exs_77
141 results
Създай живот,
когато
край теб умират без посока ветрове;
когато
загиват тъжно оглушели светове; ...
когато
край теб умират без посока ветрове;
когато
загиват тъжно оглушели светове; ...
508
И в зимата на моето недоволство,
очаквах лято – ласкаво и живо,
врата залостих пред покорство,
зарекох се да бъда аз щастлива!
Поръчах на съдбата добродетел ...
очаквах лято – ласкаво и живо,
врата залостих пред покорство,
зарекох се да бъда аз щастлива!
Поръчах на съдбата добродетел ...
345
От тихото изплува самота –
прозя се, поразходи се и седна…
обърна в ежедневие деня
и кръсти светлината непрогледна.
Опита се във вечност да пребъде, ...
прозя се, поразходи се и седна…
обърна в ежедневие деня
и кръсти светлината непрогледна.
Опита се във вечност да пребъде, ...
402
1
Простих на врагове и на приятели,
на себе си така и не успях.
Изпратих в ъгъл тих мечтата си,
покрита с носталгичен прах.
Простих на тези, дето са решили, ...
на себе си така и не успях.
Изпратих в ъгъл тих мечтата си,
покрита с носталгичен прах.
Простих на тези, дето са решили, ...
412
1
И пак дърветата в зелени нощници
със весел смях нощта разсънват,
небето в звездния разкош
запява влюбено и звънко!
И времето препуска лудо, ...
със весел смях нощта разсънват,
небето в звездния разкош
запява влюбено и звънко!
И времето препуска лудо, ...
1083
3
От скуката на сиво ежедневие,
от тихото на сънено безвремие,
от липсата на трайно вдъхновение
логично гръмко се роди презрение.
Презрях безцветното и липсата на мнение ...
от тихото на сънено безвремие,
от липсата на трайно вдъхновение
логично гръмко се роди презрение.
Презрях безцветното и липсата на мнение ...
447
1
Останах в самотата неразбрана,
веселието всеки сподели…
Изглеждах безпристрастна и засмяна,
а всичко в мен дълбаеше следи!
Нуждаех се от рамо на приятел, ...
веселието всеки сподели…
Изглеждах безпристрастна и засмяна,
а всичко в мен дълбаеше следи!
Нуждаех се от рамо на приятел, ...
475
Премаля хоризонтът от чакане,
избледняха всички мечти,
заприлича денят на изплакан
не посмял да отрони сълзи.
Съюзиха се дневните бури ...
избледняха всички мечти,
заприлича денят на изплакан
не посмял да отрони сълзи.
Съюзиха се дневните бури ...
506
2
Ще превърна тишината в светофар
и на зелено ще премина всички улици,
ще изтанцувам всяка стъпка с жар,
ще дам живот на хиляди приумици!
Ще позволя да ме разплаче красотата ...
и на зелено ще премина всички улици,
ще изтанцувам всяка стъпка с жар,
ще дам живот на хиляди приумици!
Ще позволя да ме разплаче красотата ...
386
България отново ще възкръсне,
не е обречена на тиха смърт
и емигрантите ще се завърнат,
дори и само да се поклонят!
България ще се изправи силна ...
не е обречена на тиха смърт
и емигрантите ще се завърнат,
дори и само да се поклонят!
България ще се изправи силна ...
396
1
1
Недей, не спирай! Нищо, че е рано,
обичай ме, дори и да съмнало.
Дори, когато свит от стари рани,
прегръщаш нови, ако се е стъмнило!
Не си припомняй, миналото свърши, ...
обичай ме, дори и да съмнало.
Дори, когато свит от стари рани,
прегръщаш нови, ако се е стъмнило!
Не си припомняй, миналото свърши, ...
445
Да те обичам даже ме е страх,
дали не си отново изпитание,
попадна ли в поредния си гаф
не ще се примиря със разкаяние!
Не искам вече лъжещи очи ...
дали не си отново изпитание,
попадна ли в поредния си гаф
не ще се примиря със разкаяние!
Не искам вече лъжещи очи ...
674
1
Докосвам всяко нещо в моя свят
като единствено.
Усещам всяка скрита благодат
в сълза от истини!
И преоткривам нови светове ...
като единствено.
Усещам всяка скрита благодат
в сълза от истини!
И преоткривам нови светове ...
472
1
Къщи-гробници, празни и пусти,
а прозорците – неми картини.
Във очакване, облаци късни
да измият стъклата – витрини…
В тях оглеждат се поостарели, ...
