Patrizzia (Надежда Ангелова) - Works

Kнижки - шарени, крилати 🇧🇬

Да чета ме учи тати,
ето, вече съм голям,
книжки - шарени, крилати,
скоро ще разлиствам сам.
Котето ми спи и мърка, ...

Patrizzia

Poetry » For children

2019-04-14T18:21:14+03:00 1.7K 9 29

Kнига 🇧🇬

В рекичката кръщава се зората,
водата е две педи, а й стига.
Със слънчеви корици - от позлата,
денят ми се разтваря, като книга.
Красиво е. На първи лист изписвам, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2019-04-11T22:34:35+03:00 720 11 15

Спомен 🇧🇬

Доизносвам последната риза,
няма копчета. Само илици.
Побелялата младост е в криза,
или лудите в мене са птици.
И живеят на Марс. Ретрограден. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-04-10T10:22:24+03:00 487 8 6

... на авлигите, знай, не отива. 🇧🇬

Стъпва тихо на пръсти април,
с птича песен хлапашки свирука,
и очи дъгоцветни присвил,
с цъфнал клон по прозореца чука.
И с немирния вятър лети, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2019-04-07T13:16:03+03:00 1.9K 20 24

Приятел 🇧🇬

На Ена, с обич
Когато сам сред ураганите
се люшкаш и се чувстваш дребен,
ръка приятелска подхване те,
то значи още си потребен. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-04-06T17:44:23+03:00 749 3 10

...на дон Кихота в мен му писна! 🇧🇬

В душата въглен ми остана,
от мелниците - пепелища
и Дулсинея пътя хвана,
че дон Кихот си няма нищо.
Сърцето рицарско стопи се, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-04-05T10:05:18+03:00 974 10 10

Cойка присмехулка 🇧🇬

Роден си мъртъв, гробът ти е люлка.
И няма вече да се преродиш,
а аз съм тази сойка присмехулка,
в съня ти съвест. Преча ти да спиш.
Прикоткана лъстиво – съвестта ти, ...

Patrizzia

Poetry » Civic

2019-04-04T11:02:27+03:00 859 15 18

Билет, до Невърленд 🇧🇬

Поисках от палача си въже,
почти до лудост стига смелостта ми.
Създадени от кал, жени, мъже,
патетика. И куп фалшиви драми.
Красива беше. После я разбих. ...

Patrizzia

Poetry

2019-04-03T14:36:27+03:00 536 9 8

Кой ще рискува, таралеж да гушне? 🇧🇬

Не съм добра, не съм и си го знам,
в кръг мислите завъртат се порочно.
След мене всеки мъж остава сам,
а аз си тръгвам. Рязко и нарочно.
Себично сбирам спомени, нали ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-04-02T17:33:49+03:00 652 10 24

В съня дървета в розово цъфтят... 🇧🇬

В съня дървета в розово цъфтят,
южняк прегръща лястовиче ято.
И дъхавите люляци плетат
дантели в цветовете на дъгата.
След ледената зимна тишина, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-03-31T20:51:35+03:00 597 6 12

Шерше ла фам... 🇧🇬

Бог създал за ден земята,
и от кал, дори Адам,
от реброто му -жената
и в беля го вкарал сам.
Змия, ябълка, дилема, ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2019-03-30T10:23:47+02:00 1.1K 8 11

И хлябът ми, със седем е кори... 🇧🇬

Ако заплача, ще срутя небето
и сто години болка ще вали.
Но просто се усмихвам и сърцето,
красиво лъжа, че не го боли.
Ако извикам, буря ще затътне ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-03-28T16:11:58+02:00 2.2K 23 19

Напук 🇧🇬

О, моля ви, спестете ми спасението.
Отдавна в църкви влизам с нежелание.
Изсъскайте си под сурдинка мнението.
Оплюйте ме без жал – за изтезание .
Кръстете се след мен! И провидението, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-03-26T09:48:14+02:00 763 9 16

