M1234567891
448 results
Ромоли поточе и пръска роса,
по воалите тъмни на здрача,
а зайчето бяло подало глава,
до нозете на слънцето скача.
От камъка сив огрян от лъчите, ...
по воалите тъмни на здрача,
а зайчето бяло подало глава,
до нозете на слънцето скача.
От камъка сив огрян от лъчите, ...
925
9
34
Сякаш беше вчера, там в парка,
случайно те срещнах – нали,
близостта от нашата среща,
още усещам, още в мене ехти.
Над нас кипарисът нещо прошепна ...
случайно те срещнах – нали,
близостта от нашата среща,
още усещам, още в мене ехти.
Над нас кипарисът нещо прошепна ...
2166
3
16
Двамата вървяхме из гората,
тя цялата, ухаеше на мак,
кълвачът чоплеше кората,
весело подскачаше на крак.
Бисери предлагаше росата, ...
тя цялата, ухаеше на мак,
кълвачът чоплеше кората,
весело подскачаше на крак.
Бисери предлагаше росата, ...
1054
3
25
Небето днес отново е смръщено,
и няма да се покаже слънцето,
ще вали, но дъждът няма да е същият,
както тогава, когато ни къпеше,
щом двамата с теб се прегръщахме. ...
и няма да се покаже слънцето,
ще вали, но дъждът няма да е същият,
както тогава, когато ни къпеше,
щом двамата с теб се прегръщахме. ...
1282
4
14
По склоновете пълзеше мъгла,
като балерина докосваше сухите вейки
обречена на вечност, бледа светлина,
на капки попиваше в сърцето ми.
Зареях поглед в далечината, ...
като балерина докосваше сухите вейки
обречена на вечност, бледа светлина,
на капки попиваше в сърцето ми.
Зареях поглед в далечината, ...
1281
3
15
Хоризонтът отново потрива чело,
зад гъстата млечнобяла мъгла,
небето се продъни, заваля из ведро
изчезна в червено звездата голяма.
Пожълтяла е отсрещната дъбрава, ...
зад гъстата млечнобяла мъгла,
небето се продъни, заваля из ведро
изчезна в червено звездата голяма.
Пожълтяла е отсрещната дъбрава, ...
1057
4
17
Тук всичко е прелест и радостен вик,
виж птичето малко с пискливо гласче,
оглася баира, разперва крилца
и буди ги всички, като със звънче.
Под сплетени вейки на белия храст, ...
виж птичето малко с пискливо гласче,
оглася баира, разперва крилца
и буди ги всички, като със звънче.
Под сплетени вейки на белия храст, ...
1049
3
19
Вечер когато вселената пада
в ръцете ми, се усмихвам,
усещам, как сърцето забавя
своя ритъм и притихва.
И нито звук се чува, нито звън, ...
в ръцете ми, се усмихвам,
усещам, как сърцето забавя
своя ритъм и притихва.
И нито звук се чува, нито звън, ...
701
4
14
Бие лудо сърцето ми
всяка година на този ден,
в очакване на чудото.
Изхвърлям лошите си
мисли и се надявам, ...
всяка година на този ден,
в очакване на чудото.
Изхвърлям лошите си
мисли и се надявам, ...
419
4
16
А щеше да бъде най-хубавото лято,
останало на двама ни в душите,
със шумът на реката, с птичето ято
с любовта ни, достигнала звездите.
Август счупи крилете ни, ти замина, ...
останало на двама ни в душите,
със шумът на реката, с птичето ято
с любовта ни, достигнала звездите.
Август счупи крилете ни, ти замина, ...
1346
10
18
Как да те изтръгна от мислите,
щом опитам, по-силно боли,
по тъжни блещукат звездите,
по жадувани, твоите очи.
Казват, времето всичко лекува ...
щом опитам, по-силно боли,
по тъжни блещукат звездите,
по жадувани, твоите очи.
Казват, времето всичко лекува ...
762
5
15
Полунощ зад хоризонта се сви
и все по ярко трептят звездите,
в лъчи засияла, сърп магнетичен,
възторжено луната изви.
Красота и любов, тя лее навред ...
и все по ярко трептят звездите,
в лъчи засияла, сърп магнетичен,
възторжено луната изви.
Красота и любов, тя лее навред ...
1253
2
13
Пред прозореца ми клонче оголяло,
почерняло, от нестихващия сняг,
но отмине ли зимния сезон и отново
пъпчици ще се явят, ще разцъфнат,
в зелено, като море, заляло сухия бряг. ...
почерняло, от нестихващия сняг,
но отмине ли зимния сезон и отново
пъпчици ще се явят, ще разцъфнат,
в зелено, като море, заляло сухия бряг. ...
