koli4a
1,362 results
От раждането, Боже,
до днешните ми дни,
аз мога да си кажа
за мойте съдбини.
Поставях си задачи. ...
  326 
И легнали по всичките посоки,
кръстосват улиците моя град.
Провират се край сградите високи
във слънце жарко, във кристален хлад.
Попива стъпките на много хора ...
  381 
Мамка му на този ден,
дето в облак ме забули!
Дето пряко срещу мен
ми изстреля тежки хули.
И светкавици безброй ...
  307 
По ръба на острието
плъзга ми се битието
и живота ми на косъм
ми напомня за какво съм.
Имам ли си на идея ...
  420 
Сърцето ми от студ се пука,
че няма с него кой да гука.
Аз търся тая гълъбица
със мене да дели паница.
Сърцето ми криле ли свие ...
  452  10 
Уморен съм
от безкрайните движения...
Потъмняха ми очите в нощни часове.
Състарих се
от безкрайните копнения. ...
  320 
Днеска ни има, утре ни няма...
Колко е просто туй, като факт.
Свършва живота. Драма голяма...
В нашта Вселена - дребничък акт.
Всъщност защо е този спектакъл? ...
  243 
Живеем - хората - по двойки
на този свят в различни кройки
и мачка ни живота кратък
до края - писан - без остатък.
Камарим дните на години ...
  399 
Сянко моя, неотлъчна
дето всеки слънчев ден
ходиш винаги със мен
много тиха и неглъчна...
Пазиш моята осанка ...
  342 
Във скъпата Родина
имаше сезони
и беше тя градина
със добри закони.
Но вече се разкапа ...
  334 
Вече вали.
Тръгваш, нали?
Мен ме боли...
Тръгваш в дъжда.
В нас е ръжда. ...
  359 
Тирето между две години
измерва целият живот.
И радости, и болки сини
събират се във този вот.
А дължината на тирето ...
  405 
Вече слънцето ми пада ниско
и постната ми сянка се разтяга.
Сещам, че и краят ми е близко
и кръвно вече в шапката ме стяга.
Залезите вече ми са тежки ...
  315 
Седим сега на двата бряга
и тъй се гледаме в очите,
че мужду нас водата бяга
и дави слънчеви лъчите.
Разделя ни така реката - ...
  261 
Ще си умра с отворени очи...
Със погледа към вашите лица.
Със погледа към слънчеви лъчи.
Със погледа към вашите сърца.
С отворени очи ще си умра... ...
  417 
Не си ми ти едната втора
и нито аз съм половинка.
Но ти си моята опора,
а аз съм твоята дружинка.
Отдавна, мила, знам обаче: ...
  672 
Една Любов във мен догаря
и тя сърцето ми изгаря.
Луна във шепите ми плаче -
без мен остава тя сираче.
И свещ в параклиса угасва. ...
  310 
Навлизам вече в старостта
и все по-честичко се питам:
каква е в мене гордостта,
която в края ще изпитам?
За радост ще е от следи, ...
  333 
Откога към мене плуваш
със попътен вятър към брега?
Откога се взираш, мила,
под кората бяла на снега?
Твоето сърце е лодка. ...
  294 
Порадвай се на всеки хубав жест.
С такъв върни му ти веднàга.
Излизай чист от всеки пробен тест,
за да почувстваш радост блага.
Порадвай се на всеки хубав знак ...
  328 
След нощ усукана и тежка,
след нощ на сънища кошмарни,
след нощ на тъпата болежка
и на несгодите шамарни,
станù пред изгрева небесен, ...
  404 
Последни облаци се трупат
над мойта сребърна глава.
Студените ми стъпки хрупат
по сняг, посипан над трева.
Студено и мъгливо време. ...
  368 
Камбаната днеска пак бие тъжовно.
Защо ли припява във време лъжовно?
Земята остава с човечец по-малко.
Безспорен е факта, но пак си е жалко.
Събраните в църква и китки му носят. ...
  469 
Отговор по "Ако ме искаш..." от Елица Ангелова
Искам те и ти ще ми се случиш.
Даже и на възел да го сучиш,
ще те гоня в сините предели,
в дните сиви, в празнични недели... ...
  469 
Пропяват - чувам - първите петли,
а мене още дрямка ме наляга.
В душата сънищата са дошли,
а виделото по баира бяга.
И чувам вече вторите петли, ...
  373 
За Старата
Любов умирам.
Позната ми е
по страстта.
Във Новата пък ...
  300 
Отлитна пролетта ми цветна,
като пухче на глухарче.
И само спомен тя ми спретна
по забравено другарче.
И лятото горещо мина - ...
  351 
Страх ме е да те погледна -
очите ми ще ослепиш.
Страх ме е до теб да седна,
защото в миг ще ме стопиш.
Страх ме е да ти говоря - ...
  1174 
Моята душа събира
твойте слънчеви лъчи.
Моето сърце завира,
щом до теб се доближи.
Моите очи потъват ...
  443 
Какво ме кара да живея
на този грешен земен свят?
Дали ще си го проумея,
или ще вехна, като цвят?
Макар, че ветрове ме духат ...
  350 
От извора реката си потегля
по своя дълъг и неравен път.
И свойта речна сила си претегля
водите ù по пътя да не спрат.
И гони устието си далечно ...
  347 
Напред е идващото утро.
Назад е споменът мъглив.
Животът ни е само лустро
на пътя дълъг и трънлив.
Аз виждам истниския смисъл ...
  386 
Художник самотен,
безспорно грамотен,
със четка в ръката,
с идеи в главата
в платната си нови ...
  264 
Времето ни е строител,
но също е и разрушител.
Времето е във живота
и винаги достига
до по-висока кота. ...
  277 
Намирам себе си във мрака.
Налучквам пътя си в мъгла.
И през къпини, и през драка
изнизвам се, като игла.
И нищо не ме спира вече ...
  465 
Делението не е изход.
Победата пък не е вход.
Дори на запад или изток,
наличното се сменя в ход.
Откритото не се белязва, ...
  288 
Очите ми спуснàха
клепачите - пердета.
Обаче изпуснàха
безумната вендета.
Светът се престроява ...
  302 
И щастието в шепичка си нося.
Надеждата в джоба ми стои.
А милостта от Господа си прося,
пък радостта отвсякъде струи.
Така е, друже, в сънищата само. ...
  398 
От слънце огън ще си взема
цигарата си да запаля.
Луната с нежност ще превзема
и на звезди ще се похваля.
Ще седна аз на лунен камък, ...
  378 
На земна люлка се люлея
и бавно даже си старея.
Приличам вече на детето,
родено нявга под небето.
По земна орбита пътувам ...
  396 
Random works
: ??:??