katenstain (Екатерина Глухова) - Works

Цветен прах 🇧🇬

Танцува не поетът,
а Душата му.
Пирует след пирует...
Преплитащи се сенки...
Светлини в далечината... ...

katenstain

Poetry » Love, Free verse, Other

2019-06-15T12:34:03+03:00 625

Искам 🇧🇬

Тъжно ми -
режа си косата.
Искам да са вените, но
смисълът е някъде във мен.
Недовършено ми е… ...

katenstain

Poetry » Philosophical, Free verse, Other

2019-06-14T16:43:41+03:00 588 2

Светът ми 🇧🇬

Светът ми – безсмислена утопия,
как би могъл да разбереш!?
Там няма предразсъдъци,
изкуствени усмивки,
скрити мисли в мили думи. ...

katenstain

Poetry » Love, Philosophical, Free verse

2019-06-13T09:39:48+03:00 1.3K 1

След дъжда - Част втора 🇧🇬

"Вятърът брулеше лицето ѝ. Дъждът се опитваше да напои сухата ѝ душа, но не можеше. Никога досега не бяха толкова далечни. Тя не можеше и не искаше да приеме това. Винаги, когато се доближаваше до сърцето ѝ, после рязко се отдръпваше. Явно това беше същността му, ярка, загадъчна, двусмислена и непос ...

katenstain

Prose » Short stories, Novellas and novels, Erotic

2019-06-12T13:29:20+03:00 1.9K

След Дъжда 🇧🇬

katenstain

Books

BGN 10.00

2019-06-09T14:53:57+03:00 3.1K 4 3

След дъжда - Част Първа 🇧🇬

"Тя стоеше, тръпнеща в очакване, отпиваше по малко от виното, което оставяше в устата ѝ лек плодов вкус, каращ я да се разтрепери още повече. Погледът ѝ беше замислен. В очите ѝ имаше някаква искрица, която едва се забелязваше...
Лицето ѝ беше с грим, както обикновено. Съвсем леко подчертано, колкот ...

katenstain

Prose » Short stories, Novellas and novels, Erotic

2019-06-08T10:57:57+03:00 1.6K 2

След дъжда - Предговор 🇧🇬

… Нещо я разсея. Лек шум от падащите дъждовни капки. Красив звук, придружен от приятен полъх. Капките се стичаха по лицата им. Гледаха се дълго. Мокрите им ръце се докоснаха…, сякаш дъждът изми всичко лошо. Свали маските им и те видяха истинските си лица. Телата им едва се допряха едно до друго. Уст ...

katenstain

Prose » Short stories, Novellas and novels, Erotic

2019-06-07T10:06:15+03:00 1.7K 1 1

Лудост е 🇧🇬

Изгубил си пътя си.
Била съм там и знам.
Просто съществуваш.
Сиво ежедневие.
Нямаш цел, мечти, смисъл… Безтегловност… ...

katenstain

Prose » Letters, Others

2019-01-22T17:51:03+02:00 1.3K

Такава съм 🇧🇬

Стъпвам боса по бялата постеля.
Ходилата парят ме...
замръзнали... окървавени...
Виелицата в мен не стихва,
дори когато слънцето изгрее! ...

katenstain

Poetry » Philosophical, Free verse

2019-01-22T17:45:54+02:00 1.4K

Някъде из душата... 🇧🇬

Погледът ти гали
меката ми кожа.
Сякаш наблюдаваш ме,
а всъщност си далече.
Във съзнанието ми - ...

katenstain

Poetry » Love, Philosophical

2018-10-12T14:10:34+03:00 1.3K 1 3

Ветрове 🇧🇬

Боря се със ветровете,
скрили в себе си
думи неизречени...
Тичащи по празни улици,
сплитащи души обречени... ...

katenstain

Poetry » Love, Philosophical

2018-03-30T19:41:31+03:00 473

Огледала 🇧🇬

Локвите- моите огледала...
вглеждам се в мътната вода.
Образ непознат...
Грима размазах-
маската свалих... ...

katenstain

Poetry » Love

2018-02-20T09:56:31+02:00 715 1 2

Бездната (Очите ти) 🇧🇬

Очите ти бездна са,
искам да потъна във тях...
С поглед устните копнеещи
ще изпия жадна...
Ще надникна във душата ...

katenstain

Poetry » Love

2018-02-13T11:03:20+02:00 1.6K 1 4

Тумор 2 🇧🇬

Нахлуваш в мозъка ми.
Бях забравила за Теб!
Отивай си!
Няма какво да ти дам!
Ограби всичко отнесе го далеч. ...

katenstain

Poetry » Philosophical

2014-11-25T16:47:35+02:00 502 1

Цъфтящи цветя 🇧🇬

Слагам грим -
поредната маска.
Изтривам го...
остават петна -
неразбраните чувства ...

katenstain

Poetry » Philosophical

2013-07-07T15:27:35+03:00 565

Отровна 🇧🇬

Вливам се в себе си -
отровна река.
Вглеждам се наоколо
само Тишина.
Докосвам очите си - ...

katenstain

Poetry » Love

2013-05-31T11:06:49+03:00 655

На чичо Митко... 🇧🇬

Когато си тръгна, изплакахме очите си.
За теб. За живота, който живя.
Вървя по пътя си с чисто сърце, и
усмивката ти не ще забравим никога.
В сърцето болка винаги ще има, ...

