Patrizzia (Надежда Ангелова) - Works

Сънувам черни угари безплодни 🇧🇬

Сънувам черни угари безплодни,
аха да паднат – сиви небеса,
а нямам баби – да им занеса
от питката – изпечена под подник.
И баницата – клисава, горчива, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-12-29T16:52:38+02:00 1.2K 1 1

Tриста дъждовни години 🇧🇬

Плаках отдавна. Преди.
После чадъри валяха.
Приказки вятър реди,
дом ми предсказа и стряха.
Капчици ситни събра, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2022-12-29T09:46:34+02:00 457 7 7

С триста мелници на час... 🇧🇬

Не ща да съм от мъжките момичета,
че най горчат преглътнати сълзи.
Понеже до безкрайност ме обичате,
ми учите душата да пълзи.
Ще хвърля двата пръстена – оброчните, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-12-27T11:46:04+02:00 1.3K 5 6

Душата ми се учи да се моли... 🇧🇬

Да ми простиш Те моля на колене,
в съмнение духът е разлюлян.
И този стих от болка тихо стене
и храмът свят сред тръни и бръшлян,
се гуши, както руините в мене, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-12-26T16:37:46+02:00 1.1K 6 6

Не случи на жена горкия 🇧🇬

Не случи на жена горкия,
дали за жал, или за смях.
Тя поетична е фурия,
говори в рими. Само с тях,
умът (ох, ум ли)? Моя грешка, ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2022-12-23T13:29:38+02:00 707 4 6

С много малки снежинки живея. Сама. 🇧🇬

Всяка малка снежинка – душа на дете,
ангел бял към безкрая политал,
а в сълзите на майките тихо расте
и се ражда добрият Спасител.
Но дали ще успее и как ще спаси, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Civic

2022-12-22T09:55:23+02:00 625 4 9

В гласа ми тихо скърца скрежът 🇧🇬

В гласа ми тихо скърца скрежът,
разказвам приказка сега.
Мълчи! Ако ни забележат,
ще побелеем от снега.
И приказката ще прозвънне, ...

Patrizzia

Poetry » Love

2022-12-21T09:52:37+02:00 695 3 9

Душата ми – премръзнал коледар 🇧🇬

Душата ми – премръзнал коледар,
за обич и за здраве обикаля
града любим, като Балкана стар,
какво, че няма сняг и е разкалян
под гегата ѝ пътят каменист, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-12-20T11:14:49+02:00 877 5 12

За седем добри небеса 🇧🇬

Колко пъти да пробвам раздрани небета да кърпя?
Изтъпи се до сламмчица всяка железна игла.
Всяка кръпка от думи надолу душата ми дърпа,
все перцата си сбирам по драките. Бих ли могла,
да живея безгрижно? Уж казват, че Божи сме птички. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-12-18T12:47:16+02:00 1.3K 9 11

Искам 🇧🇬

Искам врѐменно, врѐменно, врѐменно,
да изгубя ума си. За ден.
Утринта ми с предчувствия бременна,
да износи мигът, нероден,
в който тънките, тънките, тънките ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-12-17T11:20:35+02:00 1.2K 6 9

Прекрасни неща 🇧🇬

Вън по покрива хлъзна се бърза
зимна вечер, по пътя нелек.
Фина, бяла дантела завърза,
вместо шалче на снежен човек.
На метлата му спря се подпряна, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2022-12-16T19:37:57+02:00 609 4 8

Скривалище от тъгата 🌐

В браздите празни, неорани ниви,
от земята суха само бурен никне,
утрини се раждат безутешно сиви,
тишината няма, в безгласие викне.
Селото е пусто, няма детска врява, ...

