Patrizzia
2,060 results
Нощес дошла е, тихичко, на пръсти,
оплела с обич мартенички пак.
От дланите ѝ – нежни и чевръсти,
полека сипе щърковия сняг.
И щипе, щипе, де когото свари, ...
оплела с обич мартенички пак.
От дланите ѝ – нежни и чевръсти,
полека сипе щърковия сняг.
И щипе, щипе, де когото свари, ...
202
1
14
А да съм агънце съвсем не ми отива,
Овен съм огнен, упорит, дори невещ,
като ме гледаш тъй: "Глупак"! – ще си речеш,
овца, да кажем – само дето е бодлива.
Не ще намериш вече – ря̀дкост са такива ...
Овен съм огнен, упорит, дори невещ,
като ме гледаш тъй: "Глупак"! – ще си речеш,
овца, да кажем – само дето е бодлива.
Не ще намериш вече – ря̀дкост са такива ...
180
1
8
Умът човешки стига докъдето
намерят въжделенията път.
Емпатията само ни е кът –
без жал душѝ я Егото проклето.
Човешките деца са само плът. ...
намерят въжделенията път.
Емпатията само ни е кът –
без жал душѝ я Егото проклето.
Човешките деца са само плът. ...
1090
7
29
И не ще ми ги вземат, и няма
чудесата за нищо да дам!
Нека бъдат мираж и измама,
мой единствен – за лудите храм.
И косачите – с дъх на отава, ...
чудесата за нищо да дам!
Нека бъдат мираж и измама,
мой единствен – за лудите храм.
И косачите – с дъх на отава, ...
439
7
14
Златна стълба спусни, отвори ги небесните двери,
и за миг напусни своя светъл, кристален чертог.
Уж везната ти, Татко, все точно и правилно мери,
колко грама душа има той – самозваният бог?
Не, че искам и знам – нямам никакво право да съдя, ...
и за миг напусни своя светъл, кристален чертог.
Уж везната ти, Татко, все точно и правилно мери,
колко грама душа има той – самозваният бог?
Не, че искам и знам – нямам никакво право да съдя, ...
308
7
15
Смалиха ни се крачките – до миши,
и отесня светът ни – до килия.
И мислите – побъркани дервиши,
въртят се диво – слънцето ни крият.
А болката – копринена гарота, ...
и отесня светът ни – до килия.
И мислите – побъркани дервиши,
въртят се диво – слънцето ни крият.
А болката – копринена гарота, ...
145
2
2
Днес не е време за поеми. Словото,
отдавна е безсмислица – за глухи.
Кое ли питам се за днес е новото?
Пандемия, война и глад? Разрухи?
Днес не е време, за поети. Чудене, ...
отдавна е безсмислица – за глухи.
Кое ли питам се за днес е новото?
Пандемия, война и глад? Разрухи?
Днес не е време, за поети. Чудене, ...
288
2
Дълбае ми душата, като кърт,
носталгия ли, възрастта ли средна?
Раздялата за мене не е смърт.
Сълзѝте – лековити – да прогледна.
В приятелства, любови се кълнях, ...
носталгия ли, възрастта ли средна?
Раздялата за мене не е смърт.
Сълзѝте – лековити – да прогледна.
В приятелства, любови се кълнях, ...
135
4
4
По свилените клепки на нощта ми
брокатените капчици блестят,
а някой луд си прави оригами,
играе си на мощен и богат.
И в локвите звезди са отразени, ...
брокатените капчици блестят,
а някой луд си прави оригами,
играе си на мощен и богат.
И в локвите звезди са отразени, ...
214
5
8
"Не е лесно да си тиква, но се свиква... За разлика от мен, на теб не ти отива смотаното" ;) - Elling
Отива ми и черно ми отива,
защото в него грейвам – от печал,
а после е дъгата по-красива,
тъй както Бог веднъж е обещал. ...
Отива ми и черно ми отива,
защото в него грейвам – от печал,
а после е дъгата по-красива,
тъй както Бог веднъж е обещал. ...
249
5
12
Зеленее в очите ми мека тревата
и иглика на припека дръзко цъфти.
Старо куче пролайва, до болка позната,
сянка майчина... Босите детски пети.
Сред тревата се крие коприва и пари, ...
и иглика на припека дръзко цъфти.
Старо куче пролайва, до болка позната,
сянка майчина... Босите детски пети.
Сред тревата се крие коприва и пари, ...
196
7
13
Твърдите утре, че ще има
и всеки май е убеден.
Маскиран делник. Болна зима
и зло предчувствие – за тлен.
А щом си жив ще те боли, ...
и всеки май е убеден.
Маскиран делник. Болна зима
и зло предчувствие – за тлен.
А щом си жив ще те боли, ...
243
2
5
Поискаш ли и сам ще разбереш
защо нощта ми е лилава,
защо след славея остават
бездомни ноти, болка и копнеж,
спомни си как среднощен вятър свеж, ...
