thedac
864 results
На баба солената пита да вкуся.
Денят е обагрен в боя от усмивки.
Природата синя късметче изпусна
по рамото голо и нежни извивки.
Мазето подгони дебелите мишки. ...
Денят е обагрен в боя от усмивки.
Природата синя късметче изпусна
по рамото голо и нежни извивки.
Мазето подгони дебелите мишки. ...
492
1
7
> Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!
> Димитър Талев "Железният светилник"
>
>
От яростни дни на греховна замяна, ...
> Димитър Талев "Железният светилник"
>
>
От яростни дни на греховна замяна, ...
559
3
В този свят на вечно вдъхновение,
творил ли си по свое усмотрение?
В гърдите на несекващо вълнение,
отпи ли от вълнѝте на падение?
В тези дни, отровени със злоба, ...
творил ли си по свое усмотрение?
В гърдите на несекващо вълнение,
отпи ли от вълнѝте на падение?
В тези дни, отровени със злоба, ...
389
1
Животът е едно непрестанно повтарящо се действие. Той няма изразени физически очертания и не може да създава приятелства. Ако се опиташ да намериш първообраза му, ще стигнеш до глуха уличка, осеяна с лепкавите останки на твоите вечни въпроси.
Всички ние живеем. Фактът, че всяка сутрин се будим, заку ...
Всички ние живеем. Фактът, че всяка сутрин се будим, заку ...
3985
1
1
Помня го. Вчера ли беше?
Бързо дойде първи клас.
Днес сме големи и смели.
Камери светят за нас.
Слънце. И допир на книга. ...
Бързо дойде първи клас.
Днес сме големи и смели.
Камери светят за нас.
Слънце. И допир на книга. ...
363
4
Изпращаме тази година,
от слънце, любов и късмет.
Горещите чаши със вино
ми връщат копнежа за теб.
Усещам, че всичко е живо. ...
от слънце, любов и късмет.
Горещите чаши със вино
ми връщат копнежа за теб.
Усещам, че всичко е живо. ...
259
2
9
Обичам, когато денят ми е свеж и прохладен.
И хората в него пулсират за нежно добро.
Обичам, когато в очите ни плува наслада,
и няма причина да падаме в лютото зло.
Обичам, когато небето е сребърно, чисто, ...
И хората в него пулсират за нежно добро.
Обичам, когато в очите ни плува наслада,
и няма причина да падаме в лютото зло.
Обичам, когато небето е сребърно, чисто, ...
380
2
В тишината нахлува мечтата,
озарена от мисъл една.
А навън се нахвърлят листата,
в изгорената длан на жена.
От асфалта се ронят стремежи. ...
озарена от мисъл една.
А навън се нахвърлят листата,
в изгорената длан на жена.
От асфалта се ронят стремежи. ...
431
1
6
16
– Не мога, не мога… – хриптеше детето. Телцето му се тресеше така, сякаш получава гърчове. На тъничкия прасец на Лизи – ако го видите, ще се запитате как изобщо издържа на някаква тежест – бе образувана къса, кървава черта.
– Животът е гаден! – мислеше си Олая. – И противен! И долен! Как може да ...
– Не мога, не мога… – хриптеше детето. Телцето му се тресеше така, сякаш получава гърчове. На тъничкия прасец на Лизи – ако го видите, ще се запитате как изобщо издържа на някаква тежест – бе образувана къса, кървава черта.
– Животът е гаден! – мислеше си Олая. – И противен! И долен! Как може да ...
390
***
„Плаче юначе. Птиче. Мечта.
Няма калпаче. Тичам в калта.“
Ваньо написа още два стиха и състави първата строфа от своето нежно посвещение. Момчето се почеса по носа, защото го сърбеше, и реши да слезе в пристройката при баба си, която му готвеше палачинки.
– Наспа ли се, моето момче? – попита го ...
„Плаче юначе. Птиче. Мечта.
Няма калпаче. Тичам в калта.“
Ваньо написа още два стиха и състави първата строфа от своето нежно посвещение. Момчето се почеса по носа, защото го сърбеше, и реши да слезе в пристройката при баба си, която му готвеше палачинки.
– Наспа ли се, моето момче? – попита го ...
367
Виждам оголените дървета, през чиито къдрави коси напористият вятър прокарва кокалести пръсти. Тъмнооранжевите керемиди на обезлюдените къщи дискутират случки от отминалото лято. В синевата се стрелкат телата на птици, които кацат на жици, пеят и се насочват към искрящожълтия хоризонт.