Patrizzia

Translations » Poetry, from Serbian

2022-12-16T11:39:13+02:00 907 1 3

Преди години що не ми го рече? 🇧🇬

Каквото ти се случи – за добро е,
уроците напомнят само, че
крила не стигат, да си звездоброец
и никой няма утре да рече,
че май е всяка прилика случайна, ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2022-12-14T11:46:57+02:00 667 4 11

Hаум 🇧🇬

Езикът на камбаната – изтръгнат,
бръшлян отровен, бавно храмове руши.
Свещениците под носа си гъгнат,
продават скришом и по няколко душѝ.
В очакване светът съвсем претръпнал, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-12-12T11:47:19+02:00 450 4 2

Рисува тихо скрежът сърчица отвън 🇧🇬

Пращят дръвцата, шепне старата камина,
капаче вдига малко чайниче за миг,
разказват пламъците как във век отминал,
се влюбил храбрият, оловният войник.
Той бил без крак, кален сред битки ветеран и, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2022-12-12T10:00:01+02:00 1.1K 4 9

Високосна любов 🇧🇬

Високосна любов е замряла в Всемирните шепи,
ще се случи след четири сушави болки веднъж,
после дълги години ще лутаме – тъжни и слепи,
ще съм ничия аз, ти – на всяка и никоя мъж.
Ще пресявам през девет сита и ще нося в десето, ...

Patrizzia

Poetry » Love

2022-12-11T17:42:25+02:00 435 1 2

Пеперуден сън 🇧🇬

И пъплят, пъплят в мравчена колона,
полека по стъклата капки дъжд.
Листа ръждиви вятъра не гонят,
а той не ги погали ни веднъж.
Защото севернякът е себичен ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2022-12-11T11:19:01+02:00 557 4 5

Безславен край 🇧🇬

Проскубан гарван грачи, грачи:
— "Най-важният сред вас съм, значи.
Левент, поет съм и певец,
в летенето съм просто спец.
Там разни славеи, авлига, ...

Patrizzia

Poetry » For children

2022-12-10T13:52:02+02:00 629 3 8

Денят изглежда готви се за бал 🇧🇬

Денят изглежда готви се за бал,
облечен е в одежди снежнобели,
след есенно подгизнали недели,
нощес сребрист снегът е навалял.
Окичени шпалир са засиял, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape, Strict forms

2022-12-09T12:08:41+02:00 609 4 11

А струните душевни са ми тънки 🇧🇬

Ела, "приятел", хладно е и нощ е,
да пийнем, без мезе ще е, комай.
От шипковото вино имам още,
бодличките успееш ли - изтрай.
С тръпчива нотка – сложих малко трънки, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-12-08T11:56:36+02:00 607 6 9

Селфи с елфи 🇧🇬

Съвестта си ли пера?
Да е снежнобяла.
Сбирам ангелски пера,
пиша като хала.
Селфи с елфи сътворих, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2022-12-07T11:15:40+02:00 528 2 2

Едно те моля, дядо Боже 🇧🇬

Едно те моля, дядо Боже, Ти всичко чуваш, знам
и казва баба – всичко можеш, дори света голям
Си сътворил – поля, горички, човека – най-подир.
Едно те моля само – всички да имат дом и мир.
Не искам дарове, елхата да си расте вовек ...

Patrizzia

Poetry » For children

2022-12-06T11:22:26+02:00 760 3 10

Последната бира 🇧🇬

По пътека каква ще вървим, щом очите нерзящи,
виждат пътя назад, но в мъгла ни е пътя напред?
Съвестта по сърцата корави безпомощно дращи,
но сме роби на висшето его и новия ред.
Откъде ли се питам стотици гурута се вземат? ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-12-05T09:38:05+02:00 1.2K 4 9

Впрегатен кон 🇧🇬

Впрегатен кон съм. Бях добър
и теглех тежката каруца.
Зобчица имам и яхър,
но чувствах си душата куца.
Бях силен, много буен, млад, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-12-04T12:51:24+02:00 35.6K 4 10

От страх да бе запял 🇧🇬

На носа му капчица виси,
тъжен и объркан ми изглежда,
този дъжд с разрошени коси
е изгубил всякаква надежда,
че ще се превърне в сняг сребрист, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2022-12-02T18:36:31+02:00 581 4 8

Бива 🇧🇬

Научих се да го чета през ред
написаното сутрин по сланата,
умът ми все се прави на зает,
загризал е коричката баята
на този все недоизмислен свят, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-12-01T10:53:17+02:00 602 2 8

Дори за мен да те боли, в челото стреляй! 🇧🇬

На пръсти уж върви, върви и е изискан, и е фин,
читателят, но май уви! Е слон – в стъкларски магазин.
Да, става често и така, но истината затова е
подадена към теб ръка, или я стискаш, или траеш.
Не всеки, който те гълчи, те мисли братко за кретен. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-11-29T12:59:13+02:00 628 2 8

