dansyto (Данаил Таков) - Works

Когато пролетта разлее цвят 🇧🇬

Когато пролетта разлее цвят,
лицата озаряват се с усмивки.
В уханни нощи люляци цъфтят,
лалетата пламтят с искрящи пръски.
Когато пролетта разлее цвят, ...

dansyto

Poetry

2020-05-04T07:29:17+03:00 705 2 6

Кажете ми, че не е всичко стока 🇧🇬

Кое не се продава в този свят,
остана ли ни нещо съкровено.
Живеем жлъчно, сякаш на инат –
живот, пропит в сияйна безнадежност.
Ще кажете, о не, не е така – ...

dansyto

Poetry

2020-05-02T06:45:39+03:00 786 2 6

Порода "Човек" 🇧🇬

Кой ни нарече висши същества,
каква ирония съдбата сплете?!
От биене в гърди и пиршества,
дали пораснаха ни умовете?
Препускане, потомство, суета, ...

dansyto

Poetry

2020-04-29T10:10:30+03:00 721 5 4

Черешата 🇧🇬

И ето я - разцъфнала черешата,
сияйна някак, кичеста и волна,
разтворила пореден път цветчетата,
тъй бяла и уханна. Доброволно -
очакваща да приюти пак птиците, ...

dansyto

Poetry

2020-04-28T11:03:12+03:00 845 4 5

Да се смирим, да бъдем по-добри 🇧🇬

Не се вини, че някого намразваш,
че сила не достига да търпиш.
Дори съдбата плюе в свойта пазва,
когато ненадейно съгреши.
Не се страхувай да си в свойта кожа, ...

dansyto

Poetry

2020-04-26T08:01:38+03:00 669 1 4

Прости ми, Самота 🇧🇬

Прости ми, моя Самота,
че аз понякога неволно
изневерявам ти, така
необуздано и фриволно.
Не се обиждай, Самота, ...

dansyto

Poetry

2020-04-24T14:59:19+03:00 703 2 6

Хармонията винаги е тиха 🇧🇬

Недейте да рушите тишината,
безсмислените думи нямат стойност.
В безмълвието има нещо свято,
от много думи лъха непристойно.
Хармонията винаги е тиха, ...

dansyto

Poetry

2020-04-22T01:22:09+03:00 714 2 5

Душата ни е храм 🇧🇬

Замислих се във този светъл ден –
бе празникът на празниците вечен.
Нелесно е човек да е сломен,
щом храмът е в душата с плам сърдечен!
Препятствия, тревоги, тегоби, ...

dansyto

Poetry

2020-04-19T18:21:30+03:00 769 2 7

Пуста пролет 🇧🇬

Не ми достига въздух в тази нощ –
днес беше пролет, толкова безмълвна.
Не бях добър, не бях и твърде лош,
а тоя свят, гръб сякаш ми обърна.
Априлска прах обземаше ме цял, ...

dansyto

Poetry

2020-04-18T08:46:02+03:00 751 2 1

Следите, щом се искрени... остават 🇧🇬

От много сладост винаги да горчи,
сладникавото - често е фалшиво.
Бъдете честни в земните си дни,
в тях има сладко, има и горчиво.
Напудреното - винаги личи, ...

dansyto

Poetry

2020-04-17T09:06:05+03:00 707 2 7

Защото хитростта, не значи ум 🇧🇬

Такова чудо нямаше до днес,
не беше ни се случвало на живо.
Увлечени в „Безкрайния прогрес“,
свръхалчни за блага, съвсем „in vivo“.
Добиваме от всичко без предел, ...

dansyto

Poetry

2020-04-15T07:45:07+03:00 1.4K 3 9

"Мен ме няма" 🇧🇬

От дулото в главата имам белег,
че толкоз много пъти го опирах.
Поемах дъх, решавах, че е време
по пътя дълговечен да премина.
Но не желязо стисках във ръцете, ...

dansyto

Poetry

2020-04-11T09:42:26+03:00 755 6 13

Захранка за илюзии 🇧🇬

„Веднага изолирай се, веднага,
прецакай тая смъртоносна сага“.
По двайсет пъти миеш ли ръцете?
Хей, после ще му мислиш за сърцето!
Не срещай се, не говори, не дишай, ...

dansyto

Poetry

2020-04-07T07:43:27+03:00 590 3 6

Болно време 🇧🇬

Във тая прихлупена утрин,
събуди се времето болно.
Болеше го вляво – отвътре
и болката беше прободна.
Разкъсано беше му стремето ...

