Patrizzia
2,060 results
Оголях, обосях и мечтата съвсем се прокъса.
За какво ми са скъпите вещи и пъстри парцалки?
Земетръси и бури – намирам ги в памет, но къса.
Колко дълго растях... А останах си толкова малка.
И сега съм трева. Пеперуда с дъха си превива ...
  791  13 
Поглежда строго, под вежди
животът, в миналото впил,
очи. Закани и вражди.
И порив някакъв, немил,
пак впримчва волните души ...
  239 
Отпуснат ли за малко клупа въжен
и ето – с удоволствие се бесим.
Сами се заблуждаваме и лъжем,
а сметката ни – все едно, към кесим.
Един да тръгне – цяло стадо блее, ...
  276 
На хълбок легна люлякова нощ и
зефир поле небесно набразди.
Луната, като куче вън се пощи –
на паша води хиляди звезди.
И вятърът ги сбира, до премала. ...
  1529  23 
Като скъпа брошка, върху дрипа,
тишината пръска сто лъчи.
Тихичко в ъглѝте думи хлипат,
начумерено стихът мълчи.
Хич не ми отива да съм кротка – ...
  217 
Полюшват се житата – изкласили,
склонили морно в нивата глава.
Едно щурче, останало без сили,
подръпва своя лък, едва-едва.
По кривото дърво ни лист не мърда, ...
  328 
И давал Си ми щедро, с двете шепи,
картини думи, а главата – луда.
Окатият го мразят всички слепи.
Как на слепец се обрисува чудо?
Перата ми окапаха, изгниха, ...
  235 
И крием се зад думите, и вещите,
особено, когато вън е тихо.
Дали наистина е нищо нещото,
годините ли всичко промениха?
Играем си на имане и нямане, ...
  897  13 
Посивял, посивял, посивял,
този град, като гост ме посреща.
Ненавременна майска печал,
замъглява Балкана – отсреща.
Плаче пак, плаче, пак, плаче пак, ...
  659  23 
Цигулката ти плаче, цигуларю.
Пиян народ - танцува, весели се,
а песента ти, като теб е стара
и всяка нота восъчно топи се
и капе. Питието е солено, ...
  243 
На капчици зората се разпръсна,
свенливо из тревата занаднича
и знае – с обич, рано, или късно,
от тук ще мине влюбено момиче.
Ще хукне смях, сред цъфналите клони, ...
  561  10 
Събра бохчата си надве-натри
и в полунощ покрусен се изнесе,
дори и не попита, ти къде си.
И март в небитието се затри.
Като крадец – измъкнал се в зори, ...
  817 
Колко пъти се спрях
и сърцето проряза,
инстинктивният страх –
как си в тази зараза?
Аз ли? Аз съм юнак, ...
  262 
Ти пръстен на ръката ми не сложи,
лудуваха делфините – пияни.
Парченцето от мида, мокра кожа
и изгрев дремещ, в мокрите таляни.
И фаровете днес са електронни, ...
  760  11 
Спънах се някак си,
чудото чаках си,
а ми приложиха хватка.
Спънах се в нищото
и сред кълчищата, ...
  1117  12 
Когато всички думи тихо зъзнат,
като сред преспи пръснати зърна,
когато чудесата падат възнак
и лепне по ресниците слана,
когато бяла смърт го прелъстява – ...
  633 
Априлски ден бе. Господ рече : Стига!
Удари вече твоя сетен час!
Небесен ангел взе назаем глас,
от още неразсънена авлига.
Проскърца тихо дървена талига ...
  887  21 
Води своето детенце,
малко шарено сърненце
сред дърветата го скрива,
бърза тя е и плашлива,
хапва пролетна тревичка ...
  1221  24 
Животът ни е просто семе
и после – два на два и кал,
каквото трябва, ще си вземе
природата, без капка жал.
Остават спомените бледи ...
  475  13  23 
Живеем точно срещу Махалата,
и само род не сме си, дет’ се вика.
Щом зимата си вдигна чукалата,
шест пъти претарашиха зимника.
Верига не помага, ни катанец, ...
