thedac (Димитър Драганов) - Works

Душа 🇧🇬

Душата ми е звяр, облечен в дрехи на девица.
Съдбата ми е зов, заключен в стая на орлица.
Изпатих от любов и станах нов. Горях на жица.
В горещия завод говорих с Бог. Крещяща птица.
Приятелите плачат, стари кучета ме чакат. ...

thedac

Poetry » Philosophical

2017-10-12T15:17:26+03:00 571 1 2

Чакам 🇧🇬

Ето, че я чакам във студа.
Младите крака са на перона.
Пее ми замръзнала Луна.
Скоро ще ме стресне телефона.
Брулят ме красиви светлини. ...

thedac

Poetry » Civic

2017-10-11T01:27:45+03:00 542 2

Болнични неволи 🇧🇬

Гадна мазилка. Мазни петна.
Под от омраза. Думи хапливи.
Счупена мивка. Тъжни лица.
Дива заразa. И джамове гнили.
Хора сърдити. Гнойни гърла. ...

thedac

Poetry » Civic

2017-10-10T10:56:27+03:00 572 1 6

Пътеките на живота 🇧🇬

Димитър Драганов
Пътеките на живота
Първа глава
Гленкоу и Те
1 ...

thedac

Prose » Novellas and novels

2017-10-08T01:07:38+03:00 748

Ще се любим ли? 🇧🇬

Петдесетгодишният младок – Любомир Станойкин, живееше в разглобеното село Кошара. Един от най-жизнените жители на това обезлюдено място бе ерген. Женски създания нямаше в кочината на свинята Гого. Надали можеха да се открият при дъртите кокошки, които отдавна бяха загубили способността си да кудкудя ...

thedac

Prose » Short stories

2017-10-07T11:19:27+03:00 1.6K 1 4

Посвещение 🇧🇬

Кристиано, Бейл и Модрич!
Рамос, Начо, Карвахал!
Ний сме смели, здрави, мощни –
безпощадният Реал!
Бой! Победа след победа! ...

thedac

Poetry » Other

2017-10-06T11:13:34+03:00 1.6K

Мълчание 🇧🇬

Смърт
леглото плаче
тихо.

thedac

Poetry » Other

2017-10-04T16:27:42+03:00 580 2

Прилепови елегии 🇧🇬

Прилеп
елегия
пише
в улука.
Странно е, ...

thedac

Poetry » Philosophical

2017-10-03T08:31:03+03:00 645 3 16

Ра̀на 🇧🇬

Октомври, здравей! Влизай, не чакай!
Няма листа по дървета от скръб.
Ти си ми близък. Верен приятел.
Аз ще претопля студената плът.
Спомени врат. Почнах да готвя. ...

thedac

Poetry » Love, Philosophical, Civic

2017-10-01T09:19:44+03:00 905 4 13

Отново Любов 🇧🇬

Много е малка, плаха и скрита,
стрита в оголена, тиха душа.
Име ѝ липсва. Живее в очите.
Тя е чудесна, но няма крака.
Устни до устни. И мека целувка. ...

thedac

Poetry » Love, Philosophical, Civic

2017-09-30T00:17:11+03:00 672 1 9

Довиждане 🇧🇬

Защо ми трябваше да се влюбвам в теб? В онова невинно момиче с кристали в очите. Ще ти прозвуча лигаво, ако те нарека пеперуда. Но за мен ти бе такава! Намирах в погледа ти нещо откровено, нещо, което ме отдалечаваше от ежедневната злоба на хората. Искрено и неопетнено желание стискаше момчешкото ми ...

thedac

Prose » Others

2017-09-29T09:04:20+03:00 760

Българино 🇧🇬

Поради что, съвременни българино, се срамиш да поддържаш чистотата на душата си? Все мръсна и гнила я носиш – в щастие, в мъка и проблеми. У теб се крие нещо неизказано, сгърчено и разплакано, което вие като чакал в гореща нощ.
Ти си едно много опасно същество. Заслужаваш признание за животинската п ...

thedac

Prose » Others

2017-09-28T19:33:48+03:00 1.1K 2 5

За тях 🇧🇬

Учебници мъдрост поели.
Животът е страшен, нали?
Певеца на тъжните феи,
говори за слепи мечти.
Гавроша и днес е наличен. ...

