thedac
863 results
Няма смисъл да мисля за теб.
Ти бе просто илюзия лоша...
Ти бе счупен жестоко портрет,
който бързо изхвърлих във коша.
Ние можехме двама – нали? – ...
  250 
Пътувам си нощем спокойно.
Минавам през Роман дори.
Надежда крепи ме: достойна,
че виждам човешки съдби.
На Мездра ни става студено ...
  167 
Човек не може вечно сам
след куп войни да се изправя.
Човек е силен и голям,
но нявга мъка го поставя,
където въздухът горчи ...
  493 
Бих могла да бъда твоя муза.
(Бих могъл да бъда стих и бряг.)
Твоят стон, дихание и изгрев.
(Бих могъл да бъда мил и благ.)
Бих могла да бъда твоя жажда. ...
  144 
Пиша си на листове с любов тихо и обичам тишината.
Имам аз и погледа орлов, който ме понася към душата.
Някой ме познава като тих. Друг ще ме запомни като тътен.
Аз се извисявам в нежен стих и се разпилявам в знак крайпътен.
Аз съм мак в градина на жена. Аз съм плач на тъжен януари. ...
  221 
Момичето, което промени света ми и надеждица ми вдъхна,
че хората се раждаме добри, а всичките злини са дреха връхна,
въздъхна като птиче от любов и литна над живота ми от рими.
Затичах се към изгрева, готов да нося и лета в студени зими.
Затичах се към златните земи. Оставих да ме води топлината. ...
  228 
Любовта е магия, която главата завърта ми,
и понякога даже ме вдига високо, високо.
Аз не крия, че често след нея с надежда озъртам се –
аз, готов да се сбия с живота си, който понякога ток е.
Любовта е стихия, която ще мине направо през къщата, ...
  355 
Всеки иска да бъде прегърнат, приятели!
Всеки иска да бъде обичан дълбоко!
Всеки вечер блуждае в земя на мечтатели!
Всеки тайно поглежда с душа към високото!
Всеки плаче, но някак от себе си крие се ...
  137 
Ние сме природни същества: млади, стари. Крачим и умираме.
Мисля си до болка за това: светлата любов дали намираме?
Може би избираме кога някого в сърцето да допуснем.
Плачем за отминали лета. Бързаме в живота да се впуснем.
Ние сме децата на света. Нашите родители са дните ни. ...
  188 
Обичаме водата, но защо децата в нас се плашат от шума ѝ?
Нима и тишината е сребро, което завладява и ума ни?
Кога ли ще се впуснем с лекота към тихите простори на всемира?
Защо не се обичаме с душа, а поводи за мъката намираме?
Цитираме от книгите слова и после ги забравяме сред дните. ...
  712 
Когато всеки Божи ден надеждата във тебе рухва
и се прибираш изтощен, докато вън страхът подухва.
Когато нямаш за какво глава отново да изправиш
и сякаш всичко е тегло, с което ти не ще се справиш,
тогава знай, че има път и някой, който те обича. ...
  408 
Когато всеки Божи ден надеждата във тебе рухва
и се прибираш изтощен, докато вън страхът подухва.
Когато нямаш за какво глава отново да изправиш
и сякаш всичко е тегло, с което ти не ще се справиш,
тогава знай, че има път и някой, който те обича. ...
  304 
Понякога в душите ни е хладно,
а някога е светло и красиво.
Понякога ни гони сянка гладна
на минало сурово и горчиво.
В ушите ни покълва ужас жежък, ...
  183 
Завърнах се, където малък бях, където си играех и се учех.
Обърнах се. Живота си видях. Навярно в мен усмивката се включи.
Понесох се с приятели добри по слънцето, постлано в коридора,
и смесих болка с хиляди мечти. Отново съзерцавах ни на двора.
Годините се движеха назад и моят град ме гледаше усми ...
  247 
Връщам се от слънчевия град,
който ме прегърна и целуна.
Пловдив е магичен кръговрат!
Пловдив е изпънат като струна!
Вечните тепета го красят. ...
  208 
Във влака за Пловдив е тихо,
но тихо дали е в сърцата,
които с почуда откриха
словесния рай на земята?
Не зная къде се намирам, ...
  221 
Бягам в съня, но те няма.
Няма те вече, любима...
Ние когато сме двама,
лято е всяка година.
Злато в очите не виждам. ...
  290 
Ако нямаш пари – запомнѝ,
че си ти най-богат на земята.
Те – парите – са остри стрели
и се впиват дълбоко в душата.
Ако нямаш с кого да мълчиш, ...
  203 
Ако няма детенце да тича
в моя дом, аз защо да градя?
Ако няма кого да обичам
до безкрай, за какво да творя?
Ако няма с кого да споделям ...
