От дон Кихот сега остана само логото,
на подвизите си със глас се смее,
той рицар е, и смел един от многото,
във Фейсбук той от лаври си живее.
И Дулсинея си развява силиконите, ...
Там някъде, в Небесните селения,
си имам ангел, само мой и щур,
той рок забива, вместо песнопения,
крилете си използва за паркур.
Поглежда го Отецът укорително, ...
От север на сърцето никне мъх,
от изток не съзирам светлината,
болезнено накъсан, всеки дъх
затяга само примката позната.
И сивото отдавна не е цвят, ...
Ако звезда във шепата ти падне,
не се страхувай, Бог те е избрал,
или нощта е просто звездопадна,
или поет над листа е изтлял.
Ако луна във чашата заплува, ...
От раждането във окото ми заби се,
парченцето от криво огледало.
Не ме обичай, просто няма смисъл.
Не ми припомняй, че съм част от цяло.
От първата си глътка въздух се отрових. ...
Съдбата ми ме води за носа.
Ехидно все за мнение ме пита,
пътеките не са, което са,
в тревите и цветята – тръни скрити.
Животът уж предлага ми сладкиш, ...
Когато нотите в отрова се превръщат,
не мога трезво да погледна отстрани.
Изгарят гърлото и трудно се преглъщат,
дори отдавна опростените вини.
Когато думите предадени отлитат, ...
Моли се само да не ти се случа,
че второто ми име е проблем
Не лъжа, знаеш, но ще се науча.
През куп за грош нощта ще продадем.
Моли се само да стоя далече, ...
Каквото хвана, все изпускам края,
конците все сами се омотават.
Създавам демо версия на рая,
а змии лукаво ябълки подават.
Животът ми все клисав си остана, ...
Добра съм днес, душата ми е хляб,
в сърцето слънчев лъч кръжи.
Самоконтролът ми привидно слаб...
Не вярвам в благородните лъжи.
Подмамват бели, ангелски крила. ...
Виж, нямам скелети във гардероба,
чеиз от нафталинови вини
и вятър свири в дупката във джоба,
сонатата на бъдещите дни.
На прима виста стиховете пиша ...
Счупете грубо лъка на дъгата
и нека плиснат цветове небрежни.
От нейните сълзи пазете си сърцата!
Да, те са "нежни", толкова са "нежни"...
Стъпчете и щурчето непокорно ...
Преди години, май че десетина,
в Италия си имах аз градина,
ала понеже гражданка съм бяла,
не съм я ни садила ни копала.
Съседът – дядо весел, но самотен, ...
Момиченцето с "мишите опашки",
скрито сред думи от другите хора,
плачеше тихо щом камък от прашка,
удари случайно врабченце на двора.
Момиченцето с верните си кукли, ...
Презряла всички норми и задръжки,
по дяволите възрастта и класата,
жената в мен говори с теб по мъжки
и дръзко хвърля картите на масата.
Отдавна не държа да съм обичана, ...
Нещастието бременно със радост,
все някога ще я роди,
горчилката ми е стаена сладост,
светулков мрак... Сега... Преди...
Омразата ще върне свободата, ...
Платих със последните няколко гроша,
а пазех ги уж за лодкаря,
съдбата злорадо усмихната, лоша,
в Сатурнова дупка ме вкара.
В душата опушена тлее огнище, ...
Мълчанието казват е от злато,
и глупостта е умна щом мълчи,
но ако проговори дъх на блато,
закрива с плесен въздух и лъчи.
Смирените отивали във рая, ...
Уж, Боже мой, аз твое съм дете,
и дал и взел си - просто и понятно,
а дяволът в душата ми чете,
евангелието, но наобратно.
Излял си ме изглежда в крив калъп, ...
Изневерих ти. Сивотата ме убива.
Признавам си... И трябваше!.. Нали?
Но исках да почувствам, че съм жива
Поне съм честна. От лъжата по боли.
Изневерих ти. Живи, пеперудите ...
Хей, музо моя, много си досадна
и като червей в ябълка въртиш.
В глава без ум ще си останеш гладна
и после ще те питам как ще спиш.
Нарочно, откровено демонично, ...
Котаците ловят снежинки в полет,
трепери в снежни клони чинка сива
и двете чакаме те, свидна пролет,
но зимата не си, не си отива.
Висулки под стрехата ми сияят, ...
Надянали сте меки, топли кожи,
под тях се крият дяволи-стотина,
сънят ви мъркащ да смути не може,
дори и Бог пред моята камина.
Сънувате. Какво? Мишлета, птици? ...
В този глупав филм само статистка,
тази роля сама не избрах,
и души ме до смърт, и ме стиска,
чужда рокля, воняща на страх.
Чужди думи, глухарче на вятър, ...
Не знам защо реши, че съм онази,
покорната, с безгласност във гласа?
От моето "покорство" Бог да пази,
за мен са тесни тези небеса.
Не знам кога неволно те измамих, ...
Отиде си, тъй както и живя,
спокойно, ненатрапчиво и тихо.
Като река в морето ти се вля,
сълзите ни съня ти не смутиха.
Ти беше пристанът и всеки път, ...
Прекрасно утро е, събуждам се зомбирана,
луната пълна силите изпила,
и мисля: - Утро е и време за умиране,
очите си отваряйки насила.
Прекрасно утро е, усмихва ми се кучето, ...
Една луна, бакърена паница,
излъскана със ситен звезден прах,
играе със съня ми ръченица,
а котките превиват се от смях.
Една луна по котешки мяука, ...
Да, пиша и не се гордея със това,
каквото имам, Бог ми го е дал,
душата си изливам във слова.
Наказал ме е, или приласкал.
Да, пиша и осъмвам край свещта. ...
