konche
83 results
С натежали клепачи те гледам,
мое свидно нещастие.
Тежък е бродът напреде ми,
дали ще премина отсреща?
Ти плачеш, като мен някога, ...
мое свидно нещастие.
Тежък е бродът напреде ми,
дали ще премина отсреща?
Ти плачеш, като мен някога, ...
493
*На приятел. Почивай в мир.
В нощта ясно отекват стъпки на невидими духове.
И се борят да завладеят нашето „утре” зли умове.
В скръбта ясно отекват камбанени стонове.
И не питат нас дали после ще страдаме повече. ...
В нощта ясно отекват стъпки на невидими духове.
И се борят да завладеят нашето „утре” зли умове.
В скръбта ясно отекват камбанени стонове.
И не питат нас дали после ще страдаме повече. ...
474
1
Ехото разстила се в главите ни -
като забравен звън на призрачни камбани.
Есенни събития измислени
си играят с нас и правят рани.
Дъжд пороен във сърцата ни, ...
като забравен звън на призрачни камбани.
Есенни събития измислени
си играят с нас и правят рани.
Дъжд пороен във сърцата ни, ...
531
1
Проектирам лятото върху гърдите си
в мрежа от сияйна паяжина. В краката ми
се валя прах, с избледняла ръка в морско синьо.
И после се дави в забрава в сляпата къделя
на мрака, спуснат от изпитата горе луна. ...
в мрежа от сияйна паяжина. В краката ми
се валя прах, с избледняла ръка в морско синьо.
И после се дави в забрава в сляпата къделя
на мрака, спуснат от изпитата горе луна. ...
520
1
Облаци, надвиснали над небосклона, кланят се,
като че мъртъв помен правят на забравени души.
Слънцето за миг натиска се връз тях, изпиващо
с лъчите жежки чашата с последното причастие.
И жужат пчели над цвят обагрен, даже изгорял, ...
като че мъртъв помен правят на забравени души.
Слънцето за миг натиска се връз тях, изпиващо
с лъчите жежки чашата с последното причастие.
И жужат пчели над цвят обагрен, даже изгорял, ...
456
1
Дъждът тропаше в отмерен такт по плочата. Протяжност. Целият път беше толкова разтеглен
и се губеше в парата на капките. Искаше да сънува, да гали, да вика и да изпее цялата песен на душата си.
Но нито сънуваше, нито викаше, нито пееше. Стоеше кротко, в тъга и в безумна слабост. Девствено състояние
...
и се губеше в парата на капките. Искаше да сънува, да гали, да вика и да изпее цялата песен на душата си.
Но нито сънуваше, нито викаше, нито пееше. Стоеше кротко, в тъга и в безумна слабост. Девствено състояние
...
559
И помръкна кървавият залез, вперил погледа си сред скалите.
Не дочака да погледа как дъждът ще се изсипе.
Падна гръм, пое го ехото и понесе го в безкаря.
И разстла се пелена - черен облак, буря зла.
Пещера и в нея сенки - изумрудени лица. ...
Не дочака да погледа как дъждът ще се изсипе.
Падна гръм, пое го ехото и понесе го в безкаря.
И разстла се пелена - черен облак, буря зла.
Пещера и в нея сенки - изумрудени лица. ...
497
1
… А щях да ти предложа горчиво кафе,
защото виж на какво приличам -
ставам сутрин и гледам едва,
да съм тъй недоспала не ми прилича.
А щях да ти предложа горчиво кафе… ...
защото виж на какво приличам -
ставам сутрин и гледам едва,
да съм тъй недоспала не ми прилича.
А щях да ти предложа горчиво кафе… ...
1193
4
Гори у мен...
Взор в Тишината отправям и песен дочувам.
Щурци чувам...
а някой пак в съня си бълнува.
Боли силно... ...
Взор в Тишината отправям и песен дочувам.
Щурци чувам...
а някой пак в съня си бълнува.
Боли силно... ...
530
2
Сред плисъка на градския дъжд
няма нищо, освен локви в сърцата.
Хора, чакащи да премине още веднъж радостта
се измокрят, бродейки по паважа.
Ти ме пита за утрото мое и за това ...
няма нищо, освен локви в сърцата.
Хора, чакащи да премине още веднъж радостта
се измокрят, бродейки по паважа.
Ти ме пита за утрото мое и за това ...
408
1
Смъртта ще дойде, приковала поглед
в твоя леден лик.
Без страх ще срещнеш нея,
а твойто племе ще остане под небето.
Не унивай. Стъпките ти бяха ...
в твоя леден лик.
Без страх ще срещнеш нея,
а твойто племе ще остане под небето.
Не унивай. Стъпките ти бяха ...
444
Не искам да тръгваш - имам среща с Душата ти.
Не затваряй прозореца на мрачната стая -
може лъчи да проблеснат сред сенки
в минута за кратка молитва към себе си.
Какво е словото за полето, поело грешки ...
Не затваряй прозореца на мрачната стая -
може лъчи да проблеснат сред сенки
в минута за кратка молитва към себе си.
Какво е словото за полето, поело грешки ...
