Djein_Ear
1,624 results
Не знаеше ли, че те чаках, като пролет
набухнала в крилата ми на минали лета.
Не знаеше ли, че си най-високият ми полет
и трепет луд на страдащата ми душа.
Не може да си знаел, скъпи... ...
  534 
Не искам да забравя,
как полъха на вятъра
със пролетни ухания
усмивка ми дарява.
След всичките брождения ...
  464 
Бих измислила свят, в който аз и ти
пак сме двамата в едно цяло,
но от измислици адски много боли...
затова остани счупено за мен огледало.
Бих ти станала път за лъчи и звезди ...
  632 
Забравил вятърът
навярно,
как грабваше ме
в шепите си - сито.
Отсяваше дъжда ...
  467 
Аз пак съм птица с пеещи крила.
Рисувам ноти по небе от обич.
Изтрила тъжното на няма самота,
задъхвам се от пролетна надеждност.
Над сухи клони ръся цвят от вяра, ...
  419 
Не стигат думите по листите да пиша.
Писецът е изсъхнал от умората.
А времето, заклещено във спомена,
изтрива неизпратени писмата.
И само мислите със нокти си проправят ...
  594 
Очи затварям. Искам да забравя.
Животът си тъче къделя във неделя,
когато тишината в мислите довява
била любов в очите ми преляла.
Била и не била, но още я бленувам ...
  590 
Бях изгубила нишката твоя живот.
И залутана в кръговрата на битието
с оголяла в гърдите безсънна любов
дирех птици, да летят по небето.
Да им метна, ей тъй със ръка, ...
  476 
по "Едно обичане..." - Селвер
Затварям се във празен плик.
Писмо, което няма да отвориш.
Не, никак не е някакъв си трик,
а е любов, която няма да доимаш. ...
  770 
Пак се сви този ден във фуния
и отекна със залеза пъстър... отмина.
На нощта във зеницата цъфна петуния
и докосна душата ми с мелодия нежна.
Черно-бели клавиши подскачат във ритми ...
  427 
Ще ми нашепва утрото пак стих,
по листите на времето да пиша.
Палитра с есенен триптих
на моите устни ще въздиша.
С зениците - трептяща синева, ...
  574 
Мъжът ù я напусна, защото не издържаше повече нейната наглост. Обичаше я, но тя правеше живота му непоносим. След поредния скандал за нейните изневери и прибирания сутрин пияна и клатушкаща се, той получи силен спазъм в гърдите и просто реши да се изнесе. Само няколко дни преди това, спирайки колата ...
  627 
По асфалта капчици блестят.
Утрото лицето си пак мие
и след малко ще засветят
лъчите, които облачето крие.
Ще се ширне по небето светло ...
  528 
Някой някъде ще разлива шампанско
и ще вдига наздравици, тост...
Друг ще скита премръзнал среднощно,
да премине на живота поредния мост.
Ще изсвирят в небето зарите, ...
  366 
Тази нощ - заскрежила снага
върху клоните тънки и храсти,
студенее във мен и пробожда с игла
все от спомени - стари болежки.
Чаша вино червено във чаша налях. ...
  611 
Изгори ли, Любов, греховете си
във огньове, в които горя.
Виж се днес, все по-голяма си,
от надежди и вяра, които пося.
Не намери ли брод под звездите ...
  485 
Когато пътят на надеждата стесни се
и навалят вихрушки ледени, тогава
в очите най-стаеното се плисне,
във мен изтръпват всички сетива.
И ставам облаче, което по небе се щура ...
  401 
Приземих се, любов. Замълчи.
И не питай защо съм тъй кротка.
Аз изгубих онези мечти,
от които бях луда и дръзка.
Утаих всички бури дълбоко във мен. ...
  498 
Незримото
"Когато се прицелиш наобратно
завърта се представата за време"
beti (Бехрин ) - "На прицел"
И всеки прицел води към незримото. ...
  419 
Да ти кажа ли или пред теб да изплача...
как стенеха бурите и зажиждаха ме мъглите,
а аз се учех как от любовта си да замълча.
После просто си приех като гост самотите...
Само ти ми подаде ръка и ми каза "Обичам те". ...
  598 
Не каза ни веднъж, че си сгрешил...
Отмина моя свят, като размазан кадър.