katenstain

Poetry » Other

2012-01-18T23:00:45+02:00 729

Изгубих се 🇧🇬

Изгубих се сред лъжливите думи.
Изгубих се сред студени лица.
Изгубих се сред двуличните хора.
Изгубих се някъде там.
Къде ли ? ...

katenstain

Poetry » Philosophical

2012-01-10T15:04:23+02:00 742 2

Изгубена Душа 🇧🇬

Изгубена Душа
Тъмно е, нощта разперва своите крила.
Стаята е изпълнена със самота.
Силует, изгубен в тишината.
Като призрак блед и уморен витае. ...

katenstain

Poetry » Philosophical

2011-07-17T13:14:23+03:00 853 1 5

Тишина 🇧🇬

Тишина
Тишината е безволевата - празна скица.
Висяща на стената в душата ми.
Крещи със тихия си глас,
забива се във мен. ...

katenstain

Poetry » Love

2011-07-14T16:16:35+03:00 769 1

Спасение 🇧🇬

Спасение
Думите изчезват в тишината.
Сянката се крие зад мъгла.
Танцуващите силуети изчезват.
Над душата ми се спуска мрака. ...

katenstain

Poetry » Philosophical

2011-07-13T00:18:04+03:00 652 3

Празна 🇧🇬

Празна
Чашата е празна.
Ти до дъно я изпи.
Капка даже не остана,
само вкус на устни. ...

katenstain

Poetry » Love

2011-07-10T17:00:21+03:00 663

Две тела 🇧🇬

Две тела
Отразяват се очите в очи.
Устни, впити в мен.
Тела отдадени се сливат.
Души окъсани се вплитат. ...

katenstain

Poetry » Love

2011-07-09T13:05:45+03:00 806 1

Пустият пристан 🇧🇬

Пустият пристан
На пустия пристан един кораб доплува.
Скри плaтната си, за да не го нарани.
Вълните бушуват и врязват се в него.
А пристанът моли се, отчаяно пада. ...

katenstain

Poetry » Other

2011-07-08T14:55:58+03:00 551 1

Последната надежда 🇧🇬

Последната надежда
Грабвам и последната надежда,
скрита надълбоко в мен.
Тръгвам, търсеща утеха в
пустите и изтерзани улици. ...

katenstain

Poetry » Philosophical

2011-07-07T09:53:51+03:00 592 3

Самотата 🇧🇬

Самотата
Вечер бавно се прибира самотата,
с леки стъпки приближава.
Чука на вратата –
плахо я отваря. ...

katenstain

Poetry » Love

2011-07-06T19:45:53+03:00 917 1 3

Отражение 🇧🇬

ОТРАЖЕНИЕ
Погледнах в огледалото -
а то се счупи.
От черното ми отражение.
Огледах се в прозорците - ...

katenstain

Poetry » Love

2011-07-05T19:02:40+03:00 640 1

Болката 🇧🇬

БОЛКАТА
Обичам Болката.
Тя е тъй красива и добра.
Тихо се промъква в стаята ми.
Бавно обзема тялото ми. ...

katenstain

Poetry » Philosophical

2011-07-03T18:34:44+03:00 734 6

Книгата 🇧🇬

Книгата е с много страници.
Изтрити от страха ти.
Разгръщаш лист по лист небрежно.
Буквите забиват се в ума ти.
Стиховете ми са чувства неразбрани - никога. ...

katenstain

Poetry » Other

2011-07-02T18:16:22+03:00 585 1

Изгубен 🇧🇬

Изгубен
Душата е
съзнанието на материята.
Димът излита,
болката витае. ...

katenstain

Poetry » Philosophical

2011-07-01T10:07:33+03:00 757 3

Дъждът 🇧🇬

Дъждът
Дъждът заваля
и намокри косата ми.
Бързо попи към душата ми.
Тя пресъхнал кладенец е ...

katenstain

Poetry » Love

2011-06-30T22:19:12+03:00 732

Скитащи души 🇧🇬

Скитащи души
Гробищата пусти са
и черни.
Скитащи души
с изтръгнати сърца. ...

katenstain

Poetry » Other

2011-06-29T09:47:13+03:00 780

Избор 🇧🇬

Избор
Тръгваш някъде,
но не знаеш накъде.
Питаш се дали си жив,
или пък не. ...

katenstain

Poetry » Philosophical

2011-06-28T21:57:05+03:00 621 1

Затворени очи 🇧🇬

Затворени очи
Вече виждам само силует.
Изгубената сянка на душата.
Промъкваш се тихо в тъмнината.
И стоиш сам. ...

katenstain

Poetry » Love

2011-06-26T12:15:53+03:00 716

Тумор 🇧🇬

ТУМОР
Болката се влива в мен,
разлива се.
И нищо.
Няма никой там. ...

katenstain

Poetry » Philosophical

2011-06-25T23:36:48+03:00 788 2

Улици 🇧🇬

Улици
Мокри улици.
Дъждът измил е следите
на влачеща се плът.
В тъмния спокоен град ...

katenstain

Poetry » Other

2011-06-23T12:30:27+03:00 619