454
1
И не искам ден да бъда без теб
в свят от обвивки и мрачни лица.
Лица без лик и с низко величие,
маскен бал с изродени сърца.
И не искам ден да премина без теб ...
в свят от обвивки и мрачни лица.
Лица без лик и с низко величие,
маскен бал с изродени сърца.
И не искам ден да премина без теб ...
498
Когато дойде утре, ще остана няма,
за да имам въздух, в който да отлея словата си.
И да мога после, когато дотрябва,
да изкажа онова, което дави душата ми.
Но не мога днес да стоя сякаш приспивно ...
за да имам въздух, в който да отлея словата си.
И да мога после, когато дотрябва,
да изкажа онова, което дави душата ми.
Но не мога днес да стоя сякаш приспивно ...
483
… И недовижда в битието разлигавената паплач
где сбира дрипите си нищета сред изкуствени камбанарии.
А те - създадени да бият с гласа на наложена вяра,
отекват със звън само в измислени чужди реликви.
Под купола нейде се сбра стадо безгласно. ...
где сбира дрипите си нищета сред изкуствени камбанарии.
А те - създадени да бият с гласа на наложена вяра,
отекват със звън само в измислени чужди реликви.
Под купола нейде се сбра стадо безгласно. ...
480
През облаци разстила се небето
над хоризонта мрачен в правия му път.
Зов на ангелски врани дочувам -
как се готвят за полет над кръстопът.
Над пропастта, зинала под нас, се вглеждам, ...
над хоризонта мрачен в правия му път.
Зов на ангелски врани дочувам -
как се готвят за полет над кръстопът.
Над пропастта, зинала под нас, се вглеждам, ...
473
Кишата в главите ни разстила се
сред предела нощен.
Един-единствен вик,
подобно вълчи вой,
оплита ни далеч в не битието. ...
сред предела нощен.
Един-единствен вик,
подобно вълчи вой,
оплита ни далеч в не битието. ...
522
1
Ако оцелея до следващата вечер,
ще е защото съм чакала ръката ти.
И ако оцелея, та да мога да се усмихна,
ще е защото съм прочела теб в бяло поле.
И, ако мога, сред нивята гола до същността си ...
ще е защото съм чакала ръката ти.
И ако оцелея, та да мога да се усмихна,
ще е защото съм прочела теб в бяло поле.
И, ако мога, сред нивята гола до същността си ...
475
2
Чувал ли си вятъра в клоните да свисти
надвечер, когато тъмата се спуща връз двора?
И, обагрени в пурпурно-златен залез,
листата да шепнат слова недочути?
Слушай, слушай зова на шубрака, ...
надвечер, когато тъмата се спуща връз двора?
И, обагрени в пурпурно-златен залез,
листата да шепнат слова недочути?
Слушай, слушай зова на шубрака, ...
606
2
И ще дойде буря
без светлината в душата ти.
И ще завалят капки дъжд
от парчетата мъка у мен.
И светът ни ще стане сиво-жлъчен, ...
без светлината в душата ти.
И ще завалят капки дъжд
от парчетата мъка у мен.
И светът ни ще стане сиво-жлъчен, ...
397
Бях някога пеперуда
с бели крила.
И ореолът ми беше лъчист.
И летях сред вдъхновени пари
от дъх на ангелски сърца. ...
с бели крила.
И ореолът ми беше лъчист.
И летях сред вдъхновени пари
от дъх на ангелски сърца. ...
497
1
Хайде, обърни се, да видя
дали блести мечът още в очите ти!
Обърни се! Войн на светлината!
Да видя душите, напуснали света,
в очите ти. В изумруд. ...
дали блести мечът още в очите ти!
Обърни се! Войн на светлината!
Да видя душите, напуснали света,
в очите ти. В изумруд. ...
523
Ти си в мен
и ръцете ми бавно допират небето.
Няма нужда от взор,
няма нужда да гледам към теб.
Аз те нося в сърцето ...
и ръцете ми бавно допират небето.
Няма нужда от взор,
няма нужда да гледам към теб.
Аз те нося в сърцето ...
626
2
И в снега ехтят стъпките,
oставени от гладни, изнурени лица.
В калта, както винаги, стъпваме вкупом,
а после оставяме само на едного да изрива смрадта.
И се рееем - ято гологлави лешояди - ...
oставени от гладни, изнурени лица.
В калта, както винаги, стъпваме вкупом,
а после оставяме само на едного да изрива смрадта.
И се рееем - ято гологлави лешояди - ...
663
Стоиш, и очите ти се раздират
да гледат в необятното. Ти!
Кога слезе от небето
и се превъплъти в моя ангел?
Насън бълнуваш пеперуди ...
да гледат в необятното. Ти!
Кога слезе от небето
и се превъплъти в моя ангел?
Насън бълнуваш пеперуди ...
447
Съдрах обвивката си.
После видях кръв, просмукана в гърдите.
Счупих гърдите си .
От уплаха бликна нова кръв.
И после паднах. ...
После видях кръв, просмукана в гърдите.
Счупих гърдите си .
