maikata
199 results
Мислите светлите,
думите нежните,
прегръдките плахите
някъде
скриха се, ...
  50 
Всеки ден си мисля
че не трябва да мисля за тебе.
И се събужда денят,
и облаците лягат
над червените покриви ...
  69 
Имало някога един народ – озлобен и гладен за добро. Покрай грижата за хляба забравил за глада за надежда и добрина, а тя, добрината, избягала през девет царства в десето. Тогава се появил вълшебникът. Построил работилница за щастие. Никой не влизал в нея – как ще си купи щастие. Вълшебникът подаряв ...
  96 
Отминалите дни болят,
а новите не идват.
В чувствата полярни,
в загубените мисли
и новите стаени ...
  85 
Вечерта е млада,
светят раменете и
от облаци и слънце.
Една ръка небесна
рисува. ...
  70 
Поръсена със скреж
Почти зелена,
Ме накара да забравя,
Че иде зима.
Върху босата ми пета ...
  409 
Любов скрита
под зимните дрехи на неверието,
в сенките на страха
някой да не те види,
да те познае, да те открие, ...
  67 
Събирам надежда.
Зрънце по зрънце.
Всеки ден.
През нощта
луната ги полива.
  73 
Какво ще кажеш,
ако вместо усмивка
решиш да говориш
и разкажеш.
За вчерашното време ...
  80 
Така или иначе
Ще преживея, приятелю и без тебе,
без престорените усмивки,
без утешението лукаво,
защото не съм го искала. ...
  137 
Трябва ми толкова малко-
спомен като речно камъче
скрито в роклята на реката,
смях на дървета,
които говорят помежду си, ...
  78 
Някакви приятели
Има ги всеки.
Когато е тъмно,
скрити в сенките,
когато е светло ...
  76 
В душата не може да се появи дъга, ако в очите не е валял дъжд.
индианска мисъл
А аз валя. От толкоз време.
Превърнах се в облак,
езеро, река. ...
  110 
Все някога ще намеря ключа.
Ще тръгна тогава към тебе
и явни ще станат
скритите тайни
и чистите мисли, ...
  93 
Ще сложа на масата
тая вечер чаша вино.
Ще изпия всичките спомени,
ще престана да мисля,
че не мисля за тебе. ...
  133 
Беляза живота ми
и превърна дните ми в бели и черни,
нашари с цвят мечтите,
превърна времето във въртележка,
а ръцете ти в извори топли... ...
  103 
Да се радвам.
Да създавам случвания,
в които съм щедра и смирена.
Сега е времето да вкусвам въздуха.
Да си взема цвете. ...
  161 
Вечерта е блага, блага,
на захарче прилича.
На прозореца ми лястовици
свиват си гнездо.
Децата им ще пеят, пеят, ...
  677 
Вали над тънките стрехи,
разстила светло одеяло,
ръми, не спира,
звънят дъждовните камбани,
а пролетта с тънки пръсти ...
  210 
Светло ли ти е небето?
Има ли много цветя?
Откакто замина все вали.
Казват май, затова.
Аз си мисля, ...
  223 
Загубих се
в междуредието на дните,
в мълчанието,
в очите на случайните хора,
с които се разминавам, ...
  276 
Зелените коси на реката
в безпаметното лято на младостта,
сънувам златните точици в очите ти,
които приличат на жълтите камъчета
украсили роклята на реката. ...
  197 
Времето иска да се усмихне.
Тича между намръщените хора.
Присяда до старата ограда,
няма кой да я пребоядиса,
стопаните отдавна не живеят тук ...
  491 
Не искам
да те пусна още, лято.
Не искам да се люшнеш
на есента по сребърната мрежа,
която паякът плете ...
  304 
Никой не живее в тази къща.
Остана си сама и
тропа дворната врата
от вятъра
загубила ...
  294 
да призная колко ме беляза
усмивката ти преди хиляди лета,
болежката от лявата страна
няма да призная.
Сега съм есенна жена, ...
  222 
Сънувам.
Белите нозе на младостта си
стъпнали в зеленото на очите ти,
червените реки на вените
към пристанището на сърцето ми. ...
  272 
Зад хребета на планината
гола от зимата, времето, брадвите
слънцето прави пътека,
за да стигат сърните до извора.
Само сърните, слънцето и ловците ...
  773 
Някъде си забравих очите.
Колкото и да ги търся,
разбирам че си отидоха с тебе
и не мога сутрин да погледна слънцето,
ако не потърся хълма- ...
  329 
Без страх,
жал, мисъл за утре,
разпилях те сърце-
по склоновете на неверието
и успокояващата наивност на вяра ...
  963 
БАВНО
Си отива лятото от мене.
Стъпва на пръсти
и се свива денят
под синьото на небето, ...
  245 
На завоя, където се скриват
мислите, думите, чувствата
и реката разстила зелената рокля
и си мисли,
че небето прегръща, ...
  286 
О, Боже, колко закъснях
за истинското си живеене.
Отминаха лета, слънца
и тяхното стоене,
което за вечност припознах. ...
  253 
На завоя на селцето,
преди да изкача билото,
преди да дойде вечерта,
преди да си отидат напълно
снега, студа, думите- ...
  242 
Толкова дълго мълчат
телефонът,
приятелите,
ти.
Плаша се, ...
  278 
О, Ден,
с радост, мъка и любов благословен!
Зад ъгъла се скри развял
момчешка бяла риза-
платно на кораб, ...
  302 
Говорете важното,
може да е много,
може да е малко,
или колкото трябва.
Говорете за облака, ...
  567 
Нищо
от мене повече не ще получиш.
За други даровете на съдбата
във сребърния съд на чистотата
денят приготвил вече е. ...
  491 
Тъгата,
Приятелю, не е за всеки.
Ще ти разкажа-
избира нежните жени,
повлича крехките души.. ...
  621 
Господ си съблича ризата
духом нищите да облече.
Колко ризи, Господи ти трябват,
нямаш вече и една.
Как облича се душата голата, ...
  1150 
Random works
: ??:??