С тебе ни събра случайността...
"Strange how my heart beats
to find I'm standing on your shore..."
Аз ли те поканих: "Мила, влез!",
та още даже сънен и замаян, ...
Ако можеше отново да ме галиш
с нежно цвете, с мънички листа -
щях да се превърна във спирала
и твоя ведър дъх да уловя.
Де да можех! Толкова бе трудно, ...
Ръка подпрял на близкия прозорец,
отново тайно мислех си за нас.
Ти дойде и с песен го отвори,
за да чуят всички твоя глас.
Преливаща от чувства ме целуна, ...
Небето боядисах във червено.
Тази вечер то ще бъде твое.
Трепка нещо в мъжките ми вени -
навярно радостта, че ти си моя.
И ще бъдеш! На предела на звездите, ...
Мълчах, мълчах. Със седмици, с години!
Омръзна ми самотен да мълча!
Дори самотният човек си има име,
макар да е приятел със плача!
Спирах в мен човека да не плаче - ...
Бетонени квадрати тишина.
Сякаш от света си сам се криех.
Как попаднах там, кога - не знам -
но до мене се строшиха сто чинии
и станаха на прах. Но огнедишащ. ...
Нов живот започва след смъртта.
Не телесната - духовната такава.
Надясно тръгва без следи скръбта,
радостта поема с ведър глас наляво.
По средата тръгнал, ти недей да спираш, ...
Опитваше се всякак да ме имаш.
Изгаряше ти ден и нощ за мен.
А сърцето от очакване настина,
нестоплено от семпъл комплимент.
От лъжа поне. Да беше се престорила, ...
Ще отмина като утро. Без магьосник.
Магиите са за нещо недостъпно.
Ръцете на тила си ще кръстосам
и слепешката ще последвам твойте стъпки.
Но пак ще се родя. Във безметежност. ...
Перлени сълзи за теб изплаках,
дори не знаех ти дали видя.
Но аз те виках и те търсих, и те чаках;
ала болката направи ме пиян -
и аз не чувах ничии чужди вопли, ...
Отрови моя свят. И го захвърли.
(Бунището грознееше наблизо.)
Преряза с думи смутното ми гърло.
(Дори не ми издаде епикриза.)
Почерни моя ден. И го прониза. ...
Нощем пиша, нощем съчинявам
с много нежност стихове за теб.
Четейки ги сред синьото небе
слънцето разплакано изгрява.
И само нощем звездната ми аура ...
И в кошмарите не бях дори сънувал,
че момиче като тебе ще загубя.
Не бях помислял, нито пророкувал -
да бе кошмар, о, щях да се събудя!
Но ти не бе! И нещо ме ограби, ...
* ха-ха, това стихотворение наистина съм го писал в нетрезво състояние, но сега го слагам на трезва глава, защото държа на него :)
Пиян съм. Точно тази вечер
реших отново да пропиша.
Да вървя по старата пътечка
на любовно плетостишие. ...
Един на друг сме чужди, но нима -
можем да сме някак по-различни?
Разминахме се бързо, без вина -
на безкрайно непознати днес приличахме.
Отделихме си по поглед, но кога ...
Някъде в началото на юни.
Слънцето изгря на хоризонта.
Трепереше душата - като струна
(сякаш я преследва вагабонтин).
Но не видях по пътя си разбойник. ...
Животът ми е пълен с нежни стихове,
които може да не видят този свят.
Но в главата ми понякога е тихо,
че чак ми идва да се разкрещя.
Покажи ми, че прочиташ всички "хроники", ...
Твоите копринени бикини,
искрящи като лъч във летен ден,
изплуват в мен, откакто си замина.
Така болезнено ми липсват те.
По бедрата ти изящни, гладки, фини - ...
Коя си ти - застанала на облак,
витаеща в душата като птица,
разперила косата си гальовна
влиятелно, че сякаш си царица?
Коя си ти - летяща като песен ...
Любовта - това не е да ме променяш.
Не се надявай, че ще стана верен роб
и твойта наглост ще е опростена.
Аз съм прям. Не мога да съм сноб.
Любовта - това не е да ме прегръщаш - ...
Дъждовното момиче се събуди
с една последна капка на дъжда.
Сноп дъги. Какво красиво утро!
Каква прекрасна рожба на съня!
Във улуците събираните капки ...
Докога ще търся бляскавия смисъл
на това да дишам, чувствам и обичам?
Докога ще ме тормози тази мисъл -
дали харесван съм от някакво момиче?
Защото, честно казано, омръзва ...
Светлината от нощта се бе явила,
окъпана от звезден океан,
ти блестеше с нечовешка сила.
И аз поисках също да съм там.
Разпръснала от своята магия, ...
"Усмихвай се, човече" - казват ми -
"Поздравления за силната поезия!".
Всички я харесват, но дали
прочитайки я те не ми се плезят?
Не се ли подиграват всички с мен, ...
Боля ме. Като гилза от куршум,
забравена във парещия пясък.
Но когато се разстенах, ти не чу.
Ти не трепна. Ти дори не спря се.
А разкъса ме студеният ти ум. ...
Странно е - от гледката на мъж
не бих могъл да кажа, че обичам;
не бих могъл да кажа, че събличам -
най-красивата жена под този дъжд.
За мене си. Понякога не си. ...
Продаде ми любов. Любов гореща.
Дори опарих устните си сам.
Но пак стоеше ти пред мен - отсреща -
и галеше ме с огнена коса.
От сърце усетих обич. Но и тежест - ...
*специален поздрав за i2na
Годините, когато отминават,
тогава ли умира любовта?
За постъпките си щом не съжалявам
и не изпитвам вече чувство за вина, ...
По тънкия бръснач на свойто аз
разхождаш ме, със цел да ме подлъжеш.
Но аз се дърпам. Имам ли вина
за туй, че вече с мъка те издържам?
Жестоко искаш да се влюбиш в мен. ...
Трепетно шумяха твойте стъпки -
по трънливия, така неравен път.
Въздухът тежеше, но на глътки -
ти поемаше, ти вдишваше светът!
Ти блестеше! Сякаш лунен камък ...
Ако поискаш любовта си да ти дам -
океан ще те залее чак до пояс.
Но ти се криеш зад измислен параван
и не искаш да признаеш, че си моя.
Ако поискаш само капка от дъжда, ...
Срещна ли се с твойто вечно "утре",
срещнеш ли се с мойто вечно "днес" -
по-къс ще е животът със минута.
А ти отне ми цели часове.
По часовника ми след като оставиш ...
Детелините във парка се усмихват.
Зелените им, мънички листа,
заслушани във вятъра, притихват.
И всичко е готово за тъга.
Химикалката ми трепва като струна ...
Днес цветята вечно ни припяват -
със звънкия си глас наперен, чист.
Поглеждам ги и нежно се прозявам,
и готов съм да напълня този лист -
с туй как самите те, цветята, ...
