thedac (Димитър Драганов) - Works

Стряскане на Фавна 🇧🇬

Привлечен от добрите ти очи, оставих се в илюзии да падна.
Сега до изнемогване боли! На двора любовта ни дъвче Фавнът.
Не искам да говоря за това! Защо ли любовта ме подминава?
Издига ме – кралица от тъга, която сетивата изтощава!
Куршумите на моята съдба направиха ме вече на решèто. ...

thedac

Poetry

2022-10-27T07:37:52+03:00 381

Момиче в минало време 🇧🇬

В душата ми младежка (и объркана)
спотайват се стремежите ми чисти,
които спят под дрехата изтъркана
и лутат се сред думи на артисти.
Златисти, те блестят и заслепяват ме. ...

thedac

Poetry

2022-10-25T20:07:40+03:00 612

Сърцето ми е жица от волфрам 🇧🇬

До странното ми чувство за провал, което през годините ме гони,
се питам днес дали съм осъзнал, че няма за живеене закони.
Не търся велелѐпни чудеса. Опитвам се да бъда по-човечен.
Прегръщам добродушните сърца. Светът е на страдания обречен?
Обличах се с планети от любов и с римите рисувах необята. ...

thedac

Poetry

2022-10-23T22:19:01+03:00 1.2K 2 7

Сълзите на майка България 🇧🇬

Двама сина родих и ги кръстих Николай и Валери в зори.
Пред икона на Господ се кръстих и помолих вовеки да бди
над чедата, които обичам – две орлета в небесната вис,
за които сърцето събличам и пътувам към залеза чист.
Те растяха щастливи и смели и играха на воля игри. ...

thedac

Poetry

2022-10-16T15:29:37+03:00 457

Посветено на живота 🇧🇬

Животът е набръчкана жена,
която по пътека се катери.
Отваря тя последната врата
и пада в непостигнати химери.
Животът е абсурдната игра, ...

thedac

Poetry

2022-10-11T06:57:54+03:00 451 1 3

Като в песен на Поли Гагарина 🇧🇬

Този свят заприлича на дама,
за която животът е всичко.
Погледнете красивите двама –
тези тихи и влюбени птички!
Тези няма защо да развивам ...

thedac

Poetry

2022-09-17T10:55:43+03:00 519 2

Световно безпаричие 🇧🇬

Откакто този свят светува,
откакто всичко се върти,
човек гърдите си издува.
Заграбва с шепите пари,
забравил святата повеля, ...

thedac

Poetry

2022-08-28T22:39:28+03:00 529 2

Събиране на парчетата 🇧🇬

Колко пъти застанах пред гроба, колко мъка в живота видях.
Колко пъти човешката злоба ме направи на пепел и прах.
Разнебитен – се лутах и плаках, без надежда за идния ден.
Под дъжда на живота си чаках някой просто да мине за мен.
Колко пъти преглъщах обиди, колко чаши с отрова изпих. ...

thedac

Poetry

2022-08-21T09:17:48+03:00 583 1 4

Сърцето на психолога 🇧🇬

Помагам на загубени души, които след тъгата се намират,
когато най-дълбоко ги боли и смисъл да се борят не съзират.
Прокарвам и лъчиста светлина в недрата на душевните тунели,
когато се разпада вечността на спомени за някакви предели.
Душевните предели ги крепя и тичам по земята на тъгата. ...

thedac

Poetry

2022-08-20T10:44:28+03:00 539

Песен за жените 🇧🇬

След добрите и светли жени аз стотици години ще тичам.
Поетично ги гледам в зори и полека света им събличам.
Да се будят – Богини! – до мен и да пием лирично кафето,
за което в красивия ден ще копнее магично сърцето!
Ще ги гледам, когато си спят и лъчите телата им галят. ...

thedac

Poetry

2022-08-19T08:11:17+03:00 521 2 2

Книги без цена 🇧🇬

Оставил съм ви книги без цена.
Цената на душата не подхожда!
Надявам се, че моите слова
с игла по сетивата ви убождат.
Когато задушава те тъга ...

thedac

Poetry

2022-08-18T07:34:11+03:00 402 3

Прощаване с Богдана Сиракова 🇧🇬

Тази вечер луната ще плаче и звездите ще плачат дори.
След смъртта не намираме начин и сърцето в огньове гори!
Телефонът мълчи като птица, полетяла към сетния Рай!
Ще те помним човеци стотици през годините наши – докрай!
Новината прониза сърцата и избухна в море от сълзи. ...

thedac

Poetry

2022-08-17T09:09:25+03:00 483 1 4

Размишления върху родителстването 🇧🇬

Жените ни задавят се с цигари. Измаря ги жестокият ни стрес.
На тридесет и три изглеждат стари пред лозунга за вечния прогрес.
Налага се да бъдат домакини, да гледат развълнувани деца.
Желаят да развиват дом и име, но винаги заплащат те цена.
Мъжете се развиват и доволно изкачват се към славата си те. ...

