maikata

202 results

Нищо 🇧🇬

Нищо
от мене повече не ще получиш.
За други даровете на съдбата
във сребърния съд на чистотата
денят приготвил вече е. ...
871 2

Тъгата 🇧🇬

Тъгата,
Приятелю, не е за всеки.
Ще ти разкажа-
избира нежните жени,
повлича крехките души.. ...
1K

Колкото толкова 🇧🇬

Господ си съблича ризата
духом нищите да облече.
Колко ризи, Господи ти трябват,
нямаш вече и една.
Как облича се душата голата, ...
1.8K

Сбогуване 🇧🇬

Тръгвам си-
От приятели някакви.
От обещания никакви.
От лицемерие всякакво-
Вземам си само торбичката, ...
650

Насаме 🇧🇬

Избягах, мой дом.
Избягах от спомена за стъпките на баща ми,
от високия смях на майка ми,
от спомени за тънки свещици,
свърши се, мой дом. ...
694

Денят 🇧🇬

Все същия уж.
Минутите се превръщат в
часове,
времето се преструва на заспало,
надеждата не идва, ...
979

А после 🇧🇬

А после спомените свих.
И скрих.
И нямаше сълзи.
А как нахлуват спомените
от скътана в гардероба дреха - ...
777 2

Отдавна 🇧🇬

Отдавна
не съм те срещала, приятелю,
не си ме виждал, не си ме мислил.
Разделиха се пътеките в късното ни лято
и ранен сняг косите ни покри ги. ...
676

Как лесно 🇧🇬

Как лесно се лекуват рани,
когато на удара отвърнеш с добрина.
Когато себе си надмогнеш,
как просто всичко е това.
И чист е хоризонтът ...
848 3

Сънят 🇧🇬

Идва на пръсти, когато часовете заспиват.
Докосва прозореца,
съвсем леко, като магьосник.
Стъклото е аморфно,
сънят преминава, ...
846

Недосънувано 🇧🇬

Небесният жътвар
разсипа златно зърно.
Октомври ме зави
с бляскави звезди.
Къде отиде, лято? ...
644 1 1

Брегове 🇧🇬

Размиха се реките през късното ми лято.
Пътеките се разделиха и няма
пред чия врата да спра
и пред кого за радостта да кажа,
скръбта си пред кого да споделя. ...
1.5K 2 3

Тия думи 🇧🇬

Преглътнати.
Забравени.
Неказани.
Запомнени-
тлеят... ...
726 1

РАЗБОЙНИК 🇧🇬

От гърба на планината изскочи.
Над прашните тополи
ръцете си протегна
и ги среса.
И ги прегърна. ...
778 2 2

В такава нощ 🇧🇬

Когато стане тихо,
ще чуеш
на мравката вървежа.
Как Слънчовата майка
детето си приспива. ...
1.8K 2 1

Вещица 🇧🇬

Със сламка пиеш душата ми.
Дни безлюбовни.
Дяволско време.
Режа косата си.
Стълба плета. ...
696 1 2

Ще пием вино 🇧🇬

Ще пием вино някога.
Когато всичко преболи.
Ще бъдеш ти щастлив,
а аз отнесена, може би.
Пред нас ще има шапка със мечти, ...
795

Май 🇧🇬

Не се наплака.
Понякога очите си избърсва
с небесно синя кърпа.
Понякога раздърпва облаците бели
и мята сивите къдели ...
703

Признавам си 🇧🇬

Признавам.
Взех си.
И повече,
отколкото е нужно-
усмивка от любими хора, ...
818

А ти дали разбра 🇧🇬

Че плаче любовта.
Стои на прага боса -
полека я съблече,
събу вълшебните обувки.
Сега е Пепеляшка, ...
801 1

Признавам си 🇧🇬

Признавам.
Взех си.
И повече,
отколкото е нужно -
усмивка от любими хора, ...
794

Мигновение 🇧🇬

Между две вселени -
дъх разстояние.
Време -
пространство между
мигла и сълза. ...
735 1

Върви 🇧🇬

Аз все така ще чакам
тайнството безкрайно.
И смисъла на любовта -
тайфун през ведър ден.
А ти, върви. ...
656

Парадокс 🇧🇬

Изпрани мечтите съхнат,
чакат дъщеря ми да ги прибере
от тънкото въже на несигурното днес.
Вечерта мирише на лавандула.
Дъщеря ми сваля мечтите. ...
779

* * * 🇧🇬

Домът ми се превърна в гара,
а моите обувки - влакове -
насрещни, заминаващи и идващи отнякъде.
Домът ми се превърна в перон -
случайни пътници - децата ми. ...
582

* * * 🇧🇬

Жадувам пътища.
И бистра чаша.
И смях.
760 1

Лозата 🇧🇬

Лозата за какво е?
За сянка, за сладост,
за вълшебства.
На свечеряване
в уханна есен, ...
963

Някъде тук 🇧🇬

Между доброто и злото,
на границата между "да" и "не",
когато златните прашинки на надеждата
поръсват горчивото ни вчера,
ленивото ни "днес", ...
806

* * * 🇧🇬

Когато си тръгнеш
и белият път те прегърне
аз - сянката твоя
оставам
в скритото вчера. ...
719

Трохи 🇧🇬

Чаша чай по ракиено време,
на рамото на баира е седнало слънцето -
дълъг е пътят до вкъщи.
Заключваш се с девет ключалки,
а ти трябва само една - ...
704 3

Има време 🇧🇬

Има време -
за нови приятели
и стари любови,
за дъх от разпукваща пъпка,
за горчивото вино на спомена. ...
879 6

Тихо 🇧🇬

Тихо.
Тихо.
На пръсти.
Вечерно,
приказно-нежно, ...
963

Път 🇧🇬

Не се завръщам в бащината къща,
нозете ми от нея се отвръщат
и бягат в другите посоки.
И не сънувам бащината къща.
Тревяса дворът ...
828

Когато вече няма да ме има 🇧🇬

В клоните ще свети слънчева сълза,
ще се докосват светли силуети.
На прага на нощта,
зелената трева ще шепне
под нечии нозе... ...
1K 4

Когато 🇧🇬

Когато неканени идат изминали дни
и прага прекрачват, и в ъгъла сядат,
и гладно поглеждат -
да вземат последна надежда
от безлюбовния ми ден... ...
891

Макар 🇧🇬

Макар и оголени от непрестанния кръговрат на сезоните,
дърветата все пак танцуват... Кристи Апостолова
Дърветата... като хората -
ония лудите,
дом неспастрили, ...
812 1

Все 🇧🇬

Все сянката си гоня,
след влака тичам,
на друга спирка слизам,
приспивам се с мечти,
мечтите си събуждам, ...
726

Моя любов 🇧🇬

Сияеш, моя любов, сияеш -
под сълзите светиш,
сияеш, моя любов, сияеш -
никой не чу плача ти,
сълзите бисерно светят, ...
805 3

Неравноделност 🇧🇬

Човешката любов - босо врабче
в декемврийския сняг.
Милосърдието - хлебни трошици
по Коледа.
Заваля.
830

Наздравица 🇧🇬

Да пием за тези дълги дни,
в които времето ни промени.
И не съвсем.
За радостта, която ни дари.
И не съвсем. ...
714 2