s7r
256 results
Отиде си кайсиевото лято.
Дърветата съвсем не са оранжеви.
Мечтите ни съвсем не са оранжеви.
Аз и ти... Така ли си го мислехме?
Така ли си представяхме пейзажите, ...
Дърветата съвсем не са оранжеви.
Мечтите ни съвсем не са оранжеви.
Аз и ти... Така ли си го мислехме?
Така ли си представяхме пейзажите, ...
1364
13
Мислите ми вече са лъжливи -
или пък са истински, навярно
вече съм загубил хладнокръвие,
за да правя ежедневни избори.
Все се питам в мен ли са проблемите ...
или пък са истински, навярно
вече съм загубил хладнокръвие,
за да правя ежедневни избори.
Все се питам в мен ли са проблемите ...
895
7
Виждала си, мисля, гнили круши -
сладки са, но просто се развалят,
оставиш ли ги само нощ на суша.
Червеи отвътре ги изяват.
Прозрението идва без пощада... ...
сладки са, но просто се развалят,
оставиш ли ги само нощ на суша.
Червеи отвътре ги изяват.
Прозрението идва без пощада... ...
844
3
Кой съм аз, коя си ти, кои сме
изобщо ние двамата? Навярно
грешно сме разпределили ролите.
Навярно е така, защото иначе
нямаше сега да ги разменяме, ...
изобщо ние двамата? Навярно
грешно сме разпределили ролите.
Навярно е така, защото иначе
нямаше сега да ги разменяме, ...
4331
1
9
816
5
И аз самият бих се заменил -
за онзи, който много ще обича,
за онзи, който сам ще се отрича
и винаги ще бъде много мил.
И аз самият бих се заменил - ...
за онзи, който много ще обича,
за онзи, който сам ще се отрича
и винаги ще бъде много мил.
И аз самият бих се заменил - ...
1024
10
Това е за теб.
За последната нощ
във миманса,
преди да излезеш
със крясък на белия ...
За последната нощ
във миманса,
преди да излезеш
със крясък на белия ...
1947
5
(на Насето)
Ти затвори телефона - вече липсва ми
слънчевото хапче за веселие.
Липсва ми магията на допира
на твоите ръце незадължаващи, ...
Ти затвори телефона - вече липсва ми
слънчевото хапче за веселие.
Липсва ми магията на допира
на твоите ръце незадължаващи, ...
1049
13
Обещах ти, но вихрушките на думите
развързаха самите изречения,
разместиха извивките на буквите;
оставиха изкашляно "забравих те" -
загубил съм доверие във думите. ...
развързаха самите изречения,
разместиха извивките на буквите;
оставиха изкашляно "забравих те" -
загубил съм доверие във думите. ...
1236
18
И всичко е море от съжаление -
викове от августовско раждане,
вяра във погрешно изречение,
първото болезнено порязване
на "святата" любов. ...
викове от августовско раждане,
вяра във погрешно изречение,
първото болезнено порязване
на "святата" любов. ...
986
9
1021
11
Душата ти - замлъкнало пиано,
от пръсти е ранявано, от смърт...
О, за Бога, толкова си пряма
за своя зъл житейски водовърт.
О, за Бога, толкова си честна, ...
от пръсти е ранявано, от смърт...
О, за Бога, толкова си пряма
за своя зъл житейски водовърт.
О, за Бога, толкова си честна, ...
1263
12
Нови хоризонти. Светове.
Заменят вече хора със роботи.
Сърце заменят с маслено сърце -
единствен прототип е днес Животът.
Мозък от бетон. Каква любов - ...
Заменят вече хора със роботи.
Сърце заменят с маслено сърце -
единствен прототип е днес Животът.
Мозък от бетон. Каква любов - ...
1131
1
16
Отровна анонимност - ревността ти -
непознати светове, негледан филм.
Абстиненция жестока, от която
всеки мозък би се вцепенил.
Найлонени стени на твойта съвест - ...
непознати светове, негледан филм.
Абстиненция жестока, от която
всеки мозък би се вцепенил.
Найлонени стени на твойта съвест - ...
887
9
А исках да си пясък - безвъзвратно -
във шепи да те сложа - да си всичко.
Но как да те събирам пак обратно,
когато водопадно ще се стичаш?