Режете ги! Поникват пак...Крилата... 🇧🇬

Свободна воля, казват ни е дадена,
но сянката си, как ли да надскочим,
дребнавият ни свят за клюки гладен е,
компасът счупен, накъде ли сочи.
И изборите някак предрешени са, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-03-24T21:05:09+02:00 2K 24 25

Kукувичка от часовник 🇧🇬

Отново пролет е. Земята,
река от цветове. Извира.
А аз не вярвам в чудесата
и присмехулник ме нервира.
Едно ми е такова, зимно. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-03-23T13:07:00+02:00 530 10 14

Жълто кълбенце любов 🇧🇬

Жълто слънце, в съня ми доведено,
знам, Луната ти пречи да спиш
и във време, до мигове сведено,
жълти мигове с мене делиш.
И шептиш, за да чуят нечулите, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-03-22T09:07:32+02:00 778 12 16

Накуцващо 🇧🇬

На скулата ми - драскотина,
солена дума в рана щипе.
И ще ми мине - до година.
Луна на рамото ми хлипа.
По спомените тихо слизам. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-03-20T19:30:49+02:00 613 9 13

Безсловесните не плачат 🇧🇬

Очите ми са влажни, а съм куче.
Ти мислиш: Безсловесните не плачат.
Ритници и огризки щом получат,
те пазят, лаят, по команда скачат.
Сърце, човеко, имам под ребрата, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-03-19T09:27:52+02:00 1.8K 21 24

...напролет съм врабченце. Живо... 🇧🇬

Не знам защо, не помня как
и ми омръзна да се питам.
Последна глътка - зимен мрак,
последна нота, с тъжен ритъм.
Разцъфва бавно нежен цвят ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-03-17T11:04:31+02:00 587 8 17

Различна римувам с ...Куршуми! 🇧🇬

Мълчат ли? А виждам, отварят устата си
и всъщност е толкова тихо.
С пера разноцветни красят суетата си,
от птици, които убиха.
Живот ли? Почивка. До другото хранене. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-03-15T11:32:46+02:00 1.4K 7 17

Не знам. Обичам ви! Такава... 🇧🇬

Защо на всички им е ясно,
коя съм и къде отивам?
А аз съм многолика. Тясно,
ми е. Обичам и убивам.
И да ударя и да гушна , ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-03-14T09:57:44+02:00 544 8 12

А Безгрешният, Той да прощава... 🇧🇬

Да прощавам? Това ми е чуждо!
Всяко куче да хапе се учи.
Да простите? С маскирана нужда.
Дежа вю. Няма как да се случи!
Да ви моля? Знам, много съм грешна. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2019-03-11T00:50:16+02:00 487 3 6

Дописва друг. А аз съм...Отлетяла... 🇧🇬

Ако затворя слънцето в две шепи
и всички цветове направя сиви,
ще бъдат благодарни всички слепи.
Бездушието ми ще им отива.
Ако убия времето в зачатък, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-03-05T11:16:00+02:00 3.6K 30 27

Откраднато стихче 🇧🇬

Небе, коприна в наранено сиво,
прецизно зимен вятър разкроява.
Луната се снишава срамежливо,
покрива се с коси и занемява.
Звезди развеселено си намигат ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-03-03T09:42:37+02:00 738 12 22

Помагай брат! Жената се побърка! 🇧🇬

Избиха ми балансите, чивията
и все по-често май "кълве ме щърка".
Мъжът ми се пресели, при комшията:
- Помагай брат! Жената се побърка!
Откакто пукна пролет, не е същата, ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2019-03-01T13:39:25+02:00 1.5K 11 17

П(р)олетно 🇧🇬

Ръцете ми са цветове прекършени,
сърцето – листче – смачкано, изписано,
след дълга нощ на минало и свършено,
изгрява ден. И се оглежда слисано.
И вижда мен, но надали съм същата. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-02-26T11:08:34+02:00 678 12 11

...че може и пролет да няма... 🇧🇬

Вали и студено е. Вятърът зимен,
отхапа парче от мъглата.
За топли лъчи и за слънце петимен.
Врабец бързо дните пресмята.
По врабешки бърза, ядосано цвърка. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-02-22T16:10:51+02:00 583 5 11