thedac

Poetry

2017-09-27T19:23:40+03:00 503 2 7

Копнежно 🇧🇬

В шепота на морските вълнѝ
носи се божествена наслада.
Белези от свършени войни
вият на безкрайна магистрала.
Слязох от безчувствения влак. ...

thedac

Poetry » Civic

2017-09-26T10:23:44+03:00 550 1 5

На Катя 🇧🇬

В една ленива неделя пушех хаванската си пура в тесногръдата панелка. Пепелникът стоеше мълчаливо от лявата ми страна и попиваше остатъчните продукти. Бях седнал в окъсаното си кресло като италиански наркобарон. Средновековното ми телефонче ,,Nokia’’ – тип тухла, почиваше на стъклена маса.
От съседн ...

thedac

Prose » Short stories, Erotic

2017-09-24T00:56:46+03:00 981

Живей 🇧🇬

Живей го, със шепи живей го.
Направи един лъвски скок,
подобно на дякона Левски,
живял и умрял за народ.
Живей и си късай с наслада. ...

thedac

Poetry » Civic

2017-09-23T22:01:48+03:00 508 2 5

Разкъсан живот 🇧🇬

Мишо Иванов и баща му – Стоян, живееха в двуетажна къща в село Копринка, което бе населявано от около стотина души. Постройката пъчеше гордите си гърди на улица ,,Левски’’ и лесно се набиваше в човешкото око.
14-годишното момче бе едно от децата, неполучаващи нужното внимание от своите родители. Бащ ...

thedac

Prose » Short stories

2017-09-22T11:00:16+03:00 724 1 5

Коледа 🇧🇬

Зима е. Вятърът навън е сковаващ. Пухкавите снежинки падат една след една. Аз и брат ми правим снежен човек. Няма какво да му поставим за нос, защото сме самотни сираци.
Чудим се как ще прекараме наближаващия празник – Коледа. Мечтаем си да получим подарък, но няма кой да ни го купи. Донякъде сме се ...

thedac

Prose » Short stories

2017-09-21T12:01:36+03:00 573

Граници 🇧🇬

thedac

Photography » Nature

2017-09-20T12:39:49+03:00 1.1K 2

Разстояния 🇧🇬

Лятото падна в скъсано кошче.
Няма момиче с красиви очи.
Вятъра гони безкрайните нощи.
После създава поле от звезди.
Мракът намира, дере и разкъсва. ...

thedac

Poetry » Philosophical, Civic

2017-09-19T19:08:45+03:00 565 3 12

Зима

thedac

Photography

2017-09-17T10:57:39+03:00 694 2 2

Скъпа държаво 🇧🇬

Правиш убийци децата си мили.
Скъпа държаво, стани на крака.
Бързо запрятай ръкави изгнили.
Имаш да чистиш следа – срамота.
Родния дом, изкривен от обиди. ...

thedac

Poetry » Civic

2017-09-16T00:14:12+03:00 673 3 2

За нея 🇧🇬

Отново към теб се обръщам в стиха си,
но вече напуснал дома на поетите.
Бавно прекрачи, денят се усмихна,
и заедно с него усмихват се стихове.
Нищо обаче аз не променям. ...

thedac

Poetry

2017-09-15T08:32:40+03:00 460 1 2

Глад 🇧🇬

thedac

Photography » Nature, Others

2017-09-14T11:52:54+03:00 1.2K 1 3

Огнено чедо 🇧🇬

На мрачната спирка дете ми помаха.
Очите му – пламък, душата – звезда.
Лицето ми грейна. И сви ме стомаха.
Търговец се смее. Прегърнах мечта.
Денят е в лъчите на слънцето меко. ...

thedac

Poetry

2017-09-13T07:31:08+03:00 430 1 7

НЕлюбовно 🇧🇬

Няма любов в тъжния свят.
Няма мечти. Има разврат.
Носиш ли чувства, бързо ги пускай.
Хората казват, приятелю, лукс са.
Вчера намерих изгнило сърце. ...

thedac

Poetry » Civic

2017-09-12T07:00:04+03:00 570 3 7

Градски трѐски 🇧🇬

Излязох на балкона,
в раздърпан, сив халат.
И включих грамофона.
Направих си салата.
Изпуших две кутии, ...

