dansyto
825 results
Разпилей ме, като вишнев цвят,
разлудуван след нестихващ вятър.
Нека всеки цветен листопад,
бъде взрив, мечта насред полята!
Та земята жадно да цъфти, ...
разлудуван след нестихващ вятър.
Нека всеки цветен листопад,
бъде взрив, мечта насред полята!
Та земята жадно да цъфти, ...
638
2
13
Не се ли молих, свято – съкровено,
не врекох ли душата си докрай?
Това, останалото в мен, е тленно,
за другото е нужен Ад и Рай.
Не си ме чул, безкрайните молитви ...
не врекох ли душата си докрай?
Това, останалото в мен, е тленно,
за другото е нужен Ад и Рай.
Не си ме чул, безкрайните молитви ...
610
5
6
Синьо – водите на море,
забравило да се бунтува.
Синьо – мастилено небе,
небе в което жадно плувам.
Синьо – свеж теменужен цвят, ...
забравило да се бунтува.
Синьо – мастилено небе,
небе в което жадно плувам.
Синьо – свеж теменужен цвят, ...
537
7
20
Разказах свойте тайни на Луната,
за всичките си радости, неволи,
за сънищата лумнали в главата,
за бляновете, дето все се молих.
Разказах и́, и рекох да не казва, ...
за всичките си радости, неволи,
за сънищата лумнали в главата,
за бляновете, дето все се молих.
Разказах и́, и рекох да не казва, ...
326
5
8
Подгизвах, но обичах есента –
подмамваше ме с шарена премяна.
Макар че, всяка капка е сълза,
примолваща със нея да остана.
Сега е пролет, също дъжд вали, ...
подмамваше ме с шарена премяна.
Макар че, всяка капка е сълза,
примолваща със нея да остана.
Сега е пролет, също дъжд вали, ...
397
8
8
Очите ми изпиха жадно мрака,
окъпаха се в утринна сълза.
Не ме боли, аз знам че ще ме чакаш,
закърпила ранена светлина!
окъпаха се в утринна сълза.
Не ме боли, аз знам че ще ме чакаш,
закърпила ранена светлина!
416
3
2
Усмихваме се. Жалостно ридаем.
Пътуваме в безпътица. Гадаем.
Събираме, разделяме се, плачем.
Гуляем, сетне бием се, обаче.
Отново се обичаме – до болка. ...
Пътуваме в безпътица. Гадаем.
Събираме, разделяме се, плачем.
Гуляем, сетне бием се, обаче.
Отново се обичаме – до болка. ...
398
1
5
Бенковски, Каравелов, Стамболов.
Паисий, Христо Ботев, Яворов.
Симеон Велики, Караджата, Левски.
Борис - кръстител, Самуил, Раковски.
Вапцаров, Вазов, Талев и Алеко. ...
Паисий, Христо Ботев, Яворов.
Симеон Велики, Караджата, Левски.
Борис - кръстител, Самуил, Раковски.
Вапцаров, Вазов, Талев и Алеко. ...
301
1
5
Във всеки Институт си има кучки,
те нямат пол, нито среднощни смучки.
Да тъпчат хора, смятат го за редно,
душицата да си нахранят – бедна.
Едни са тлъсти, люспести шарани, ...
те нямат пол, нито среднощни смучки.
Да тъпчат хора, смятат го за редно,
душицата да си нахранят – бедна.
Едни са тлъсти, люспести шарани, ...
481
3
9
Рисувам с пръсти в лепкавата кал,
докосвам до земята мойта тленност.
И с всяка права линия, овал
изпълвам се с пронизваща безмерност.
Рисувам, сякаш малко съм дете, ...
докосвам до земята мойта тленност.
И с всяка права линия, овал
изпълвам се с пронизваща безмерност.
Рисувам, сякаш малко съм дете, ...
301
4
7
От всяко разминаване боли,
флуиди се разбиват хаотично.
В душите ни неистово гори,
но вътре си остава...твърде лично.
От всяко разминаване боли ...
флуиди се разбиват хаотично.
В душите ни неистово гори,
но вътре си остава...твърде лично.
От всяко разминаване боли ...
835
7
8
Росата – туй сълзите са на Бога,
че всеки ден е следваща разлъка.
С разходката си, утрин босонога
нозете в опрощение окъпа.
За да пречисти всяка наша мисъл, ...
че всеки ден е следваща разлъка.
С разходката си, утрин босонога
нозете в опрощение окъпа.
За да пречисти всяка наша мисъл, ...
259
4
9
Политици. Жилища. Мерак.
Компромати. Думи. Похлупак.
Асансьори. Изкопи. Пари.
Далавери. Глутница. Игри.
Суперлукс. Гаражи. Уреден. ...
Компромати. Думи. Похлупак.
Асансьори. Изкопи. Пари.
Далавери. Глутница. Игри.
Суперлукс. Гаражи. Уреден. ...