От уплаха бликна нова кръв.
И после паднах. ...
474
1
Добро утро, мое слънце!
Добро утро, мой блян!
Светла искра проблясва
и гали с нежното утро пръстите ти.
А ти лежиш безмълвен, ...
Добро утро, мой блян!
Светла искра проблясва
и гали с нежното утро пръстите ти.
А ти лежиш безмълвен, ...
1047
В гората, сред пороя на дъжда,
седеше самодива хубава.
И пръстите докосваха едва
разтичащите се по тялото ù пръски.
Защото слабичките ù ръце ...
седеше самодива хубава.
И пръстите докосваха едва
разтичащите се по тялото ù пръски.
Защото слабичките ù ръце ...
561
6
... И в сивотата на бялата къща се вглеждат.
С уста натежала "сбогом" не могат да кажат
на своето минало. Бъдеще скрито и плашещо,
не зарад друго, а просто за туй,
че няма да има картина отново рисувана. ...
С уста натежала "сбогом" не могат да кажат
на своето минало. Бъдеще скрито и плашещо,
не зарад друго, а просто за туй,
че няма да има картина отново рисувана. ...
539
1
Вали. Стопяваш ме.
Аз се разтичам в теб.
В лъжите, които изрекохме
един на друг се вричам,
че няма пак да вали съмнение. ...
Аз се разтичам в теб.
В лъжите, които изрекохме
един на друг се вричам,
че няма пак да вали съмнение. ...
500
1
Имаше едно безвремие,
в което се учехме на прошка.
Имаше едно безвремие,
в което се учихме да забравим.
Учихме се на вяра в себе си, ...
в което се учехме на прошка.
Имаше едно безвремие,
в което се учихме да забравим.
Учихме се на вяра в себе си, ...
537
2
През две поля живееше една
далечна моя близка.
Скръб наричаха я двете ми сестри,
които се познаваха със нея отпреди
и често срещаха се в тъмни нощи ...
далечна моя близка.
Скръб наричаха я двете ми сестри,
които се познаваха със нея отпреди
и често срещаха се в тъмни нощи ...
469
2
Неизлекувани спомени в сърцето се бият.
Неизживени мечти го рушат...
И завихря се в него магия -
дали да поеме на път?
Дали да поеме през мрачната горест ...
Неизживени мечти го рушат...
И завихря се в него магия -
дали да поеме на път?
Дали да поеме през мрачната горест ...
631
1
Бях една сълза, отронена от бисер.
Някога събуждах се в цветя до мен.
Не от някого, но просто в чистотата
на един прекрасен ден, очакващ ме с копнеж.
Бях и океан от сълзи в самота. ...
Някога събуждах се в цветя до мен.
Не от някого, но просто в чистотата
на един прекрасен ден, очакващ ме с копнеж.
Бях и океан от сълзи в самота. ...
1045
3
Средата на януари е. Чета писмото Ви, Николас, а свещта прокапа върху него. Като сълза. И после се втърди. Като печат. Като спомен. Като оставане. Отгоре му. Като сърцето ми към Вас. Жадно за напояване. Николас...
Казвате, че съпругата Ви се е разболяла, но ще се оправи. Да, хубаво е това. Навярно е ...
Казвате, че съпругата Ви се е разболяла, но ще се оправи. Да, хубаво е това. Навярно е ...
806
Поседни на леглото за миг.
Обещах ти танц да танцувам за теб.
Поседни и The Jack ми пусни.
Обещах ти до края и да съм твоя.
Ти поиска да бъда във бяло. ...
Обещах ти танц да танцувам за теб.
Поседни и The Jack ми пусни.
Обещах ти до края и да съм твоя.
Ти поиска да бъда във бяло. ...
648
2
Когато сте видял дойката си да лежи в локва кръв на пода, какво почувствахте, Николас? Тъга? Безпомощност? Желание за мъст? Безумие е да убиеш така. А мълчанието около Вас е смущаващо и тягосно. Съпругата Ви е права. И я подкрепям за това. Не бива да унивате. А трябва да се опитате да лекувате болка ...
733
1
И тъжно буковете стенат,
протегнали ръце нагоре,
да сграбчат от небето къс за теб
и да ти го дарят с венци от клони
в мрака, там, където спиш... ...
протегнали ръце нагоре,
да сграбчат от небето къс за теб
и да ти го дарят с венци от клони
в мрака, там, където спиш... ...
1155
6
Това е поредната мрачна есенна вечер, в която стоя сама в стаята и мисля за Вас, Николас. Навън вали. Казвате, че при вас времето също е така мрачно и потискащо. Да благодарим на брат ми, че е така добър, да ни събира чрез писмата ни, макар и не така често, както бихме искали. Николас, бъдете до съп ...
883
1
Николас, чета писмото Ви и очите ми се пълнят със сълзи. Споделям тъгата Ви. От мига, в който узнах, тя е моя спътница. Това е безумие. И се чувствам безсилна да сторя каквото и да е в този миг. Както е мрачно небето в този есенен следобед, така стана мрачно в душата ми. И се почувствах още по-единн ...
858
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
