Patrizzia (Надежда Ангелова) - Works

*** 🇧🇬

Наопаки е хванал книга свята
и както му отърва тъй реди,
безбожен век. Огъва ос Земята
оплаква сякаш времето преди.
С душица си прогнила. Ти си крал и ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-01-22T17:46:13+02:00 450 7 4

Някой ще дочака... 🇧🇬

В напуканите длани на земята
накацала порода непозната –
ни кукувици, зверове, ни люде,
с усмивка тъй притворно лицемерна
и искат в огледалото да мернат, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-01-21T11:28:41+02:00 524 7 11

Ако на мен ти заприлича 🇧🇬

А има цветя и такива,
красиви, шарени. Дали?
А ароматът им убива.
Попитай мъртвите пчели.
Сред венчелистчетата скрита, ...

Patrizzia

Poetry

2024-01-19T23:48:13+02:00 608 5 5

Kеремида пред вратата 🇧🇬

И уж е зима, а пътеката е кална,
снегът тъй чакан се подплаши и се скри.
Дори и в твоя дом камината да палнат,
студени някак са нетрайните искри.
Дали ще пламнат? Кой ги знае? Ето, ида, ...

Patrizzia

Poetry » Love

2024-01-19T11:11:53+02:00 473 4 3

Към думите 🇧🇬

Вплетох ви в гривите (щедра съм) всичките
сини мъниста на свойта душа.
Бяхте богатството мое, едничкото,
явно отново изконно греша.
Мене изправят отново на кладата, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-01-18T17:46:10+02:00 900 7 9

Откраднато 🇧🇬

"На мен ли? Вече нищо ми не пречи,
Не нóся пръстени с гравиран страх",
такава съм си – сбъркано човече,
дори да ми се плачеше, запях.
"На вятъра ми косовете кацат, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-01-16T21:05:02+02:00 599 4 15

(Не)човешко 🇧🇬

Трева ще стана жилава, бодлива,
крайпътен с остри тръни пълен храст,
не искам, като никого от вас,
човек да съм! Не ми, не ми отива.
Ще стана птица, малка, сладкогласа, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-01-16T17:55:18+02:00 753 2 9

Ще минат дни 🇧🇬

Ще минат дни, ще се търкулнат нощи,
без нежен допир, толкова потребен,
животът ни – останал шепа още,
ще си тече безсмислено без тебе.
Ще се сменят размитите сезони, ...

Patrizzia

Poetry

2024-01-16T12:23:05+02:00 396 3 5

Любовта на славея 🇧🇬

Той ще дойде... поне се надявай,
сто ключалки по пътя разбил.
Ще се влюби плененият славей
до полуда в добрия април.
Всяка ледена дума и груба ...

Patrizzia

Poetry » Love

2024-01-15T10:57:32+02:00 953 9 12

Бездомно 🇧🇬

И показа си зъбите белите,
тази зима и с вой закъснял
на парченца разкъса неделите,
леден вятър навред е развял,
знамената на бяло безсилие, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-01-14T10:33:09+02:00 817 3 6

Житейско 🇧🇬

Обича да се предизвиква,
недоузрялата ми тиква,
сред делника – на думи скъп,
че май е хвърлен моят пъп,
в обсерваторията, гдето ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2024-01-13T11:21:59+02:00 858 4 3

Oгнен жиг 🇧🇬

В душите наши се стаява ледна зима,
снегът остава си несбъднат бял копнеж,
понечиш някому ръка да подадеш,
а той с насмешка хладна, ясно различима
глава извръща рязко. Безразлично кима, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Strict forms

2024-01-12T12:15:48+02:00 540 2 5

Дали 🇧🇬

Дали щом сложа на чудовищата брекети,
зелени лещи на очищата им сини,
животе мой, ще станеш мъничко по-лек и ти
или така ще минат земните години,
които са ми отредени? Все по-скромните ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-01-11T12:14:58+02:00 468 2 2

Oнази любов 🇧🇬

По долищата зли, криви, трънести драки виреят,
накъдето да тръгна внезапно попадам все там
и парченцата стих пак закачва по тях суховеят
и парченца душа... друго нямам какво да му дам.
И излишен, проскубан, самотен, денят ми опърпан ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-01-10T15:12:45+02:00 512 6 9

