rummis
113 results
Луната угасна зад черен клепач,
ранено око на простреляна птица.
Небето разсипва на късчета плач,
небето - разплакана черна вдовица...
А броди в нощта - неизвестен, незрим, ...
ранено око на простреляна птица.
Небето разсипва на късчета плач,
небето - разплакана черна вдовица...
А броди в нощта - неизвестен, незрим, ...
1061
10
Късно е вече. Денят долиня.
Лъчите последни се скриха в стъклата.
Дъждът заваля, и валя... преваля,
дъждът оплоди и... разкъса земята.
Късно е вече. До болка. До стих. ...
Лъчите последни се скриха в стъклата.
Дъждът заваля, и валя... преваля,
дъждът оплоди и... разкъса земята.
Късно е вече. До болка. До стих. ...
612
3
Залез мой, потъващ във небето,
въздушната целувка не успя
да те достигне - падна във морето,
погреба я забързана вълна...
А аз венец от пяна ти изплетох, ...
въздушната целувка не успя
да те достигне - падна във морето,
погреба я забързана вълна...
А аз венец от пяна ти изплетох, ...
628
3
Аз отдавна смених те с машина,
днес почиваш в бюрото сама.
Ти през толкова бойни полета премина,
толкоз мои войни прежива...
И по белите листи оставяше мълком ...
днес почиваш в бюрото сама.
Ти през толкова бойни полета премина,
толкоз мои войни прежива...
И по белите листи оставяше мълком ...
553
3
Допряла пръсти в огнена жарава
на бели нестинарски стъпала,
нощта безмълвна твоя жрица става.
Копнения извират от стагата
и лягат тихи, бели на жарта, ...
на бели нестинарски стъпала,
нощта безмълвна твоя жрица става.
Копнения извират от стагата
и лягат тихи, бели на жарта, ...
521
3
Последен опит да сме смели и добри.
Последен опит да сме себе си самите.
Догарят пожелания и истини в очите
и тръгват като роби сетнешните дни.
Край нас растат тревите, бягат и крещят ...
Последен опит да сме себе си самите.
Догарят пожелания и истини в очите
и тръгват като роби сетнешните дни.
Край нас растат тревите, бягат и крещят ...
641
2
Рисувам света върху есенен лист
от изгнила топола...
Рисувам със пръсти,
със мигли и сън,
със очи... ...
от изгнила топола...
Рисувам със пръсти,
със мигли и сън,
със очи... ...
580
2
Ти чакаш някоя ръка последна
да те изтръгне от живота, от света...
Нима в качулката на вятъра позна
палача свой, над теб приведен!
Но там където бе родено ...
да те изтръгне от живота, от света...
Нима в качулката на вятъра позна
палача свой, над теб приведен!
Но там където бе родено ...
812
Днес всички гадателки говорят за Вечност,
за Светлина и Любов... а под краката ти
разстилат паяжина - капака към бездната
и учтиво те канят на парти.
И на петите ти става студено... ...
за Светлина и Любов... а под краката ти
разстилат паяжина - капака към бездната
и учтиво те канят на парти.
И на петите ти става студено... ...
683
Влакът на дните отмина по глухите релси
и навън заваля -
тъга и въпроси, студ и тъга...
Замина Човекът
и уж толкова хора, ...
и навън заваля -
тъга и въпроси, студ и тъга...
Замина Човекът
и уж толкова хора, ...
1969
4
Аз ще застана на брега на времето,
ще се обърна - бяла и спокойна.
И ще премина тихо във безвремието,
без стон, без болка и без спомен,
понесла в себе си и птици и морета, ...
ще се обърна - бяла и спокойна.
И ще премина тихо във безвремието,
без стон, без болка и без спомен,
понесла в себе си и птици и морета, ...
624
7
Прости ми, че изцапах твоето пространство
на кротка самота...
толкова ранима станах изведнъж.
Нозете ми -
набоцкани от стръкчета трева, ...
на кротка самота...
толкова ранима станах изведнъж.
Нозете ми -
набоцкани от стръкчета трева, ...
611
5
Душата ми прегазва небесата
и хуква някъде след вените на вятъра.
Увисва, срязана на две, луната,
като завеси на театър.
Нощта на декорираната сцена ...
и хуква някъде след вените на вятъра.
Увисва, срязана на две, луната,
като завеси на театър.
Нощта на декорираната сцена ...
578
4
Залезът разплака боговете
и видях
как слънчев лъч се счупи в тротоара...
Прозорците от блясък ослепяха,
дъждът се сля с червени светофари... - ...
и видях
как слънчев лъч се счупи в тротоара...
Прозорците от блясък ослепяха,
дъждът се сля с червени светофари... - ...
651
4
Аз идвам като огнена орлица,
от пламъка си цяла изтъкана.
Една могъща, неразбрана жрица,
понесла на крилете си вулкани...
И пак ще пеят пламъци край мене, ...
от пламъка си цяла изтъкана.
Една могъща, неразбрана жрица,
понесла на крилете си вулкани...
И пак ще пеят пламъци край мене, ...
1176
7
"Аз искам да те помня все така..."
/ Д. Дебелянов/
Аз искам да ме помниш все така...
на онзи мост, на който ме видя
за първи път и ме поиска ...
/ Д. Дебелянов/
Аз искам да ме помниш все така...
на онзи мост, на който ме видя
за първи път и ме поиска ...
2024
6
Изпълвам тишината
на кроткото ти съществуване
с болезнени следи от нокти диви.
Изцапвам бялата риза
на твоето утро... ...
на кроткото ти съществуване
с болезнени следи от нокти диви.
Изцапвам бялата риза
на твоето утро... ...