Виждам живота ...
Виждам живота ...
399
1
Декември полека се свлече.
Снегът ни удари. Сега.
Дебелата дреха облече,
нашарена с бяло жена.
Снежинките капят и питат. ...
Снегът ни удари. Сега.
Дебелата дреха облече,
нашарена с бяло жена.
Снежинките капят и питат. ...
475
6
В град Неморал живееха триста шейсет и шест души. Различни. Замечтани. Първични. Неразбрани. Хора, които отъждествяваха егоизма с най-куха форма на превъзходство…
– Аз да съм добре, нека другият реве! – това мото зареждаше с мотивация съществата, отрекли факта, че любовта е нещо много хубаво; нещо, ...
– Аз да съм добре, нека другият реве! – това мото зареждаше с мотивация съществата, отрекли факта, че любовта е нещо много хубаво; нещо, ...
484
3
4
> ,,Изтървем ли България, изтървали сме всичко!'' – Николай Хайтов
Животът и Смъртта ни се преплитат.
Излитат сред вулкани от сълзѝ.
А нашите стенания помитат,
едната радост в слепите очи. ...
Животът и Смъртта ни се преплитат.
Излитат сред вулкани от сълзѝ.
А нашите стенания помитат,
едната радост в слепите очи. ...
337
1
4
14
Изпопадалите сухи листа на дърветата стържеха по голата земя, а сърдитият вятър блъскаше с яростни юмруци навсякъде. Небето гледаше Земята с гневни, влажни и изцъклени очи.
Олая спря на ъгъла на улица „Болдър“, за да изчака най-добрата си приятелка – Лизи Ъпългейт. Роклята на момиченцето се повди ...
Изпопадалите сухи листа на дърветата стържеха по голата земя, а сърдитият вятър блъскаше с яростни юмруци навсякъде. Небето гледаше Земята с гневни, влажни и изцъклени очи.
Олая спря на ъгъла на улица „Болдър“, за да изчака най-добрата си приятелка – Лизи Ъпългейт. Роклята на момиченцето се повди ...
565
1
Една олелия се вдига.
Градът е отново на крак.
Вървя, а стомана намига.
Пристига желания влак.
Делата на малките хо̀ра, ...
Градът е отново на крак.
Вървя, а стомана намига.
Пристига желания влак.
Делата на малките хо̀ра, ...
458
3
7
13
Седемгодишната Олая Джанингстън и майка ѝ – Марта, живееха на улица „Болдър“. Едноетажната им къщурка се намираше в близост до тази на измъченото семейство Ъпългейт.
Малката им градина бе изпълнена със страхотно изглеждащи цветя. Бетонната мивка, обримчена със саксии за украса, излъчваше масивно ...
Седемгодишната Олая Джанингстън и майка ѝ – Марта, живееха на улица „Болдър“. Едноетажната им къщурка се намираше в близост до тази на измъченото семейство Ъпългейт.
Малката им градина бе изпълнена със страхотно изглеждащи цветя. Бетонната мивка, обримчена със саксии за украса, излъчваше масивно ...
373
***
Двете деца живееха в умиращото село Победа със старата си баба Янка. Родителите им, починали в зверска катастрофа, ги закриляха отгоре – Елена и Андрей невидимо наблюдаваха как отрочетата им растат, как се радват на заобикалящия ги свят, как споделят последната си филия на масата помежду си и ра ...
Двете деца живееха в умиращото село Победа със старата си баба Янка. Родителите им, починали в зверска катастрофа, ги закриляха отгоре – Елена и Андрей невидимо наблюдаваха как отрочетата им растат, как се радват на заобикалящия ги свят, как споделят последната си филия на масата помежду си и ра ...
261
1
1
Ти си дама, а пламък гори.
И Живота е сведен до нула.
Енергичните твои очи,
хаотични усмивки обуват.
Върховете говорят за теб. ...
И Живота е сведен до нула.
Енергичните твои очи,
хаотични усмивки обуват.
Върховете говорят за теб. ...
439
2
6
„Како, ле, како! Ти ме отгледа!
стана свидетел на тихи победи!“
***
Тринайсетгодишният Ваньо написа с красиви букви първите два стиха от поредното си стихотворение. Посвещението започваше много обнадеждаващо; от него лъхаше някаква чиста и дълбока любов, говореща за силната връзка между по-голяма се ...