Реторичен въпрос 🇧🇬

Каквото имам и каквото нямам,
oтнел е Бог, а друго ми е дал,
понякога със смях, не рядко с жал,
съм зрител на дребнавата ви драма.
Навярно тя за вас си е голяма, ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

2024-01-09T19:01:31+02:00 570 4 3

Желание 🇧🇬

А всъщност Пепеляшка пожела си
свободна вечер, нови дрехи, бал.
Какъв ти принц? Тя още е с ума си,
но явно някой грешно е разбрал.

Patrizzia

Poetry » Humorous

2024-01-08T21:16:08+02:00 471 2 5

Разруха 🇧🇬

Къщята – порутени, неми,
на всеки прозорец – безлик
забравени вече графѐми,
от някакъв странен език,
кой знае кога е изписал ...

Patrizzia

Poetry

2024-01-08T14:34:26+02:00 387 3 5

Oбич, за която да умреш 🇧🇬

Очаква с трепет старият квартал
да падне сняг, да стане чисто, бяло,
да възвести прекрасното начало,
на нов живот – под преспите заспал.
На пролет се преструва и комай, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2024-01-07T10:35:23+02:00 457 3 6

Oпипом 🇧🇬

Пристъпваш опипом и хлъзгав
път под нозете ти се вие.
За кой ли път сърцето дръзва,
да вярва - аз и ти сме ние.
Крепи те чувството за дълг и ...

Patrizzia

Poetry

2024-01-06T07:06:56+02:00 369 1 2

Мечтаеш? Знаем ги такива 🇧🇬

Когато вятърът задрямал се стресне в неспокоен сън,
калта и сивото ги няма. Снежец е навалял навън.
Дали се съмва, или мръква, той сънен как да различи,
градът – притихнал, като църква отваря своите очи.
Подгонил вчерашния вестник по булеварда – бял и пуст, ...

Patrizzia

Poetry

2024-01-06T06:05:16+02:00 630 3 4

Дали ще ви остане спомен блед... 🇧🇬

Дали ще ви остане спомен блед,
за онзи стар глупак, дори небето
изписал с рими? Замечтан поет,
живял в стиха си, литвал докъдето
мечтата му го носи и сърцето. ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

2024-01-05T11:34:10+02:00 448 3 7

Cълза, която не изтрих 🇧🇬

Аз крехка, синя сенчица незрима
в съня ти пак нашепвам стих,
с гласа ми като полъх тих,
цъфтят за тебе вишни... посред зима.
И непростимото простих! ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

2024-01-04T18:15:08+02:00 604 3 6

Cветли рими 🇧🇬

Наливате отровата полека,
по капчица за всеки светъл миг,
с петà гасите яркия светлик,
огрял пред мен трънливата пътека.
А ориста ми – тежка или лека, ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

2024-01-03T19:41:52+02:00 847 9 18

Кушет вагон за лунатици 🇧🇬

Два билета за гдето решите
дайте ми. А вагонът – кушет.
Куфарът ли? Очукан, протрит е,
нося думички в него безчет.
Не пътувам сама, аз съм дама, ...

Patrizzia

Poetry » Love

2024-01-01T20:47:14+02:00 489 8 6

Весело посрещане на Новата година, приятели! Нека бъде добра за всички! 🇧🇬

Одрипавяла, гледаща ни тъжно,
годината отива си. Пеша.
Затворила е пътя си в окръжност,
до грам раздала своята душа.
Загърнатата в дрипи просякиня, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2023-12-31T11:49:45+02:00 623 7 12

Дяволът днес е в бяло 🇧🇬

Прошката да заслужим,
просто е. А дали?
Вярата – все наужким,
истината боли.
Сребърници стотици, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2023-12-30T13:35:27+02:00 527 3 8

Ти си моят свят 🇧🇬

Живеейки в заблудата нетрайна,
за дом и обич в нечия душа,
ревниво пазех същността си в тайна,
опитвах всяка нощ да утеша,
сърцето свое – участта избралото, ...