защо нощта ми е лилава,
защо след славея остават
бездомни ноти, болка и копнеж,
спомни си как среднощен вятър свеж, ...
669
3
11
Вълнà когато срещне топъл бряг
и го помилва с бялата си пяна,
Луната онемяла пак и пак
се люшка в отражения – пияна.
А там край хоризонта луд делфин ...
и го помилва с бялата си пяна,
Луната онемяла пак и пак
се люшка в отражения – пияна.
А там край хоризонта луд делфин ...
255
4
5
Каляската е спряла под прозореца,
а приказката дреме пак проклета.
Лакеите са просто низки хорица,
навременно превърнати в мишлета.
И кулата ми като тази в Пиза е, ...
а приказката дреме пак проклета.
Лакеите са просто низки хорица,
навременно превърнати в мишлета.
И кулата ми като тази в Пиза е, ...
210
1
5
Каквото да напиша ще е кухо,
висят бесилата с невидим клуп,
предатели, предадени – накуп
в едно и също уж светийско рухо.
А уж сме равни там на небесата ...
висят бесилата с невидим клуп,
предатели, предадени – накуп
в едно и също уж светийско рухо.
А уж сме равни там на небесата ...
433
11
19
Предутринно пак жилава надежда
изправя се с издрани колене,
кварталът тих е, утро е. Изглежда
е птица долетяла. Или не.
Онази чудна лястовица бела, ...
изправя се с издрани колене,
кварталът тих е, утро е. Изглежда
е птица долетяла. Или не.
Онази чудна лястовица бела, ...
197
3
9
Дъното до пода висна,
гащи само и пера,
а да знаеш как ми писна,
тази роля на сестра!
Ни престилка, ни касинка, ...
гащи само и пера,
а да знаеш как ми писна,
тази роля на сестра!
Ни престилка, ни касинка, ...
338
2
6
То зъзнеше замръзнало почти,
перцата му в едно от скрежа слети,
защото слънце, птици и мечти
бленуват само лудите поети.
В очите му небето посивя, ...
перцата му в едно от скрежа слети,
защото слънце, птици и мечти
бленуват само лудите поети.
В очите му небето посивя, ...
146
4
6
Примигва плахо и стресиран е
ни пролетен, ни зимен ден,
приканва вятърът студен,
вчерашен вестник към валсиране.
А вестите – неостарелите, ...
ни пролетен, ни зимен ден,
приканва вятърът студен,
вчерашен вестник към валсиране.
А вестите – неостарелите, ...
732
3
8
Поредният житейски катаклизъм
не ни подмина – нам е отреден.
И в кожата си влизам, и излизам,
а днес било на влюбените ден.
А нашата любов си е такава, ...
не ни подмина – нам е отреден.
И в кожата си влизам, и излизам,
а днес било на влюбените ден.
А нашата любов си е такава, ...
314
12
15
буриме
Така е различно – преди и сега,
а вие череши отново цъфтите,
и вашия свян по девичи прикрит е
и зрее нагарчаща в сладост тъга. ...
Така е различно – преди и сега,
а вие череши отново цъфтите,
и вашия свян по девичи прикрит е
и зрее нагарчаща в сладост тъга. ...
250
3
9
И стиска, сиска до премала,
съдбата тънкия ми врат,
бесилки, примки, издържала,
поемам въздух и растат,
в нозете тръни избуяли, ...
съдбата тънкия ми врат,
бесилки, примки, издържала,
поемам въздух и растат,
в нозете тръни избуяли, ...
153
4
7
Витае тихо някъде далече
духът на къща – в повети облечен
мътнее неумитото стъкло,
прозорец то отдавна е било
и чакало сияйно всяка вечер, ...
духът на къща – в повети облечен
мътнее неумитото стъкло,
прозорец то отдавна е било
и чакало сияйно всяка вечер, ...
241
6
7
Дошъл нощес и кой го знае как,
край кучето ни е преминал злото?
Да го гощавам, гост да бъде драг,
да легне край мъжа ми на леглото.
Дори от мен е, хора по-чепат, ...
край кучето ни е преминал злото?
Да го гощавам, гост да бъде драг,
да легне край мъжа ми на леглото.
Дори от мен е, хора по-чепат, ...
286
2
11
Една звезда ми смига от високо,
дали не се е припознала в мене,
или посочва моята посока
с лъчи криле ми шие, за летене.
Снегът отдавна е окалян вече ...
дали не се е припознала в мене,
или посочва моята посока
с лъчи криле ми шие, за летене.
Снегът отдавна е окалян вече ...
173
5
10
Не съм била, а трябвало е май
подвластна на инстинктите да бъда,
не ме е плашил ад, възторгвал рай
с приетата без мрънкане присъда.
Отритнала ме грубо любовта? ...
подвластна на инстинктите да бъда,
не ме е плашил ад, възторгвал рай
с приетата без мрънкане присъда.
Отритнала ме грубо любовта? ...
802
13
19
По стъпките ми дебне сянка сива,
вълкът ме следва и не го е срам!
