Patrizzia (Надежда Ангелова) - Works

Нощен тайнопис 🇧🇬

Един чудак вървеше през града
и тихо си говореше с комините.
Топяха се снежинките. Следа,
тя пари. Но по нея не ще минете.
Един чудак целуваше нощта, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-01-18T04:06:27+02:00 673 21 30

Толкова мразим се, че се обичаме... 🇧🇬

Толкова мразим се, че се обичаме,
странни за всички. Логично.
Лед си и лава съм, но си приличаме.
Пясък и вятър. Типично.
Ти си мъглата. Аз – времето ясното. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-01-13T11:59:07+02:00 622 13 16

Мечтае си за тишина и скука Бог 🇧🇬

Часовникът на Бога май е спрял
и пясъкът на вечността изтекъл,
или си прави същества от кал,
че хората е пекъл, недопекъл.
И в някои сърцето е от кал, ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2019-01-11T21:09:20+02:00 723 12 18

И хора сме. Дотолкова, доколкото 🇧🇬

Препъва ни стремежът към високото,
висок е само онзи праг. На болката.
И без компас налучкваме посоката.
И хора сме. Дотолкова, доколкото.
Приспиваме се в люлките небесните, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-01-10T11:52:27+02:00 808 12 19

Почти депресивно 🇧🇬

Не съм разумна. Няма за кога.
Разнищи ми се усмирителната риза.
Търпението се сдоби с рога.
И милостиво добротата ми прониза.
Не се замислям. Просто няма как. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-01-08T20:29:53+02:00 1.7K 23 23

И тихо мъртва котка в скута ми преде... 🇧🇬

Това е просто сняг, вода замръзнала,
засипва бъдеще, сегашно и преди.
Възглавница от пух нощта развързала.
Без снежни ангели и котешки следи.
Едно врабче трепери, сива къщата, ...

Patrizzia

Poetry

2019-01-07T09:02:31+02:00 621 8 10

След мен и амин! 🇧🇬

Стоманени нишки под меката плът,
душата крепят от разпадане.
Жена съм, избрала трънливия път.
Знам как се полита след падане.
В небето се взирам, дори да пълзя, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-01-04T22:45:22+02:00 741 14 20

В кален стих, но пак ще пиша... 🇧🇬

Мълчиш. Мълча. От щекотливи теми,
мълчанието по шева се пука.
Познавам се. Без думи и дилеми.
Ще хукна пак. През тръните. И лука.
Седиш. Седя. Стои и се подсмива. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-01-03T17:24:54+02:00 824 9 24

... пишете, луди мои! Няма време! 🇧🇬

В кафезите на дните календарни,
затворница-душа почти не дишаш.
И ръбестите стихове, бездарни,
те все бодат и карат те да пишеш.
И всички днес празнуват и пируват, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2019-01-02T16:24:48+02:00 676 12 27

Честита Нова година, Откровенци! 🇧🇬

И впрягаш в свойта нарта* пак,
дванадесет елена уморени,
а Новата потропва с крак,
с очи от фойерверки заслепени.
Пристъпва бавно твоят впряг, ...

Patrizzia

Poetry

2019-01-01T10:23:07+02:00 674 9 25

Посветено 🇧🇬

Как искам да съм благ мехлем,
да излекувам всички рани
и детелина - за кадем,
под камък злото да остане.
Как искам шарена дъга, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2018-12-30T20:29:21+02:00 1.8K 20 20

Кръстат бод 🇧🇬

Грижливо пак изкърпваш си душата,
с неравен бод. А ръбовете – криви.
На дрипа заприлича, тя, горката,
от кръпките на истини фалшиви.
Убиват страшно чуждите обувки, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2018-12-27T23:16:45+02:00 626 13 14

Прости! 🇧🇬

Не слушайте в захлас лъжепророците.
Родили сме се чисти и добри.
Апокалипсисът е рожба на пороците.
Гадатели ни лъжат – за пари.
Агнецът Божи разпнахте и с тръните, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2018-12-23T18:48:36+02:00 764 12 17