thedac

Poetry

2022-08-16T08:50:13+03:00 505 1 2

Люлячето в парка 🇧🇬

Разходих се във времето ни старо
и спомних си за приказните дни,
в които нощем свирех на китара
и биехме се с морските вълни.
Любовните си трепети разгледах. ...

thedac

Poetry

2022-08-14T08:20:51+03:00 408 2

Гласът на Любовта 🇧🇬

Голотата днес продава, но душата е бижу.
Времената са кафяви. Може би ми се причу,
че остана ни надежда за прииждащия ден,
който силите изцежда и навежда се над мен,
за да каже, че съм странен, и сурово да крещи: ...

thedac

Poetry

2022-08-13T12:13:01+03:00 414 1 1

Красива илюзия 🇧🇬

Останаха парчета от тъга.
Парчетата в сърцето се забиват.
Сърцето ми за всекиго блестя,
но вече все по-трудно се разкрива.
Направиха го хората на фас ...

thedac

Poetry

2022-08-13T09:16:19+03:00 595 1 3

Гарите на миналото 🇧🇬

През гарите зловещи на страха
самичък се преборих да ме има,
когато нямах капка топлина,
когато бях детенце на килима.
Какво ли ми оставаше? Не знам. ...

thedac

Poetry

2022-08-10T20:58:42+03:00 1.2K 2 2

Събуване на душата 🇧🇬

Животът – светлата игра –
вовеки, зная, ще си струва.
Накрая всеки пред смъртта
душата своя я събува.
Отлитат всичките пари. ...

thedac

Poetry

2022-08-07T11:20:01+03:00 502 1 2

Опазване на светините 🇧🇬

Ако някой семейството мое със словесната кал нарани,
ще замине полека към Троя – там, където виреят войни.
Ще го пратя в безкрайна пустиня. Ще помоли за чаша вода?
Щом докоснал е моя светиня, ще усети висока вълна.
Ако някой в животеца кратък да докосне жена ми реши, ...

thedac

Poetry

2022-08-04T21:44:20+03:00 709 1

Кафяв свят 🇧🇬

Този свят се погуби отдавна!
Черен спомен в ума ми се свлече.
Вижте колко уплашен е Фавнът!
Той ридае в кафявата вечер.
Този свят се оттече в канала ...

thedac

Poetry

2022-07-31T08:56:52+03:00 411

Песен за сълзите 🇧🇬

Когато нямах никаква надежда
и плачех през самотните си нощи,
опитвах се доброто да разглеждам
от светлите страни. Да искам още
да бъда по-добър и по-човечен, ...

thedac

Poetry

2022-07-30T15:26:48+03:00 412 2

Мечтите ми са циганчета боси 🇧🇬

Мечтите ми са циганчета боси.
Накрая на пустеещото село
стотинки за прехраната си просят
под слънцето – изсулена дантела.
Търкалят се несретите чавѐта. ...

thedac

Poetry

2022-07-24T00:22:32+03:00 570 2

Откровенията на една падаща кѐгла, 🇧🇬

Тази вечер не плача от радост, а от мрачна и грозна тъга.
Олюлява се моята младост като тежко пиян през нощта.
Докога ще са липса парите? Докога ще работим до кръв?
Днес са жални стопанки жените и мъжът не прилича на лъв!
Днес цените обичат да скачат и животът е с данък дори. ...

thedac

Poetry

2022-07-22T22:41:57+03:00 764 4 7

Развенчаване на живота 🇧🇬

Когато се издигах поетично и в мигове усмихнати летях,
животът ме отнасяше цинично. В тъмата на живота замълчах.
Познават ме любимите ми хора и няколко запомнени жени.
Душицата пред тях си я отворих, но всяка безпощадно я рани.
Изгубих се по хилядите гари, пътувайки – словесен трубадур. ...

thedac

Poetry

2022-07-20T00:44:37+03:00 391

Нека отново издигнем България 🇧🇬

Днес са тихи всички, кротки и добри.
Паднали сме ничком. Много ни боли!
Знам, че България клета се мъчи.
Тъжно старее в епохата жлъчна!
Лъв не реве! Той е котка послушна! ...

thedac

Poetry

2022-07-19T11:12:41+03:00 436

Нека да започнем да градим 🇧🇬

Писна ми от всички катастрофи, мъките и скъпия ни ток!
Вдигат се цените на картофи! Слагат и на въздуха ни срок!
Плашат се жените ни да раждат! В тази разнебитена страна
някъде на двайсет се обаждат кръвно и разхлопани сърца!
Нека не говорим за войните! Зная, че се водят всеки ден! ...

thedac

Poetry

2022-07-17T07:45:01+03:00 902 3 4

Един поетичен беглец 🇧🇬

Този свят не понася на искрени хòра.
Тях поредната лудост ги мъчи по малко.
Този свят синоним е на страх и умора.
Той топи се и битките в него са жалки.
Този свят е сълза на самотно сираче ...