Към къщичката кой ли път отива,
че болна баба ми ме чака там?
И кошницата дявол да я вземе, ...
вълкът ме следва и не го е срам!
Към къщичката кой ли път отива,
че болна баба ми ме чака там?
И кошницата дявол да я вземе, ...
343
10
14
Днес опитах, ей, Богу, невръстният ден бе свидетел,
да направя леха под конец за неникнало цвете
но земята е кална и мокра и рано е – зима.
Сякаш чужда настръхва пръсттта – нелюбима.
И с насмешка врабчето забързано люшва стобора, ...
да направя леха под конец за неникнало цвете
но земята е кална и мокра и рано е – зима.
Сякаш чужда настръхва пръсттта – нелюбима.
И с насмешка врабчето забързано люшва стобора, ...
192
6
9
Съвсем по есенно облякъл
кошулята от мокра свила.
И плаче, като за спектакъл
пак февруари, но насила.
Приглася му на ксилофони ...
кошулята от мокра свила.
И плаче, като за спектакъл
пак февруари, но насила.
Приглася му на ксилофони ...
165
2
6
По пътища стръмни вървим пак до тъмно
и лято светулково в свят непознат,
ни води изглежда, към светла надежда,
и пак сме добри, и до брата е брат.
Нощта ни прегръща - различна и съща, ...
и лято светулково в свят непознат,
ни води изглежда, към светла надежда,
и пак сме добри, и до брата е брат.
Нощта ни прегръща - различна и съща, ...
175
3
9
Изкърпва мрежи, бавно, търпеливо
с трептящи пръсти старият моряк,
морето е в кръвта му. Особняк
е той и самотата някак му отива.
А лодката потръпва и в сирени ...
с трептящи пръсти старият моряк,
морето е в кръвта му. Особняк
е той и самотата някак му отива.
А лодката потръпва и в сирени ...
256
1
6
Дявол да я вземе? Ама не!
Лудостта и пъкъл заледила,
и на лакти, и на коленѐ,
пак ще бъде движещата сила,
дето от Геена прави Рай, ...
Лудостта и пъкъл заледила,
и на лакти, и на коленѐ,
пак ще бъде движещата сила,
дето от Геена прави Рай, ...
337
7
12
Сгушила се край комина сова
спомня ти по нещичко за мен.
Примирено казваш: —"Нищо ново
няма, дъще въздух подарен,
дишам всеки ден. Помози, Боже, ...
спомня ти по нещичко за мен.
Примирено казваш: —"Нищо ново
няма, дъще въздух подарен,
дишам всеки ден. Помози, Боже, ...
221
5
13
Съставките за щастие? Усмивка,
една любов, ала "родена с риза"
и ориста, горчива, или пивка,
поет да си. И до звездите близо.
В очите на дете почуда синя, ...
една любов, ала "родена с риза"
и ориста, горчива, или пивка,
поет да си. И до звездите близо.
В очите на дете почуда синя, ...
268
3
12
Животът ми е низ от стъпала,
редуват се ту нисички, ту стръмни,
до там, където вече съм била,
или отивам само щом се стъмни.
И кой ли сбъркан с кривите длета, ...
редуват се ту нисички, ту стръмни,
до там, където вече съм била,
или отивам само щом се стъмни.
И кой ли сбъркан с кривите длета, ...
890
13
36
И казват, Диоген с фенер мъждукащ,
човек да дири си пооставил цел.
Сам в бъчвата живял, дали от скука
Осмял Платон, оскубвайки петел.
А днес горят китайските фенери, ...
човек да дири си пооставил цел.
Сам в бъчвата живял, дали от скука
Осмял Платон, оскубвайки петел.
А днес горят китайските фенери, ...
176
3
14
Тръгвах вечно по мръкнало,
спътник верен бе мракът,
на небето помръкнало,
знаех винаги чакат,
за да блеснат в нозете ми, ...
спътник верен бе мракът,
на небето помръкнало,
знаех винаги чакат,
за да блеснат в нозете ми, ...
167
5
9
Наяве, цяла зима клепки не склопих,
сънувам онзи топъл дъжд на късен юни,
целува ме, ухаят сладостно петунии,
треперещ буди ме един премръзнал стих.
На рамото ми хлипа вятър заскрежен, ...
сънувам онзи топъл дъжд на късен юни,
целува ме, ухаят сладостно петунии,
треперещ буди ме един премръзнал стих.
На рамото ми хлипа вятър заскрежен, ...
183
7
13
Не вярвам, че дошли са на погрешна дата,
нощес са долетели с тихия южняк
изгубил се е сякаш и се търси пак,
дори и януари. Ей, ги под стрехата!
Прекрасни щъркели! И вярата позната, ...
нощес са долетели с тихия южняк
изгубил се е сякаш и се търси пак,
дори и януари. Ей, ги под стрехата!
Прекрасни щъркели! И вярата позната, ...
197
1
11
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