А исках да си слънце - необятно - ...
във шепи да те сложа - да си всичко.
Но как да те събирам пак обратно,
когато водопадно ще се стичаш?
А исках да си слънце - необятно - ...
1246
25
Преструваш се. И аз ли се преструвам?
Целувам ли с отворени очи?
Защото ти целуваш... ти целуваш
и в твоите ръце не съм любим.
Претупваш ме. Но как ли да ме траеш? ...
Целувам ли с отворени очи?
Защото ти целуваш... ти целуваш
и в твоите ръце не съм любим.
Претупваш ме. Но как ли да ме траеш? ...
806
12
Всичко започна внезапно.
Обичайната среща във осем.
И онази до болка позната
мечта - да не бъдем самотни.
Уморен, автобусът изтропа - ...
Обичайната среща във осем.
И онази до болка позната
мечта - да не бъдем самотни.
Уморен, автобусът изтропа - ...
1013
12
Ти пак ме изкарваш велик,
но какво е великото в мен?
Две катранено черни очи,
слети в поглед - хаплив и студен,
и мъничък белег за спомен ...
но какво е великото в мен?
Две катранено черни очи,
слети в поглед - хаплив и студен,
и мъничък белег за спомен ...
953
14
Вина ме изгаря отвътре -
не мога за идния ден
да кажа, че с теб ще сме скъпи -
че утре ти пак ще си с мен.
Безследно се губя във нея - ...
не мога за идния ден
да кажа, че с теб ще сме скъпи -
че утре ти пак ще си с мен.
Безследно се губя във нея - ...
924
4
И Господ бях за теб, и простосмъртен -
защо ли ме създаваше такъв?
Винаги те слушах, ала късах
впитата във гушата ми връв.
И мъка бях за теб, и силна радост - ...
защо ли ме създаваше такъв?
Винаги те слушах, ала късах
впитата във гушата ми връв.
И мъка бях за теб, и силна радост - ...
836
10
Вече не мога да пиша.
Дори ми е трудно да мисля.
Сякаш ума си издишах,
когато се борех за смисъл.
Когато се биех за вечност, ...
Дори ми е трудно да мисля.
Сякаш ума си издишах,
когато се борех за смисъл.
Когато се биех за вечност, ...
2268
32
Не ме омайвай
с приказки клиширани,
та аз измислих няколко от тях -
жена когато срещна
замаскирана, ...
с приказки клиширани,
та аз измислих няколко от тях -
жена когато срещна
замаскирана, ...
1026
11
Казват, че светът - една палитра
оцветява всички хора, всеки град.
Нас ни оцвети. И ни подритна,
та вечно някой все да е отзад.
Гонехме се с теб. Да стиснем длани ...
оцветява всички хора, всеки град.
Нас ни оцвети. И ни подритна,
та вечно някой все да е отзад.
Гонехме се с теб. Да стиснем длани ...
955
11
Защо да вадя молив и тетрадка,
защо да питам пак дали цветята
ще могат в някой миг безумно кратък
да върнат мойте чувства на земята?
Отлетели от една любов по устни, ...
защо да питам пак дали цветята
ще могат в някой миг безумно кратък
да върнат мойте чувства на земята?
Отлетели от една любов по устни, ...
1086
6
Как е мрачно в мен, а вън изгрява
едно красиво сутрешно небе.
В душата си те търся, но те няма.
Цяла вечност мина във копнеж.
Как да съм без теб, но без да страдам? ...
едно красиво сутрешно небе.
В душата си те търся, но те няма.
Цяла вечност мина във копнеж.
Как да съм без теб, но без да страдам? ...
923
3
пак тази музика,
стига, бе!
тоя уинамп...
така до гуша да е...
ама пак тия песнички ...
стига, бе!
тоя уинамп...
така до гуша да е...
ама пак тия песнички ...
1198
4
*** - не съм си променил стила, просто намерих това старо стихче, докато бърниках из "антиките" си снощи.
Хайде -
да си поговорим.
За кратко.
Само няколко думи ...
Хайде -
да си поговорим.
За кратко.
Само няколко думи ...
1389
12
Бели зайци скачат във деня ми.
Черни зайци бродят през нощта.
Все сънувам улиците стръмни.
Аз по тях не спирам да крещя.