  773  14 
Южнякът хукна полудял,
тревата къдри, на вълни.
Пропръхна зимната печал
и нов живот навред кълни.
синее се навред синчец, ...
  506  11 
И милваха и плачеха китарите,
в онези толкова любими песни.
Hов грамофон и пак онези старите
и млади сме и трудното е лесно.
Бунтовното ни неприспано минало, ...
  742 
Поетите измислили прекрасното –
да си направят свят един красив и драг.
Сред мрак и болка да намерят мирен бряг,
измислили си щастие, нещастните.
Наивният в душата си зарича те, ...
  423  19 
Графити пише вятър с топли устни,
по нежността зелена на реката.
Та корморан по бързея да пусне,
за любовта си светъл стих, когато,
заспят върбите, сплетени накриво ...
  430 
Шегуваме се, лъжем, мажем,
живот ли е, или пасквил?
Глупаци, пионки, персонажи,
това ли сме, народе мил?
Първоаприлски ни се хили, ...
  540  11 
Измислени са приказките пак,
кристалните пантофки са за друга.
А принцът, виж – еснаф е и глупак –
прислужница си търси, за съпруга.
Присяда ми следобедният чай, ...
  461  11 
В утъпканите делници, разминати,
сме заедно, но някак сме си чужди.
И сред звездите търся пак причината,
да те обичам искрено, без нужда.
И от ярема ни, боли ме рамото. ...
  558 
Стъпките по пясъка – сиротни,
плаче чайка с име на момиче.
На ръце ме носиш, доживотно –
искаш все на Тебе да приличам.
Да летя и кръста не ми пречи, ...
  424 
Изпредох от деня си петолиние,
за звънка птича песничка, понеже,
в очакването, болката да мине и,
животът мина, без да забележа.
От розата са нотите, червените, ...
  252  15 
Удари полунощ и как блестят,
светулките, по гривата на коня.
Коматче хляб отчупих, за из път,
като трошици съ̀лзите се ронят.
Кратунка жива изворна вода, ...
  693  12 
Каква е скромната ми дан?
Кому какво ли пък съм дал?
Чудак, самотен, неразбран,
извайващ чудеса, от кал.
И всичките ги подарих, ...
  174 
Сплитат се тихичко клоните бели,
нежни цветчета се ронят.
Не е валяло, от цяла неделя.
Вятър пришпорва си конят.
. ...
  627  17 
Цяла есен той се скита,
хапва круши, до насита
и в поточето на сянка,
хваща сребропера мрянка.
Мед щом може ще открадне, ...
  1373  10  38 
Що си ми любе, кахърно,
що вехне, съхне снагата?
Вдигни очи, да ги зърна!
Що гледаш, любе в земята?
Змей ли ти силата пие, ...
  321  24 
Скитнице, блуднице, вятърът взе ти,
обич – затулена в шепи жарава,
сламата пламна в ума и остава,
въленче мъдрост – сърце на комети.
Нови вселени, от болка изгрели, ...
  620 
Добре дошъл, ела ти в моя храм,
кумири нямам. Злато не сияе,
от думи сто магии ще създам,
Луната, аз и любовта. Това е.
Боиш ли се? А няма от какво. ...
  221  10 
И понеже все съм бърза,
кой да чака чак до май?
Вместо мартеничка върза,
Марта пъпа ми и край.
Ангелче съм, а не бебе, ...
  1088  20 
Възход, падение. Нагоре и надолу,
напред две стъпки правим, а назад, по три.
За всеки ангелът - пазителят се моли,
на майчин праг свещица, в тъмното гори.
И осветява ни житейската пътека – ...
  220  14 
Младостта в поокъсана, шарена рокличка скита,
и припява си тихичко песничка. Славеев глас,
сред разплакани трели напролет си спомня за нас,
къса тихо небето – от мъка се ронят звездите.
С отънели каишки в сандали сълзата остава. ...
  604 
И цяла нощ прехвъча сняг, но "щърков",
гнезда сънуват пилци - голищари.
И като котка зимен вятър мърка
по още оголелите върхари.
И с кикот се пързаля по стрехите, ...
  1653  21 
Random works
: ??:??