Градът ще се събуди засиял 🇧🇬

И тази нощ градът ще спи, и глух
ще е, щом тихо вятърът засвири
и нежно ангелите снежен пух
ще сипят върху старите чимшири.
Ще накривѝ коминчето калпак, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2022-11-28T17:43:43+02:00 962 8 12

Симбиотично 🇧🇬

Май те пилея все по барикади,
животе, но обичам те такъв,
когато битието ми се сгади,
душата ми използваш я за стръв,
дано отнейде светли Персеиди, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-11-26T12:40:32+02:00 510 3 6

Само на ушенце ще ви кажа 🇧🇬

От ума ми влиза и излиза,
вече трета откачалка бърза,
доктор усмирителната риза,
някак нескопосано ми върза.
Даде шепа хапчета и рече: ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2022-11-24T12:43:54+02:00 767 6 9

Душата си – измръзнал жерав заслоних 🇧🇬

Неблагодарността разтваря черна паст
и вие с грозни гласове, продрани.
Огромно его настани се между нас
и бърза с доброта да се нахрани.
Душата си – измръзнал жерав, заслоних. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-11-24T09:16:33+02:00 859 3 10

Стиха ми – с девет котешки души 🇧🇬

Тъй драскам си от памтивека,
със стихове изписах и небето.
Съдбата ми ни тежка е, ни лека,
и кръста нося с лекота, додето
описвам с думи прости, непревзето, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-11-22T11:06:51+02:00 1.2K 6 11

Hароде мой, с повой повиван чер 🇧🇬

Налочихте ли се с човешка кръв?
Е питането мое – реторично.
В скрижалите последният е пръв,
сред вас е седнал Сатаната. Лично.
Нахранихте ли се с бедняшка плът? ...

Patrizzia

Poetry » Civic

2022-11-20T18:05:09+02:00 672 7 13

И няма оправия в този свят.. 🇧🇬

Върви дъждът и с острия си лакът
посръчква минувачи. Накъде?
Подгизналите просячета чакат,
те знаят – милостта не се яде.
Под мокрите чадъри разни хора ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Civic

2022-11-20T11:33:32+02:00 509 3 7

Сланата пада ничком призори 🇧🇬

Това небе не спира да сълзѝ,
ноември ли оплаква, есента ли?
За много суши влага са събрали,
отдавна оголелите брези.
Листа – довчера златни гази бос, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2022-11-19T12:26:57+02:00 1K 7 10

Парченце вестник, къс дъга и птичка 🇧🇬

Понеже този свят не е за свестни
реших да пробвам мога ли все пак.
Увивам цветове в парченца вестник,
дъга да имам, завали ли сняг.
Сега са още дребнички. Такива ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-11-18T10:40:47+02:00 465 5 6

Монолог на бившата нежност 🇧🇬

Бях ли ти симпатична?
Лаех почти за трима.
Вазата ти капичнах,
пишках ти на килима.
Палава бях, изгризах, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-11-17T14:09:00+02:00 1.3K 5 15

Коледа ни подмина 🇧🇬

Коледа, рекламиране,
посред ноември радва.
Няма ни хляб, ни сирене,
а за елхите — брадва.
Светят в неон витрините, ...

Patrizzia

Poetry » Civic

2022-11-17T10:50:38+02:00 473 1 4

Катерушка от дим 🇧🇬

Катерушка от дим и по нея отдавна играят
все сиротни дечица, до късно не слизат от там.
Как ли спиш, войнолюбецо? Тъй ми се иска да знам!
В болен мозък, кажи ми какви бъднини се чертаят?
Ние своето вече все някак сме дали и взели, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Civic

2022-11-16T11:48:19+02:00 628 4 8

Подредбата е: Господ, никой, Аз 🇧🇬

Да, често пиша. Май съм си такава,
тщеславна муза темите задава.
Понякога ме шиба и с камшик:
Я стига дряма! Правя те велик.
И егото ми слуша я отрано, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2022-11-15T12:31:30+02:00 645 4 14