1291
5
12
Тази сутрин слънцето късно се събуди и упорито търкаше клепачи, за да пропусне през миглите си денят. Птиците вече бяха напуснали гнездата си и накацали по дърветата, се търсеха, като припяваха чудни песни, от които и на нас със съпругът ми, ни ставаше хубаво под завивките. По това време на годината ...
1316
4
14
Понякога си мисля, дали, ако бях завършила медицина, както мечтаех от малка, животът ми щеше, да се развие по друг начин или щеше, да бъде, същия. Още от малка, си играехме с моите приятелки на лекари, медицински сестри, полагахме особени грижи, са децата(в случая малки шишенца) измервахме температу ...
1815
11
42
За миналото няма да плача,
не искам дори да скърбя,
в ново утро пак да прекрача
и надежда в ръце да държа.
Простора обичан поглеждам, ...
не искам дори да скърбя,
в ново утро пак да прекрача
и надежда в ръце да държа.
Простора обичан поглеждам, ...
564
5
11
Изтупа небето своето ложе,
с пухкав сняг засипа света
и стъпките на двора даже,
беляза със студена красота.
Лавини пропукват в тишината ...
с пухкав сняг засипа света
и стъпките на двора даже,
беляза със студена красота.
Лавини пропукват в тишината ...
1313
9
29
Синьо небе, слънце и сняг,
голи дървета, потънали в сън,
скрил се е вятърът, стар веселяк,
в преспите, там, до стария пън.
Няма пътеки, няма ни път, ...
голи дървета, потънали в сън,
скрил се е вятърът, стар веселяк,
в преспите, там, до стария пън.
Няма пътеки, няма ни път, ...
1984
5
26
В средата на лятото сме, много от нас бяха в отпуск и един ден, решихме, да се разнообразим, като заминем някъде извън града и да си направим хубав пикник. Покрай града ни, има такива прекрасни местенца, където човек може, да се почувства, като, в рая, със шума на бистрата река и песента на птиците, ...
1183
2
15
Потрепва росата в тихата утрин,
от повея на вятъра докосната,
облечена в сиво е златната есен,
полегнала на зимата в ниското.
Пропукват заскрежени дърветата, ...
от повея на вятъра докосната,
облечена в сиво е златната есен,
полегнала на зимата в ниското.
Пропукват заскрежени дърветата, ...
1091
3
12
Ако няма кого да прегръщам,
защо ми са вече ръцете,
ако няма кого да целувам,
за какво са ми вече устните,
ако няма кого да обичам, ...
защо ми са вече ръцете,
ако няма кого да целувам,
за какво са ми вече устните,
ако няма кого да обичам, ...
1473
8
28
Свечерява се. Мека, къдрава
тъмнина, се свлече по огнените
нишки на звездите и угаси
светлините на залеза, а здрачът
потопи далечината в пустота. ...
тъмнина, се свлече по огнените
нишки на звездите и угаси
светлините на залеза, а здрачът
потопи далечината в пустота. ...
1283
3
17
Сякаш ме пърли леден среднощен
вятър, издъхва старото шосе на
деня, изядено от магистралата
на чувствата ми, ровейки дълбоко
в собствения си живот. ...
вятър, издъхва старото шосе на
деня, изядено от магистралата
на чувствата ми, ровейки дълбоко
в собствения си живот. ...
1299
2
6
Виждам пак този черен облак,
над мене премина, като лешояд,
смачка самочувствието ми, сякаш
мелачка, надроби го и го натъпка,
в ненаситната паст на съдбата. ...
над мене премина, като лешояд,
смачка самочувствието ми, сякаш
мелачка, надроби го и го натъпка,
в ненаситната паст на съдбата. ...
1520
5
18
Една нелепа случайност ме накара, да премисля целият си живот, да изкатеря отново върховете, където блестеше слънцето, да сляза в дълбокото и да пия от извора на началото. Пътувах във влака, сама в купето и тъкмо се радвах на спокойствието и на красотата, която съзерцаваха очите ми, на отсрещната се ...
1430
7
25
Когато ме завладява дълбока тъга,
викам спомените, да ми помогнат,
те ме обгръщат гальовно с ръка,
самотата си, с лекота да надмогна.
Но понякога упойката не хваща, ...
викам спомените, да ми помогнат,
те ме обгръщат гальовно с ръка,
самотата си, с лекота да надмогна.
Но понякога упойката не хваща, ...
1623
5
27
Есента напираше, необуздана, нито от студения вятър, нито от гълчавата на безброй играещи деца в парка. Те единствени, не се интересуваха, от бързо падащите листа, които засипваха земята. Бяха толкова весели и игриви, че не ми обръщаха никакво внимание, а аз загледана в грейналите им, от щастие, лиц ...