dansyto

Poetry » Other

2020-04-02T22:04:25+03:00 730 5 4

На среща с любовницата "Вечер" 🇧🇬

Просмукан от наивността на просяк,
очаквам те и нека ми се случиш!
Пристигаш вкъщи - Вечер тъмнокоса,
превземаш ме - аз в тебе ще се сгуша!
Простил съм ти, че ми изневеряваш ...

dansyto

Poetry

2020-04-01T07:52:57+03:00 615 5 8

Приятелство 🇧🇬

- Eх, как се случи, никой не се мярка
- в тази неделя непосилно – жарка!
Мърмореше си дребничката мравка,
поседнала под сянката на травка.
Тя трябваше да прекоси реката, ...

dansyto

Poetry

2020-03-28T07:10:44+02:00 1.4K 2 10

Колко много искам да е сън 🇧🇬

Колко много искам да е сън
туй, което плъзна по Земята.
Пролет с плахи стъпки броди вън,
кой ще гледа как цъфтят цветята?!
Искам да е сън, кошмарен сън, ...

dansyto

Poetry

2020-03-27T07:43:37+02:00 1.1K 2 7

Пролет с дъх на зима 🇧🇬

Пролетта започна с дъх на зима,
клоните, напъпили без страх
молят топлина за тях да има,
сякаш бяха в клопката на грях.
Грях от тях не бе извършен – нищо, ...

dansyto

Poetry

2020-03-24T07:32:59+02:00 562 2 5

Моля ви, не бързайте! 🇧🇬

Наскоро гледах филма „Изкуплението Шоушенк“ и в него имаше сцена, как освобождават помилван затворник, вече старец, който беше излежал цели 50г. там. Той се ръкува с надзирателите за последно, сякаш му бяха стари другари на които отдаваше почит и уважение, прекрачи плахо портала на затвора, запъти с ...

dansyto

Essays

2020-03-22T09:32:21+02:00 1.1K 1 6

Недейте... 🇧🇬

Недейте да вините ветровете,
ни бурите, ни луднало морето,
че дива мощ с енергия напира,
а сетне болка в яростта прозира.
На битието и небитието ...

dansyto

Poetry

2020-03-18T10:22:13+02:00 656 2

"Избраните" 🇧🇬

В ръцете си събрах частици дъжд,
дали не плаче Господ!? В земни грешки
светът ни бе осеян неведнъж
от грешници със имена човешки.
А Господ пак ли ще ги опрости? ...

dansyto

Poetry

2020-03-15T22:55:02+02:00 821 3 9

А още колко има да ни газят 🇧🇬

Мутации, реформи до безкрай –
глобално изменени сме, докрай.
Панически разстроено живеем,
да плачем ли или пък да се смеем?!
И вируси с корони или без - ...

dansyto

Poetry

2020-03-14T08:37:49+02:00 1.3K 3

Защото сте цветята на земята 🇧🇬

Червенокоси, руси или тъмни,
с очи зелени, пъстри и кафяви.
Сърцата ви – дълбоки бездни, стръмни,
душите ви – безбрежни океани.
Съзирам пъстротата ви игрива, ...

dansyto

Poetry

2020-03-09T11:56:57+02:00 1.1K 5 12

Пролет и дъжд... 🇧🇬

Дочаках, пролетта приижда с дъжд,
жадуван, като въздуха потребен –
поднесе го Простора изведнъж,
след месеци мъчителен молебен.
И всяка капка ражда нов живот – ...

dansyto

Poetry

2020-03-07T15:53:06+02:00 640 2 5

Събирачът на бури 🇧🇬

Събирам бури, туй е мойта карма
и все се хвърлям, да ги овладея.
Едни – приемат го за дивна дарба,
а други – не престават да се смеят.
Но аз не се предавам, пак опитвам – ...

dansyto

Poetry

2020-03-03T07:47:01+02:00 1.4K 4 9

Първомартенско небе 🇧🇬

Това небе неистово ме блазни
със свойта широта и цветове.
О, Боже, явно тук съм не напразно –
миг волност вкусвам, чист от страхове!

dansyto

Poetry

2020-03-02T01:58:48+02:00 632 1 4

Аз се меря с нея 🇧🇬

Не ме търсете, щом приижда буря –
небесните стихии ги предчувствам.
И знам, печеля също, щом загубя,
от всяко „дежа вю“ греховно вкусвам.
Страхът е изпитание за смели, ...

