Ranrozar (Стойчо Станев)

Недописан параграф от Наказателния Кодекс 🇧🇬

Да си удовлетворен от смъртта на опонентите,
това значи съпричастност към престъпление.

Ranrozar

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2025-10-23T16:57:44+03:00 397 1 11

Растеж 🇧🇬

След тази буйна акселерация
порасна нашата...демокрация!

Ranrozar

Poetry » Epigrams

2025-10-17T17:33:48+03:00 213 4 4

Експозиция 🇧🇬

В желанието бляскаво
да се наложи:
тя на всяка цена...
успя да се изложи!

Ranrozar

Poetry » Epigrams

2025-10-17T07:49:11+03:00 309 6 10

Разстояния 🇧🇬

Приближи враговете си
на един дъх разстояние,
за да усетиш техните
...желания.
*** ...

Ranrozar

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2025-09-18T07:12:23+03:00 521 8 23

Към Ерусалим 🇧🇬

И така:всеки по своите пътеки...
Притчата с "Осанна" не е всекиму.
Ей,хора!Нетърпелива е охотата.
Късно е за нова и лесна Голгота...
Бленувайте,не е дошло времето... ...

Ranrozar

Poetry

2025-09-15T07:27:59+03:00 376 9 13

Тайният наблюдател на изборите 🇧🇬

С годините си гадая:кой е крив или прав?
Когато е на власт-човек все още забравя...
И кога ли ще да узнае,че е осъден на гняв!
Човек губи глас,щом няма хляб,а плява.

Ranrozar

Poetry » Epigrams

2025-09-11T13:04:06+03:00 357 6 7

Български септемврийски нощи 🇧🇬

Дори не им остана време да промълвят:Господи,нам спаси!
Нима е български септември,че мъката човешка не спести?
А нощите за мир са отредени;и за жадувана во веки любов!
И за кървави,жестоки промени;и за смъртен мълчалив зов...
Когато луната носи зрелост;и слънцето налива сладък сок: ...

Ranrozar

Poetry

2025-09-05T13:03:09+03:00 266 8 9

Ослепяване на славата 🇧🇬

Славата се усмихва,
осъдена от възторзите на успеха.
Препъва се,
докато върви горда,
с поглед оглушал от светлината. ...

Ranrozar

Poetry

2025-09-04T07:36:55+03:00 214 6 5

Взор 🇧🇬

Притворих лявото око.Нима направих опит да намигна?
Трудно е да си пророк...Кой сънува словото му да стигне
хоризонта на бъден ден?Остава,онова което възкръсва
в душа на живот отреден:любов и милост да разцъфва!
Дано да е за жив късмет!Нали мъртвите очи не плачат? ...

Ranrozar

Poetry

2025-09-01T12:14:48+03:00 211 6 11

В дебрите на душата 🇧🇬

Тук е тиха безпощадност.
Тук умират тихи чувства.
Мисълта за мнимо щастие
пътува в мрак и лудост.
Ще се родее и отчуждава. ...

Ranrozar

Poetry

2025-08-31T07:54:46+03:00 184 6 9

Охлюв 🇧🇬

Прибери рогцата си, старче.
Изгрева на утрото
докосва порива на твоето убежище.
Концентрични кръгове
на дните свършват точно там, ...

Ranrozar

Poetry

2025-08-29T08:20:11+03:00 253 7 21

Септември 🇧🇬

Септември тихо идва по още
летните любовни пътеки.
А август се прощава нощем
с птици от гнезда и стрехи.
И насън душата ми опустява ...

Ranrozar

Poetry

2025-08-26T08:08:48+03:00 261 8 15

Поезия в анфас 🇧🇬

Волна птица.Оттук нататък вятърът шепти:
моля,обади се!Лика сме до лика само аз и ти!
За целувка-двама трябва!Защо така мълчиш?!
Нито пък един тъдява,е свидетел за фетиш...
Падне облак от небето и земята целува дъжд... ...

Ranrozar

Poetry

2025-08-20T12:38:21+03:00 245 7 14

Бели сънища 🇧🇬

Когато репетирахме до кръв
със свити и побелели юмруци...
Децата ни бяха невинна стръв,
не знаеха,че за смърт сме обучени.
Деца-- цветя от любов и плам, ...