1910
9
52
Пак събрахме се на двора,
дузина палави хлапета,
зайчетата малки бели,
хрупат морковчета цели.
Баба каза с весел глас; ...
дузина палави хлапета,
зайчетата малки бели,
хрупат морковчета цели.
Баба каза с весел глас; ...
1770
4
22
С крачка бавна и превзета
се разхожда есента,
със корона многоцветна
от изсъхнали листа.
И по влажните павета, ...
се разхожда есента,
със корона многоцветна
от изсъхнали листа.
И по влажните павета, ...
1320
5
24
Нощта беше росна, фантастична,
цареше необичайно сива тишина,
тънкостеблата борова горичка,
шумеше, омагьосана от любовта.
Небето тъжно, спомен отронен, ...
цареше необичайно сива тишина,
тънкостеблата борова горичка,
шумеше, омагьосана от любовта.
Небето тъжно, спомен отронен, ...
1316
7
20
Приготвях някакъв обяд и ми се наложи да взема от хладилника няколко яйца и в този момент, сякаш светкавица разцепи съзнанието ми и изплува с бързината на светлината , спомен, свързан с едно яйце.
Бях на около 4 или 5 годинки, възраст от, която имам още спомени, бистри и прекрасни. Помня онези време ...
Бях на около 4 или 5 годинки, възраст от, която имам още спомени, бистри и прекрасни. Помня онези време ...
1574
6
25
Пианото мълчи, не отронва звук,
мехурчета набъбват по клавишите,
отразява луната небесния си лик,
в потайната утроба на огнището.
Вадички дъждовни по стъклата, ...
мехурчета набъбват по клавишите,
отразява луната небесния си лик,
в потайната утроба на огнището.
Вадички дъждовни по стъклата, ...
457
6
16
По ледената сълза на зимата
невъзмутим се спусна вятърът,
от огнището грабна огнивото
до гърдите притисна го хищно.
Огъна атлетичното си тяло, ...
невъзмутим се спусна вятърът,
от огнището грабна огнивото
до гърдите притисна го хищно.
Огъна атлетичното си тяло, ...
1143
3
12
Родиш се, за да отгледаш мечти,
и препускаш стремглаво към тях,
а животът, стръвно куче, почти,
нахвърля се към тебе, без страх.
Бориш се с него, по пътя вървиш, ...
и препускаш стремглаво към тях,
а животът, стръвно куче, почти,
нахвърля се към тебе, без страх.
Бориш се с него, по пътя вървиш, ...
816
2
4
Небето сякаш – разорана земя,
е слязло ниско, потайно мълчи,
внезапно появилата се мъгла,
тъжния зимен пейзаж заличи!
Постоях в компанията на мрака, ...
е слязло ниско, потайно мълчи,
внезапно появилата се мъгла,
тъжния зимен пейзаж заличи!
Постоях в компанията на мрака, ...
314
2
5
Когато се изгубиш сред хиляди листа,
понесли към земята спомен за живота,
с въздишката си, отприщена, душата
в улея небесен трепетно ще проехти
и щом се съживят отново сетивата, ...
понесли към земята спомен за живота,
с въздишката си, отприщена, душата
в улея небесен трепетно ще проехти
и щом се съживят отново сетивата, ...
1147
2
13
Облачно е. Вали и е студено,
пред очите ми чезне сивота,
в капките дъждовни, уморени,
се стича космическата суета.
Въртят се мислите, комети, ...
пред очите ми чезне сивота,
в капките дъждовни, уморени,
се стича космическата суета.
Въртят се мислите, комети, ...
1250
3
29
Самотата, по брега, като вълнá
със спомените в пясъка рисува,
в ръката ми, паднала звезда,
със сърцето поиска да пирува.
А то се свива на топка в гръдта ...
със спомените в пясъка рисува,
в ръката ми, паднала звезда,
със сърцето поиска да пирува.
А то се свива на топка в гръдта ...
1225
7
30
Защо изплува споменът забравен
за тая някогашна дивна нощ,
над нас звездите в рой безкраен
създават вселенския разкош.
До теб полегнала съм кротко ...
за тая някогашна дивна нощ,
над нас звездите в рой безкраен
създават вселенския разкош.
До теб полегнала съм кротко ...
759
3
13
Есен е, гората е черна и гола,
забравен дом с отворени врати,
едно гнездо, като самотен гълъб
през облаците срещу мен лети.
Няма край, ни пристан синевата, ...
забравен дом с отворени врати,
едно гнездо, като самотен гълъб
през облаците срещу мен лети.
Няма край, ни пристан синевата, ...
1133
5
21
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
