Djein_Ear
1,624 results
Все себе си виня за всички грешки.
Все търся бряг без име под звездите.
Залутана в предишните копнежи
изпридам паяжини с мислите.
С копривени ръце извезвам ризи ...
  758 
Нощта не спа,
а утрото разсъни
клепачите
на илюзорния ми сън.
Денят затропа ...
  494 
Над хълмовете стапя се деня
и пак зад тях прииждат и надеждите.
Във долчинка на свитата душа
светулкови проблясват светлинките.
За миг затваряйки очи ...
  476 
Теб те има още във дъха ми.
И в гърдите ми любов гориш,
а косите ми във сънища заплиташ
в житни класове да изкласиш.
Вечер със небето ми говориш, ...
  930 
Силна съм, Господи, с твоята помощ.
С малка надежда в големи мечти.
С вярата в утре. С любов, даже във немощ,
дето извира в сърцето и ме крепи.
Въжета корабни станаха дланите, ...
  586 
Ти ли повика ме, ветре, в нощта,
като фучеше досущ като хала.
Аз не излизам току и така,
трябва ми огнена - влюбена сила.
Бягай далече от мене сега. ...
  765  12 
Не можеш да забиеш свойте нокти
в гръдта ми - тлее там пожар
от залези във мен долюбили
най-жаркото си с чар и плам.
Защото сам ще изгориш във пламъци ...
  565 
Не можеше да заспи. Вън фучеше и виелицата сякаш с това "фиуу, фиуууу" ú говореше нещо. Стана, пусна си тиха музика, затвори очи и се видя в онова селце Боженци. Как Митко пое дланта ú в своята и дълго я разхождаше из селото, а после пак ръка в ръка, излезли извън селцето, го наблюдаваха сгушено в д ...
  699  10 
Лятото беше в разгара си. Нощите станаха хладни. Чувстваше се, как като тънко стъкло, ще се пропука и ще нахлуе есента. Все още имаше топли дни, но в квартирата на Лазура не влизаше слънце, не виждаше нито изгревите, нито залезите. През дневната виждаше парче небе, но блока отсреща скриваше залезите ...
  905 
Отдавна се беше свечерило и дворът тъмнееше в сенки, а Лазура, седнала на прага, вторачила поглед в далечината, не сещаше, че денят си е тръгнал, че слънцето отдавна залезе и се спусна мрак. Мислите ú летяха в друго време и в друг свят. Пред очите ú бяха годините на младостта ú, когато детето ú беше ...
  539 
Сега е зима. Студ и мраз.
Леглото ми, нестоплено, не мами.
Будувам нощите си аз,
а дните все така са празни.
Но чувствам, пролетен ветрец ...
  660  12 
Бих ти разказвала дълго, но ти
време за слушане нямаш.
Как се обърка и как ли сгреши,
че друга сега да обичаш.
Химия, казват, било е това. ...
  624  12 
Не спа и тази нощ - дали от умората, дали от трепета, че днес е ден за сеитба. Беше събирала семена, като ги отделяше в хартиики, които надписваше кое какво е и времето, в което трябваше да ги посее.
За какво да дреме, нали скоро ще се съмне, затова стана и си направи кафе. Наметна една грейка на ра ...
  1173 
С оголяла от болка душа
крача в преспите бели, а черни
дни на горест и самота
ме препъват и сърцето ми стене.
Че обичах небе и звезди ...
  524 
Щом изтрил си ме вече от дните си,
календарът ти празен без мен,
ще остави след мен многоточие
от неказани думи и тъжен рефрен.
Вече вятърът няма да помни ...
  598 
Щом устремът ми в небесата
прекършен е със изстрела жесток,
тогава скършени крилата
превити падат... и питам се, къде е Бог.
Нали щом изпитанията дава, ...
  564 
Звездите се разплетоха в небето
и спуснаха коси комети.
Не пожелавай нищичко, което
с везна в теглилка, да се мери.
Поискай от звездите да ти сбъднат ...
  727  10 
Той - залезът бе сякаш режещ нож
по хребета на ланшните ми рани.
Какво ще кажеш, принце, тази нощ,
че няма ги онези звездопади.
Така опърленa боли нощта ...
  586 
Аз съм тук, ала все едно, че ме няма.
