maikata
196 results
Светулките се скриха.
Земята рокля си уши,
плата и подариха дървесата -
и оголяха, а майката-земя заспа
под грижата на своите деца. ...
Земята рокля си уши,
плата и подариха дървесата -
и оголяха, а майката-земя заспа
под грижата на своите деца. ...
428
2
Бих искала звезди да ми свалиш,
да бъде както някога -
и стихнала под твойта длан
да слушам приказки за чудеса.
Да бъде чудно - зимата да ни наметне ...
да бъде както някога -
и стихнала под твойта длан
да слушам приказки за чудеса.
Да бъде чудно - зимата да ни наметне ...
440
Любовта ми - свещица в тъмното.
Светлинка за душата ми.
Страх да не те загубя.
Светя ти - в тъмното.
Сгряваш ме - в студеното. ...
Светлинка за душата ми.
Страх да не те загубя.
Светя ти - в тъмното.
Сгряваш ме - в студеното. ...
508
2
А толкова любов в себе си събрах!
И толко много - казват - разпилях!
А мисля си - с шепи давах,
не смятах, не броях...
Сега богата съм - ...
И толко много - казват - разпилях!
А мисля си - с шепи давах,
не смятах, не броях...
Сега богата съм - ...
499
5
Толкова измислени приятели -
в делника ни - покрай нас
и вярваме на думите, изпити с кафето,
поне за малко - време за кафе...
А после тръгваме по своята пътека - ...
в делника ни - покрай нас
и вярваме на думите, изпити с кафето,
поне за малко - време за кафе...
А после тръгваме по своята пътека - ...
406
3
А ти, човече, спрял -
вторачен в земното,
така и неразбрал -
Светът небесен дар дарил ти -
да дишаш, жив да си, ...
вторачен в земното,
така и неразбрал -
Светът небесен дар дарил ти -
да дишаш, жив да си, ...
1108
5
Във времето на вълците
хората се превърнаха в кучета,
бягащи с подвити опашки
пред белите зъби на глутницата,
светещи в тъмното - като ножове. ...
хората се превърнаха в кучета,
бягащи с подвити опашки
пред белите зъби на глутницата,
светещи в тъмното - като ножове. ...
367
1
Е, взе ми хляба -
Душата не!
Ще ти е радостно,
но докога?
Заспиваш ли си тихо, ...
Душата не!
Ще ти е радостно,
но докога?
Заспиваш ли си тихо, ...
371
През Септември
Още съм топла от лятото.
И косите ми още са дъхави -
от узрялата ръж,
от лавандула и макове. ...
Още съм топла от лятото.
И косите ми още са дъхави -
от узрялата ръж,
от лавандула и макове. ...
584
3
Какво е туй обичане и вричане?
Наполовина - за час, за два, за три?
Не мога!
Наполовина да обичам -
сричане в тъмна стая. ...
Наполовина - за час, за два, за три?
Не мога!
Наполовина да обичам -
сричане в тъмна стая. ...
483
2
Не ме храни с думи, с обещания не ме храни,
по-добре си замълчи, върви,
не чуваш ли, върви по твоите си пътища -
толкова тесни, че двама са много,
толкова прави, ...
по-добре си замълчи, върви,
не чуваш ли, върви по твоите си пътища -
толкова тесни, че двама са много,
толкова прави, ...
748
4
Черупка за празни души,
зад бюрата лъснати скрити,
зад бюрата подреждат съдби.
Те са силните, на тях е простено
Хляба да ти вземат, да не ти дадат. ...
зад бюрата лъснати скрити,
зад бюрата подреждат съдби.
Те са силните, на тях е простено
Хляба да ти вземат, да не ти дадат. ...
454
3
На гари, перони, препълнени пейки -
чаках те. В безлюдните нощи, в разплакани спомени,
в които сънувах само твоето идване, чаках те.
Избледняха ружите от моето детство,
умори се вятърът по стъпките ми да тича, ...
