katenstain
156 results
Очаквайте през Февруари в осмата ми книга...
Жива горя...
ритуалната клада е спасение...
Ти запали огъня...
Не го гаси! ...
Жива горя...
ритуалната клада е спасение...
Ти запали огъня...
Не го гаси! ...
304
5
Всичко е толкова просто,
а ние хората го усложняваме
с тъпи оправдания,
защото ни е страх.
Ако попиташ от какво дори не можем ...
а ние хората го усложняваме
с тъпи оправдания,
защото ни е страх.
Ако попиташ от какво дори не можем ...
409
1
4
Мечтите са като кълбо...
Когато покълнат в теб,
създават безброй нишки
с бързината на светлината.
Изграждат фина мъгла ...
Когато покълнат в теб,
създават безброй нишки
с бързината на светлината.
Изграждат фина мъгла ...
375
2
Пиша ти писма всяка нощ,
които не смея да изпратя.
Мислих да ги изгоря,
но все се спирам.
Нима мога в огъня ...
които не смея да изпратя.
Мислих да ги изгоря,
но все се спирам.
Нима мога в огъня ...
619
Вълча, кървава луна,
скрита мистериозно...
А аз, се раждам...
вдишвам първа глътка въздух...
Пламъка на факлата ...
скрита мистериозно...
А аз, се раждам...
вдишвам първа глътка въздух...
Пламъка на факлата ...
550
5
Няма повече да бъда твоя!
Изтрий ме!
Заличи следите!
Кал хвърли в лицето ми!
Събуди ли се!? ...
Изтрий ме!
Заличи следите!
Кал хвърли в лицето ми!
Събуди ли се!? ...
800
1
2
Лакирах си ноктите в червено –
разлистени макове…
Прозрачно бельо –
дантелени блянове…
Черна рокля следва извивките – ...
разлистени макове…
Прозрачно бельо –
дантелени блянове…
Черна рокля следва извивките – ...
1298
Помниш ли тропота на конете,
когато яздихме вятъра,
преди много години?
Сред полята със макове
и балите със сено, ...
когато яздихме вятъра,
преди много години?
Сред полята със макове
и балите със сено, ...
292
Пуша цигара полугола...
Червеният пламък
никак не ме топли...
Треперя, ще пия вино...
Настръхвам щом ...
Червеният пламък
никак не ме топли...
Треперя, ще пия вино...
Настръхвам щом ...
733
Натискам случаен звънец...
Ще поискам малко захар,
За да подсладя кафето си.
Вратата се отваря...
Непознат мъж се усмихва, ...
Ще поискам малко захар,
За да подсладя кафето си.
Вратата се отваря...
Непознат мъж се усмихва, ...
758
На кръстопътя,
посоките са много.
Заслужава ли си
някоя, изобщо?!
В центъра – аз... ...
посоките са много.
Заслужава ли си
някоя, изобщо?!
В центъра – аз... ...
432
1
2
Рязко сменям настроенията.
Крайностите - второто ми Аз.
Тъгата обладае ли ме,
трудно смея се.
Потъвам в състояние на ярост ...
Крайностите - второто ми Аз.
Тъгата обладае ли ме,
трудно смея се.
Потъвам в състояние на ярост ...
351
Какво бих написала за татко ли?!
Тук е, но го нямаше...
няма го и сега...
Живее в сърцето ми, въпреки че
сам пожела да е далече... ...
Тук е, но го нямаше...
няма го и сега...
Живее в сърцето ми, въпреки че
сам пожела да е далече... ...
594
3
Приказна нощ, тиха,
пълна с вълшебства...
Отрупани трапези,
пищни подаръци.
Празни погледи, ...
пълна с вълшебства...
Отрупани трапези,
пищни подаръци.
Празни погледи, ...
428
2
2
Ммммм...
Като вятър
завихряш бури в мен.
Бързо отминаваш,
но трудно се забравяш. ...
