exs_77
141 results
Не ме разбра – достатъчно за мен,
ще си отида и ще те забравя...
Той – този свят, в това е ощетен
събира хора грешно, после страдат!
В заблуда, че когато споделя ...
  476 
Разминаха се думите във времето,
в пространството отекна тишина
и всичко, дето е загадъчно и нежно
се преповтори, но без светлина.
Не беше вече толкоз романтично. ...
  505 
Не ме щади, не ме е страх да страдам!
Страданието болката руши...
Събаря дълго вдигани прегради
и после бавно почва да гради...
Гради сред руини и тъжни мисли, ...
  846 
Земя, с останала една нещастна сган,
която вече и народ не се нарича!
А колко много заслужава тя,
останала сираче и в мечтите си!
Земя ограбена, излъгана и опошлена, ...
  370 
Когато седнеш на земята – гол и сам,
без поглед чужд, без повик на приятел,
заставаш тихомълком истински и ням
без страх от среща със предател!
Във себе си когато се опиташ ...
  515 
Не пленявай мислите отново,
дълго бяха запленени те,
за отричане отново бях готова
и тогава ти при мен дойде.
С весел поглед, тихо-шеговито ...
  716 
„Аз искам да те помня все така...”
Д. Дебелянов
Такава ме помни – не ме забравяй,
да бъда винаги в сърцето ти стаена.
Когато на любови други ти отваряш, ...
  571 
Не понасям недовършени неща,
недовършени любови и страдания,
едва започнати и неизказани слова,
недовършени фалшиви разкаяния.
Не харесвам безфинални обещания ...
  553 
Не се привързвай, не погубвай себе си,
не се сбогувай с твойта самота,
тя може да твори, да те обсебва,
да раздаде от теб и на света.
Защото самотата е самотност, ...
  532 
Души самотни и тъжни очи,
грешки неволни, от които боли,
в деня безкраен обида личи...
някога, някъде пламък гори...
Слънчеви дни не раждат дъга, ...
  476 
Във времена, в които всичко е възможно,
когато мислите ни могат да са живи,
поражда се във мен усещане тревожно -
дали сме хора или кукли на конци лъжливи.
Дали душите наши още са човешки, ...
  465 
Животът е едно безкрайно тичане,
въртене в кръг, очакване и вяра,
едно до гроб неистово обичане,
една безкрайна, луда надпревара.
Измислица красива в ден приветлив, ...
  465 
Понякога, когато те сънувам,
не искам да се будя в утринта,
в прегръдката на сиво нощно чудо
аз оцелявам в твойта светлина!
Така е хубаво и толкова реално, ...
  415 
Моя мила и скъпа страна,
моя китна, красива България,
след безчестия зли оцеля;
който мина, наследство остави!
Не една те настигна злина, ...
  437 
И няма да свърши светът,
и няма след теб да заплача,
ще се роди пролетта
в омайна прегръдка на здрача.
И птиците пак ще долитат, ...
  626 
Една светулка мигновено
изправи се на моя път
и ми показа – не е редно
да вярвам вече на вълка!
Наивни да са може само ...
  445 
Песента на щуреца щом чувам,
знам, че жива е мойта душа!
Неподправено още бленува
за дъха на косена трева,
за цвета на звездите в нощта, ...
  432 
И лицемерие безкрайно
се крие в грозните ви тайни...
Не искам с вас да бъда цяло,
ще следвам своето начало!
Ще бъда себе си, когато мога, ...
  664 
Зад дъждоносни облаци
се крие слънце,
от остър житен клас
се ражда зрънце.
След взрив разтърстващ ...
  467 
Безпринципни и безгръбначни,
о, лицемерни същества...
Тъй неморални и прозрачни,
не ви ли вече досрамя?!
Днес срещу някой плюете отрова, ...
  437 
В утрото се ражда свободата,
с разперени до синева ръце,
с желание, с надежда... до разпятие,
с готови и в безпътица нозе,
които ще намерят проходимост ...
  891 
В душата искам да е пролетно,
като през март на двадесет,
в очакване на дълъг полет,
с усещане за вечен празник!
Сърцето да подскача лудо ...
  474 
Душата ми такава ще остане,
завинаги - дори и да боли...
Защото даже от една измяна
в очите ще започне да вали!
Ще стане тъмно и ужасно тихо, ...
  543 
Откривай ме във всичко покрай теб -
в усмивката кристална на небето,
в целувката на влюбен слънчоглед.
Търси ме и откривай ме, където
не подозира никой любовта - ...
  634 
Най-верният приятел е до теб,
когато никого до себе си не искаш,
когато мислите ти - хукнали без ред,
препускат и с тъгата си натискат...
Най-честният приятел тръгва с теб, ...
  498 
И никого аз не успях да намразя...
Предателства, клюки и грозни лъжи...
Разказваха, плюха, доверие газиха,
но аз ги запазих в сърцето добри!
Добри са били, когато обичах, ...
  491 
Не се променяй, любов,
остани си такава завинаги –
трепет шеметен,
ласка на вятър магиен!
И закъсняла дори ...
  679 
В сънищата само те прегръщам,
затова все бързам да заспя...
В нощите е все едно и също,
следват дълги дни на тишина.
И в мечтите само те обичам, ...
  700 
Не погубих в себе си детето,
не прогоних веселия смях,
не посегнах на мечтите свои,
не приех да нося чужди грях!
Не приемах да не ме обичат, ...
  427 
Отмина времето на пясъчните замъци,
отдавна свършиха вълшебните слова,
в очите не горят онези пламъци,
но още скрито вярвам в любовта!
Защо пък „скрито”, явно вярвам! ...
  570 
Все по-рядко говорим с децата си,
все по-често на глас и сами,
не премисляме вече делата си,
ден за ден тъпо крачим – уви...
Не понасяме друг да ни учи, ...
  534 
Хубавото не забравяй – никога,
нека светлината му да е пътека,
нека бъде диря за слепеца,
забравил слънце, радост и утеха!
Нека от живота само чистотата ...
  655 
Обичах всички твои слабости
и всички твои неизказани слова,
обичах твоите нелепи недостатъци,
но не – не бе достатъчно това!
Не бе достатъчно, но беше истинско, ...
  515 
Щях дя бъда толкова самотна,
ако можех да изпитвам самота.
От толкова приятелки съдбовни
истински една не ме разбра.
Не познаха моята природа, ...
  519 
Когато слънцето залезе
и дойде тиха вечерта,
от тъмното все ми се плези
несбъднатата ми мечта!
Ако се правя, че не виждам, ...
  475 
Тази грешна земя, на която обичам,
по която задъхано бързам напред,
аз съм все още онова малко момиче,
дето търси пролука в душите от лед.
Не повярвах в това, че е пълно с мечти, ...
  462 
Предавал ли те е приятел-
любим приятел, най-добър?
Това е все едно внезапно
да те ударят силно в гръб!
Да те ухапят двеста вълка, ...
  663 
Тогава още знаех - ще запомня...
тъй дребнички са важните неща.
Протегна шепа с няколко малини,
в която сякаш бе се сбрал света.
В тях имаше и обич, и надежда, ...
  469 
В тази толкова приказна вечер
с тази толкова светла луна,
ти си толкова грозно далече,
аз - отново банално сама.
Не е тъжно, дори не е скучно, ...
  625 
Най-много ме е страх от добрината,
която се натрапва ежедневно
от хората с код грешен във главата,
мечтаейки за Рая гневно.
Те приближени са на Господ ...
  1369 
Random works
: ??:??