чаках те. В безлюдните нощи, в разплакани спомени,
в които сънувах само твоето идване, чаках те.
Избледняха ружите от моето детство,
умори се вятърът по стъпките ми да тича, ...
461
5
Ти казваш - човешките ръце не крият нищо,
художникът е длъжен като издайници да ги рисува.
Поглеждам скришом твоите пръсти -
от биотокове кръвта пулсира.
Човешките ръце не крият нищо.
художникът е длъжен като издайници да ги рисува.
Поглеждам скришом твоите пръсти -
от биотокове кръвта пулсира.
Човешките ръце не крият нищо.
483
3
Всяко лято цветни сънищата ме спохождат
и магично, нереално приказки разказват.
Босото ми детство всяко лято идва,
риза скъсана на бате Вятърът надува,
моето сестриче бяга плачешката, ...
и магично, нереално приказки разказват.
Босото ми детство всяко лято идва,
риза скъсана на бате Вятърът надува,
моето сестриче бяга плачешката, ...
530
7
Моите думи - копринени шалове
от юлския вятър развени
изплитат тънки въжета към тебе.
И те връзвам нежно с мисъл за утре,
а отмина денят, докато се обърнеш ...
от юлския вятър развени
изплитат тънки въжета към тебе.
И те връзвам нежно с мисъл за утре,
а отмина денят, докато се обърнеш ...
548
6
Да ми изпратиш вест по вятъра те чакам,
нали ми обеща,
отвъдното нали го има,
нали на тръгване съзря
Пътечката на мама? ...
нали ми обеща,
отвъдното нали го има,
нали на тръгване съзря
Пътечката на мама? ...
492
А как не си отива лятото.
Не си отива -
развява пъстри рокли
по тротоарите на малкото градче,
потъва в момичешките смехове, ...
Не си отива -
развява пъстри рокли
по тротоарите на малкото градче,
потъва в момичешките смехове, ...
482
6
Отесняха ми дрехите,
даже реприз не е нужен,
широко в душата ми стана,
по калдъръма на времето
денят ми мина в галоп. ...
даже реприз не е нужен,
широко в душата ми стана,
по калдъръма на времето
денят ми мина в галоп. ...
462
4
Аз съм малко ленива,
позадрямва надеждата в мен -
като коте на слънце,
като цвете на сянка,
като речна планинска вода, ...
позадрямва надеждата в мен -
като коте на слънце,
като цвете на сянка,
като речна планинска вода, ...
400
3
Ще ме прегърнеш - вълшебно меко,
ще ме докоснеш тънко -
паяжина от любов
край мен ще оплетеш.
В безкрайното мълчание ...
ще ме докоснеш тънко -
паяжина от любов
край мен ще оплетеш.
В безкрайното мълчание ...
380
Нарамил торбичка по прашния път -
така си отива денят...
И летните облаци бързат
към слънчева мека постеля,
вечерят все още звездите, ...
така си отива денят...
И летните облаци бързат
към слънчева мека постеля,
вечерят все още звездите, ...
448
383
Вашите мисли не са мои мисли.
Вашите чувства не са моите чувства.
Въпреки всичкото се надявам,
че надеждите ни са общи,
както общ дом е Земята. ...
Вашите чувства не са моите чувства.
Въпреки всичкото се надявам,
че надеждите ни са общи,
както общ дом е Земята. ...
425
Какъв би бил светът без нас -
и ангели, и дяволи, и феи...
И дяволското, дявола ще го събуди,
и ангел, само ангела у нас ще сътвори,
а ние времето ще преобърнем, ...
и ангели, и дяволи, и феи...
И дяволското, дявола ще го събуди,
и ангел, само ангела у нас ще сътвори,
а ние времето ще преобърнем, ...
450
Ако се смеем, когато ни се плаче,
Ако обичаме, вместо да мразим,
Ако прощаваме, вместо да отвърнем,
Ако хвалим, вместо да отречем -
Тогава ще станем богове. ...