Като вятър
завихряш бури в мен.
Бързо отминаваш,
но трудно се забравяш. ...
637
1
В Теменужената нощ,
най-дългата,
приставам ти...
Преди слънцето
да бъде затъмнено, ...
най-дългата,
приставам ти...
Преди слънцето
да бъде затъмнено, ...
353
Пия до несвяст,
опитвам да забравя.
Усмивките ти, думите ти, теб...
Насита не познавам!
Пия от несъвършенствата ...
опитвам да забравя.
Усмивките ти, думите ти, теб...
Насита не познавам!
Пия от несъвършенствата ...
517
1
Смълчани утрини
погубиха се в изгрева...
от нежности клавишите докоснали...
И онова дърво с оголените
и стърчащи клони, ...
погубиха се в изгрева...
от нежности клавишите докоснали...
И онова дърво с оголените
и стърчащи клони, ...
250
2
Скитам се във някакви безумни светове.
Люлякови, плачещи утопии обгърнали са лабиринтите.
Метален вкус тръпчиво устните ми долови...
Гладна съм, но не за хляб и сол,
а за обич и за топлина. ...
Люлякови, плачещи утопии обгърнали са лабиринтите.
Метален вкус тръпчиво устните ми долови...
Гладна съм, но не за хляб и сол,
а за обич и за топлина. ...
1224
1
6
Какво значи да си далече?
Щом в мен живееш...
С всеки дъх, все по дълбоко си...
Какво за теб са думите ми?
Някакви случайни приумици. ...
Щом в мен живееш...
С всеки дъх, все по дълбоко си...
Какво за теб са думите ми?
Някакви случайни приумици. ...
318
Поезията ми не е гримирана!
Не пудря думите излишно.
Оставям ги такива – грозни, болни,
забиващи се, обикновенни,
непомпозни. ...
Не пудря думите излишно.
Оставям ги такива – грозни, болни,
забиващи се, обикновенни,
непомпозни. ...
499
2
Там...
Сред сълзите замръзнали,
сред прегазени, смачкани рози...
В бездумните истини,
сред поля от несгоди. ...
Сред сълзите замръзнали,
сред прегазени, смачкани рози...
В бездумните истини,
сред поля от несгоди. ...
424
2
4
ПРАЗНИЧНО
Празнично ли ви е?
А на мен мъгливо,
с дъх на увехнали надежди.
Спомените витаят... ...
Празнично ли ви е?
А на мен мъгливо,
с дъх на увехнали надежди.
Спомените витаят... ...
464
1
3
И все повече изгубвам се...
Обърканите полети сломиха ме...
Силите напускат ме.
Драпам с остри нокти във покоя...
Дали съм нечия или пък твоя? ...
Обърканите полети сломиха ме...
Силите напускат ме.
Драпам с остри нокти във покоя...
Дали съм нечия или пък твоя? ...
473
2
1
***
Твърдостта ти ме смути,
дори се скрих...
Недосегаем бряг,
удавницата недоплува. ...
Твърдостта ти ме смути,
дори се скрих...
Недосегаем бряг,
удавницата недоплува. ...
397
Нощем прегръщам възглавници,
само вашите думи ме топлият.
Как е възможно да бъдеш разбран от непознатите,
а най-близките да обръщат глава?!
Когато пиша виждам картини, впечатляващи хора са ...
само вашите думи ме топлият.
Как е възможно да бъдеш разбран от непознатите,
а най-близките да обръщат глава?!
Когато пиша виждам картини, впечатляващи хора са ...
377
1
2
Никак не е лесно
да те допусна до себе си!
Но ти, някак успя
да надникнеш в мазето,
Където заключвам на тъмно бодлите, ...
да те допусна до себе си!
Но ти, някак успя
да надникнеш в мазето,
Където заключвам на тъмно бодлите, ...
430
2
Искам да ме желаеш!