  250 
Аз съм дух, затворен в тяло, и съм тяло за душа.
Аз съм топло одеяло и красива светлина.
Аз обичам да обичам. Аз словата си редя.
Те на пролет ви приличат и на стръкче топлина.
Аз понякога потъвам, но изплувам смело пак. ...
  251 
През нощта аз не зная къде си
и се моля – дано си добре!
Пред света ми се спускат завеси,
но в гърдите ми бие сърце.
Днес сърцето е гладно за ласка ...
  189 
Аз навярно за теб съм море.
Ти се губиш в очите ми сини,
а вълната момент си краде
и се лее в познатото име.
Аз съм млада душа на момче. ...
  389  15 
Защо ли се мразим? Защо се презираме?
Защо да говорим на пътя не спираме?
Защо сме далечни и някак си чужди –
тела безсърдечни пред топлата нужда
след тежка умора приятел да чуем, ...
  295 
Хубаво е в Шумен. Тихо е.
Стъпва тишина по релсите.
Лее се в море от стихове.
Някъде страхът навел се е.
Гарата е дама необичана, ...
  210 
Началото създава красота
и пее тя за светлото начало.
Намирам се до крепостна стена
над Шумен – на живота огледало.
Над Шумен съм и мисля си сега: ...
  224 
Когато синът ми танцува с момиче,
в душата ми птичета много ще пеят.
Когато я пази и страстно обича,
когато през огън ще мине за нея.
Когато говори ми нежно за дните ...
  605 
Искам да виждам жената у теб!
Слагай, любима, и грим, и червило.
Аз ще си нося костюма – поет –
бавно потънал в лицето ти мило.
Искам да хвана дланта ти навън. ...
  283 
Когато падаш ти в тъга и чезнеш в шеметна умора,
вдигнѝ глава над пепелта и знай, че нейде има хора,
които мислят си за теб и в късни нощи те сънуват.
Дори сънят им да е блед, в света си цветно те рисуват.
Когато нямаш светлина и сякаш мракът те поглъща, ...
  414 
> „Обичате ли живота? Тогава не прахосвайте времето,
> защото то е онова, от което е направен животът.“
>
> Бенджамин Франклин
В настоящото научно есе, представляващо своеобразен експеримент за съдържателно разглеждане на специфичната тема за живота като време и пространство в контекстуалните услови ...
  1610 
Не живее на небето,
а живее право в нас.
Бог е делото, което
вършиш точно в този час.
Бог е вечната надежда, ...
  797 
Копнеех си следобед да те гушна
и двама да се чувстваме добре.
Живея за Любов – великодушна,
в която да се къпят светове.
Когато те жадувах, се намирах ...
  399 
Светът е скромно подреден: да имаш хляб, да имаш маса,
да срещнеш утрешния ден с любимо чайче на тераса.
Да бъдеш смел – и много див! – любов на всеки да раздаваш,
да преживееш нервен срив, да можеш благо да прощаваш.
Да имаш син и дъщеря. С жена, която те Обича, ...
  809  10 
Имам нужда от точно това:
да пробия със словото мрака,
да извия в небето гласа
на поета, обречен да чака.
Да се скрия, прогизнал от страх, ...
  522 
Ставам сутрин. Правя си кафе.
Хапвам кроасан и се усмихвам.
Гледам към красивото небе.
Пиша и Вселената утихва...
Казвам се Димитър и съм смел ...
  323 
Вярвам в топлата прегръдка и в живота тъй красив,
в бебешката първа глътка и в съседа ми щастлив.
Вярвам в хората. В доброто. Блага вяра ме крепи,
че мираж дори е злото днес в човешките души.
Вярвам в птичето, което звънко пее през деня, ...
  599 
Аз говоря с поезия, братя,
и целувам с поезия също.
На душите ви искам да пратя
любовта от словесната къща.
Аз съм тътен в световното нищо ...
  269 
Най-накрая остават телата.
Да, телата остават накрая,
приютили на топло делата
и живота, за който мечтаем.
Най-накрая се виждат чертите ...
  324 
Наркотиците нямат лица, сърца и души и не могат да говорят. Обикновено се превъплъщават в прозрачните или невзрачни образи на мълчаливи, пресметливи гости в разбити и привидно погубени човешки животи, възприели с всяко свое разнебитено сетиво поглъщащата тъмнина и перманентния ужас като напълно норм ...
  328 
Днес честитя рождения ден
на сестра си, която обичам!
Тя е пролет и лято за мен!
Пожелавам ѝ смело да тича!
От душата да светят звезди ...
  549 
Кой ще посрещне тъгата ти,
щом се обливаш в сълзите?
Кой ще докосне душата ти?
Кой ще събори звездите?
Кой ще отвори очите ти? ...
  380 
Random works
: ??:??