thedac

Poetry » Civic

2017-09-10T00:45:33+03:00 480 3

Сноп Добрина 🇧🇬

Ударих съдбата с ръка по главата.
И паднах във блато. Защото съм смел.
Изгубих приятел. И станах мечтател.
Излъгах гадател. Погалих орел.
Животът е скучен. Останах без куче. ...

thedac

Poetry

2017-09-09T01:09:45+03:00 510 1 5

Реваншът на живота 🇧🇬

Те бяха щастливи, усмихнати, грейнали.
Първи учебен ден бе настъпил.
С букети в ръка и ранички малки,
големия праг на живота пристъпиха.
Нека да бъдат щастливи в училище. ...

thedac

Poetry » Civic, Other

2017-09-08T09:31:35+03:00 518 1 3

Приятелство 🇧🇬

Приятелството често е поставяно,
под ударите тежки на съдбата,
която с фалш и зло замярва го,
на ринга на живота го подмята.
Приятелството злато е голямо, ...

thedac

Poetry » Other

2017-09-07T11:18:27+03:00 408 2

На моя приятел 🇧🇬

Шаро затвори очите си. Край!
Бавно си тръгна живота от него.
Вече не чувам звънливия лай.
Бог отреди да оглася небето.
Дървена къща. Нахапан комат. ...

thedac

Poetry » Other

2017-09-06T10:33:50+03:00 489 1 5

Безсилие 🇧🇬

Опитваш се с нещо да помогнеш,
опитваш, но оставаш неразбран,
после те сочат с пръст и те съдят,
и удрят, и целият ставаш във рани.
Опитваш се човек да го направиш, ...

thedac

Poetry » Civic

2017-09-05T07:54:58+03:00 525 1

Буря 🇧🇬

Септември ще дойде. И аз ще си ѝда.
Листата ще падат. Земята кърви.
Ноември е близо. Копнежи намигат.
И бързо се губят във чужди очи.
Небето е синьо. А времето – спряло. ...

thedac

Poetry » Philosophical, Civic

2017-09-03T07:22:41+03:00 669 4 10

Тишина 🇧🇬

Нарочно ми каза да спра да обичам,
във светлия пролетен ден.
В очите ти нежни намерих момиче,
което умира за мен,
но нещо го спира да бъде магична, ...

thedac

Poetry » Civic

2017-09-02T09:23:02+03:00 557 1 3

Прашна душа 🇧🇬

Стените са сиви, душата ми – мрачна.
Обтегнати чувства. Разбито сърце.
Мечтите ми плачат и чакат палача.
А пясъка ближе солено море.
Красиво момиче, частица от рая, ...

thedac

Poetry

2017-09-01T08:40:04+03:00 420 6

За моя учител 🇧🇬

Обичам те много, учителю драги.
Затрупай човека у мен със награди.
Когато съм умен – усмихнат широко.
Когато съм глупав – в ръка със длетото.
,,Горко му!’’, наум си повтаряш сърдито. ...

thedac

Poetry » Humorous

2017-08-30T08:38:15+03:00 1.8K 5

Магия 🇧🇬

thedac

Photography » Landscape

2017-08-29T16:47:12+03:00 1.3K 5 11

Една непорочна любов 🇧🇬

В спокойното село Могила живееше седемнадесетгодишната Мария, която бе единственото младо момиче в околността. Всички я имаха за прелест, никой не смееше крива дума да и́ каже – хубостта само хубост заслужава.
Девойката бе по-красива от всички блудници, които присъстваха в сънищата на отрудените мъж ...

thedac

Prose » Short stories

2017-08-27T20:05:11+03:00 756 2 4

Моят трепет 🇧🇬

В един мрачен декемврийски следобед хванах химикала и той затанцува по белия лист. Навън тъмнолилавите облаци се скупчваха, образувайки тънка линия, през която навлизаха плахите лъчи на Слънцето. Земята бе покрита от дебел слой сняг.
Вятърът затропа като неканен гостенин по прозорците на панелния ми ...

thedac

Prose » Short stories

2017-08-26T15:37:35+03:00 629 1 2

Пътеките на живота 🇧🇬

Вървейки, аз се срещнах със живота,
в прегръдките на зъзнещия град.
Започнах по човешки да говоря,
със този старец нисък, непознат.
В ръцете си държеше суха пръчка. ...

thedac

Poetry

2017-08-25T08:41:35+03:00 425 3