dansyto

Poetry

2020-02-28T07:45:56+02:00 1.3K 7 19

Очите ти 🇧🇬

Свали ги тези тъмни очила,
недей закрива с мрака красотата.
Усещаш ли със крайчеца едва,
очите как целуват светлината?!
На свят, изпълнен с мигове живот, ...

dansyto

Poetry

2020-02-26T13:45:50+02:00 648 4 4

Превъплъщения 🇧🇬

Ще се разтворя в езерните пръски,
ще се разлея в слънчеви лъчи,
ще бъда тон от песните им дръзки –
на чучулиги, рано във зори.
Ще съм лилавото на лавандули, ...

dansyto

Poetry

2020-02-25T06:47:04+02:00 792 2 8

Еклерови вълнения 🇧🇬

Еклерите, кой не ги обича –
френската изтънченост в десерт?!
Как до магазин да не изтичаш,
туй е сред сладкишите експерт!
А това бил хлябът на Дукеса, ...

dansyto

Poetry » Humorous

2020-02-23T22:29:17+02:00 799 3 11

Бягство 🇧🇬

Да "хванеш гората" е толкоз красиво,
не е ли мечтата на всеки човек!?
Отвътре човърка ни нещо тъй диво
и нещо потайно примамва със лек.
В лъчи да се къпеш, в реки да се къпеш, ...

dansyto

Poetry » Landscape

2020-02-22T11:57:31+02:00 1.1K 3 6

На Дякона - Левски 🇧🇬

На Дякона - Левски
Ти пътищата беше извървял
на клетата поробена Родина.
Попивал беше студ и дъжд, и кал,
под теб земята ставаше на глина. ...

dansyto

Poetry

2020-02-18T23:03:25+02:00 1.1K 6 3

Защото Той ми даде 🇧🇬

Защото Господ даде ми очи,
сърце ми даде, даде ми надежда!
И глас ми даде – да не се мълчи,
душа ми даде – в нея се оглеждам!
Защото Господ даде ми мечти ...

dansyto

Poetry

2020-02-17T18:31:46+02:00 617 3 2

Размисли на чаша чай 🇧🇬

Нима не ходим вечно по ръба
на рухваща скала в свирепа бездна.
Със острие на нож сме зад гърба,
опряно – наш'та вечна безнадежност.
И нека поиграем още миг ...

dansyto

Poetry

2020-02-15T21:11:58+02:00 673 5 7

Подай ръка 🇧🇬

Подай ръка, защото идва пролет,
аз искам да усетя твойта плът.
Готов съм до безумие да моля,
но с теб да споделя жадуван път.
Подай ръка, очите ти сияят ...

dansyto

Poetry

2020-02-12T23:52:31+02:00 695 4 7

Мисирки, келеш и още нещо 🇧🇬

Една мисирка, две мисирки, три –
налитат, цяло стадо зажадняло
за своя пуяк в бляскави искри,
за думите му - ласкава омая.
Позинали и тръпнещи в несвяст, ...

dansyto

Poetry

2020-02-09T20:12:48+02:00 762 3 8

Къде си, Февруари 🇧🇬

Познавам ли те още, Февруари,
къде е нравът ти, сребрист и луд?
Къде са приказните ти воали
от снежна красота обвита в студ?
Къде са цветовете по стъклата ...

dansyto

Poetry

2020-02-04T07:11:53+02:00 632 4 5

Като глина в ръцете ти 🇧🇬

Един е пътят, водещ ме към теб,
а толкоз много пътища изминах.
Прекрачвах в кал и огън, в пръст и лед,
и дните си в безумие проклинах.
Нима безкрай е този лабиринт, ...

dansyto

Poetry

2020-02-02T23:37:24+02:00 734 7 7

"Винаги" 🇧🇬

„Винаги“ е дума – инструмент,
с твърдостта на истинското вричане.
Не е ласка, нито комплимент.
Колко си отива със "Обичам те"!
„Винаги“ е дума на кадем, ...

dansyto

Poetry

2020-02-01T22:59:23+02:00 601 3 3

Животът е умиране безкрайно 🇧🇬

Живея във поробена страна,
страна в която всеки е предаван,
страна в която само младостта
е ценност на живота – свръхнаграда.
Живея, а умирам всеки ден ...

dansyto

Poetry

2020-01-29T02:27:41+02:00 652 5 7