стана свидетел на тихи победи!“
***
Тринайсетгодишният Ваньо написа с красиви букви първите два стиха от поредното си стихотворение. Посвещението започваше много обнадеждаващо; от него лъхаше някаква чиста и дълбока любов, говореща за силната връзка между по-голяма се ...
427
1
10
Учителката по музика – госпожа Йоанда Кънингам – подреждаше всякакви вехтории в разхвърляното хранилище на кабинета си. Пълните ръце на шестдесетгодишната жена повдигаха със затруднение кашони, в които имаше учебници и снимки на велики композитори.
Въздухът в стаята бе прашен. Белите дробове на с ...
Учителката по музика – госпожа Йоанда Кънингам – подреждаше всякакви вехтории в разхвърляното хранилище на кабинета си. Пълните ръце на шестдесетгодишната жена повдигаха със затруднение кашони, в които имаше учебници и снимки на велики композитори.
Въздухът в стаята бе прашен. Белите дробове на с ...
512
В село Хлопка си взаимодействаха младата Тотка Ангелова и баба ѝ Минка Милева. Планинският скъпоценен камък събираше в себе си не повече от двеста души. Рядко можеше да се види жива душица, кръстосваща тези бъкани с клечорляци земи – и псетата жално лаеха, и кокошките трудоемко обладаваха въздуха с ...
455
1
9
Лизи Ъпългейт живееше на улица „Болдър“ в едноетажна къща с рушаща се източна фасада. Нехайните ѝ родители не полагаха грижи както за мястото, така и за самата нея.
Баща ѝ – Чък Паркърс, се наливаше с алкохол по цял ден. Четиридесет и пет годишният мъж почти не напускаше тясната си, смърдяща на ...
Лизи Ъпългейт живееше на улица „Болдър“ в едноетажна къща с рушаща се източна фасада. Нехайните ѝ родители не полагаха грижи както за мястото, така и за самата нея.
Баща ѝ – Чък Паркърс, се наливаше с алкохол по цял ден. Четиридесет и пет годишният мъж почти не напускаше тясната си, смърдяща на ...
444
8
В местното училище „Хенри II-ри“ действията се развиваха на противоположния полюс. Разположената на улица „Сейнт Мери“ двуетажна сграда сияеше, преизпълнена с живот и енергия.
В класа на госпожа Шарлот Вали – съпругата на Алън – учебният процес навлизаше в кулминационния си момент. Младата жена, н ...
В местното училище „Хенри II-ри“ действията се развиваха на противоположния полюс. Разположената на улица „Сейнт Мери“ двуетажна сграда сияеше, преизпълнена с живот и енергия.
В класа на госпожа Шарлот Вали – съпругата на Алън – учебният процес навлизаше в кулминационния си момент. Младата жена, н ...
363
7
Старата Аманда е починала – съкрушителна новина за жителите на китното селце, свикнали с присъствието ѝ. Всеки научаваше по нещо от нея. Думите ѝ – благи, свежи и мъдри – облагородяваха мисълта на младите, които трябваше да вдигнат това място от калта и да го понесат на ръце към по-светли времен ...
Старата Аманда е починала – съкрушителна новина за жителите на китното селце, свикнали с присъствието ѝ. Всеки научаваше по нещо от нея. Думите ѝ – благи, свежи и мъдри – облагородяваха мисълта на младите, които трябваше да вдигнат това място от калта и да го понесат на ръце към по-светли времен ...
403
1
1
От кожата откъснах си седеф.
Търкулнах пръст по голото ти рамо.
От дланите ти огъня поех.
Деня изгря. Запя. И беше рано.
Целунах те по бузата. Звезда! ...
Търкулнах пръст по голото ти рамо.
От дланите ти огъня поех.
Деня изгря. Запя. И беше рано.
Целунах те по бузата. Звезда! ...
375
2
12
Декември, махало на моите дни.
Студено момиче, което обичам.
Сърцето изтича. Лицето гори.
Ръцете са сини. Говоря на птиче.
Дали си бащата на нощния ден? ...
Студено момиче, което обичам.
Сърцето изтича. Лицето гори.
Ръцете са сини. Говоря на птиче.
Дали си бащата на нощния ден? ...