534
3
11
Където да надникна, все е пролет –
Небето спуска слънчеви лъчи.
А аз така неистово се молех,
да дойде – всичко в нас да възроди.
Където мине, сякаш със целувка ...
Небето спуска слънчеви лъчи.
А аз така неистово се молех,
да дойде – всичко в нас да възроди.
Където мине, сякаш със целувка ...
327
2
6
Когато в Небето пътува звезда,
рисува с искрите пътека.
Ще тръгна по нея – поток светлина,
ще бъде ми звездна утеха.
Небето ме търси, когато тъжи, ...
рисува с искрите пътека.
Ще тръгна по нея – поток светлина,
ще бъде ми звездна утеха.
Небето ме търси, когато тъжи, ...
429
10
7
Назови ме по име, когато
бели люляци нежно цъфтят
и небето покрие се в злато –
с пролетта заплени се денят.
Назови ме по име когато, ...
бели люляци нежно цъфтят
и небето покрие се в злато –
с пролетта заплени се денят.
Назови ме по име когато, ...
496
8
11
Кажете как пресилено се пише,
какво е да изтръгваш трудно думи?
С бездарник, графоман ще те опишат –
това са етикети от „Разумни“.
Щом пишеш, значи нещо в теб извира, ...
какво е да изтръгваш трудно думи?
С бездарник, графоман ще те опишат –
това са етикети от „Разумни“.
Щом пишеш, значи нещо в теб извира, ...
333
7
6
Разлютиха се всичките ми рани,
животът ги отвори – няма срам.
Останах насред блянове заклани,
не се боях, не знаех що е свян.
Надмогнах се, защото, не с омраза ...
животът ги отвори – няма срам.
Останах насред блянове заклани,
не се боях, не знаех що е свян.
Надмогнах се, защото, не с омраза ...
435
3
7
Със залезите тръгвам си – в тъмата
спасявам се, чрез капка светлина.
Не искам да се срещам със Луната,
погребвайки (при)падаща звезда.
Във светлото се скривам, в красотата ...
спасявам се, чрез капка светлина.
Не искам да се срещам със Луната,
погребвайки (при)падаща звезда.
Във светлото се скривам, в красотата ...
392
2
6
Има ли закони в любовта? –
тя не е ли луднала стихия
в блясъци на пареща звезда?
Тайнството на сбъдната магия!
Истинското в любовта е .. страст – ...
тя не е ли луднала стихия
в блясъци на пареща звезда?
Тайнството на сбъдната магия!
Истинското в любовта е .. страст – ...
306
2
9
Човек си има път, постлан за него –
посока, цел, жадувана мечта.
Не ти е нужно грандоманско Его,
приемай смело своята съдба.
Повярвай си – клише е, но е вярно, ...
посока, цел, жадувана мечта.
Не ти е нужно грандоманско Его,
приемай смело своята съдба.
Повярвай си – клише е, но е вярно, ...
401
4
7
Прощавам ти за стореното, струпано връз мен,
защото носиш кръста както можеш – ден след ден.
Признавам си боляло ме е – не, не съм от лед,
горчиво е катран да сложат в чашата ти с мед.
Прощавам ти, оставям го на теб да си простиш, ...
защото носиш кръста както можеш – ден след ден.
Признавам си боляло ме е – не, не съм от лед,
горчиво е катран да сложат в чашата ти с мед.
Прощавам ти, оставям го на теб да си простиш, ...
269
4
Това е ден на обич и зюмбюли,
това е ден на нарциси и мед.
Със слънчеви лъчи, като през юли,
от щастие и от любов обзет.
Витае аромат на ранна пролет, ...
това е ден на нарциси и мед.
Със слънчеви лъчи, като през юли,
от щастие и от любов обзет.
Витае аромат на ранна пролет, ...
423
2
5
Опитвам се да бъда като лист,
пропит с мастило черно и тревожно.
Не търся ръкопляскания, бис –
преравям пътя, търсейки изконно.
Дори една-единствена душа, ...
пропит с мастило черно и тревожно.
Не търся ръкопляскания, бис –
преравям пътя, търсейки изконно.
Дори една-единствена душа, ...
359
3
6
Така сме устроени – търсим стойност*,
какво е туй, кажете ми, кажете!?
А може би за всеки е различно,
зависи от мерилото в ръцете.
Не, всъщност всяко нещо има стойност, ...
какво е туй, кажете ми, кажете!?
А може би за всеки е различно,
зависи от мерилото в ръцете.
Не, всъщност всяко нещо има стойност, ...
333
3
Завих се с непробудна тишина,
крилата уморени си положих.
И сгуших се в разстланата мъгла –
в очите ми лениви леко гложди.
Земята ме повика – няма свян ...
крилата уморени си положих.
И сгуших се в разстланата мъгла –
в очите ми лениви леко гложди.
Земята ме повика – няма свян ...
456
4
6
С какво е Свободата ни сравнима?