Ако обичаме, вместо да мразим,
Ако прощаваме, вместо да отвърнем,
Ако хвалим, вместо да отречем -
Тогава ще станем богове. ...
390
1
И вечерта да ме загърне в лилавия си шал,
любовните, отминалите ветрове
в шепата да прибере
и двете с вечерта, сами -
но не и бедни, ...
любовните, отминалите ветрове
в шепата да прибере
и двете с вечерта, сами -
но не и бедни, ...
427
2
Под дървото на моето детство
всяка нощ събирам звезди -
по тънки сребърни жици
слизат от тъмното,
люлеят се тънко над мен, ...
всяка нощ събирам звезди -
по тънки сребърни жици
слизат от тъмното,
люлеят се тънко над мен, ...
432
Седни до мене, самота.
Тъгата си в лилаво облечи -
така по-малко ще горчи
продаденото утре,
измаменото вчера. ...
Тъгата си в лилаво облечи -
така по-малко ще горчи
продаденото утре,
измаменото вчера. ...
412
Земята облече цветната си дреха
и хукна той, човекът, по нейната пътека,
да гони облаци - мечти, и аз, и ти, нали?
И в сладостния дъх на обещаното и на мечтаното
изпиваме и глътка сладост, и глътка радост, ...
и хукна той, човекът, по нейната пътека,
да гони облаци - мечти, и аз, и ти, нали?
И в сладостния дъх на обещаното и на мечтаното
изпиваме и глътка сладост, и глътка радост, ...
403
2
Тя не се страхува.
Не я променя користта.
Нито е гъвкава,
защото така трябва.
Тя върви. ...
Не я променя користта.
Нито е гъвкава,
защото така трябва.
Тя върви. ...
431
Чистите думи -
топли извори
в озверялото ни време.
Топлите думи -
чисти извори ...
топли извори
в озверялото ни време.
Топлите думи -
чисти извори ...
429
4
Очакването толкова личи
в женските очи,
дори когато неосъзната мощ е,
все още.
Притегля силните мъже ...
в женските очи,
дори когато неосъзната мощ е,
все още.
Притегля силните мъже ...
336
2
И никога душата ù не ще се умори.
Смирена никога не ще се свие
в чужда шепа, на чуждо място -
не ще забрави вълшебството на любовта.
Оставила сега цигулката в мрака, ...
Смирена никога не ще се свие
в чужда шепа, на чуждо място -
не ще забрави вълшебството на любовта.
Оставила сега цигулката в мрака, ...
387
Не ме поглеждай косо,
приятелю от вчерашния ми живот.
Брегът безплоден ти оставих -
на заминаване!
Не никне нищо там. ...
приятелю от вчерашния ми живот.
Брегът безплоден ти оставих -
на заминаване!
Не никне нищо там. ...
1186
5
Събудена, Земята
зелената си дреха
на слънцето простира.
А после шала бял
от цъфнали дървета ...
зелената си дреха
на слънцето простира.
А после шала бял
от цъфнали дървета ...
436
3
Мечти между небето и земята.
Бентлита по магистрали.
По изровените тротоари -
тихо скъсани обувки.
Едно дете мечтае на глас ...
Бентлита по магистрали.
По изровените тротоари -
тихо скъсани обувки.
Едно дете мечтае на глас ...
304
Луд вятър.
Писък на дървета.
Мълчание на хора.
По слънчеви пътеки
избраните вървят. ...
Писък на дървета.
Мълчание на хора.
По слънчеви пътеки
избраните вървят. ...
433
3
Отиде си, приятелю.
И нищо със себе си не взе.
Остави добротата
на нечовеците да свети
в блудното им време. ...
И нищо със себе си не взе.
Остави добротата
на нечовеците да свети
в блудното им време. ...
482
1
Е, как така -
ръка в ръка, душа в душа
преминахме през толкова лета,
през сините пътеки на нощта -
през златни есени и бели зими? ...
ръка в ръка, душа в душа
преминахме през толкова лета,
през сините пътеки на нощта -
през златни есени и бели зими? ...
358
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