thedac

Poetry

2022-07-16T15:00:32+03:00 499 1 1

Жена с огърлѝца от грижи 🇧🇬

Този свят е жена с огърлѝца от грижи,
на която децата починаха вчера.
Този свят е вдовица. Сълзите си ниже
над студения мрамор от хиляди ери.
Този свят е лока̀л за онези, които ...

thedac

Poetry

2022-07-15T22:27:48+03:00 389 2

Невинни 🇧🇬

Този свят полудя безвъзвратно
и се счупи на триста парчета.
Този свят ни върти наобратно
под абсурдни и тъмни небета.
Този свят за любов е затворен ...

thedac

Poetry

2022-07-12T09:22:21+03:00 501 2 4

Най-доброто не предстои 🇧🇬

На какво заприлича това? Всеки ден се събуждаме плахи.
Как да пращам добрите писма днес, когато животът ни крах е?
Да живеем под сива тъга и страхът да ни смазва жестоко,
да премазват жени и деца, а душите да литват високо...
Да наричам живот ли това?! Май отгоре се някой шегува! ...

thedac

Poetry

2022-07-11T09:23:51+03:00 395

Няма време за губене вече 🇧🇬

> Поклон пред паметта на двете млади момичета, убити на булевард „Черни връх“ в София! Стана много страшно да се живее в България. Всъщност не знам какво да кажа. А Вие какво изпитвате?
>
> Надали мога да направя нещо друго, освен да се подпиша с името си под следващите думи...
Няма време за губене ...

thedac

Poetry

2022-07-07T09:12:36+03:00 497 1 1

Откровено 🇧🇬

Понякога се чувствам аз самотен
и болката на пръсти я броя.
Душата ми изгубено е коте,
а мислите – преливаща тъга.
Понякога жестоко се отчайвам, ...

thedac

Poetry

2022-07-05T23:51:37+03:00 439

Побеляла младост 🇧🇬

Понякога се чувствам адски сам
и моля се с проблеми да се справя.
Димитър вечно страда неразбран
и болката дълбоко я заравя.
Познавате ли младото момче, ...

thedac

Poetry

2022-07-03T17:27:09+03:00 540 4 8

Преглед на Конфуций и държавните институции 🇧🇬

На родните държавни институции
така и не повярвах някой ден,
зачетен в постулати на Конфуций,
от бедност нечовешка унизен.
Родителите наши се разтапят, ...

thedac

Poetry

2022-07-02T07:19:54+03:00 388 1 1

Любов да блести 🇧🇬

Ако смело погледнем бедите
и душите спокойно смирим,
ще надвием с усмивка злините
и в леглата щастливи ще спим.
Ако всеки ръчичка протегне ...

thedac

Poetry

2022-06-30T10:05:32+03:00 420 3 1

Май светът полудя 🇧🇬

Май светът полудя с нечовешки размери
и се счупи без трясък копнежът ни фин.
Колосалната мъка взаимно катерим
и отдавна не можем спокойно да спим.
Непорочното време оказа се жрица ...

thedac

Poetry

2022-06-28T07:43:35+03:00 552 3

Животът ми е сбъдната мечта 🇧🇬

Красивите небесни висини, които на листа си нарисувах,
напомнят ми за милите жени, които най-сърдечно ги целувах.
Напомнят ми за тази чистота, която всеки ден ви подарявам.
Понякога, застанал пред листа, напълно неусетно се смалявам.
Нали съм млад, любезен и поет? Обичам всяка утрин да ви пея. ...

thedac

Poetry

2022-06-26T14:03:38+03:00 388 2 1

Преглед на цената на билета 🇧🇬

Навярно спасение няма.
Не идва крилатата чета.
Приключи поредната драма.
Момчета прибират бюджета.
Какво ли тук вече остана? ...

thedac

Poetry

2022-06-23T07:35:59+03:00 659 2 4

Какви ги говори поетът? 🇧🇬

Старите искат ни прошка за техните правени грешки.
Живеем в държава на Божков и хиляди тихички пешки.
Старите мислят, че ние сме нежни дечица – и слаби.
Какво завещахте ни вие? Държава на Божков и Слави?
Старите често ни сочат и казват ни как да живеем, ...

thedac

Poetry

2022-06-22T15:56:52+03:00 441 1

Ако някой ми влезе в обувките 🇧🇬

Ако някой ми влезе в обувките и поеме по пътя напред,
ще приеме спокойно милувките и творбите на светъл поет.
Ще поплаче за някои загуби и ще скита в пустиня самин,
ще се губи в тъгата си пагубно и ще бъде душевно раним.
Ще изгледа жените обичани като чайка на морския бряг. ...

thedac

Poetry

2022-06-21T09:09:11+03:00 394 2 2