342
4
11
В симпатична двуетажна къща, намираща се в сърцевината на улица ,,Фетъл Слайм’’, живееше седемдесетгодишният старец Бъкс Пърс. Пенсионираният пощальон (навремето с Аманда бяха страхотен тандем) ценеше моментите ден за ден, така както останалите хора на неговата възраст. Глътката въздух за него бе ...
В симпатична двуетажна къща, намираща се в сърцевината на улица ,,Фетъл Слайм’’, живееше седемдесетгодишният старец Бъкс Пърс. Пенсионираният пощальон (навремето с Аманда бяха страхотен тандем) ценеше моментите ден за ден, така както останалите хора на неговата възраст. Глътката въздух за него бе ...
402
1
2
Чакам приятел. Пее дъжда.
Капките падат по телефона.
Сее гадател. Думи в пръстта.
Въздуха хвана лист и отрони
хо̀ра горчиви. Гоня следа. ...
Капките падат по телефона.
Сее гадател. Думи в пръстта.
Въздуха хвана лист и отрони
хо̀ра горчиви. Гоня следа. ...
298
3
Здравей, бе град! Живота ли ми взе?
Полей, бе брат! Да пием до насита.
Обрулени от силни ветрове,
в сърцата с метеорите забити.
Кажи ми за несбъднати мечти. ...
Полей, бе брат! Да пием до насита.
Обрулени от силни ветрове,
в сърцата с метеорите забити.
Кажи ми за несбъднати мечти. ...
419
6
Тихо летят. Хората спят.
Виждам река от тъга.
Диво гърмят. Кокал и кръст.
Вече е сладка солта.
Бяла страна. Слепи деца. ...
Виждам река от тъга.
Диво гърмят. Кокал и кръст.
Вече е сладка солта.
Бяла страна. Слепи деца. ...
410
5
Боклука говори за теб.
Юмрука е свит от омраза.
Обуха сандали от лед.
В сърцата им бие желязо.
Гранита самотен гори. ...
Юмрука е свит от омраза.
Обуха сандали от лед.
В сърцата им бие желязо.
Гранита самотен гори. ...
503
2
Когато сме малки, летим.
Очите са чисти и свежи.
Успяваме да уловим,
копнежи във своите мрежи.
Луната говори и плава. ...
Очите са чисти и свежи.
Успяваме да уловим,
копнежи във своите мрежи.
Луната говори и плава. ...
498
2
9
Нощта да докосна със длани.
Пияните чувства скърбят.
Пленени от злоба и драми,
слова за доброто редят.
Ноември е вятър в душата, ...
Пияните чувства скърбят.
Пленени от злоба и драми,
слова за доброто редят.
Ноември е вятър в душата, ...
477
2
5
225
Декември мълчи. Стена̀ от неволи.
Падат на капки лъчи.
Смисъла гоня. Моля за броня.
Сладкото вече горчи.
Думи корави. Студ и забрани. ...
Падат на капки лъчи.
Смисъла гоня. Моля за броня.
Сладкото вече горчи.
Думи корави. Студ и забрани. ...
496
7
Много мъка и много брътвеж
по света неизброден са бѝли
поколение, мазано с мед,
изкачено на остри кокѝли.
И балконите плачат за теб. ...
по света неизброден са бѝли
поколение, мазано с мед,
изкачено на остри кокѝли.
И балконите плачат за теб. ...
451
1
3
Мария успях да открия
в сърцето, което реве.
Лицето на синя стихия
напомня, че тя е дете.
Момиче, което обичам. ...
в сърцето, което реве.
Лицето на синя стихия
напомня, че тя е дете.
Момиче, което обичам. ...
408
1
6
Така ми мирише на село!
На чу̀брица, сол и пипѐр!
На баба, терлици изплела.
И стария дървен фенер.
На кучето лая вековен, ...
На чу̀брица, сол и пипѐр!
На баба, терлици изплела.
И стария дървен фенер.
На кучето лая вековен, ...
485
10
Четири думи реших да напиша.
Щастие. Вяра. Надежда. Любов.
Мирис на гуми. Плясък на киша.
Ние сме луди! Хвърляй покро̀в!
Има ли обич? Нежна. Засмяна. ...
Щастие. Вяра. Надежда. Любов.
Мирис на гуми. Плясък на киша.
Ние сме луди! Хвърляй покро̀в!
Има ли обич? Нежна. Засмяна. ...
508
2
5
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