Ranrozar

Poetry

2025-08-17T08:20:43+03:00 295 11 16

Механично броене 🇧🇬

Механичното броене с такт
разкъсва в рани тишината;
и мигове на кратък антракт
кървят от болката неопята.
Но кой ли раните ще брои? ...

Ranrozar

Poetry

2025-08-13T07:27:07+03:00 248 5 8

Предчувствие за сладост 🇧🇬

Залутана сред цветовете:
една пчела събира сладост.
Омаяна от ароматен нектар,
тя е капка кехлибарена
в погледа на слънцето.

Ranrozar

Poetry » Other

2025-08-10T12:49:33+03:00 309 7 12

На градския пазар 🇧🇬

Когато тръгна в нужно време
за зеленчуци към пазара,
все гледам нещо да си взема
от сергията на селото ни старо.
Там зеленчуците и плодовете ...

Ranrozar

Poetry

2025-08-04T07:58:21+03:00 240 7 14

Без покана 🇧🇬

Къде да тичам-и защо (?)
да се вреждам за покана?
На трапеза за избрани
и с хляб от чуждо тесто...
Все още кимат:"Ей,ела! ...

Ranrozar

Poetry

2025-07-30T00:32:41+03:00 211 5 11

Приказка от хилядолетия 🇧🇬

Когато чувствата извират.И душата странства...
Зад привидна обич умират нощните пространства.
Илюзията крие вековете.И неведоми са пътеките.
Любовта е милост светла.И съчетава лъжи и сметки.
Запомни,че утрото го няма,докато слънце не светне! ...

Ranrozar

Poetry

2025-07-27T14:16:07+03:00 261 6 10

Все още 🇧🇬

Все още жадуват неотменни обещания...
Нашепва светъл благослов в литургия
утрото.Вечерното ухание на залеза
потъва в хоризонта на моите желания!
И все така те жадувам през сезоните ...

Ranrozar

Poetry

2025-07-25T19:04:57+03:00 227 7 7

Било 🇧🇬

Дойде високият предел.
И залезът потъна в хоризонта.
Кой каквото от деня е взел:
търси и в нощта възможност.
Над нас звезди и луна ...

Ranrozar

Poetry

2025-07-14T07:25:08+03:00 250 5 10

На голямото ми внуче 🇧🇬

О, Макс!
Кръвта вода не сменя.
Общата разходка сутрин...
Чувствата ни се обменят.
Иде ми да вдигна крак и аз ...

Ranrozar

Poetry » Humorous

2025-07-13T11:21:52+03:00 300 3 16

Светлопад 🇧🇬

Със залеза започва той
да потъва в хоризонта
Денят е мъдър в покой,
преди нощта да се опомни...
Тя ще спусне тъмен плащ, ...

Ranrozar

Poetry

2025-07-11T19:34:48+03:00 284 9 10

Унисон 🇧🇬

Понякога и в звяра човешкото намирам...
Но не всякога от облак идва жаден дъжд.
В тиха отбрана мълчи зелената коприва.
И аз съм се съмнявал в истина неведнъж.
Строих върху подводен измислен камък. ...

Ranrozar

Poetry

2025-07-10T09:13:34+03:00 264 8 14

Любовен кръг 🇧🇬

Добре че са илюзиите само
по този неизброден път.
Рамото ти е до моето рамо:
и те сърцата ни крепят.
Тук стъпките ни опознават ...

Ranrozar

Poetry

2025-07-09T09:05:53+03:00 254 8 10

Усещане за вечност 🇧🇬

Знам:ще дойде такова време.
Усещам го до мозъка на костите,
че някога своя дял ще взема
в сезона на безкрайните пости.
За миг ще се оттърся от баласта ...

Ranrozar

Poetry

2025-07-08T08:00:52+03:00 275 2 10

Себеотрицание 🇧🇬

Хубавото, как да отричам? Заради кое и още как?
Това че душата ми обича, трябва ли да тъне в мрак?
Мракът, който тебе сънува умира илюзорно сега!
И мога ли до теб да плувам в такава степна река?
Онова, което е без умисъл, е готово да люби докрай! ...

Ranrozar

Poetry » Love

2025-07-07T12:48:59+03:00 276 4 10

Абонат на зоопарк 🇧🇬

Ех,че ми отива много
да съм абонат на зоопарк!
Идват различни двуноги
и драми разиграват без антракт.
Не ме разбирайте криво- ...

