koli4a (Никола Апостолов) - Works

Под чертата 🇧🇬

От раждането, Боже,
до днешните ми дни,
аз мога да си кажа
за мойте съдбини.
Поставях си задачи. ...

koli4a

Poetry » Other

2015-03-10T21:30:20+02:00 475 7

Улиците в моя град 🇧🇬

И легнали по всичките посоки,
кръстосват улиците моя град.
Провират се край сградите високи
във слънце жарко, във кристален хлад.
Попива стъпките на много хора ...

koli4a

Poetry » Landscape

2015-03-08T16:18:40+02:00 542 6

В края на съня си 🇧🇬

Мамка му на този ден,
дето в облак ме забули!
Дето пряко срещу мен
ми изстреля тежки хули.
И светкавици безброй ...

koli4a

Poetry » Other

2015-03-07T12:43:36+02:00 443 7

Острието на живота 🇧🇬

По ръба на острието
плъзга ми се битието
и живота ми на косъм
ми напомня за какво съм.
Имам ли си на идея ...

koli4a

Poetry » Other

2015-03-06T22:21:06+02:00 565 4

Гълъбица 🇧🇬

Сърцето ми от студ се пука,
че няма с него кой да гука.
Аз търся тая гълъбица
със мене да дели паница.
Сърцето ми криле ли свие ...

koli4a

Poetry » Other

2015-03-05T22:17:21+02:00 593 10

Необоздано откровение 🇧🇬

Уморен съм
от безкрайните движения...
Потъмняха ми очите в нощни часове.
Състарих се
от безкрайните копнения. ...

koli4a

Poetry » Other

2015-03-04T21:52:34+02:00 438

Малка проверка 🇧🇬

Днеска ни има, утре ни няма...
Колко е просто туй, като факт.
Свършва живота. Драма голяма...
В нашта Вселена - дребничък акт.
Всъщност защо е този спектакъл? ...

koli4a

Poetry » Philosophical

2015-02-25T10:25:49+02:00 401 6

Оглозгани корите... 🇧🇬

Живеем - хората - по двойки
на този свят в различни кройки
и мачка ни живота кратък
до края - писан - без остатък.
Камарим дните на години ...

koli4a

Poetry » Other

2015-02-24T22:31:20+02:00 554 2

Сянката 🇧🇬

Сянко моя, неотлъчна
дето всеки слънчев ден
ходиш винаги със мен
много тиха и неглъчна...
Пазиш моята осанка ...

koli4a

Poetry » Other

2015-02-20T21:02:25+02:00 499 4

Нямаме вече сезони 🇧🇬

Във скъпата Родина
имаше сезони
и беше тя градина
със добри закони.
Но вече се разкапа ...

koli4a

Poetry » Civic

2015-02-19T22:46:42+02:00 503 5

Раздяла в тристишия 🇧🇬

Вече вали.
Тръгваш, нали?
Мен ме боли...
Тръгваш в дъжда.
В нас е ръжда. ...

koli4a

Poetry » Love

2015-02-18T11:19:59+02:00 473 9

Тирето на живота 🇧🇬

Тирето между две години
измерва целият живот.
И радости, и болки сини
събират се във този вот.
А дължината на тирето ...

koli4a

Poetry » Philosophical

2015-02-17T11:29:45+02:00 539 7

За душата клета 🇧🇬

Вече слънцето ми пада ниско
и постната ми сянка се разтяга.
Сещам, че и краят ми е близко
и кръвно вече в шапката ме стяга.
Залезите вече ми са тежки ...

koli4a

Poetry » Other

2015-02-14T22:22:26+02:00 448 3

Бреговете на раздялата 🇧🇬

Седим сега на двата бряга
и тъй се гледаме в очите,
че мужду нас водата бяга
и дави слънчеви лъчите.
Разделя ни така реката - ...

koli4a

Poetry » Other

2015-02-13T21:00:23+02:00 370 2

С отворени очи... 🇧🇬

Ще си умра с отворени очи...
Със погледа към вашите лица.
Със погледа към слънчеви лъчи.
Със погледа към вашите сърца.
С отворени очи ще си умра... ...

koli4a

Poetry » Other

2015-02-12T17:29:57+02:00 560 3

Събиране на дроби 🇧🇬

Не си ми ти едната втора
и нито аз съм половинка.
Но ти си моята опора,
а аз съм твоята дружинка.
Отдавна, мила, знам обаче: ...

koli4a

Poetry » Philosophical

2015-02-11T07:55:28+02:00 838 5

Синя зона от небето 🇧🇬

Една Любов във мен догаря
и тя сърцето ми изгаря.
Луна във шепите ми плаче -
без мен остава тя сираче.
И свещ в параклиса угасва. ...

koli4a

Poetry » Love

2015-02-10T16:44:26+02:00 447 1

Животът продължава 🇧🇬

Навлизам вече в старостта
и все по-честичко се питам:
каква е в мене гордостта,
която в края ще изпитам?
За радост ще е от следи, ...

koli4a

Poetry » Philosophical

2015-02-08T11:03:30+02:00 494 4

Като първи морски стих 🇧🇬

Откога към мене плуваш
със попътен вятър към брега?
Откога се взираш, мила,
под кората бяла на снега?
Твоето сърце е лодка. ...

koli4a

Poetry » Love

2015-02-06T16:23:45+02:00 423 4

Към теб, читателю 🇧🇬

Порадвай се на всеки хубав жест.
С такъв върни му ти веднàга.
Излизай чист от всеки пробен тест,
за да почувстваш радост блага.
Порадвай се на всеки хубав знак ...