Хибернация 🇧🇬

Омръзна ми от сиви небеса,
от кал едва прикрита с бял снежец.
Натрапени фалшиви чудеса.
От смеещ се насила стар лъжец.
Дали защото стара се родих, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2018-12-21T09:33:36+02:00 647 10 17

Хм 🇧🇬

Да. Зная, че дотегнах ви до болка
и зная, че измъчих ви съвсем.
Пак пише тая! Боже, още колко,
писанията нейни ще четем?
И знаете коя съм, и каква съм. ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2018-12-19T15:47:10+02:00 936 14 24

Молба 🇧🇬

Онази без лице съм, анонимната,
която спи. С присвитите зеници,
която все в снега си губи името
и връщат ѝ го. Прелетните птици.
Онази без душа съм. И безчувствена. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2018-12-18T16:23:57+02:00 700 11 20

Пред ин...Коледно 🇧🇬

Разбирам. Празници. Доброто,
на показ е. И се раздава,
но там, отляво, под реброто,
сърце тупти. И наболява.
И чувам. Бие. Лудо. Бясно. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2018-12-16T19:01:10+02:00 637 13 16

Миза 🇧🇬

Ще я срещнеш в окадени барове.
Тежък грим и пайети. И пот.
Алкохол. Лед превърнала в зарове.
Комарджийка. Залага живот.
Ще се спреш. Скверна похот в очите ѝ ...

Patrizzia

Poetry » Other

2018-12-14T13:23:41+02:00 747 9 19

(Не)поетично 🇧🇬

Умът ни делнично приспан,
сред прозаичните задачи,
примигва сънено и сам,
със сълзите мигренни плаче.
Сърцето вързано с любов, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2018-12-13T08:57:43+02:00 654 6 14

Представих си 🇧🇬

И пак си направих такси от хартия.
Проблеми и грижи, но те не летят.
В небе мармаладено пак ще се скрия,
когато горите Норвежки заспят.
И липсва ми, липсва ми времето старо. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2018-12-11T09:34:26+02:00 733 16 19

И кокошката е птица 🇧🇬

Търпението облаци събира,
смирението – ежедневна смърт.
Живуркайки душата ми умира.
Човек съм, а човеците грешат.
Затворени широко са очите. ...

Patrizzia

Poetry

2018-12-08T19:03:16+02:00 4K 35 41

Хоби 🇧🇬

Мръсник не си, но точно знаеш как,
да ме изкараш всеки път от релси.
За "марка" сръчно ми подлагаш крак.
А раните? Конфликт на интереси.
Омръзна ми с "ръце" да съм валат. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2018-12-07T08:56:31+02:00 1K 10 19

В леглото ми пясък. И вик. 🇧🇬

Нощта за стотинки звездите хариза,
на някакъв пийнал моряк.
Луната захвърлила сребърна риза,
полегна на морския бряг.
И в миг засия онзи делничен пясък, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2018-12-04T21:31:39+02:00 758 13 16

Обича вечно... Но, ако остане. 🇧🇬

И впрегнах не коне, а триста дяволи,
на времето в стогласата каруца.
И нека казват, че така не ставало,
че любовта ни сляпа е. И куца.
С косите си изплетох нишки жилави, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2018-12-03T09:45:24+02:00 1.8K 12 26

Зимен сън 🇧🇬

Гълъб нищи небесната прежда,
падат тихо сълзи замразени,
от окото му късче надежда,
плахо каца. След дълго летене.
Вятър леден разпръсва звездите, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2018-11-30T10:02:02+02:00 903 18 27

А Бог е тъй високо и зает... 🇧🇬

Когато в грях израства всяка грешка,
превръщаш се в камбана без език.
Сълзи се смеят. И така човешко,
е да приемаш Бога за велик.
Убива нощем граховото зрънце, ...

