Patrizzia (Надежда Ангелова)

Сведе ли се до голо оцеляване 🇧🇬

И не живея никога сред спомени,
от минало и бъдно нямам страх.
Светулките – от зимата прогонени,
на топличко в душата си прибрах.
Обичам ги и черните и белите, ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-05T05:20:34+02:00 57 1

Заспя ли в този град 🇧🇬

Поредна нощ безсънна, нецелуната
виси луна над мократа ми стряха
и идва ми да тръгна след катуните,
те лятната си песен не допяха.
Запрегнали жребците запенените, ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-04T18:36:02+02:00 91 1

Живея си – птиче в часовник 🇧🇬

Живея си – птиче в часовник,
секунди не смятам безчет.
И пиша. Все рими бунтовни.
Родих се (защо ли?) поет.
Сърцето не е механизъм, ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-03T21:42:23+02:00 101 3

Понеже съм създадена от плам 🇧🇬

Понеже съм създадена от плам
не мога да мъждукам. Вощеници
край мен рисуват сенки многолици,
а аз изгарям. И гневът ми ням,
отприщи ли се в яростни пожари, ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

2025-12-02T20:21:44+02:00 163 2 5

Сключваш длани в молитва ли, мъдрост? 🇧🇬

Сключваш длани в молитва ли, мъдрост?
Строго смръщена, сива мълчиш.
Стига гледа в незримото бъдно,
дай магия – да хване дикиш,
срещу людски закони и строгост, ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-02T12:25:47+02:00 79

Аз – истинска... Значи и лоша... 🇧🇬

Когато съм лоша боли ме,
без маска и гола съм аз,
суфльорът изгубил е глас,
а твоят с лице е. И име.
Когато ранявам кърви ми, ...

Patrizzia

Poetry

2025-12-02T09:10:54+02:00 108 1 2

Дойде декември и душата му е бяла 🇧🇬

Дойде декември и душата му е бяла,
сънува сняг градът ни и с ръмежна жал,
врабец притихнал в мокри клони се е сврял.
Оплаква златната си есен на раздяла.
А тя, с любов и нежност топлина раздала, ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

2025-12-01T19:45:14+02:00 128 2

Oбичай ме... И ще се случи... 🇧🇬

Ще имам ли сили, а знам ще боли,
как есен да сторя на пролет?
И ангели бели за мене дали,
априлска дъга ще измолят?
По мокрите жици сто дрипи висят, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-30T22:15:15+02:00 140 1 2

Обещай да си нежен и тих... 🇧🇬

Имам нужда от светещи, бели
хризантеми. И нека цъфтят.
Сред дъждовни и тъжни недели
да ме скрият в красивия свят,
който восъчно крехък и наш е, ...

Patrizzia

Poetry » Love

2025-11-30T09:17:17+02:00 138 2

И рай да има... Нищичко не значи... 🇧🇬

Парите ще останат, а и къщите,
и явна ще е всяка малка тайна,
и близките ви ще останат същите,
достигнете ли гарата си крайна.
И ще увиснат тъжно безпредметните, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-30T07:05:08+02:00 131 1 4

Даже кръстът почти не тежи 🇧🇬

Знам на пръсти почти този път – и трънлив, и потребен,
всяка пропаст за мене отгледа луни и звезди.
Всяка мълния лятна бе болка... безмълвен молебен.
Чудесата посях сред безплодни и криви бразди.
Сто плашила роди и на крушата висна обесен ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-29T19:48:48+02:00 106

Kad' jednom svane‚ samo neka svane... 🌐

Kad' krene život nizbrdo‚ tad' krene‚
do praga prate te svirači.
I ni da pevaš‚ ni da sečeš vene.
Zato si i od smrti jači.
Kad' bude teško‚ stvarno teško bude ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-29T01:59:18+02:00 130

Tози свят с любов ще пренапиша 🇧🇬

Искам да започна отначало
в сребърно предчувствие за сняг
да изгрее истината. В бяло.
Не разбирам смисъла двояк,
на прикрити в делнична гълчава, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-28T19:19:45+02:00 188 3 2