koli4a

Poetry » Other

2015-02-05T01:29:50+02:00 452 4

Сутрешно кафе 🇧🇬

След нощ усукана и тежка,
след нощ на сънища кошмарни,
след нощ на тъпата болежка
и на несгодите шамарни,
станù пред изгрева небесен, ...

koli4a

Poetry » Other

2015-02-02T17:54:43+02:00 564 7

Какво пък толкова... 🇧🇬

Последни облаци се трупат
над мойта сребърна глава.
Студените ми стъпки хрупат
по сняг, посипан над трева.
Студено и мъгливо време. ...

koli4a

Poetry

2015-01-31T13:48:26+02:00 477 6

Раждане отново 🇧🇬

Камбаната днеска пак бие тъжовно.
Защо ли припява във време лъжовно?
Земята остава с човечец по-малко.
Безспорен е факта, но пак си е жалко.
Събраните в църква и китки му носят. ...

koli4a

Poetry » Other

2015-01-30T07:49:09+02:00 617 8

Искам те... 🇧🇬

Отговор по "Ако ме искаш..." от Елица Ангелова
Искам те и ти ще ми се случиш.
Даже и на възел да го сучиш,
ще те гоня в сините предели,
в дните сиви, в празнични недели... ...

koli4a

Poetry » Love

2015-01-29T17:30:07+02:00 619 2

Пропяването на петлите 🇧🇬

Пропяват - чувам - първите петли,
а мене още дрямка ме наляга.
В душата сънищата са дошли,
а виделото по баира бяга.
И чувам вече вторите петли, ...

koli4a

Poetry » Other

2015-01-28T22:44:35+02:00 477 2

Като феникс 🇧🇬

За Старата
Любов умирам.
Позната ми е
по страстта.
Във Новата пък ...

koli4a

Poetry » Love

2015-01-27T19:54:45+02:00 420 4

Отлитат си сезоните 🇧🇬

Отлитна пролетта ми цветна,
като пухче на глухарче.
И само спомен тя ми спретна
по забравено другарче.
И лятото горещо мина - ...

koli4a

Poetry » Other

2015-01-25T13:32:25+02:00 487 1

Страх ме е... 🇧🇬

Страх ме е да те погледна -
очите ми ще ослепиш.
Страх ме е до теб да седна,
защото в миг ще ме стопиш.
Страх ме е да ти говоря - ...

koli4a

Poetry » Love

2015-01-23T08:11:30+02:00 1.4K 6

Ела да те полюбя 🇧🇬

Моята душа събира
твойте слънчеви лъчи.
Моето сърце завира,
щом до теб се доближи.
Моите очи потъват ...

koli4a

Poetry » Love

2015-01-22T18:00:17+02:00 578 4

Моят оптимизъм 🇧🇬

Какво ме кара да живея
на този грешен земен свят?
Дали ще си го проумея,
или ще вехна, като цвят?
Макар, че ветрове ме духат ...

koli4a

Poetry » Other

2015-01-21T16:07:15+02:00 477 3

Реката и морето 🇧🇬

От извора реката си потегля
по своя дълъг и неравен път.
И свойта речна сила си претегля
водите ù по пътя да не спрат.
И гони устието си далечно ...

koli4a

Poetry » Other

2015-01-20T11:19:14+02:00 488 4

Следа по пътя 🇧🇬

Напред е идващото утро.
Назад е споменът мъглив.
Животът ни е само лустро
на пътя дълъг и трънлив.
Аз виждам истниския смисъл ...

koli4a

Poetry » Philosophical

2015-01-18T13:49:57+02:00 533 4

Платната 🇧🇬

Художник самотен,
безспорно грамотен,
със четка в ръката,
с идеи в главата
в платната си нови ...

koli4a

Poetry » Other

2015-01-17T18:00:05+02:00 403 1

Времето 🇧🇬

Времето ни е строител,
но също е и разрушител.
Времето е във живота
и винаги достига
до по-висока кота. ...

koli4a

Poetry » Philosophical

2015-01-16T20:23:54+02:00 427

Неизбежност 🇧🇬

Намирам себе си във мрака.
Налучквам пътя си в мъгла.
И през къпини, и през драка
изнизвам се, като игла.
И нищо не ме спира вече ...

koli4a

Poetry » Other

2015-01-14T19:54:31+02:00 598 3

Диалектика 🇧🇬

Делението не е изход.
Победата пък не е вход.
Дори на запад или изток,
наличното се сменя в ход.
Откритото не се белязва, ...

koli4a

Poetry » Philosophical

2015-01-13T15:09:08+02:00 429 1

Вендета 🇧🇬

Очите ми спуснàха
клепачите - пердета.
Обаче изпуснàха
безумната вендета.
Светът се престроява ...

koli4a

Poetry » Civic

2015-01-10T17:25:25+02:00 444 2

Мисли за живота 🇧🇬

И щастието в шепичка си нося.
Надеждата в джоба ми стои.
А милостта от Господа си прося,
пък радостта отвсякъде струи.
Така е, друже, в сънищата само. ...

koli4a

Poetry

2015-01-09T16:07:14+02:00 515 5

Пътя към звездите 🇧🇬

От слънце огън ще си взема
цигарата си да запаля.
Луната с нежност ще превзема
и на звезди ще се похваля.
Ще седна аз на лунен камък, ...

koli4a

Poetry

2015-01-08T14:39:35+02:00 533 2

Звездно влюбване 🇧🇬

На земна люлка се люлея
и бавно даже си старея.
Приличам вече на детето,
родено нявга под небето.
По земна орбита пътувам ...

koli4a

Poetry » Other

2015-01-07T21:21:17+02:00 540 6