thedac
860 results
В този свят на условности криви
сме сами в самотата на мрака.
В този свят сме изкуствено живи.
Знам, боли, но животът не чака...
В този свят сме щастливи другари ...
  520  20 
Влакът слънцето надбягва и на изток той лети.
Може би сега ще трябва да затворите очи,
за да видите нивята и красивите цветя,
за които необята пише стихчета в нощта.
Затворете си очите... Усетете скоростта... ...
  233 
Цял живот срещу вятъра тичам,
срещу мрака, изплезил език,
и когато Живея – Обичам
със сърце и душа на лирик.
Цял живот съчинявам поеми ...
  404 
Няма болка и няма измама
в любовта ни, която блести.
Като в някаква приказна драма
сме избрали да бъдем звезди.
Не разбра ли, че вече ме няма? ...
  300  12 
Отивам ти на женската душа,
която късно вечер ме завива.
Отпивам от неземна красота
и мъжката Вселена ти отива.
Отивам ти на скъпия парфюм, ...
  662 
Реших да се разходя из градчето и стихче да напиша след това
за Царевец, за пролет, за небето. Дано да е с мелодия добра.
Преминах през годините нелеки. Надявам се, че вече са назад.
Понасям се по дългите пътеки и нека всеки бъде мой събрат.
Студентските години си отиват. Отиват си годините. Летят. ...
  188 
Укроти се световната буря
и престанах да плача за теб.
Любовта на почивки разтурям.
Ще си взема и сетния ред.
Ще съборя мечтите полека. ...
  351 
България на спомен заприлича,
потънала в поток от сивота,
но даже и такава я обичам,
защото е Родината ми тя!
Тъгувам, че по пътищата няма ...
  671 
Като огън в очите ми – двете –
ме изгаря светът полудял.
Аз Ви моля, приятели, спрете
да сечете добрия морал!
Вън пустее земята ни клета ...
  308 
Живеем за едничката Любов!
Приятели, за нея си живеем!
Тревичка е в живота ни суров
и птичка е, която медно пее.
Променя ни към много по-добро ...
  200 
Всеки ден се топеше градът.
Всеки ден си отиваше някой,
а от болка трептеше светът
и мълвеше на някого: „Чакай“.
Всеки ден: върволици, печал ...
  317 
От всичките ми хубави жени,
които заобичах край морето,
навярно си най-хубавата ти –
и пламък си в очите на сърцето.
От спомени, които изживях, ...
  278 
Животът е прекалено кратък и цинично суров, за да го пропиляваме в мисли за сенки от миналото. Навярно и ти си закърмен с онзи извечен материалистичен стремеж за токсично притежание на всичко, както и на фалшиво обожание от всички. Старанието ти непременно да ги получиш, е нищо друго, освен едно бос ...
  486 
Живеем в размазана като яйце в бетонна стена реалност, която е ехидно смееща се беззъба вещица в сърцевината на изтощените ни от грозно, болно препускане между лични проблеми, опразнени стремежи и кухи идеали умове. Уверено смятам, че заслужаваш да те наградят на бляскава церемония с огромен златен ...
  243 
Исках да си събера багажа в стар евтин куфар, да изляза гневен навън, да вляза в случайно жълто такси и да поема към летището, без да се изтезавам, пътувайки натам, с мисли за това какво е било и какво можеше да бъде. Да избягам, бе най-лесното и глупаво решение, което имах избор да взема, огорчен, ...
  295 
Оплетох се в дилемите на дните
и тъжно сам излязох през вратата.
Проблемите, бедите и сълзите
оставих ги в кутията. (В тъмата).
Понякога надеждата ме смазва – ...
  253 
Навярно ме спасява любовта
към стръкчето трева и небесата,
към хубаво момиче, към Жена –
към силните копнежи на душата.
Обичам да Живея всеки ден ...
  184 
На нас се падна тежката съдба
в обърканото време да живеем,
което е чудовищна борба,
която на доброто ни се смее.
Греховен ли е днешният ни свят, ...
  179 
Представѝ си зелена трева
и красива земя представѝ си.