Нима токова нещо съществува?
За много още е недостижима
и с кръв от векове я все бленуват.
Защото свободата няма равна, ...
Нима токова нещо съществува?
За много още е недостижима
и с кръв от векове я все бленуват.
Защото свободата няма равна, ...
272
2
2
Молете се за вашите души,
че техните во веки не умират.
А оня връх клокочи, не мълчи
и тътенът от урвите извира.
Сърцето щом е българско, тогаз ...
че техните во веки не умират.
А оня връх клокочи, не мълчи
и тътенът от урвите извира.
Сърцето щом е българско, тогаз ...
401
6
11
Разкъсаха се облаците сиви,
залят бе небосвода в светлина.
Затичаха хлапетата – игриви,
щом стопли се студената земя.
Окичваха се с мартеници цветни, ...
залят бе небосвода в светлина.
Затичаха хлапетата – игриви,
щом стопли се студената земя.
Окичваха се с мартеници цветни, ...
386
3
3
Започваш със червено-бяла прежда,
закичена за здраве и любов.
И сетне дните твои се нареждат,
един след друг със мощ на порив нов.
Понякога си мразовит и снежен, ...
закичена за здраве и любов.
И сетне дните твои се нареждат,
един след друг със мощ на порив нов.
Понякога си мразовит и снежен, ...
423
4
8
Във всяка светлина откривам звездност,
във слънчев лъч – усмихнато небе.
В зората – вяра смислена, потребност,
а в залеза – оранжево море.
И всеки блясък порив е на радост, ...
във слънчев лъч – усмихнато небе.
В зората – вяра смислена, потребност,
а в залеза – оранжево море.
И всеки блясък порив е на радост, ...
490
4
4
Кой забравя мъжките момчета,
нищо че съдбата е жестока?
Вечно със души са на хлапета,
за които - Честност - не е стока.
За които доблестта е мяра, ...
нищо че съдбата е жестока?
Вечно със души са на хлапета,
за които - Честност - не е стока.
За които доблестта е мяра, ...
460
2
6
Не съм попил напразно тишина,
поемах жадно нейната прегръдка,
и всяка устремена в мен стрела
бе сливане, към всеобятност стъпка.
Защото в тишината преоткрих, ...
поемах жадно нейната прегръдка,
и всяка устремена в мен стрела
бе сливане, към всеобятност стъпка.
Защото в тишината преоткрих, ...
576
3
13
Болката отляво е живот,
устремът от който сме попили,
радост от израсналият плод,
сокът на житейските ни сили.
Болката отляво е любов, ...
устремът от който сме попили,
радост от израсналият плод,
сокът на житейските ни сили.
Болката отляво е любов, ...
525
2
5
Защо така ме лъжеш, Февруари,
защо ме топлиш, сякаш си април?
Аз знам, че криеш снежните воали,
подлъгваш ме да мисля, че си мил.
Бъди суров, такава е съдбата ти, ...
защо ме топлиш, сякаш си април?
Аз знам, че криеш снежните воали,
подлъгваш ме да мисля, че си мил.
Бъди суров, такава е съдбата ти, ...
305
2
6
Черен гарван молел опрощение,
ледено бесило там треперело.
Още жив, а хората в забвение
пратили го – пушките немеели.
Ех, народе лесно ли заспивал си ...
ледено бесило там треперело.
Още жив, а хората в забвение
пратили го – пушките немеели.
Ех, народе лесно ли заспивал си ...
485
4
4
Толкова душѝ...и всяка в нужда,
с болките, тревогите, страха.
Щом е друга, с етикет е – Чужда,
даже не изпитваме вина!
Толкова души, а малко обич, ...
с болките, тревогите, страха.
Щом е друга, с етикет е – Чужда,
даже не изпитваме вина!
Толкова души, а малко обич, ...
445
3
7
Чувам ли те или дъжд ръми,
дъжд, напомнящ сълзите на Бога?
Ромон на разкъсани води,
песен на разплискана тревога!
Чувам ли те в окъсняла нощ ...
дъжд, напомнящ сълзите на Бога?
Ромон на разкъсани води,
песен на разплискана тревога!
Чувам ли те в окъсняла нощ ...
519
5
5
Каква ли беше тая орисия,
какъв бе тоя нескончаем път?
Дали не си с направена магия,
родино – дала земната си плът?!
Създадена начело с Аспаруха, ...
какъв бе тоя нескончаем път?
Дали не си с направена магия,
родино – дала земната си плът?!
Създадена начело с Аспаруха, ...
665
8
14
Аз сигурно съм вече полудял,
защото на четирдесет и четири,
все още въобще не съм успял,
наивността да раздробя – тя пречи ми!
Във тоя свят от грубост оскотял ...
защото на четирдесет и четири,
все още въобще не съм успял,
наивността да раздробя – тя пречи ми!
Във тоя свят от грубост оскотял ...
568
6
8
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
