Patrizzia (Надежда Ангелова) - Works

Човек създал? 🇧🇬

От лакърдии и от теферичи човеци вдигат врява – до възбог.
Посмя се Сатаната като пич и молѝва скри зад десния си рог.
Какво ли още трябва да запише? Човек ли е – пиши го зла беля.
Почувствал се Рогатият излишен, отвъд джендема сам се запиля.
Напразно търси той душите, в човечеството днешно май са кът. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2023-08-04T12:42:36+03:00 646 6 15

Той все стои си – сянка еднокрака 🇧🇬

Бунтовникът без кауза присяда,
комай е вече смъртно изтерзан,
от тиквени медали, за награда,
животът му превърна се в бостан.
Той все стои си – сянка еднокрака, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2023-08-03T10:31:48+03:00 738 8 23

А не е тежка тази орисия... 🇧🇬

Дошло е страшно време, вълче време
и вълците, и те се изпокриха.
От мене няма то какво да вземе,
душата гола, няколкото стиха,
приятелите с мене се простиха. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2023-08-02T09:11:48+03:00 570 9 15

Kоприва 🇧🇬

На Росинанта ме веят ветрѝща,
боса и все гологлава,
вечно до вътъка болките нищя,
в битка за кумова слава.
Мелници страшни. Два-три великана. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2023-08-01T12:42:11+03:00 1K 4 6

Живее ми се! 🇧🇬

Очите мои те с цвета са на череши,
от куртоазия не слагам очила,
и не, че съм каквато нявга съм била,
онази рошла дето вятърът я рѐши,
Ресниците ми крият и до днес дъгите, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2023-07-31T19:39:03+03:00 521 5 6

Чемшир 🇧🇬

Добротата, казват кефи. Стига, бе! Дали?
От завистник – десен, лев и... даже не боли.
Писнало ми от "добрички", но е бял кахър,
слагат някои в кавички думата добър.
Но и в скоби да я сложа, доброта – съдба, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2023-07-30T11:11:32+03:00 495 6 5

Какво ще бъде? Вече е било... 🇧🇬

От фреските едничка си избрах,
стотици са в Вселенската ми църква,
онази на молитва против страх,
започне ли в живота ми да мръква.
И зная – нощем ща, или не ща, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2023-07-29T09:54:29+03:00 1K 3 6

Картинката съставена от не-та 🇧🇬

Картинката съставена от не-та,
глад, епидемии, войни,
измъчената ни докрай планета,
с един замах ще промени.
И се ръкуват все неполитици, ...

Patrizzia

Poetry » Civic

2023-07-28T19:26:10+03:00 636 4 4

Хората по дребни гащи... 🇧🇬

Кихам, кашлям посред лято,
вече хич не се търпя,
ама тъй ще е, когато,
пред хладилника ни "спя."
Хората по дребни гащи ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2023-07-28T12:10:17+03:00 676 7 22

И стигнеш ли на пътя края най-подир 🇧🇬

Каквото имаш до трохичка си раздала
и следваш неотклонно своя трънен път,
от остри камъни нозете ти кървят
и всяка нощ за теб безсънна е и бяла.
По всеки стръмен сипей каменист и рът, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Strict forms

2023-07-27T12:03:15+03:00 1.2K 5 4

Стокхолмски синдром 🇧🇬

Нощта ми на пета се завъртя,
понеже е несръчна тежко падна,
насън ми прати вино и цветя,
а знаеше – не пия... И съм гладна.
Гладува от година може би ...

Patrizzia

Poetry » Other

2023-07-25T21:40:01+03:00 551 3 6

Хлъзгави са стълбите към храма 🇧🇬

Хлъзгави са стълбите към храма,
а нозете вече не държат,
зная, Боже, зная, там Те няма...
Каканиже поп за кой ли път
думите, а в тях Те е отписал, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2023-07-24T20:16:05+03:00 471 5 9

НаЗадничаво 🇧🇬

Не плача аз, а много ми се плаче,
но мъжко съм момиче – няма как,
довчера беше селското простаче,
а днес е градски и голям простак.
Цървулът ли мазолите му стиска, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2023-07-23T21:02:32+03:00 662 7 18