777
8
Зимата пак целува с ледени устни стъклата,
вятърът алчно се киска и мята, краде,
от всеки по нещо отнема и чезне в мъглата
с тропот на хиляди сребърни, диви коне...
Вият се улици, мамят с мечти и надежди, ...
вятърът алчно се киска и мята, краде,
от всеки по нещо отнема и чезне в мъглата
с тропот на хиляди сребърни, диви коне...
Вият се улици, мамят с мечти и надежди, ...
590
1
Тя, лудата, стои пред светофара
и цветовете му с очите си попива.
По детски плаха, дребничка и стара,
с ръкави тя очите си изтрива.
Едва ли детското чадърче ще прикрие ...
и цветовете му с очите си попива.
По детски плаха, дребничка и стара,
с ръкави тя очите си изтрива.
Едва ли детското чадърче ще прикрие ...
653
3
Криле на птици идват във сня ми
с прогизнали от дъжд пера,
Луната, сякаш моя сън да хване,
протяга светлина...
Небето тежко май се задушава ...
с прогизнали от дъжд пера,
Луната, сякаш моя сън да хване,
протяга светлина...
Небето тежко май се задушава ...
523
1
Снегът прошумулява зад пердето,
безсрамно чист, безсрамно бял...
преди за помощ да извика да успее,
падайки, превръща се на кал.
И уличните лампи, затъжили ...
безсрамно чист, безсрамно бял...
преди за помощ да извика да успее,
падайки, превръща се на кал.
И уличните лампи, затъжили ...
706
8
Питат: "Докога ще раздаваш душата си?
Не виждаш ли, че те ограбват?"
Казвам: "Надникнете в очите ми -
нима търся награда?"
Питат: "Докога ще събираш огризките ...
Не виждаш ли, че те ограбват?"
Казвам: "Надникнете в очите ми -
нима търся награда?"
Питат: "Докога ще събираш огризките ...
662
4
Одеждите си вятърът разплете,
последен стон на болка - и се скри.
И крушата като ранено цвете
в незрялата си нежност се зави.
Тревите лакомо изпиват с мигли ...
последен стон на болка - и се скри.
И крушата като ранено цвете
в незрялата си нежност се зави.
Тревите лакомо изпиват с мигли ...
718
4
Откъсва се от клона птица и политва,
и развълнуват пак крилете й небето.
И нежна песен като майчина молитва,
разлива трели над гнездото й, където
надигат с трепет рошави главици ...
и развълнуват пак крилете й небето.
И нежна песен като майчина молитва,
разлива трели над гнездото й, където
надигат с трепет рошави главици ...
612
2
Прекрасна снежна вечер зад пердето.
В душата ти е зима пак.
И чакаш да премине силуета
на снежестия мрак.
Протягаш длани - писти за снежинките ...
В душата ти е зима пак.
И чакаш да премине силуета
на снежестия мрак.
Протягаш длани - писти за снежинките ...
859
5
Ако си тръгнеш точно в тази вечер
снегът в следите ти ще закърви
и ще побегнат глухи, надалече
отхвърлени, засрамени мечти,
и ще увисне глухо в необята ...
снегът в следите ти ще закърви
и ще побегнат глухи, надалече
отхвърлени, засрамени мечти,
и ще увисне глухо в необята ...
570
6
Страхливи стъпки. Болка. Шепот. Свещ.
И пламък тих пред нямата икона.
Усилие света да разбереш
и щастието в него да догониш.
Кратък поглед. Трепет. Две ръце. ...
И пламък тих пред нямата икона.
Усилие света да разбереш
и щастието в него да догониш.
Кратък поглед. Трепет. Две ръце. ...
551
5
Ръцете ти докосват тишината бяла
и сянка на жена проплъзва бавно в тебе.
Рисувани слънца в очите ти изтляват
и чезнат в полуздрача чужди, непотребни...
Далече нощен вятър пита пак къде си, ...
и сянка на жена проплъзва бавно в тебе.
Рисувани слънца в очите ти изтляват
и чезнат в полуздрача чужди, непотребни...
Далече нощен вятър пита пак къде си, ...
599
5
Ти под бяла преспа сняг погреба спомен.
Разплака се сърцето ми по теб...
И се срути, заваля света огромен
на милиони късчета от лед.
А окото ми сълзица не отрони. ...
Разплака се сърцето ми по теб...
И се срути, заваля света огромен
на милиони късчета от лед.
А окото ми сълзица не отрони. ...
640
1
Не ме забравяйте, когато си отида,
едничко цвете да разцъфне в моя ден.
И да остана истинна в очите ви -
когато плачете, да плачете за МЕН.
Не ме упреквайте в излишни сантименти, ...
едничко цвете да разцъфне в моя ден.
И да остана истинна в очите ви -
когато плачете, да плачете за МЕН.
Не ме упреквайте в излишни сантименти, ...
683
6
Мамо, когато стоях на ръба на скалата
и под мене небето бучеше,
и синееше горе в кафяво земята,
и мачках светулки в ръцете си...
и толкова исках аз да прекрача - ...
и под мене небето бучеше,
и синееше горе в кафяво земята,
и мачках светулки в ръцете си...
и толкова исках аз да прекрача - ...
599
7
Небето е отворено око,
вторачено в човешката зеница,
което търси свойто потекло
на преродена Феникс птица.
И вижда всички земни съдбини, ...
вторачено в човешката зеница,
което търси свойто потекло
на преродена Феникс птица.
И вижда всички земни съдбини, ...
1099
8
Душата ми е малък син прозорец
и трябва само някой да отвори
крилата му, за слънце зажаднели,
така светът като в галерия ще влезе
и даже слънцето горещо да залезе, ...
и трябва само някой да отвори
крилата му, за слънце зажаднели,
така светът като в галерия ще влезе
и даже слънцето горещо да залезе, ...
765
9
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