Животът по презумпция е прав 🇧🇬

Оловни небеса съвсем прихлупени,
предзимно сив, опушен, тъжен свят,
а из града ни плъзнали са лумпени
и злобно на децата си крещят.
Клошарчета. От вечност непогалена, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-28T10:36:23+02:00 146 3 4

Откакто те обикнах 🇧🇬

Откакто те обикнах станах дъжд.
Понякога от нежност всичко свети,
а после заваляват изведнъж
отломки от избухнали планети.
Откакто те обикнах станах звук, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-27T21:12:51+02:00 101 1

В твойте стихове нежни 🇧🇬

Този свят огрубя, жулиети отдавна не ражда.
И отдавна ромеовци вечер изпиват сами
пълни чаши с отрова, гасящи въпиюща жажда,
нежност купили, после заспиват сред хладни тъми.
Този свят се смали. Стана шарена, тъжна и жалка играчка, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-26T19:32:59+02:00 266 4 9

Цигулка щом сънува пеперуди... 🇧🇬

Изплакала най-светлите сълзи,
цигулката сънува пеперуди.
Щом лунен лъч зад облак пропълзи,
душицата ѝ сребърна се буди,
та сянката на сова да вгради, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-25T21:03:40+02:00 239 2 7

... нека вземат зеници от мен... 🇧🇬

Избор имам. Един, но ми стига,
кръстопът, колебание, страх
и от други написана книга...
Вече знам, че така не живях.
Бях удобната, просто онази, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-14T10:31:55+02:00 154 2 3

Поетите? Те от любов умират 🇧🇬

В очите на всичките бездомни,
в душа на котка и сърце на куче.
Човекът добротата как да помни?
Живее и си тръгва ненаучен
на обич и от гордост ли, какво ли, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-13T10:03:42+02:00 165 1 2

Един поет (какъв Тома Неверни) 🇧🇬

Измръзнах, а уж още не е зима.
Под шапка скрил ушите, оглуша
народът ни. И все съгласно кима.
Цял куп марионетки – без душа.
А в пропасти все влиза и излиза, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-12T20:26:26+02:00 117

И все от любов... 🇧🇬

Малко крива, наивна, но жива е вярата в мене,
не в измислени ликове, нито в доктрини на луд.
Аз с тамян не кадя и не падам пред поп на колене,
с мойте дрипи обличам я. Обич – умряла от студ.
За клошарчето дрипаво тихо душата ми плаче, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-12T19:54:05+02:00 156

По-силна 🇧🇬

Побрали са се в мойте длани
тъй простичките ми мечти,
но чудесата обещани
се лутат сбъднати... почти.
Съдбата ме така ориса, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-11T20:35:01+02:00 154 3 2

В дрипите дето нося 🇧🇬

Дъжд с нежни мокри пръсти
пише ми стих среднощен.
Плаче в листата пъстри,
влюбва се. Пак. И още.
Денем за друга мисли, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-11T00:10:55+02:00 235 3 6

Mъничко остава 🇧🇬

Ноември сви чергила парцаливи.
На глас изплаках този листопад.
Запалих клади – нека да горят.
И падах ничком в изорани ниви.
Над угари подгизнали кръжат ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

2025-11-09T22:55:56+02:00 213 2

И си ми отива 🇧🇬

Добре ли си? Разбира се. Добре.
И да не съм, сама поемам риска,
приспивам зад ресниците море.
Повдигна ли ги... и ще се разплиска
вълна солена, колкото горчи ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-09T15:55:33+02:00 181 2 2

А от утре 🇧🇬

А от утре захвърлям дрипите,
или фалш е, или е поза.
И ще пия каквото сипете,
и на облаци ще се возя.
А от утре... дошло е утре -то, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-09T00:37:58+02:00 219 2 2

Тя – призрачната обич е такава 🇧🇬

До сутринта оставям я да свети,
онази лампа – фар е за мечти.
Не се боя от призраци. Къде ти.
Самата аз съм призрачна почти.
Изписаните строфи на екрана, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-08T21:11:36+02:00 192 1 4