Бели зайци виждам в свойто утро. ...
Черни зайци бродят през нощта.
Все сънувам улиците стръмни.
Аз по тях не спирам да крещя.
Бели зайци виждам в свойто утро. ...
1361
8
В сърцето не бе от отдавна,
но съсипан от хорски дела -
аз те търсих под всяка корава
черупка на мойта душа.
Аз те търсих под камък и въглен, ...
но съсипан от хорски дела -
аз те търсих под всяка корава
черупка на мойта душа.
Аз те търсих под камък и въглен, ...
1129
16
Очаквахме синия кит
да дойде на нашия пристан -
и в миг да ни озари
обич прекрасна, лъчиста.
Трепереха ледни вълни ...
да дойде на нашия пристан -
и в миг да ни озари
обич прекрасна, лъчиста.
Трепереха ледни вълни ...
1575
21
Ако внимателно ме търсиш
през морета и гори;
ако примките разкъсаш
или оковите строшиш;
ако нотите разбъркаш; ...
през морета и гори;
ако примките разкъсаш
или оковите строшиш;
ако нотите разбъркаш; ...
1054
19
Нещо нереално има в мен -
усеща се по болните амбиции.
Но имам свят на мъничко дете,
което се стреми да пипне птиците.
Нещо нереално има в теб - ...
усеща се по болните амбиции.
Но имам свят на мъничко дете,
което се стреми да пипне птиците.
Нещо нереално има в теб - ...
1427
27
"Всяка радост носи ни усмивка." -
повтаряше ми онзи стар поет,
когато аз (край пътната отбивка)
с трепет гледах дивите коне.
"Този свят е колкото да дишаш. ...
повтаряше ми онзи стар поет,
когато аз (край пътната отбивка)
с трепет гледах дивите коне.
"Този свят е колкото да дишаш. ...
1178
15
Прераждам се. Така ми е приятно
да стъпвам пак по плочките познати.
Бях дете. Живеех за приятели -
всички те ми бяха като братя.
Храбър бях. С големите в квартала ...
да стъпвам пак по плочките познати.
Бях дете. Живеех за приятели -
всички те ми бяха като братя.
Храбър бях. С големите в квартала ...
1203
24
Засвири нежно фината китара,
с перо опита ти да ме докоснеш.
В сърцата ни онази болка стара
за кой ли пък тогаз ни омагьоса.
... И аз съблякох бялата си риза. ...
с перо опита ти да ме докоснеш.
В сърцата ни онази болка стара
за кой ли пък тогаз ни омагьоса.
... И аз съблякох бялата си риза. ...
1044
8
Цял живот ще спомням за деня,
когато ти - смирена, романтична -
несигурна във мене обеща -
по простичко да ме обичаш.
Цял живот! Под фината ти кожа, ...
когато ти - смирена, романтична -
несигурна във мене обеща -
по простичко да ме обичаш.
Цял живот! Под фината ти кожа, ...
1009
10
Кой зачеркна моите надежди,
изпълнени със лунни светлини,
преливащи от чувствени метежи?
Едва сега разбирам, че си ти!
Ти открадна пламъка ми вечен, ...
изпълнени със лунни светлини,
преливащи от чувствени метежи?
Едва сега разбирам, че си ти!
Ти открадна пламъка ми вечен, ...
1156
15
Ти ли ме наказа със любов,
когато аз не те обичах?
Ти ли ми написа послеслов:
"Изцяло твоя.
От едно момиче." ...
когато аз не те обичах?
Ти ли ми написа послеслов:
"Изцяло твоя.
От едно момиче." ...
863
4
Липсва великото в мойта поезия -
аз пиша за многото малки неща.
Забравям за болката, мъката, стреса -
когато го правя. Когато творя.
Не мога да пиша загадки, мистерии ...
аз пиша за многото малки неща.
Забравям за болката, мъката, стреса -
когато го правя. Когато творя.
Не мога да пиша загадки, мистерии ...
812
7
Омразата е в целия ни свят -
понякога съвсем необозрима.
Често тя ни връща все назад,
без дори да знаем, че я има.
Омразата за нас копае ров ...
понякога съвсем необозрима.
Често тя ни връща все назад,
без дори да знаем, че я има.
Омразата за нас копае ров ...
915
6
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
