Защо избрах в студа да леденея,
щом силен огън грееше до мен?
Да знаех песни - щях да ти попея,
криле да имах - щях да съм небе.
Ще ме търсиш сред море коприна, ...
Омръзна ми от тебе да се крия.
От очите ти. От твоя весел смях.
Не ми е трудно днес да ти разкрия,
че светът ми бе потънал в тях.
Уморих се - да прерязвам свойте друми, ...
Не бих могъл да кажа, че обичам
нещо - на света - така виновно.
Душата като лято разсъбличам
и търся я, зараснала и нова.
Не бих могъл да кажа, че съм виждал ...
В дебрите сковавани от сняг,
дълбани от вихрушки сто години,
там някъде на ледения бряг,
момченце се роди със скромно име.
"Кръщаваме те в името на Балдур, ...
За нищо на света не ме намирай!
Аз умишлено изгубих се от теб!
Омразата в любов не трансформирай
и от земята не прави небе!
Че щом тъга сърцето ти раздира, ...
На огромния свят възтежката порта
отворих. И в миг ме прихвана
чувство душащо, злокобно, злосторно -
че вътре никого няма.
Че никой не е съумял да разбие ...
Ела до мен. От вчера зъзна, гасна
и търся да открия пламък нов.
Помогни ми да открия нещо страстно.
Омръзна ми да пиша за любов.
До прозорците не стигат птичи песни - ...
Не поисках с плам онези бури,
онези силни ветрове. Онази мощ.
Със поникнал във сърцето адски бурен,
аз жадувах да заспя във всяка нощ,
когато черен свят със мрачни коридори, ...
Защо е толкоз празно през деня?
Заслушай се. Кажи ми, чу ли нещо?
Чу ли молещия призив на нощта?
А писъка на гаснещите свещи?
Бих направил всичко на света - ...
Аз погледнах този мрачен свят -
на безкрайни улици и тъжни хора.
Напомни ми за пъкъл, страшен ад,
сменил се някак с Рая ни отгоре.
Посред лято леденее таз земя! ...
*това е едно от любимите ми стихотворения, значи много за мен и го свързвам с един много трогателен момент
Капе дъжд от сивото небе,
а аз вървя под него със мечтата -
да видя твойте прелестни ръце
да търсят мене - тръна сред цветята. ...
*стихотворението е писано преди доста време, всички ще се досетите по какъв повод
Ти бе за мене повече от ден,
бе повече за мен от слънце ясно.
Че денят не би могъл да е смирен,
колкото за мен ти бе прекрасна ...
Вместо мен ще милваш ти цветята,
цъфнали от твоя нежен смях.
С лице красиво кани ни земята
поглед да заровим в тях.
Вместо мен! Ще гониш свойта сянка ...
Жена ли си? Звезда ли си? Какво си?
Та светиш като фар във моя път!
И в всяка нощ омайна, тъмнокоса,
щом погледна те - очите ме болят.
Като песен в мойта трезвеност нахлуваш, ...
Не знаех, че си ценна ти за мен
до деня, когато вече теб те нямаше.
Да беше се сбогувала поне -
вместо, без да кажеш, да избягаш.
Какво да стори моето сърце? ...
Не искам да си всяко мое "утре" -
щом способен съм и днеска на любов.
Не искам да се будя всяка сутрин,
безпомощен от своето легло
и да счупвам огледалото пред мен, ...
Видях те - и светица, и проклетница -
ти носеше прекрасна бяла рокля.
Красавица в нощта, великолепната -
носеща ми радости и болки.
Почувствах те - студена и пожареща - ...
Разбира се, че нося на шеги.
Шегувай се със мен, но не забравяй,
че различавам всички подли клевети -
щом чуя ги - в сърцето ми остават.
От мене водевил си направи, ...
Когато дълъг е денят през юли
и пясъкът на плажа е жарава,
аз забравям всички хорски хули
и всеки грях със крясък си признавам.
Ето ме - противен, но трогателен, ...
Аз не съм те виждал от неделя.
Къде си, моя прелестна царице?
Търся ден и нощ за теб постеля,
за да лумне между нас искрицата.
Липсваш ми. Туй аз ли ти го казах? ...
Помъчи се във мрачното да гледаш -
затуй от светлото боляха те очите.
Кожата по устните ти - бледа,
сълзите ти - звездни сталагмити.
А помисли ли за страдащите чувства? ...
Стремително загледах се в дъската,
съперникът ми ходът си измисли.
Къде да местя - трепна ми ръката,
щом всеки труп оставя го на чисто.
А пешките една след друга мряха, ...
Копнежномила, трогваща поезия -
че всеки ред поемаш със възторг.
Очевидно сбъркала във свойта теза,
че душата ми е гнил затвор.
Отровнобързи, парещи желания ...
Не, не искам да си всекидневно моя,
нито аз пък - всекидневно твой.
Ще ми липсва на деня покоя,
ще ми липсват... нощните запои.
Не си помисляй, че ти казвам "Сбогом", ...
Вятър ревниво нахлу през вратата,
резето й спусна - при мен се затвори.
Листата, дет писах, развя по стената
и притисна ме - с мен да говори.
Станах роднина на нощния вятър - ...
"Не показвай никак своите емоции -
че може да те заболи сърцето.
Изтъквай само своите пороци,
черна вакса слагай на лицето.
Не посрещай със усмивка всяка хубост, ...
Някой ме осъди на безпаметност -
излизах всяка вечер с нова треска.
Липсваха ми ласки - до погалване,
но не и тоз живот във зла гротеска.
А някой ме уплаши на събуждане, ...
Отгръщах нежно, с мека длан пердето.
Рядичко. Със страх. Веднъж годишно.
Сред заглавия, сюжети и куплети -
сърцето ми избра да тлее скришом.
Какво ли виждах в старите завеси? ...
Любов, почакай ме зад ъгъла,
след минутка идвам с тебе да говоря.
Не ме поглеждай, сякаш съм те лъгал -
мене можеш всякак да пребориш.
Любов, прегръщай ме с луна във тъмното, ...
Избра ме сред стотиците красавци,
които драпаха за твоето сърце.
Аз бях момче със тромави мераци,
но в свойта същност истинско момче.
Прогони моя светъл наивизъм - ...
Любовта е чужда крепост под обсада,
която ревностно отблъсква всеки щурм.
Стените й от удари не падат -
тя може да е твоя само с ум.
Ти опитваше със огън да я палиш ...
Понесе ме със ветрове и бури,
сред облаците звездни - да заспя.
В стихията побърза да разтуриш
цялата подредба на света.
Чувстваш ли ме? Вече съм в тревите, ...
Мислиш си: "Живота промених
на това момче. То вече не е същото."
Е, не прекалявай - този стих
го пиша със усмивка, не намръщен.
И същият съм си - едно дете, ...
Светът ни милва с прелестни дъги.
Почувствани, но вечно невидяни.
Една жена внимателно върви
и нещо стиска в нежните си длани.
Една жена, по-крехка от мечта, ...
