maikata
197 results
Е, как така -
ръка в ръка, душа в душа
преминахме през толкова лета,
през сините пътеки на нощта -
през златни есени и бели зими? ...
  358 
Дните ни са светла паяжина.
О, боже, колко сълзи -
отронени и скрити
в щастливите и мъчните ни дни.
О, боже, колко добрина - ...
  340 
Не си отиват мъртвите от нас,
не, не си отиват до сетния ни час,
когато ще протегне ръката си баща ми -
към звездите да ме поведе
и конят еднорог ще чатка със сребърно копито, ...
  746 
Колко обувки скъсах
да бягам от теб, да бягам след теб,
на завоя на своя живот разсеяно спирам,
уж нищо не подозирам, а тебе да чакам.
И пак да умирам, и пак да се раждам, ...
  458 
И все ще чакаме да дойде хубавото време.
Ще чакаме все приказни неща
на гръб понесли своето бреме
от вчерашно несбъднато.
В зимата студена, под дебелите палта ...
  347 
Ще се метна на динена лодка,
ще похапна по път, за из път,
ще избягам от нищото,
ще избягам от пустото,
ще достигна оазис с пустини, ...
  347 
Танцувахме случайно. Армстронг.
Люлееше се старият таван от празнични тръби.
А дълго след това ми каза -
от изрязания на прозореца ми силует си трепнал.
  354 
Пет огньове съм наклала сред потайни нощи,
пет омесила съм пити и в жарава с омайниче изтляха.
И аз тлея и лудея ден и нощ в жарава,
как любима да ти стана?
В тъмна доба на кръстопът да те пресрещна, ...
  394 
Следвай ме по пътеката на дните!
Когато много ме боли, до мен бъди,
до мен бъди, когато радост разлюляна,
като камбана в бистрото звъни.
Не ме прави смешна, Любов, ...
  318 
Е, цял живот няма да сме аз и ти.
През рамо се усмихваш, под кичур поглеждам.
Жената трябвало да бъде чудо -
красиво, тайнствено и силно,
съвсем по книгите - ще ме обичаш. ...
  410 
Сивите дни изкълваха зърното на надеждата.
И по голия харман на душата
без дъх препуска вятърът.
Едно зрънце зарито,
от човката на дните скрито, ...
  371 
При себе си не мога да те спра -
отиват си очите ти, ръцете ти и думите.
Различните посоки ни захвърлят
във въртележката на дребните ни страсти.
След пълна вечер сам и дълъг денят поема своя път... ...
  332 
С дълбоко смущение, направо с притеснение,
признавам си без бой, на петилетка мисля по веднъж.
И не че мозъчните клетки ми са кът,
и не от страх, че ще ме заподозрат.
От вчера съм в борба с прасето, ...
  339 
Разплакано си тръгва лятото.
Отива си.
И роклите си пеперудени събира.
За сбогом кестените махат
и светят от слънцето запалени ...
  386 
На улицата селска вятърът изтича.
Застана бос до пътното дърво,
в клоните се покатери
и хукна, дявол знае накъде.
И бистър ден ми смигна, ...
  386 
Сивите дни изкълваха зърното на надеждата.
И по голия харман на душата
без дъх препуска вятърът.
Едно зрънце зарито,
от човката на дните скрито, ...
  352 
Господи, колко дълго ще те нося в себе си.
Докато те открия в пътечката на друга длан.
Колко дълго ще те имам,
докато спра пред чужда врата.
Ще тръгна боса по стълбата на вятъра, ...
  376 
Мисля все за теб.
Искам да съм все до тебе.
Хладно вече стана.
Ако сняг забръска,
искам ти да ме завиеш - ...
  489 
Казват - остаря душата ти.
Казват - времето избяга. Къде ще го стигнеш?
Казват, казват, казват...
Целия ден валя и никой не видя дъгата,
надхитрила тъмните облаци, ...
  398 
Тя може всичко -
по Еньов ден - на ранина
от тичинков прашец и слънчеви петна
хляб къщен да замеси -
магия за любов. ...
  374 
Стариците плетат чорапи
през дългите си нощи
за късите си дни.
Мушкато на прозореца заспива -
сънува жълтото си лято, ...
  410 
Най-праведно живее този, който си мълчи,
най-честен е този, който не смее да каже лъжата,
най-добър - този, който си подава и другата буза.
Това не ми харесва в религията Христова
и в същината на нещата се мъча да открия ...
  495 
На чаша прилича женското лице,
обхванато от мъжки пръсти
и мед или пелин - според случая - ще пиеш.
В неделна утрин, двама, на разходка -
какво по-хубаво да е? ...
  431 
Кой казва, че съм свършена жена?
Кой казва - нищо в тебе не остана?
Кой казва - твоят ден премина?
Жена на петдесет и пет.
А още птиците сънувам ...
  1238 
Станах мъдра. Спрях на завоя.
Огледах приятели. Враговете ги знам.
Задгърбих и клюка и злоба -
станах ли мъдра, не знам.
  563 
В средата на лятото, в дъното на жегата
тече река, още непресъхнала.
Тополите вода сънуват.
Остри върхове навеждат,
за да се напият. ...
  418 
Моят син мери времето с тънки крачета
по пътечка, наречена ден.
Бяга утрото, моето пладне е вече,
става сянката равна с мен.
Натежават лозниците вече ...
  556 
На възел вързани, преплетени в едно,
изяждат се душите ни сами.
Без мен не можеш и без теб не дишам,
а сплетени в едно, мечтаем за пространство.
И освободен от моите думи да си, ...
  413 
Голямото размръзване дочакахме.
Накрая на ледниковия период,
в началото на голямото топене,
шеметно се завърта планетата.
Топло ручейче - будна мисъл - ...
  424 
Чака жадната земя,
преживяла толкова неща,
пролетния топъл дъжд.
Между смях на птици
и небесни сълзи ...
  509 
Изпрало лятното си синьо,
небето се протяга в есенния ден.
Ужасно е, когато си отиваш,
а на крачка си от мен.
Приумици нелепи танцуват в мисълта ми. ...
  687 
Сънувах едно стихотворение,
най-истинското.
повтарях го през целия си сън,
най-хубавите думи бяха за тебе -
подредени така съвършено, ...
  461 
Всеки ден - зрънце надежда за утре.
Кръгла пита, денят изтъркулен
в подноса на вечното време.
Луната на хълма, от дърветата спряна,
напразно се мъчи до изгрев да стигне . ...
  483 
Стари приятелю, накъде -
в следобедния час на живота,
в удължените сенки на спомена,
който променя истинското начало -
жертва на надежди и разочарования... ...
  403 
Горещо и тръпно, и есенно
последната нощ над нас избеля.
Таванът, картините - тъжна импресия
на празното вече легло.
Разхвърляни дрехи, събрани за път, ...
  585 
Гледаш ме и се усмихваш - защо?
Не зная какво се крие зад твойто чело.
До вчера бе с мен, днес сянка пред нас - на какво?
На птица, на полет на нова любов?
Гледаш ме и се усмихваш, защо? ...
  480 
Бях сама във времето,
когато писано е да са двама.
И се залъгвах, че ще бъдем двама -
когато го поискам и реша.
А времето - пясък във стъкло, ...
  500 
Random works
: ??:??