Когато останем сами,
ще ти покажа жарките си, неудържимите страни...
Мястото, напитките, времето не са от значение...
Пареща, гореща и много, много веща... ...
Когато останем сами,
ще ти покажа жарките си, неудържимите страни...
Мястото, напитките, времето не са от значение...
Пареща, гореща и много, много веща... ...
737
1
2
Когато те „прегърне“
някой напълно непознат,
разбирайки те без да съди,
като всички други на инат.
Когато интересува се ...
някой напълно непознат,
разбирайки те без да съди,
като всички други на инат.
Когато интересува се ...
353
2
Мога да допусна
да видите сълзите ми!
Прозрачността ще погълне
искрено стрелите ви!
Нямам нужда от отровни хора ...
да видите сълзите ми!
Прозрачността ще погълне
искрено стрелите ви!
Нямам нужда от отровни хора ...
534
2
ИСКАМ /МОГА!
Искам да бъда самотата ти,
без маски и преструвки.
Знам, няма да ми позволиш,
но аз достатъчно съм смела да опитам. ...
Искам да бъда самотата ти,
без маски и преструвки.
Знам, няма да ми позволиш,
но аз достатъчно съм смела да опитам. ...
507
НЕ СЪМ!!!
Не съм гара, на която
влаковете само преминават!
Не съм и спирка с налепени некролози!
Аз вятър съм, летя, ...
Не съм гара, на която
влаковете само преминават!
Не съм и спирка с налепени некролози!
Аз вятър съм, летя, ...
423
1
Може би утре ще те видя преди изгрева,
когато клепачите ти натежават...
Признавам си,
повече искам да съзерцавам
сънено лицето ти, ...
когато клепачите ти натежават...
Признавам си,
повече искам да съзерцавам
сънено лицето ти, ...
369
Самотниците често били меломани,
но по-интересни са ми тези, вслушващи се в Тишината.
Разтърсени, в живота мъдрости потърсили.
Успели да потънат борбено,
достигнали до дъното ...
но по-интересни са ми тези, вслушващи се в Тишината.
Разтърсени, в живота мъдрости потърсили.
Успели да потънат борбено,
достигнали до дъното ...
347
1
1
Не бих посмяла
да напиша нищо за теб,
защото думите
ще бъдат неприемливи,
за да опиша скритото вътре! ...
да напиша нищо за теб,
защото думите
ще бъдат неприемливи,
за да опиша скритото вътре! ...
347
1
1
Надникнеш ли ведъж в заровените отдавна, почти забравени отломки на нищожното, страхливо взрян в небитието на възможното. Разровиш ли огнището със стара пепел разпиляна от забрава. Въглените ако съживиш, загаснали от преди сто години, едва съхранили спомена за топлината. Яркото е посивяло, изтерзано ...
631
2
Поглеждам към звездите
и пак си добър!
Смел си!
Връщаш се по тъмно от гората,
почерпил силите от Бог, ...
и пак си добър!
Смел си!
Връщаш се по тъмно от гората,
почерпил силите от Бог, ...
641
2
5
Музите са винаги недостижими! Мечтаеш за тях. Толкова са близо до теб, но в същото време не е възможно да бъдат твои до край. Винаги съм се питала, кое е по болезнено, да бъдеш вдъхновение за някого или да си вдъхновеният?! Когато срещнеш такъв човек, сетивата ти се изострят до лудост. Кръвта ти зап ...
433
3
8
Водата ме зове!
Смирение...
Пречиствам се от хора,
случки и любови,
измамни радости, ...
Смирение...
Пречиствам се от хора,
случки и любови,
измамни радости, ...
520
1
2
Времето лети,
захвърлих часовника...
Прегръдките ти –
завивка за студенината...
Ускорено дишане, забързан пулс... ...
захвърлих часовника...
Прегръдките ти –
завивка за студенината...
Ускорено дишане, забързан пулс... ...
408
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
