rummis
113 results
1.
Небето се озъби. Като белег,
извил гръбнак над земната коруба.
И сурна се вода -
като постеля... ...
  259 
Днес съм малка. И мога да се скрия
в орехова черупка.
Познавате ли ме изобщо вие
или просто не ви пука?
Преди ви топлех сърцата, ...
  757 
Къде пак сбърках?
Сурна се небето
с крачета на проходило дете.
Препъна се във дъжд от гняв сърцето
и се смалиха всички светове. ...
  607 
Ти осъди тишината ми да се превърне във небе,
тегнещо над мен като присъда.
И не стигна силата на двете ми протегнати ръце,
прегръдка топла на сълзата му да бъда.
Когато кръстоносен ме отпиваше с очи, ...
  1230 
БЯЛО
Беше бяло, беше много, много бяло,
оттатък,
до баира,
през сърцето... ...
  1006 
  548 
***
***
Снегът се посипа в очите ти
и наснежи миглите,
мразя когато сутрин е толкова тихо.
Душата на вятъра ...
  1266 
***
Не искам да си спомням болката, не искам да си спомням...
Това което беше, отминава.
И предпочитам да запазя днес крилата си огромни,
отколкото минутите безкрила слава.
  1169 
Моята есен прилича на златно момиче,
окъпано сутрин във приказна златна река,
на обич прилича, на сбъдната песен прилича,
на влюбена в залеза приказна млада жена.
Моята есен, златни коси разпиляла, ...
  552 
Потръпна душата на здрача
и в тихия сън на завоя
съзрях планината да плаче
над звездната смърт на прибоя.
Отмина прегърбен Човекът - ...
  1075 
1.
Светът ми е на колене.
Тъмен е. Като душата.
Денят се ражда и расте
в очите на предател. ...
  662 
Не спирай да обичаш! Чуваш ли, не спирай!
Аз ще ти простя, Съдбата - не.
Виж слънцето преваля зад хладните баири
и с жаден клюн до рана ги кълве.
От наш'та обич иска да откъсне ...
  605 
В самара на очите му тежеше
небето цяло и така прокапа,
че сякаш от сърцето му валеше
на думи обич, болка, самота...
И стихнала във миглите на мрака, ...
  734 
***
***
Не, ти не разбираш женския ми свят,
не си от мойта слънчева планета.
Животът ми не е един платен обяд
и любовта ми не е звънкащи монети. ...
  591 
Като вълк единак сред лепливата същност на мрака,
ръфаш живата плът на нощта
и безбожно луната кълвеш.
В тази приказка бяла
никой никъде тебе не чака ...
  818 
Луната се разкъса на парчета
и падна над града ми като рана.
Къде отивам - скитник под небето,
в което ще се врежа и остана...
На твоя свят под тъмния прозорец, ...
  1070 
Не позволявай тъгата ми, Господи, да преброди сърцето -
тази нощ е нощ на безлунни и луднали гълъби.
Две светулкови свещи оставям в съня си да светят,
ще угаснат по изгрев, когато трамваите тръгнат.
Не позволявай тъгата ми, Господи, да преброди очите - ...
  2150 
Тече реката на живота ми,
тече и отминава...
И никога една и съща
изтеклата вода не се завръща.
Преглътнати усмивки, ...
  877 
Под сините клепачи на звездите
ти недей плачи, недей плачи -
аз под тихата нощна обител
ще закича две сухи очи,
ще заключа малинови устни ...
  737 
(на майките на загиналите български войници в Ирак)
Страхливи стъпки. Болка. Шепот. Свещ.
И пламък тих пред нямата икона.
Усилие света да разбереш
и щастието в него да догониш. ...
  846 
В памет на Виолета Събева
Две стъпала ти останаха…
само две стъпала…
Другите ти цял живот ги катери.
И не знам откъде толкоз сили събра, ...
  962 
Остава ми само да те целуна
за последен път
и да си тръгнеш, лято...
И ще остане в мене есента,
преди да дойде истинската есен ...
  1095 
Отново над гората пада пелена
от тънък здрач и светли нишки залез.
Под сянката на пеперудени крила
природата живота ще запали.
Ще блеснат сякаш в миг светулкови очи, ...
  598 
Когато в душата ти е червено
и слънцето капе – разтопен сладолед,
когато светофарите пременени
намигат ти тайно – привет,
когато ти се говори с уличната котка ...
  668 
Зашумява кръвта ми във белите вени,
побелели навярно с годините
и прескачат ума ми кресливи дилеми,
не на зелено преминали.
И тесен ми става светът, и е душно ...
  610 
Измини този път, забрави всеки страх,
забрави всеки грях и отритнат поет.
Измини този път - самичка, без тях,
не поглеждай назад – все напред.
Ако нещо си дала на някой познат, ...
  604 
***
Душата ми, следа от нечии сън,
до болка се напряга да те следва.
Умират пред вратата ми прогонени мечти,
в тая нощ на екзекуции къде си?
В тая нощ на всеотдаване ...
  585 
***
Страшно е, когато не чувстваш пролетта
и вятърът във тебе диря не оставя,
когато птиците с напукани крила
надеждите си пролетни удавят
във бликналата дива самота, ...
  937 
Аз пак се връщам с пламнали ръце,
оставила назад в мечтите рая.
Бях тръгнала към него, но без теб
помръкна той, защо - сама не зная.
Аз исках да открия красота, ...
  985 
По загубени улици
тичат моите съвести бесни,
непребродили утрото,
като рефрени от песни
по петите ги следват ...
  663 
Писна ми да съм марионетка,
пешка от последна инстанция.
Отказвам всякакви равносметки,
за честност не давам квитанции.
И вирвам нос в небесата – ...
  572 
Копнежите при своя бряг ще се завърнат,
ще се завърнат заблудените мечти.
Не им се сърдя аз и пак ще ги прегърна,
дори да ме упрекваш и осъждаш ти.
И ако те във теб не могат да виреят, ...
  674 
Гора. И аз пътувам в нея, бързам, тичам,
препъвам се във корени и храсти,
едно неканено, обсебващо „обичам”
се мята в мен и зениците дращи…
И няма изход, никаква пътека – ...
  678 
Една ранена пролет чука на стъклото,
зеленото се сбръчква от обида,
в улуците се стича синя болка,
небето е безумно синьо…
И хукват да се гонят светофарите ...
  674 
Ти беше тиха, мъничка и чиста,
с по детски изрисувани стени
и сутрин те целуваха лъчите
по сините прозоречни очи.
Ти бе вселената и цялото ми детство, ...
  622 
Едно усещане се втурна като дъжд
и в порите на кожата пролази.
Загърбвала съм обич не веднъж,
и никоя докрая не опазих.
По миглите накацват капки страх ...
  687 
Мое малко зайче, на разсъмване
гледам как крачетата ти спят.
Тихо ги целувам преди тръгване,
по нослето ти катери се сънят.
Аз във детските ти шепички оставям ...
  1413 
Запролетя. И пред отворения ми прозорец
врабчетата започнаха да се надпяват.
Аз гледам ги през спуснатите щори,
наситена със завист,
как мъжкото начало в тях говори…. ...
  748 
Една безкрайна плитка с име на момиче
от ножицата се откъсна и умря.
Трупът ù рус по плочките потича,
разлива се, превръща се в река…
И детско ластиче накрая на къдриците ...
  670 
РАЗКАЯНИЕ
От няма болка цялата съм синя,
като небе с препердени очи -
разкъсана от птиците коприна.
И кой ли ще я заличи... ...
  745 
Random works
: ??:??