Вековен страх тежеше в раменете,
дъхът ми гаснеше във зъл воал.
Но нещо, нещо тлеещо в сърцето
ме топлеше като красив роман.
Обръщах всеки поглед в нежен повик, ...
Едно листо - да бъде жрец за дъжд.
Една мечта - да бъде нежен облак.
Един живот. И всичко изведнъж
да се изроди. Да се превърне в злоба.
Един копнеж - да бъде чуден мост. ...
Усещах, че назад ще се завърна.
И всеки миг ще изживея пак.
Че всеки път, когато си прегръщала,
ще заключа в своята сълза.
Дълги дни без мъка преживявах. ...
Поиска ме - да дишам твоя въздух.
(Но аз не съм свободна територия.)
Горчивите сълзи изпих до дъно,
но пак избирам тежката агония.
Празните ти думи значат крепост. ...
*стихотворението е сътворено тази нощ с огромната помощ на една моя приятелка - Мирослава. Искам чрез този сайт да й благодаря за подкрепата.
Гълъбите - бели в моя сън -
излитат бавно, пърхайки с криле.
Аз отправям нежен взор навън -
някой тях дали ще разбере? ...
Какво ти трябва, за да ме прегърнеш?
Да ме видиш тих във мрака, да заспиш,
и в съня си пак при мене да се върнеш?
Ако всичко е насън те моля, спри -
преди да духнеш свещите надвечер ...
Дюлите презряват - но през август -
през юли можеш пресни да откъснеш.
Дланите ти помня - като лакмус
сред частиците - изящните ти пръсти.
Гласът ти ме събужда - като тътен, ...
Отворил очи, незатворил сърце -
как ли можех без теб да живея?
Почувствал лъжи, непочувствал ръце -
как ли можех без теб да се смея?
Че животът е труден - мрак го гори - ...
От намек не разбирам. Аз съм радост,
не ме тормозят твоите проблеми.
(Макар и да присъствах на парада,
отразяващ трезво тежкото ти бреме.)
Не ми е нужна гръмка кулминация. ...
Нека всичките ти Коледи са бели.
Моята, последната, бе черна.
Сърцето и душата - вещи спрели,
а твоите - щастливи и лежерни.
Не се съди, но, моля, не съди и мене! ...
Тази нощ не съм човек, а бухал -
превърнаха ме в тъжна нощна птица.
Търсеща, ридаеща и глуха,
цял живот прихващана под прицел.
Като бухал тази вечер ще отлитна ...
Не плачи за мен, за Бога, не повяхвай!
Та този свят е мъничко кълбо!
И в неговия център днес изгряха
две прелестни слънца - не би могло
мракът, че ме няма, да попари ...
Коленича аз пред твоята способност -
да различиш измамника във мен.
Срам ме е - така е неудобно
да те моля да се върнеш. Ала не -
не мога да забравя твойте устни, ...
Мене ли излъга или себе си -
когато каза, че не си обичана.
Всичките ми чувства днес за тебе са,
както и навремето, заричам се.
Както и навремето, когато двамата ...
Още миг при мене. Още миг.
Аз желая просто да те гледам.
Тихичко ще седна отстрани.
И само ще те гледам. Потрепервам,
щом видя твойте прелестни черти. ...
За тебе бях мистерия, загадка -
таен като шифъра на сейф.
Любовта ми - прелестна и сладка,
като бисерен поток се лей.
За тебе бях, но с теб - за кратко - ...
Именно защото няма смисъл,
изричам нощем твойто име.
В стиховете, дето съм написал,
тайно шепна с дрезгав глас: "Спаси ме!"
Но теб те няма. Няма те до мене. ...
И този ден останах аз самотен.
Бурята превзе и мойто слънце.
Животът пак ме мачка - нищо против!
И без това към мене все е скръндза.
Аз не плача, аз не страдам от живота, ...
Кавалерът даде заповед: "Отваряй!"
И портата отвори се за миг.
И с поглед строг под шлема ме накара
да докосна тези каменни стени
на замъка внушителен, прекрасен. ...
Приличаш ми на мъничко кокиче,
цвят прокарало сред всичките цветя.
Но как изглеждаш аз не знам, момиче -
пролет не съм чувствал досега.
Приличаш ми на сладкопойно птиче, ...
*посветено на една поетеса (( http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=113745 ))
Знаеш ли, незнайна поетесо -
очите ми в очите ти горят.
А точно те - очите ми - къде са?
Някъде дали ще заблестят? ...