Този сън – хризантемен и бял 🇧🇬

Пак ръцете ми връзва мъгла,
ситен дъжд сред косите ѝ (спи ли?)
Вятър спомня, какво съм могла,
колко мога и имам ли сили.
Спри за малко, ти луд-полудял, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-07T22:08:11+02:00 198 1 6

Tестамент 🇧🇬

Животът ли? Щом имам само него,
отдавна вече не изпитвам страх.
Без маска, предразсъдъци и его,
живея, както някога живях.
Съдбата ли? Прегръщаме се, ето ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-07T08:21:10+02:00 153 1

... умират единаци... От обичане. 🇧🇬

Разбирам ги, о колко ги разбирам,
самотниците - вълци са без глутница
Живеят там, накрая на Всемира,
в свой лунен град и денонощно будни са.
Обичам ги, о колко ги обичам, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-05T20:13:26+02:00 176 2

Tи само с мен да тръгнеш тихо пожелай 🇧🇬

Ще тръгна някой ден сама и ще отида
в един прекрасен, див и пасторален край,
където времето е свито на кравай
и не познават злост, горчилка, и обида.
И от дъгата крайче котка ще разбрида, ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

2025-11-04T22:17:01+02:00 555 3 6

Навярно имам триста страници присъда 🇧🇬

Защо си тъжен ти и мрачен, като буря?
Аз все намирам малки поводи за смях.
Небето ми сто пъти мъка прекатуря,
но виж ме. Триж по-силна всичко преживях.
Събаряха и мене болести, несгоди, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-03T20:00:48+02:00 195 1 2

Прелива от нежност небето в индиго 🇧🇬

Изтлява последната залезна мазка,
денят ни се готви полека за сън,
раздра тишината сърдит и неласкав,
часовникът градски. И мръква се вън.
И хиляди хора навярно вечерят, ...

Patrizzia

Poetry

2025-11-02T20:00:30+02:00 159 2

О, дайте ми в един бокал 🇧🇬

О, дайте ми в един бокал,
късмет и щастие, и здраве.
Не копие - оригинал
и някак - без да се предавам.
О, дайте ми в един бокал, ...

Patrizzia

Translations » Poetry, from Russian

2025-11-02T09:15:45+02:00 162

Есен с пролетна душа 🇧🇬

Вървя безшумно. Есенният град,
със стъпките си да смутя не искам,
една звезда изгрява - ярка, близка,
фонтаните по цяла нощ не спят.
Забравени са песните отколе, ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

2025-11-01T20:59:25+02:00 266 1 3

Винаги. И тук... 🇧🇬

Задушница е, светят край гробовете,
свещичките от мъката пречистени,
борбата между старото и новото,
тук спира. Безпредметни всички истини,
превръщат се в две дати – знак безкрай ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-31T22:43:18+02:00 156

Съдбата безоттрадна е на слепите 🇧🇬

И пак вървим към пирова победа,
поклонници на чуждоземни идоли.
Отдавна дядо Йоцо и не гледа
по пътя прашен светлината иде ли.
Заменяме словата си с чуждици, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-31T09:21:07+02:00 354 3 5

Каква любов! 🇧🇬

Каква любов! Човек да се обеси.
Сред сушав климат все порой завлича я,
все търси ме на чуждите адреси,
а знае, че съм нейна... или ничия,
сред тъй опротивелите приличия, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-30T16:19:53+02:00 173

В сърцето си приемам ви 🇧🇬

По изборите им ще ги познаете,
прегръщат любовта и светлината.
Ще кажете: Как скрит е в тебе рая ти?
Фантазия ти имаш пребогата.
А те са като всички и безкраен е, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-29T17:15:56+02:00 174

От малки вечности мигът се състои 🇧🇬

От малки вечности мигът се състои,
нехайно махнеш, ето, вече пропилян е.
И черното, и бялото са все бои,
избирай – креп, или клавиши на пиано.
Стрела и дума, и мълчание... боли, ...

Patrizzia

Poetry

2025-10-29T00:39:30+02:00 299 3 4