Пепел в очи 🇧🇬

Пътнико, друмнико спри, почини! Тегне умора полека.
Носиш в торбицата хляб и вини, дълга е тази пътека,
нямаш ни дом, ни жена, ни другар. Съдник си сам и джелат,
пътят ти колкото тебе е стар, с теб самодивите спят.
Шепа солчица - от сълзи горчи, хлябът - корица баята. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2023-07-22T20:39:34+03:00 507 3 2

Безмълвно 🇧🇬

Разсъмва се и летните зори
са нежни, тихи, леко розовеят,
и в клоните заспал е суховеят
и той от жеги май се умори,
че много дни за миг не се е спрял, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2023-07-21T16:23:48+03:00 557 8 11

Не ще се предадем съвсем без бой! 🇧🇬

В балтончето с хастар поизлинял денят крака по плочките тътрузи.
На "самаряни" доброволно дал, да го шамарят и по двете бузи.
Облечено на голо при това балтончето, че старата си риза,
безмълвно щом го вятър призова, денят ми несебично я хариза.
И ще замръкне, кой го знай къде, глупашката порода - ве ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2023-07-20T13:14:06+03:00 440 2 7

Минорно 🇧🇬

Прегоряха лозите набързо. От сутрин – до пладне
нямат грозде за лек, само жълти листата висят.
Нито капчица сладост. Осите са стръвни и гладни
изпожилен, смълчал се от болка е целият свят.
Тихо свито в къщурката живо е старото куче, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2023-07-19T13:01:01+03:00 1.1K 2 2

Tревите ще останат 🇧🇬

И този ден в зачатък още уморен,
не си избра небето за посока,
но все едно дори сред тръните сега,
се крия, суша е, рисувам си дъга
и само сянката ми някъде зад мен ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2023-07-18T11:36:33+03:00 440 4 7

Човекът си отива 🇧🇬

Горещници са. Лудите на власт,
което бе горчилка – злоба стана,
немилостиво слънцето над нас
е сякаш заковано над Балкана.
Животът и бездруго е нелек ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2023-07-16T21:18:49+03:00 609 12 18

Сън 🇧🇬

Нощес при мен женица стара
дойде – прегърбен силует.
Стоеше без да проговаря,
и съ̀лзи лееше безчет.
Помислих си – от топлината, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2023-07-16T12:55:09+03:00 1K 3 3

И знай – напразно не говоря 🇧🇬

Да те прегърна? Знай от мене,
че трябва да ги израстеш.
Да смогнеш* сила за летене
над мътния водовъртеж.
Защото тайни всеки има, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2023-07-15T10:57:48+03:00 558 4 2

В една посребрена къдрица 🇧🇬

Докосвам те нежно. В съня ти горещ
безплътна съм сенчица, звездна.
И искаш, а можеш ли ти да ме спреш?
Без глас призори ще изчезна.
Навярно добра е и вярна е тя, ...

Patrizzia

Poetry » Love

2023-07-14T19:14:08+03:00 967 4 1

...че мъртъв композитор ми е дал... 🇧🇬

"Соната лунна" и далечен спомен,
от светли ноти сълбица плете
и сбира се в ръчичка на дете,
светът, а те твърдят, че е огромен.
Ако им кажа, зная, ще сгреша, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2023-07-14T13:46:28+03:00 450 3 2

Тази жега ми дотегна! 🇧🇬

Тази жега ми дотегна! Ни да седнеш, ни да спиш
и в леглото като легна, се въртя, като дервиш.
Тичам по хиляда пъти вън, на дворната чешма
и умът ми се размъти, и говоря си сама.
Ако призори, броила хиляди овце безспир, ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2023-07-12T21:49:23+03:00 575 2 12

Не ме познаваш 🇧🇬

Не ме познаваш. Смахната съм, мога
да съм детински любопитна,
да не заспивам нощем от тревога,
а после с вятъра да литна.
Не ме познаваш. Делничната маска, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2023-07-11T21:35:31+03:00 435 4 3

Съзидание 🇧🇬

И падах, ставах, и политах аз
и всеки дързък полет и падение
споделях в стих. Изплаквах ги без глас,
и търсех там, в словата изцеление.
Навярно тъй наивна съм била, ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

2023-07-11T09:44:38+03:00 492 5 5

Надежда за живот 🇧🇬

С малки стъпки нечуто животът върви,
сам със себе си нещо говори,
между пъстри цветя и уханни треви
крие черни, бездънни понори.
И в тълпата от хора сме всъщност сами, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2023-07-10T08:48:00+03:00 678 16 17

Ала как? 🇧🇬

Съмненията в мен дълбаят,
полека-лека зъл овраг.
Дали в началото на края,
ще си отида. Ала как?
А ти си хъркаш безметежно, ...