Patrizzia

Poetry

2018-11-28T08:45:02+02:00 594 15 16

И така е редно 🇧🇬

Денят се ражда. И размива граници.
Пред светлината мрак капитулира.
И хората закусват. Мазни баници.
От недохранване любов умира.
Денят е сив. И килнати са къщите. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2018-11-21T13:25:01+02:00 851 15 20

И мразиш. Да си вечно права... 🇧🇬

Преглътнеш. Мед е, а горчи.
Запееш. Вие в мрака куче.
Говориш. А ти се мълчи.
Душата - пукнато бърдуче.
Целуваш. А в ръката нож. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2018-11-20T10:42:38+02:00 767 11 14

Нищо лично! 🇧🇬

Все казваш, че красива съм. Била съм.
В очите твои хубостта ми спи.
Не! Нямам пораженческа нагласа.
И никак старостта не ме търпи.
Жени на възраст, лягат си към девет, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2018-11-18T20:07:17+02:00 896 8 20

Баща си, Боже. Имаш син... 🇧🇬

Знам, въ́лче време е, безбожно
и лек молитвите не са,
но вярвам сляпо, че възможно
е и се случват чудеса.
Поглеждам старата икона, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2018-11-16T16:05:27+02:00 2.6K 21 37

Оздравеем ли - умираме... 🇧🇬

Черно-бели са вселените,
в шахматни ходове живеем .
Черно, бяло, разделени те
и смесим ли ги - посивеем.
Монотонно скърца в гърлото, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2018-11-15T09:35:47+02:00 696 10 18

Помни, жена е антоним на слаб... 🇧🇬

Ти знаеш, нямаш право да си слаб,
че слабост на страхливите се пада.
С потайни думи-сълзи месиш хляб.
Раздаваш го, на тебе ти присяда.
А нощем жънеш нива от звезди. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2018-11-14T09:54:13+02:00 737 16 23

...а през сълзи усмихна се Бог.... 🇧🇬

Няма късна любов. Стига тъпи съвети!
Оглушахме за думите зли.
Етикети градът на душите ни лепи.
Ние слепи сме. Тях ги боли.
Няма грешна любов. А разбрана погрешно. ...

Patrizzia

Poetry

2018-11-11T17:38:53+02:00 678 14 18

Разрошен спомен, само потърпи... 🇧🇬

Разрошен спомен ръсва скреж по устните,
очите - заледени езера.
И зъзнат в мрака шансове пропуснати.
И помъдрях, но ти не го разбра.
От тихи звуци, ледени вибрации, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2018-11-09T21:32:33+02:00 1.1K 11 17

... но явно ти отивам – на чаршафите... 🇧🇬

И аз съм тук. И не че нещо значи ми,
но явно ти отивам – на чаршафите,
и просто не познавам други начини
да си забравя любовта на шкафа ти.
И ти си тук. И странно съвместими сме. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2018-11-08T10:29:27+02:00 1.5K 19 22

От мен се прощават... Преди да ми свикнат... 🇧🇬

Жена съм. Това е. И как не разбираш?
Сърцето на делник, душата на хляба.
Родил се по съмнало, нощем умираш.
Два кръста понесла съм. В силата слаба.
Жена съм. Това е. В косите ми нощи ...

Patrizzia

Poetry » Other

2018-11-06T10:41:37+02:00 984 21 24

Нее! Само се преструваме на стари! 🇧🇬

А помните ли, помните ли дните,
които сякаш траеха безкрайно?
Филийка споделена и сме сити,
а млякото - на котката, но тайно.
И с книгите летяхме след мечтите, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2018-11-04T12:24:44+02:00 1.6K 18 24

Задушница 🇧🇬

Стар бор брои си клоните,
гнездото празното прегръща,
отлитат дните и сезоните,
но птиците не се завръщат.
И черно-бели фотографии, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2018-11-02T23:29:08+02:00 808 8 16

Слънце есенно, слънце лъжливо 🇧🇬

Посред есен задуха южнякът
и измете небето, земята.
И подпряло брадичка на лакът,
мисли палави слънцето мята.
Жарко с поглед дъгата съблече, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2018-10-31T20:43:12+02:00 920 9 19

31.10. 2012 🇧🇬

Остави и родината и къщата,
съдбата тъй реши. Ти каза: - "Смешно е"!
Земята, тя навсякъде е същата
и все ще ме приеме, мене, грешния.
Боляло те е, сигурно, боляло е, ...

Patrizzia

Poetry

2018-10-30T21:15:42+02:00 759 8 18