а прозорците – неми картини.
Във очакване, облаци късни
да измият стъклата – витрини…
В тях оглеждат се поостарели, ...
439
1
И вечер всеки остава самичък
със своята лична печал,
не знае да спре или пък да тича,
малко е взел или много е дал!
И прави си тиха полуравносметка, ...
със своята лична печал,
не знае да спре или пък да тича,
малко е взел или много е дал!
И прави си тиха полуравносметка, ...
393
1
Доброто ли? Видях го днес отблизо,
докоснах го почти, в очите му се взрях.
Такова истинско – в душите дето влиза,
и дето често се явява подир грях!
Не е учудващо, че идва малко късно, ...
докоснах го почти, в очите му се взрях.
Такова истинско – в душите дето влиза,
и дето често се явява подир грях!
Не е учудващо, че идва малко късно, ...
420
Така ми се крещи и ми се тича,
и пее ми се силно, от сърце;
и толкова, до смърт ми се обича,
с наивността прозрачна на дете.
Танцува ми се в жълта рокля, ...
и пее ми се силно, от сърце;
и толкова, до смърт ми се обича,
с наивността прозрачна на дете.
Танцува ми се в жълта рокля, ...
435
В безкраен опит да те преоткрия,
достигах всевъзможни празноти.
Бях примирена или бях стихия,
но в мислите ми беше вечно ти!
С усещане за истинска безкрайност, ...
достигах всевъзможни празноти.
Бях примирена или бях стихия,
но в мислите ми беше вечно ти!
С усещане за истинска безкрайност, ...
652
2
Остатъци от детство ме преследват,
развеселени крачат покрай мен,
понякога са тихичко приседнали
или опитват да ме хванат в плен.
Преструват се на кротки, цветни части ...
развеселени крачат покрай мен,
понякога са тихичко приседнали
или опитват да ме хванат в плен.
Преструват се на кротки, цветни части ...
389
2
Опорочи деня ми неразбрана мисъл,
поиска да не бъда толкова добра
за миг в невежество се плисна
една угасваща и уморена самота!
поиска да не бъда толкова добра
за миг в невежество се плисна
една угасваща и уморена самота!
366
1
Ще се завърне добротата
в сърцата, вледенени от печал,
ще заискри в лъчи земята,
ще се превърне в почва всяка кал!
Когато всеки вгледа се критично ...
в сърцата, вледенени от печал,
ще заискри в лъчи земята,
ще се превърне в почва всяка кал!
Когато всеки вгледа се критично ...
414
1
И дългият ми път към теб ме води
в безкрайността откривам своя цел.
След многото отчаяни безводия,
проливен дъжд излива се над мен!
В търпението си откривам подреден ...
в безкрайността откривам своя цел.
След многото отчаяни безводия,
проливен дъжд излива се над мен!
В търпението си откривам подреден ...
492
1
Загърбвам всичко минало в живота си –
любов, измами и наивни светове,
усмихнати полуприятелства дъждовни
и вечери в погрешни домове!
Обръщам гръб на лоши мисли, ...
любов, измами и наивни светове,
усмихнати полуприятелства дъждовни
и вечери в погрешни домове!
Обръщам гръб на лоши мисли, ...
455
3
Мигът ни няма да се прероди,
когато залез тих настъпи.
Преследвайки щастливи дни,
ограбваме от младостта си!
А то е тук, сега е истинско, ...
когато залез тих настъпи.
Преследвайки щастливи дни,
ограбваме от младостта си!
А то е тук, сега е истинско, ...
577
2
Не съм се клела вярна да ти бъда,
че верността от клетви се бои.
Не се заричам, че ще е присъда
и ще съм с теб във всичките си дни.
Избирам го – с любов и осъзнаване, ...
че верността от клетви се бои.
Не се заричам, че ще е присъда
и ще съм с теб във всичките си дни.
Избирам го – с любов и осъзнаване, ...
504
3
В душата ми се насъбра тревога
ще може ли да устои,
че още е безумно млада,
а старост предстои…
ще може ли да устои,
че още е безумно млада,
а старост предстои…
463
И някой, някъде мисли за мен
по изключителен начин.
За него, единствена, в мрака пленена
живот, оцеляване знача!
Дори неестествено и в самота, ...
по изключителен начин.
За него, единствена, в мрака пленена
живот, оцеляване знача!
Дори неестествено и в самота, ...
520
3
Защо ли, Дяконе, родил си се тук?
Днес всички сме племе заспало,
подвигът твой, народът неук,
приема, че прави го цяло!
