтяха.
Вълните на отсрещния му край
със слънцето играеха – блестяха.
Тревата бе се ширнала навред – ...
Безводна бе годината и глуха
за воплите на хора оскотели.
Кога ще се намери зрънце тука,
че сетне плодове да има зрели?!
От слънцето жаравено горяха, ...
Празнуват всички в тези светли дни,
празнуват, а душите тайно питат.
Какво се случва с нашите мечти –
на рамото все кацат и отлитат?!
Понечиш дръзко да я уловиш – ...
Зачената е земната утроба
с милион животи, ала без душите.
Материя, пропита със отрова,
дозирана прецизно от съдбите.
И всичко плътско в сенките се носи, ...
Казвайте на глас, че се обичате,
казвайте го всеки следващ ден.
Нека има силата на вричане,
тъй духът ще бъде несломен.
Казвайте го, даже без очакване, ...
Говори́ ми в мразовита вечер,
нека стоплят думите душата ми.
На сърцето твое съм обречен,
а очите ти са … светлината ми.
Онзи лъч, проблясващ всеки път, ...
Под яркото небе на звездна нощ,
поемах дъх, притваряйки очи.
И чувствам сякаш Коледната мощ –
в божествено проблясване тупти.
Тук неслучайно бурни ветрове, ...
Рисувам с пръсти в утринния скреж,
не чувствам студ – тя, радостта ме сгрява.
А музата, наречена копнеж
сред фигурите ярко засиява.
Едно сърце, кълба на облак бял, ...
Ще ме изкъпе есенния дъжд
и вятър бурен ще ме изсуши.
А сетне тънки люспици от ръж,
ще ме посипят в синкавите дни.
Дали прераждам се, какво живях – ...
Във коледните лампички се вгледах
със поглед чист, напомнящ на дете.
Тъй мигаха красиво, сякаш бледа
ще е нощта, ако не бяха те.
И на душата моя стана топло, ...
Когато вятър разро́ши косите ти
или сълза се стече по лицето ти.
Ако в съня греят лунни мечтите ти
или снежинка докосне ръцете ти.
Ти ме повикай, дори и с душата си – ...
Дари ме с този танц и онемях,
от кожата ти, с допир – кадифе.
От погледа, във плен на който бях –
очите с цвят на истинско кафе.
Ръката ти във моята се впи ...
Разминах се с разбито огледало –
минавах покрай него, за беда.
Къде ли е било, когато цяло,
стояло е на нечия стена?
Попивало от мигове на страстите, ...
В разплакани очи, сега сълза съм –
съдбата се изля на малки пръски.
И слънцето дарява ме със блясък –
покривам за секунди нечии пръсти.
И ставам част от тялото на всеки, ...
Черен петък, казаха че днес е,
черен, явно доста му приляга.
Не че ще повярвам, ама нейсе,
тръгнах да проуча тая врява.
Някакви проценти, на листче́та, ...
Вълна́ прати ми мощна, да отплувам,
вълна́, която пазиш ти за мене.
Във твоите прегръдки ще зимувам,
а може да ме пратиш в друго време.
Сред вихъра на развилнели страсти, ...
На Коледа се случват чудесата,
аз зная го, затуй ще ви орисам!
За трийсет дни – от днес, до тази дата,
аз мойте трийсет думи ще напиша!
Любов и Здраве, Радост и Усмивки, ...
Какъв поет съм, музата къде е?
Пишман поет – без муза се мотая!
Това дали е занаят – да смея
с ръце и ум куплетче да извая?
Пишман поет, ще каже всеки, зърнал, ...
Кои са тези – малките неща,
кажете ми ги, че да се зарадвам.
Все казват всички – само ей така,
животът не е бил живян напразно.
А аз ще питам, може да сгреша, ...
В примката на хаоса или Истинността на нелогичното
🇧🇬
Пробуждане, прeчистване, въздишка,
кинжален поглед в изгрева раним.
И слънчев лъч, изпънат като нишка,
стопен във тишината, яко дим.
Просмукване на страсти и на чувства – ...
Не събуждай ме, не, не помисляй,
искам ширнато пъстро небе,
искам извори блясък да плискат
и безкрайно цъфтящо поле.
Не, недей ме събуждай, все още, ...
От този дъжд подгизнала душата е,
и този дъжд по мислите пълзи.
Сред този дъжд, усетих - свободата е,
което мене може да спаси.
От този дъжд напиха се баирите ...
Прекрачих прага на отворена врата,
врата, оставена от някого, за някой?!
Попиха в мен частици мека тишина,
а после бавно топлината и́ облякох.
И синкав мрак проникна в стаята навред – ...
Разстлани въглени – душа гори,
небето призовано е към прошка.
Чертаейки си земните следи,
от кармата измолвам си отсрочка.
Ще го вървя жаравения път, ...
Небето заваля и ме покри
с купчина едри мокрещи целувки.
От този дъждопад съм цял в следи
и спомени от дебнещи вихрушки.
Не ме боляло бе отдавна тъй – ...
Откъснах съхнещ стрък …от есента,
и тя ме заговори, леко грубо.
Защо прекърши бедната душа,
не си мисли, че правиш ми услуга?!
Аз искам всеки стрък да издържи, ...
Обичам този цветнолик октомври –
красивата му утринна мъгла,
росата, разпиляна като перли
и полъха на зрели семена.
Октомври – сочни устни с цвят мерло́ , ...
Опитвам да проправя път през тръните,
през бурените в моето съзнание.
Една след друга сграбчват ме годините
крещейки ми, но чувам ли послание?!
Посланията в битките са скрити, ...