Нямо кино, безцветен живот.
Без любов този свят е измама,
а животът е цвете без пръст.
Ще увехне в красивата ваза ...
  710  12 
Не ме поиска есенна и разпиляна
с пастелите на нашите романси.
Не ме докосна с длан дъждовна,
и запотекох в ръбове от липси.
Не ме целуна с вятъра, да ме посееш ...
  504 
И лятото ей тъй си тръгна,
като неуловим в съня ми миг.
Целува ме със матовата четка
и в спомена рисува моя лик.
Не си е тръгнало, под клепки жарки ...
  712 
Синьо небето по здрач посивя,
навярно дъжд ще вали призори,
или над сухите вече нивя
в сън ще полегнат бели слани.
Вятърът палав във шепи с листа ...
  592 
За топлите въздишки на телата
във юлски нощи със канелен дъх.
За допира на устните горещи,
целували ме неведнъж.
За вятъра, в крилете ми повил ...
  1004  11 
на Хриси
Тя е толкова млада, че може
на плещите си крехки да носи
бели облаци от мечти и копнежи
и да ги сбъдва, без да моли и проси. ...
  711  13 
Сричам спомени.
Дишам безумия.
Олисяла тъга
листопадно трепери
и разперва две есенни, ...
  701 
Като крадец си тръгна тихо.
Нощта изстена в самота.
Подадох ти последната си дреха -
две топли от любов крила.
Да можеш да летиш от обич ...
  614  10 
Така те пих до дъно и несвяст,
че бързеят ми завидя за тази дързост.
Разплиска ме по брегове от листопад,
за да потъна в мъжката ти гордост.
Удавена от непокорната си нежност ...
  599 
Отново есен е, и зейват пак посоките
за полети на сбрани птици,
като клавирни ноти пак по жиците
накацват черно-бели лястовици...
Под тънкото крило на пролет бяла ...
  699 
Прошепвам се на утрото, докоснало
очите ми със пъстрото разсъмване.
Погалва ме с лъчите си усмихнато
и грабна ме в сияйното си скитане.
Преплитам пръсти с повея на вятъра. ...
  619 
Каква жега, Господи... не се диша.
Сякаш адът издигнал е стълб
и разпръсква жарава на късове,
да ги ниже по моята гръд.
Там посях семена от букета ...
  626  12 
В градината, сред много рози,
ухаещи на нежност и любов,
бях твоя - миг от вечност,
задъхана във теб живот.
И всеки лист година след година ...
  1500  21 
Не съм за теб дъга след облака,
и вече аз не съм самата същата.
Премиха ме годините и съм безоблачна.
По листите съсухрени жарееща.
Във мисълта ти вече няма ме. ...
  841 
Онемял си,
може би забравил,
че ти бях небе
и синева.
Пустееща забрава ...
  601 
Поели огъня от залеза червен,
очите ми се учат, да обичат.
Сърцето с пулса ускорен
забравя как стрелите нараняват.
И лягам върху голата земя ...
  521 
Пак диша в мен на вятъра дъхът, солен
от морски пръски в утрини черупчени.
Сълзи премиват бреговете и на този ден
с очите ми в пореден взрив вторачени.
Посрещам слънцето с летяща свобода ...
  511 
Защото век почти го чаках да разлисти
на онзи спомен жаркия копнеж.
И той, не зная как, но вече ме измисли.
Сега е принцът, а принцесата съм аз.
Сега танцувам в балните му зали, ...
  861  11 
Аз не зная, защо ли все диря
твойте шепотни длани да сгуша,
и безмълвна от обич, да вдишам
въздух, който без теб не ми стига.
Глътка обич, до безкрай неразделна ...
  603 
Понякога, когато замълча
и свия в шепичка душата си,
тогава плисва в мен дъжда
и мие с капки самотата ми.
До бяло лъсва всичко в мен, ...
  1125 
Кръстосвах саби, все из кръстопът,
и влизах смело във дуел с живота - болка.
Надвивах стон, умора, скръб.
Ако не вярваш, виж ме, моля...
Ръцете - някога издигнати крила, ...
  784  15 
Една кръгла луна
е изгряла,
но не е луда,
колкото някога.
Тази другата беше ...
  922  15 
Random works
: ??:??