А народ не значи това - ...
Днес всички сме племе заспало,
подвигът твой, народът неук,
приема, че прави го цяло!
А народ не значи това - ...
332
Красотата никога не е била така категорична,
както я открих притихнала в очите ти.
Осъзнах, че имам истинска причина, лична
да те запленя завинаги – с обичане!
Да те омагьосам до побъркване, ...
както я открих притихнала в очите ти.
Осъзнах, че имам истинска причина, лична
да те запленя завинаги – с обичане!
Да те омагьосам до побъркване, ...
447
1
Не се родих от истини да плача,
не се родих, за да съм сянка нечия;
не се родих след слепи да се влача,
родих се, за да бъда писък вечен!
Родих се, за да бъда себе си! ...
не се родих, за да съм сянка нечия;
не се родих след слепи да се влача,
родих се, за да бъда писък вечен!
Родих се, за да бъда себе си! ...
492
3
Лумна в пламък всяка моя дума,
въздишките ми станаха звезди,
сълзите светеща пътека образуваха,
за да те видя – щом се появиш!
Мислите – безкрило ято птици, ...
въздишките ми станаха звезди,
сълзите светеща пътека образуваха,
за да те видя – щом се появиш!
Мислите – безкрило ято птици, ...
472
Изморена безумно от неправилни хора
продължавам напред тиха, кротка и гола!
Не желая назад да доказвам неправди
и не искам да помня думи груби, брутални!
От неистински хора уморих се до смърт ...
продължавам напред тиха, кротка и гола!
Не желая назад да доказвам неправди
и не искам да помня думи груби, брутални!
От неистински хора уморих се до смърт ...
586
4
И ако някога реша да те забравя,
ще бъде твърде глупаво това.
По скоро настоящето си ще прегазя,
отколкото да станат чудеса!
Че може ли да се забрави нещо, ...
ще бъде твърде глупаво това.
По скоро настоящето си ще прегазя,
отколкото да станат чудеса!
Че може ли да се забрави нещо, ...
433
1
Вътре в мен ежедневно прелива
от обичане и от хоризонти,
на птици и облаци се усмихвам,
обличам вятъра в шарена рокля!
Плача тайно на пурпурни залези ...
от обичане и от хоризонти,
на птици и облаци се усмихвам,
обличам вятъра в шарена рокля!
Плача тайно на пурпурни залези ...
438
3
По-силно е от теб това, разбирам -
да се поровиш в нечий друг живот.
И в роля на приятел се гримираш -
пореден „съпричастен” ход...
Наивници да искаш – има много, ...
да се поровиш в нечий друг живот.
И в роля на приятел се гримираш -
пореден „съпричастен” ход...
Наивници да искаш – има много, ...
469
2
След хиляди срещи случайни
с безброй мълчаливи лица,
с прикрити или явни тайни,
с безкрайно страхливи сърца...
След толкова много проклятия, ...
с безброй мълчаливи лица,
с прикрити или явни тайни,
с безкрайно страхливи сърца...
След толкова много проклятия, ...
462
Слънчогледови поля и летни залези,
тиха слънчева тъга – неподправена,
Тъмни, истински очи, ме погалиха
и пристигна любовта – непоканена.
И приех я и разбрах – във очакване ...
тиха слънчева тъга – неподправена,
Тъмни, истински очи, ме погалиха
и пристигна любовта – непоканена.
И приех я и разбрах – във очакване ...
1171
5
Забравих миналите пътища за ден,
запалих ги с гнева на рутината!
Не ги пожалих, както и те – мен
стаиха се в мига на тишината!
Не ги премислих, за пореден път, ...
запалих ги с гнева на рутината!
Не ги пожалих, както и те – мен
стаиха се в мига на тишината!
Не ги премислих, за пореден път, ...
537
5
Казват, мечтите умират последно!
Умират ли, искам да знам, въобще?
Вярвам, че те са мерило нагледно
на целия наш път житейски...
Мечтите са нашето вътрешно цяло, ...
Умират ли, искам да знам, въобще?
Вярвам, че те са мерило нагледно
на целия наш път житейски...
Мечтите са нашето вътрешно цяло, ...
394
1
Да съдят могат само боговете,
и да прощават – също те!
Звездите са създадени да светят,
човеците – да правят грехове!
Да падат и да стават трудно, ...
и да прощават – също те!
Звездите са създадени да светят,
човеците – да правят грехове!
Да падат и да стават трудно, ...
622
1
3
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