Patrizzia

Poetry » Love, Strict forms

2023-12-28T10:00:21+02:00 1.6K 8 6

Мечти 🇧🇬

А колко ми дотегна от калта,
с полепващите мръсни, хладни пръсти,
а мокри са ресниците му гъсти,
в небе такова как да полетя?
И вятърът с трепереща ръка, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2023-12-27T18:21:15+02:00 443 3 5

Ех, мъко моя, лудост вечно млада 🇧🇬

Защо, любов, си толкоз докачлива?
На пръсти знаем всички номера.
Да съм покорна хич не ми отива,
как себе си и теб да разбера?
Ти искаш да владееш, аз се дърпам, ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2023-12-25T12:21:15+02:00 540 8 10

Обич бе най-страшният ми грях 🇧🇬

Правото да питам ми отне,
някой що така ме е орисал,
обич не намерих, но поне
думите ми крият тайнствен смисъл.
Хиляди вселени там, сред тях... ...

Patrizzia

Poetry » Love, Philosophical

2023-12-24T12:17:31+02:00 1.3K 11 12

За сто лета и двеста зими 🇧🇬

И колко пъти слънцето изгрява?
За сто лета и сякаш двеста зими,
садях сред тръни цвят до цвят... тогава,
сега са дните просто обозрими.
От долната до горната земите, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2023-12-23T10:23:45+02:00 516 6 11

И светлина вали, вали... 🇧🇬

В една прекрасна нощ и свята,
сняг приласкае ли земята,
сред глад, войни и сред беди,
до хора бъдем ли дорасли,
на топло в дървените ясли, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2023-12-22T12:05:42+02:00 934 4 6

Предзимна песен 🇧🇬

И тази сутрин вятърен кавал,
събужда ме с предзимната си песен.
Света надлъж и шир си прелетял,
а сняг искрящ отново не донесе,
защо дошъл си? Свириш като луд, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2023-12-21T10:01:46+02:00 504 3 5

Аз съм 🇧🇬

Аз съм ти светулката, която
свети ти дори напук на зимата,
карат те да си забравиш името
моите целувки с дъх на лято.
Аз съм ти нетрайното глухарче, ...

Patrizzia

Poetry

2023-12-20T11:58:21+02:00 391 4 4

Обичам този град 🇧🇬

Обичам този град, когато ням
и глух е сутрин. Още си доспива
и вятърът с посока променлива
разнася листите насам-натам.
Издига се над всичко сънен храм, ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

2023-12-18T11:30:35+02:00 624 7 10

Спести ми го – неискано добро 🇧🇬

По стъпките ми бурите вървят,
поискам ли – долита урагана.
И как, кажи ми в малкия ти свят,
криле присвила, пленница да стана?
От мен очаквай не една беда, ...

Patrizzia

Poetry » Love

2023-12-17T11:23:17+02:00 584 11 10

На хладно безразличие обречен 🇧🇬

На хладно безразличие обречен,
се скиташ сред забързани тълпи.
И тялом тук си – мислено – далече,
такива, като теб градът търпи,
за да не го подпалят светлините, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2023-12-16T10:43:52+02:00 429 2 3

На онзи, знаете – с елените 🇧🇬

На онзи, знаете – с елените,
ще му прошепна тайна малка,
че зима чаках, от студените,
дочаках, но от кал пързалка.
През двора бързах, чух звънчетата, ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2023-12-15T12:49:23+02:00 812 4 3

Дъждът през декември 🇧🇬

Дъждът през декември, каква аномалия.
Сезон – уж на снежни фъртуни покорен.
Той розата стъпква в калта, а не гали я,
оголва на времето кривия корен.
Дъждът през декември – сълзи по несбъднато, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2023-12-14T09:26:13+02:00 504 3 2

Порив свят 🇧🇬

Аз съм сън, крехък сън – литнал в мрака,
ти си стон, стон горещ, част от мен.
Там отвън, там отвън нас ли чака
любовта – лунен лъч отразен,
в сънен стих, в сънен стих? Кой го писа? ...

Patrizzia

Poetry » Love

2023-12-13T12:47:56+02:00 487 4 5