Patrizzia

Poetry

2023-07-09T12:25:07+03:00 375 2 6

Песничка 🇷🇺

Съвест, благородство и достойнство,
ето ти го святото ни во̀йнство,
протегни към него свойта длан
и да изгориш е малка дан.
С лик е то висок и удиви те. ...

Patrizzia

Translations » Poetry, from Russian

2023-07-08T19:45:35+03:00 1.4K 3 11

Светът ти мъжки – простичко устроен 🇧🇬

Горчи от снощи още послеслова,
кафето днес е с вкус на хиляди беди
и слагам бучка захар, после нова,
а то е сякаш по-горчиво от преди.
Умът ми остър знам ли за какво е? ...

Patrizzia

Poetry » Other

2023-07-08T12:17:13+03:00 494 4 4

И бръмбарите в моята глава... 🇧🇬

На Б.
Да кажем, че не съм с характер лесен. Балканско чедо, значи е чепат,
нахълтах с гръмотевици и песен, в равнинно подредения ти свят.
Метлата носех си, душата чиста и две перца, от скалните орли,
изписвах нощем стихове по листа, а знаех – от носталгия боли. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2023-07-07T09:30:08+03:00 487 6 11

Среднощно 🇧🇬

Ясен Месец – пастир води тихо звездите на паша
и една по една ги изгубва по Млечния път,
тази нощ всяка нота от сънена птица е наша
и по пътя ни чанове – златни, небесни звънят.
Сънен вятърът сбира в градината спомени сини, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2023-07-06T20:33:16+03:00 487 5 5

* * * 🇷🇺

Обичам думи да мълвя –
не съвсем подходящи.
Ти оплети ме, синева,
с нишки – тънко звънящи.
И от верига, хомот ...

Patrizzia

Translations » Poetry, from Russian

2023-07-05T17:35:39+03:00 1.2K 1

Усмивка по транзистора 🇧🇬

Ухае вън прането ми – изпраното
и бирата сега ми е по-пивка,
самичка аз потупвам се по рамото,
поръчвам по транзистора усмивка.
В прозорците прелива светлосиньото, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2023-07-04T11:48:08+03:00 524 5 9

Не смейте помъдряла да ме помните! 🇧🇬

Дълбае болка алена, неистова,
дали пък няма аз да поумнея?
На малко поопърпаните листове
описвам в стих и себе си, и нея.
Познайници сме стари и отровата, ...

Patrizzia

Poetry

2023-07-02T18:55:21+03:00 408 6 7

Съвсем "кепенците ще хлопна" 🇧🇬

Съвсем "кепенците ще хлопна," две котки, куче, мъж и стряха
и вятърът – на слънце опнат, да си бърбори: —" Прави бяха,
онези, дето всеки ден повтаряха ти, че си чудна,
друг ако беше, питай мен, отдавна вече да е луднал.
И между манджата, прането, ютия, дворче и градина, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2023-07-01T13:42:51+03:00 502 2 5

Да не остане даже дим 🇧🇬

Живях с предчувствие за ласка,
и пеех – от зори, до мрак.
Живот на челото издраска:
"Глупачка си! И още как."
Вземи си тъпите куплети ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2023-07-01T10:12:53+03:00 1K 4 6

Приспивна песничка 🇧🇬

В розите фея спинка,
Месечко грее вън,
точици от калинка,
светят звезди. Насън
вятърко си припява ...

Patrizzia

Poetry » For children

2023-06-30T06:16:18+03:00 1K 3 6

Госпожи, господа – накратко граждани 🇧🇬

Старици с длани черни и напукани,
приглаждат си забрадките. Едва
замлъкна попрегракнала от кукане,
онази кукумявка. И трева
душѝ полека в дворчетата китките, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Civic

2023-06-29T10:19:48+03:00 508 7 11

Високо горе розите цъфтят 🇧🇬

Високо горе розите цъфтят,
в тревата снежнобяла маргарита,
с оченце златно смига и се пита:
—"При мен пчели дали ще долетят?
Дали ще милват скромния ми цвят, ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

2023-06-27T14:12:32+03:00 606 8 8