Ranrozar

Poetry

2025-07-05T11:39:20+03:00 273 3 5

Сватбите на пролетта 🇧🇬

Сватбите на пролетта
отдавна вече са легенда.
Добре че птичите ята
от дълъг път са вдъхновени;
добре че слънцето разлива ...

Ranrozar

Poetry

2025-07-04T12:28:15+03:00 236 7 8

Сюрреалисимо 🇧🇬

"Светът ще свърши, както е започнал."
Салвадор Дали
Дали,нима ще ме спасиш
с изящните нечленоразделни членове?
Часовниците ти са престиж: ...

Ranrozar

Poetry

2025-07-03T07:00:50+03:00 247 5 11

Опит за разговор 🇧🇬

Днес не ми говори за тъга.
Тъгата е човешко чувство.
Понякога от една шега
възниква тъжно изкуство.
Понякога от жадуван жест, ...

Ranrozar

Poetry

2025-07-02T09:11:36+03:00 338 6 8

Намек 🇧🇬

Не съм, не съм във форма
загубя ли чувството за хумор...
Навярно, все така безспорно
се лутат дълго веселите думи?
Смутена: душата уталожва ...

Ranrozar

Poetry

2025-07-01T10:29:00+03:00 299 5 12

Опит за пейзаж 🇧🇬

Отминал богатство и лукс,
изпаднал в периферно зрение:
преминавам не близък,чужд
на оперетъчните намерения.
"Къде се дяна?О,нима си тук?! ...

Ranrozar

Poetry

2025-06-30T07:17:29+03:00 280 8 11

Признание 🇧🇬

Дори когато замълча стъписан от нечакан жест...
Все нося една мечта за прошка и за ранена чест.
Над мене топли небеса. Под мене е тръпна земя.
Не вярвам вече в чудеса, които ще ме променят.
Когато чувам блага вест и срещам чистите очи ...

Ranrozar

Poetry

2025-06-29T08:36:27+03:00 234 3 9

Родео 🇧🇬

в памет на д-р Любомир Робев
Животът - този необязден кон,
здраво ме пришпорва.
Разби спокойствие,
илюзии, ...

Ranrozar

Poetry

2025-06-28T09:49:01+03:00 292 4 13

Залък 🇧🇬

Щом Господ дава ден живот и трудът е благодат:
ще заслужим земен плод от нивата на този свят.
Безкрайно дълга е нощта сред стъпките на друм.
Щом опазим и песента; в душата без видим шум-
хляб в залък ще се опече, поръсен със солена пот! ...

Ranrozar

Poetry

2025-06-26T11:46:31+03:00 253 3 8

Температура на кипене 🇧🇬

Трудно се въззема лятото. Слънцето кипи от гняв.
Сенките са жизнено богатство. Кой крив или прав,
все едно е: няма вечно щастие! Младата жена лежи
и морето гали очите и нозете. Любовта ще продължи
само днес. Тя разбра: който губи мимолетно щастие ...

Ranrozar

Poetry

2025-06-25T09:59:28+03:00 281 3 6

Билково равновесие 🇧🇬

Аз искам, но дали ти искаш желаното от мен естество...
В очите ти лятото притихва: магичнострастно вещество,
което тихо душата ми привлича със топлите ти устни!
Може да не те познавам,но обичам истина без лустро.
На Еньовден уханни билки сияят накапани от росата. ...

Ranrozar

Poetry

2025-06-24T12:30:47+03:00 263 5 6

Среща с изгрева 🇧🇬

Добре дошло мое южно лято!
Добре си дошъл любовен сезон!
Отново съм участник и зрител
на нова среща с топъл хоризонт.
Младостта на любовта живее ...

Ranrozar

Poetry

2025-06-23T10:51:24+03:00 308 7 12

Дядо Евро Стан 🇧🇬

Дядо Станьо ми казваше:"Ти,внуче,гледай Европа!Европа,дядовото,пак ще ни насади!Ти само наблюдавай,европейската култура,е част от нашата балканска култура, но не чак толкова!"
Ако запомних,това което запомних,бяха въпроси,които задавах на татко...
Той ще ми рече:"Дядо ти Станьо е оцелял във войните ...

Ranrozar

Prose » Literary sketches

2025-06-22T06:52:34+03:00 387 3 16