Любовта ми е кученце, гладно... 🇧🇬

Любовта ми е кученце, гладно,
задушава я дълго синджира.
Ту скимти, ту те хапе. Досадно.
Мислиш си: Остави ме на мира.
Изкопава заровени кости. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-02-20T14:07:40+02:00 670 6 22

А Той ще се усмихне. Отвисоко... 🇧🇬

Безкрайно земна съм и е от кал,
плътта ми. Тъй било е отредено.
Разсеял се за миг. И ме създал.
С треперещи ръце. Изваял мене.
Орисал ме да вярвам в чудеса. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-02-16T16:38:56+02:00 678 10 14

Купидонеее... 🇧🇬

Като те гледам и ме втриса.
Крилат и гол. Стрели и лък.
Сърца и рози. Опомни се.
Не знам латински. Нито гък.
Спомни си как преди година, ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2019-02-14T08:51:30+02:00 1K 13 20

А след мен са трохички...Годините. 🇧🇬

По несретните мои кръстовища,
все отляво намира се дясното.
Все усмихнати бродят чудовища
и широко поле ми е тясното.
Изток, запад, обърках посоката. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-02-12T12:35:27+02:00 695 7 18

...поредният пресниман лошо ден. 🇧🇬

Разсъмва се. И време е за тръгване.
Топи се мракът. Захар, в чаша чай.
Петел подхваща странното надлъгване,
че утро е. И мъдро е...Комай*.
Разпадат се. И едносрични думите. ...

Patrizzia

Poetry

2019-02-10T16:22:35+02:00 629 9 10

Остана само слънцето в душата 🇧🇬

Разрових се, в килери и зимници,
за пролетно почистване готови.
От сънища - отдавна мъртви птици,
прашасали копнежи и любови.
А паяците-спомени се скриха, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-02-07T15:38:10+02:00 660 13 14

Геометрично 🇧🇬

Не ми пречете да съм тъжна,
не ме разсмивайте, за Бога.
И права съм, и съм окръжност,
и многоточие. И мога,
да, мога да съм оригами, ...

Patrizzia

Poetry

2019-02-05T11:37:45+02:00 765 16 20

Наследствено съм непукист... 🇧🇬

Едно-единствено наследство
получих – дрипав чифт крила,
наследственото късогледство
лекувам с тъмни очила.
Предци, отдавна избледнели, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-02-02T13:13:20+02:00 1.9K 20 29

Аз ще знам, че те има... 🇧🇬

Нямам време за дълги любови.
Кратки няма. Дано ти е ясно.
Знам. Обичаш ме. Е, нищо ново...
Мирогледът ми странно ти пасва.
Нямаш нерви за мене. Аз зная. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-01-31T10:24:39+02:00 2.4K 23 28

Диагноза: Щастлив 🇧🇬

Стои там, на ъгъла бос и
с поезия птиците храни.
Той твърде е стар за въпроси
и твърде обръгнал за рани.
С човешката злоба привикнал, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-01-29T12:51:29+02:00 2.5K 18 17

Аз забравих. И то с основание... 🇧🇬

Беше ден, а сърцето, вечерното,
младостта ми прие за незнание.
Бях дъга. В отенък на черното
и ръждиво добро възпитание.
И измери до грам, неизмерното. ...

Patrizzia

Poetry

2019-01-26T10:41:37+02:00 705 7 13

Огледало в душата 🇧🇬

Тя е другата, зла, непокорна.
Аз се будя, сънят ми се губи.
Пише тя стих, след стих неуморно,
с дъждове и тайфуни се люби.
Тя е другата, млада и бясна. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-01-24T18:04:34+02:00 1.5K 18 23

Кълни в снега кокиче 🇧🇬

По щъркели, изгубили компаса си,
изпращам пак писмата, черно-белите,
че януари май съвсем разпаса се,
търпението хич не е за смелите.
От птиците на изток презимували, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2019-01-22T09:01:00+02:00 622 12 19