Изтри годините със мен и необичал
помисли, че си станал по-различен.
А ти - ни близък вече, нито враг... ...
  614 
Целуваха ме устните ти с топъл дъх,
ухаещ на небе безмерно,
а дланите ти нежни с морски полъх
докосваха ме много, много нежно...
Разсичах жаркото във теб с любов, ...
  586 
Аз те моля, не преставай в мен да ромолиш,
нека сгушена във твойта пазва
се изливам с теб, дори когато спиш.
И те викам, и те чакам във постеля златна,
щом съм те видяла и познала, ...
  562 
Във годината влезе влажен октомври
и разтръска косите си мокри.
По капчука със ноти дъждовни
той засвири и застла ги мъглите.
Този дързък октомври подгони ...
  569 
По дланите ми капеха дъждовни
стенания от рухнали мечти.
По устните от болките напръхнали
отронваха се пръмълчани шепоти.
Бях буря и стихия, недоимала ...
  523 
Извикай ме със шепот на вълната морска,
или ме изкрещи със бурите прокъртващи.
При себе си вземи ме, да съм ти утеха,
когато ти залипсвам в небивалите сънища.
Извикай ме безгласен - вик пустинен. ...
  701 
По залез пак пеят щурците, разпънали
своите песни в тревите цигулкови,
и припада нощта във очите ми зърнала
на отиващо лято лъчите светулкови.
Ще политне след ятото и моята усмивка, ...
  570 
Ех, море, издълбало от времето дъното
и разсипало там раковините златни.
Де да беше посипало в мен във сърцето
на вълните шума от плясък обични.
Да ме беше отнесло на дъното там. ...
  523 
Не идвай в сънищата като хала
Не идвай в сънищата, като хала.
Не разпилявай посъбраното след теб.
И Юда, казват, бил предател, но накрая
съзнал греха със съвест, като остър меч. ...
  439 
***
Вечер сбира тъгата си в шепи
пак прелели от ручеи тихи сълзи.
Сутрин ниже пак плахи надежди
и усмихва се на първите струи лъчи.
Денем кърпи на спомени скритите рани. ...
  551 
Видях как сбраха се по жици лястовици,
и как отлитнаха далеч на юг.
За теб аз никога не ще да бъда същата,
дори и празно да е във гръдта, ей тук...
Разпуснато гнездото опустява с времето. ...
  724 
Дълъг юли изниза си дните
по паважи, лехи и треви.
Беше ново начало в сезоните
на сърцето ми в моите дни.
Този юли донесе ми всичко. ...
  596 
По гънките на устните ми
потрепва на усмивката лъча.
Забравих болката и чувам музика,
която днес по вените ми тича.
Развихрях халите в душата си. ...
  543 
Тази зима, така студена, зла, немилостива
небето ми прояде, звездите ми разпръсна.
Раздра до кръв сърцето и в' вените ръждива
болката набоде, да ми напомня, че съм необичана.
Все палех свещи и свита във молитва ...
  497 
Когато съм по-ниска от трева,
тогава не вълни цунамита във мене вият.
Когато стапям в мене вечерта,
звездите не танцуват, а със мен ридаят.
Тогава чувам как плющи дъжда ...
  498 
Не си измислям приказки, а в тях живея.
И сънища не си измислям вече, а ги сбъдвам.
Крила разтварям бели, летя и си ги вея
във висините, до които долетях, за да живея.
Над всички суети се извисявам, като песен, ...
  526 
Слиза сякаш от небе с дъги от обич,
а изкачва висоти със пробег във сърцето.
Извисява се в душата от полята нежност,
и заспива... все така на дясното ти рамо.
Всяко утро със усмивка цветна те очаква ...
  717 
Вече нямам думи за казване.
Измълчавам се в тихо море.
Ако в мен забушуват пак бурите,
ще пришивам пак нощем криле.
Не остана и сън за сънуване. ...
  896 
Аз мога да разказвам до безкрай...
ще чуеш ли задъханата ми любов,
как диря те в несрещнатия Рай,
над пропастите скрила своя зов.
Сънувам те в измислените сънища. ...
  623 
Ще дойде изпод облака сив на деня.
На нощта изпод черната сянка
и сияеща светла звезда
във зениците пак ще припламва.
Ще издигна ръце и душата към Бог, ...
  356 
Random works
: ??:??