Добавѝ и щастливи деца.
До мечта за добро докоснѝ се.
През нощта заобичай жена ...
  196 
Къде си ти? Къде съм аз?
Във този късен, късен час
заспива ли без нас Бургас?
Дали морето пак е буйно,
или напява шумно: „Чуй ме!“? ...
  310 
Дано да има в чашата с вода
една сълза, която да изпия
през лятото на моята съдба –
целуната от слънцето магия.
Не крия, че живея за копнеж – ...
  162 
Чета си книги и редя надежди.
Обичам, но дали ме мен обичат?
Епохата е страшна и изглежда –
животът ни е смешно реторичен.
Започна се със вируси проклети ...
  210 
Ще пия ли следобедно кафе?
Ще пиша ли по пясъка с любима?
Ще тича ли наоколо дете –
или това са просто сухи рими?
Ще ходя ли на работа с искра? ...
  250 
Ако твоето другарче
някой ден те нагруби,
помислѝ си за глухарче
и с любов го прегърнѝ.
Боят нищо не решава. ...
  796 
Светът е спрял и всичко го боли:
главата, раменете, коленете.
От болките дори му се крещи
в минутите на този час завѐтен.
Вселената се люшка за очи, ...
  198 
Не желая да влизам в кавги
и не зная какво ще ми струва
да рисувам със слово очи,
за които отдавна будувам.
Не обичам да тичам натам, ...
  128 
Татко един не взе своя син
от кѝтната детска градина.
Остана самѝн игрив господин,
без шумната вярна дружина.
Играчките спят, чистачки мълчат, ...
  121 
Може би животът не прощава,
сложим ли в душите си лъжа...
Мога ли за миг да не внимавам
и да се порадвам на света?
Нощите са моята утеха. ...
  225 
Стига сме чàкали нещо да стане!
Нищо не става, когато мълчим!
Вечно душите ще бъдат ли в рани?
Ние кога без тъга ще заспим?
Ние кога ще усетим покоя – ...
  175 
Там, където те чака семейството,
се завръщай, защото си струва.
То е броня срещу фарисейството
и на груби борби не робува.
Към сълзите подхожда внимателно ...
  180 
Числа и цифри. Цифри и числа.
Това ли е животът ни, приятели?
Нима сме се родили под звезда,
която не сияе за мечтатели?
Нима сме се загубили в деня – ...
  169 
Живея ли добре – не знам,
или се рея в тишината...
В тъгата си съм често сам,
но силно грея в тъмнината.
Владея мисъл и душа. ...
  337 
Женим се ние и вдигаме
сватби големи и чудни.
Много успехи постигаме
в дните си, толкова трудни.
Къщи на челяд приписваме, ...
  275 
Пред чинията с храната и страха, че ще умрем,
ние пеем за душата и във вярност се кълнем.
Всеки жест ни доближава до човешките съдби,
но злина ни отчуждава и стена – бетон – строи.
Хора хладно подминават болката на своя брат. ...
  137 
Така да го кажем: боли,
когато душа е самотна,
когато треперим или
отново светът е животно.
По пътя си тръгвай. Вървѝ. ...
  126 
От липса на любов
и на разбирателство
животът е суров.
Няма и мечтателство.
Кухо съдържание ...
  359 
Воля ли беше? Не знам.
Ти ме напусна, защото
в мъката често съм сам
и величая... доброто.
Всичко ми взе и затри ...
  157 
Всеки импулс ми напомня, че ти си
моето нежно кокиче от вчера.
Празните думи, момиче, спестѝ си!
Ти завладяваш любовните склери!
Сутрин, когато кафето горчи ми, ...
  496 
Няма защо да ме лъжеш. Боли те.
Много боли те от думите зли –
сякаш те бавно забиват иглите
в твоите светли по детски мечти.
Няма къде да укриеш сълзите. ...
  173 
Остана ли ни нещо да изгубим?
Остана ли какво да ни сломи?
Кажете ми... Кога ще се събудим?
Душите ни се давят от сълзи.
Защо ли позволяваме да има ...
  200 
Random works
: ??:??